Р Е Ш Е Н И Е № 224 Гр. С., 21.02.2017 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в публично съдебно заседание на тридесети ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА при участието на секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от съдия П. Х. т.д. № 2654/2015 г. и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В2М О., ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], к.к. ”Златни пясъци – И. 2”, вх.А, ап.19, чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 174/15.06.2015 г. по в.т.д. № 176/2015 г. на Апелативен съд – В., с което е потвърдено решение № 1197/12.12.2014 г. по т.д. № 1527/2014 г. на Окръжен съд – Варна. С първоинстанционното решение е отхвърлен искът на касатора против ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ АД [населено място] за заплащане на сумата 32 513.52 лв. - платена на отпаднало основание цена за достъп до електроразпределителната мрежа по фактура № [ЕГН] от 06.12.2012 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от подаване на исковата молба – 20.08.2014 г. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на атакувания съдебен акт, на основанията по чл.281, т.3 ГПК – неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Моли се за неговата отмяна и постановяване на решение по съществото на спора, с което предявеният иск да бъде уважен, по подробно изложени фактически и правни съображения. По-конкретно, касаторът оспорва правилността на изводите на въззивния съд, че отмяната на административния акт, с който са определени временните цени за достъп, не се отразява върху съществуващата между страните облигационна връзка. Излага подробни съображения, че отмяната по съдебен ред на решение № Ц-33 на ДКЕВР за определяне на временни цени от ВАС има обратно действие. С нея се заличават напълно породените от предварителното изпълнение на решението правни последици. Доколкото незаконосъобразността на акта води и до незаконосъобразност на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, въз основа на което ответникът е изисквал заплащането на временна цена, това закономерно води и до отпадане на основанието за извършените плащания, т.е. поражда задължение на насрещната страна за тяхното връщане. Касаторът изразява и несъгласие с мотивите на въззивния съд, че има нормативно задължение да заплаща цена за достъп. Поддържа, че през мрежите на ответното дружество не е пренасяна негова енергия, няма сключен договор за достъп и не дължи цена на достъп. Осчетоводяването на издадените фактури относно платените суми не свидетелства за наличие на сключен договор между страните, които не са постигали съгласие относно цената, нито тази цена е била надлежно утвърдена от регулатора. Сочи, че парично задължение без размер не може да съществува. За липсата на задължение за заплащане на спорната сума черпи доводи и от последващото решение на ДКЕВР – Ц-6 от 13.03.2014 г., според което за същия този достъп е утвърдена нулева цена. По изложените и други подобни съображения, които се поддържат в съдебно заседание, се моли касационната жалба да бъде уважена, ведно с присъждане на сторените разноски за всички съдебни инстанции. Ответникът по касация – ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], чрез процесуалния си пълномощник, намира жалбата за неоснователна. Подробни съображения в този смисъл развива в подадения по реда на чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор. Според ответника, отмененият акт на ДКЕВР не е нито правопораждащият, нито правопогасяващият факт за облигационната връзка между страните, т.к. възмездността на правото на достъп следва от нормите на ЗЕ, договорът за достъп е неформален, а с решението на регулатора се регулира само един от елементите на правоотношението – дължимата цена. След отмяната на решение № Ц-33, платената цена за достъп не подлежи на връщане, а административният орган по реда на чл.301 АПК трябва да определи начина, по който засегнатите трети лица да бъдат компенсирани. Отделно от това, ответникът счита, че въпросът за обратното действие на съдебната отмяна на административния акт не е безспорен, с оглед нееднозначната практика на ВАС по него /решение № 12344/15.11.2016 г. по адм.д.№ 595/2016 г., ІV отделение/. Оспорва тезата на касатора, че през мрежите не е пренасяна „негова” енергия, като сочи, че цената за достъп се дължи от всички ползватели на мрежите, т.е. от всяко лице, което доставя ел. енергия или се снабдява с такава. При това цената се формира независимо от мястото на присъединяване към електропреносната или електро-разпределителната мрежа, като се вземат предвид количествата енергия, които се продават на клиентите. Въззивният съд правилно е приел, че между страните са установени търговски отношения по договор за достъп до мрежата, в който смисъл следва да се преценява и доказателствената стойност на осчетоводените фактури, съобразно практиката на ВКС по реда на чл.290 ГПК, а произнасяне, дали в случая има неоснователно обогатяване и за кого, може да има след изпълнение на целия цикъл на административни правомощия на КЕВР. Поддържайки горната позиция, ответникът моли касационната жалба да бъде отхвърлена, а обжалваното решение да се потвърди, ведно с присъждане на сторените разноски за настоящата инстанция. Третото лице – помагач на ответника КОМИСИЯ ЗА ЕНЕРГИЙНО И ВОДНО РЕГУЛИРАНЕ не изразява становище по касационната жалба. С определение № 626/21.07.2016 г. решението на Апелативен съд – В. е допуснато до касация по обуславящия изхода на спора въпрос: Относно действието във времето на решението на Върховния административен съд, с което е отменено Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп до електропреносната, респективно електроразпределителните мрежи и как то се отразява на правоотношенията между ползвателите на преносната мрежа и мрежовия оператор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, и на основание чл.290 ал.2 ГПК, приема следното: За да постанови обжалвания краен резултат, въззивният съдебен състав от фактическа страна е приел, че ищецът – настоящ касатор е собственик и експлоатира фотоволтаична централа, като е сключил договор за присъединяване на обект на независим производител към електроразпределителната мрежа на ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ АД. С решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР са определени временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на Е. ЕАД и всички Е., вкл. ответника, които да бъдат заплащани ежемесечно, в зависимост от присъединяването към съответната мрежа от производителите на ел. енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени. Това решение е било отменено с решение на ВАС № 7135/27.05.2013 г. по адм. д. № 12723/2012 г., потвърдено с решение № 13667/21.10.2013 г. по адм. д. № 10056/2013 г. Между страните липсва спор, че дължимите временни цени са били заплатени. Междувременно с решение № Ц-6/13.03.2014 г. на ДКЕВР е утвърдена окончателна цена за достъп /съответно - 2.45 лв./МВтч и 0 лв./МВтч в различни хипотези/, както и е прието решение № КМ-1/13.03.2014 г. относно компенсаторни мерки, с цел преодоляване на разликата между платените временни и определените постоянни цени, в различните хипотези. От правна страна съдът е приел, отношенията между страните следва да се разглеждат съобразно регламентацията на ЗЕ и ЗЕВИ. На основание чл.18 ал.1 т.1 ЗЕВИ производителите на ел. енергия от възобновяеми източници имат право на гарантиран достъп до електроразпределителните мрежи, като с приемането на закона /ДВ, бр.35 от 03.05.2011 г./ в чл.30 ал.1 за първи път е въведено изискването за сключване на възмезден договор за достъп с електроразпределителните дружества. С § 197 ал.1 ПЗР на ЗИДЗЕ, в сила от 17.07.2012 г. законодателят е задължил заварените производители на ел. енергия да сключат договора в 2-месечен срок от влизането на закона в сила, а с ал.2 на същата разпоредба е предвидил възможност за операторите при липса на сключен договор за достъп да сезират комисията за определяне условията на достъп. Решение № Ц-33/14.09.2012 г. е взето в процедура по § 197 ал.2 ПЗРЗИДЗЕ и съставлява индивидуален административен акт, а определената с него престация в полза на електроразпределителното дружество съставлява упражняване на предвиденото в чл.32 ал.4 ЗЕ правомощие на ДКЕВР да определи временна цена за достъп, като актът на комисията се ползва с предварително изпълнение по силата на закона. Намесата на регулаторния орган също произтича от закона, като в случай, че окончателно определените цени се различават от временните, е предвиден компенсаторен механизъм. По спорния въпрос, въведен и като оплакване във въззивната жалба, за действието на отмяната на решение № Ц-33/14.09.2012 г. съдът е изложил следното: Страните са участници в облигационно правоотношение с периодичен и траен характер, като срещу предоставения достъп се заплаща определена цена. Отмяната на административния акт, с които са определени временните цени за достъп, не се отразява на валидността на съществуващата облигационна връзка, поради което не е налице хипотезата на отпаднало основание, на която ищецът се позовава. Основанието за заплащането на цената е съществуващото облигационно отношение, а решението на ДКЕВР само определя размера й. Отпадането на временните цени за достъп не прекратява правоотношението, а създава задължение за преуреждане на разменените престации, поради което и предявеният иск по чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД е неоснователен. С поредица решения, постановени по реда на чл.290 ГПК от различни състави на Търговска колегия при ВКС, преди и след допускане на въззивното решение до касационно обжалване, е формирана задължителна съдебна практика по въпроса за действието във времето на решението на Върховния административен съд, с което е отменено Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп до електропреносната мрежа и по свързания с него въпрос за отражението на отмяната върху правоотношенията между ползувателите на електропреносната мрежа и мрежовия оператор. Задължителната практика е обективирана в решение № 212/23.12.2015 г. по т. д. № 2956/2014 г. на І т. о., решение № 158/11.01.2016 г. по т. д. № 3018/2014 г. на І т. о., решение № 155/11.01.2016 г. по т. д. № 2611/2014 г. на ІІ т. о., решение № 7/26.01.2016 г. по т. д. № 3196/2014 г. на ІІ т. о., решение № 28/28.04.2016 г. по т. д. № 353/2015 г. на ІІ т. о., , решение № 75/16.08.2016 г. по т. д. № 206/2015 г., решение № 58/16.08.2016 г. по т. д. № 332/2015 г. на І т. о., решение № 137/05.10.2016 г. по т. д. № 2327/2015 г. на ІІ т. о., решение № 138/05.10.2016 г. по т. д. № 2355/2015 г. на ІІ т. о., решение № 164/04.10.2016 г. по т. д. № 160/2015 г. на І т. о. и мн. др., както и са постановени решения по реда на чл.290 ГПК и между същите страни по идентичен спор, но за други периоди от време /решение № 192/04.01.2017 г. по т. д. № 2542/2015 г. на ІІ т. о./, в които е прието, че влязлото в сила съдебно решение на ВАС за отмяна по реда на АПК на индивидуален административен акт, какъвто характер има решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп, има обратно действие - към момента на издаване на акта; с отмяната на акта е отпаднало с обратна сила, считано от датата на издаването му, основанието за заплащане на определената с него цена за достъп. Според произнасянето в решение № 58/16.08.2016 г. по т. д. № 332/2015 г. на ВКС, І т. о., отмяната по реда на АПК на посоченото решение на ДКЕВР поражда задължение за връщане на формираните въз основа на него и заплатени от производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници временни цени за достъп като платени на отпаднало основание по смисъла на чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД. Настоящият състав на ВКС възприема посочените разрешения и препраща към тях при отговора на поставения в определението по чл.288 ГПК правен въпрос. Предвид така дадения отговор, обжалваното решение, с което е прието, че отмяната на решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР не се отразява върху основанието за заплащане на временната цена за достъп, поради което връщането й по правилата за неоснователно обогатяване не се дължи, противоречи на задължителната практика на ВКС и е неправилно, което налага отмяната му на основание чл.293, ал.2 ГПК. Доколкото не е необходимо повтаряне или извършвани на нови съдопроизводствени действия, след отмяна на въззивното решение спорът следва да се разреши по същество от касационната инстанция. От фактическа страна е изяснено, че в качеството на производител на електрическа енергия от възобновяеми източници и притежател на Ф. „О. могила”, присъединена към електроразпределителната мрежа на ответното дружество на основание договор от 10.08.2011 г., касаторът - ищец е заплатил на 12.12.2013 г. на ответника сумата 32 513.52 лв. по издадена от последния фактура № [ЕГН]/06.12.2012 г., с която е начислена дължима цена за достъп до електроразпределителната мрежа на ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ АД. Страните не спорят относно факта, че тази цена е изчислена на база определените с решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР временни цени за достъп до мрежата. С влязло в сила решение № 4025/21.03.2013 г. по адм. дело № 12423/2012 г. на Върховния административен съд решение № Ц-33/14.09.2012 г. е отменено в частта, отнасяща се до спорното между страните правоотношение. Според даденото със задължителната практика на ВКС разрешение, отмяната на решението на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп през процесния период има обратно действие и заличава с обратна сила породените от решението - разглеждано като индивидуален административен акт по чл.13, ал.2 ЗЕ, правни последици. Практиката е категорична, че до отмяната му по съдебен ред решението на ДКЕВР е част от основанието, на което производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници са заплащали начисляваните от операторите на мрежата временни цени за достъп, определени от ДКЕВР в изпълнение на възложените с чл.32, ал.4 във вр. с чл.30, ал.1, т.13 ЗЕ правомощия. Ищецът - касатор е заплатил цената от 32 513.52 лв. на основание договора за присъединяване и приложимото към него решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, поради което отмяната на решението с обратна сила има за последица отпадане на основанието за престиране на начислената цена за достъп по смисъла на чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД. Предвид обстоятелството, че тази цена е административно регулирана, а надлежна регулация за процесния минал период липсва, не може да се счете, че тя е все още определяема или че между страните се дължи обичайната за тази услуга цена, още по-малко може да се приеме, че осчетоводяването на фактурата относно цената за достъп от страна на ищеца има отношение към основанието за заплащането й. Липсва и възможност за „поправяне” на отмененото поради процесуална и материална незаконосъобразност решение на ДКЕВР № Ц-33/14.09.2012 г. за определяне на временни цени за достъп с последващи актове на Комисията за минало време, а нормата на чл.301 АПК е неотносима към настоящото исково производство. По изложените съображения, искът с правно основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен, ведно с присъждане на законната лихва върху сумата от 32 513.52 лв, считано от подаване на исковата молба – 20.08.2014 г. Останалите въведени с касационната жалба оплаквания се преценяват като евентуални, поради което и съдът не дължи изрично произнасяне по тях. С оглед изхода на делото, въззивното решение следва да се отмени и в частта за разноските и на основание чл.78 ал.1 ГПК в полза на касатора – ищец да се присъди сумата от 5 861.08 лв., представляваща надлежно доказани разноски за всички съдебни инстанции. Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.2 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 174/15.06.2015 г. по в.т.д. № 176/2015 г. на Апелативен съд – В., и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ АД с ЕИК[ЕИК] - [населено място], В. Т. - Е, [улица], да заплати на В2М О. с ЕИК[ЕИК] - [населено място], к. к. „Златни пясъци - И. 2”, вх.А, ап.19, сумата 32 513.52 лв. - платена на отпаднало основание цена за достъп до електроразпределителната мрежа по фактура № [ЕГН] от 06.12.2012 г., на основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД, ведно със законната лихва върху нея, считано от подаване на исковата молба – 20.08.2014 г., до окончателното погасяване на задължението, както и сумата 5 861.08 лв. – съдебно-деловодни разноски за трите съдебни инстанции. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :