Р Е Ш Е Н И Е № 228 София, 06.12.2019 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА ТОНЕВА ЧЛЕНОВЕ:ТАТЯНА КЪНЧЕВА БИЛЯНА ЧОЧЕВА при участието на секретаря ИЛИЯНА РАНГЕЛОВА и на прокурора МАРИЯ МИХАЙЛОВА изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело 917 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Д. К. Х., подадена чрез защитника му адв. А., срещу присъда № 75/ 18.07.2019 г. по внохд № 1016/2019 г. на Пловдивския окръжен съд. Релевирани са оплаквания по трите касационни основания и се отправя искане за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане, алтернативно за намаляване размера на наложеното наказание. В съдебно заседание защитникът поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, установи следното: Пловдивският окръжен съд отменил присъда № 22/ 25.10.2018 г. по нохд № 220/17 г. на РС гр. Първомай, с която подс. Х. е бил оправдан и вместо това го признал за виновен в това, че на 13.08.2017 г. в немаловажен случай държал акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон- 220 кутии цигари M. s. и 160 кутии цигари FM B.- всички на обща стойност 2850 лв. и обща стойност на дължимия акциз 1537.10 лв., поради което и на основание чл. 234 ал.1 и чл. 55 от НК го осъдил на шест месеца лишаване от свобода. На осн. чл. 68 ал.1 от НК привел в изпълнение наказанието от четири месеца лишаване от свобода, наложено по нохд № 222/16 г. на РС гр. Първомай. Приспаднал предварителното задържане на подсъдимия и го осъдил да плати разноските по делото. Жалбата е неоснователна. Доводите, че съдът е допуснал съществени процесуални нарушения защото не се е доверил на обясненията на подсъдимия относно собствеността на инкриминираните цигари, както и че не е изяснен механизма на извършване на престъплението не могат да бъдат споделени. Пловдивският окръжен съд е обсъдил обясненията на подсъдимия, че цигарите не са негова собственост, а само ги съхранява, но не им е дал кредит на доверие, поради явното им противоречие с показанията на св. Ч. и неподкрепеността им от други доказателствени източници. Направил е правилното заключение, че собствеността на акцизните стоки без бандерол няма отношение за съставомерността на повдигнатото обвинение, предвид инкриминираната форма на изпълнителното деяние „държане“ на акцизни стоки. Що се отнася до механизма на извършване на престъплението, той е изяснен от признанието на дееца, че съхранява цигарите, от показанията на свидетелите С. и В., от протокола за доброволно предаване и протокола за оглед на веществени доказателства. Наведеното за пръв път в жалбата възражение, че той не е единственият обитател на жилището касационният състав приема за несериозно, не само защото в обясненията си касаторът не отрича, че именно той съхранява цигарите, но и защото останалите живущи там са съпругата му и малолетните му деца. При правилно установените фактически обстоятелства, срещу които няма съществен спор, въззивният съд правилно е приложил материалния закон. Няма никакво съмнение, че цигарите са акцизни стоки, като съгласно чл. 2 ал.2 от Закона за акцизите и данъчните складове платеният акциз се удостоверява с поставяне на съответен бандерол. Съгласно чл. 99 ал.2 от същия закон, както и съгласно чл. 28 ал.1 от Закона за тютюна и тютюневите изделия е забранено съхранявянето, съотв. държането на тютюневи изделия без бандерол. След като е установил по несъмнен начин, че подсъдимият е държал укрити в дома си инкриминираните кутии цигари, върху които не е установен бандерол, доказващ платен акциз Пловдивският окръжен съд законосъобразно е приел, че той е осъществил обективните и субективни признаци на престъплението по чл. 234 ал.1 от НК. Развитото в жалбата възражение, че държането на тютюневи изделия, обозначени с надписа DUTY F. е несъставомерно по чл. 234 ал.1 от НК, защото след поставянето му се променял режимът на стоката и надписът замествал акцизния бандерол не може да бъде споделено. Цигарите с надпис „duty free“ са предназначени изключително за продажба в лицензираните безмитни магазини, намиращи се на изходящите трасета в зоните на ГКПП на гражданските летища и на пристанищата за обществен транспорт, а продажбата им е ограничена до пътници, пътуващи за страни, които не са членки на ЕС /чл.2 от ЗМТ/. Такива цигари не могат законно да бъдат придобити в митническите граници на страната, а внасянето им отвън е възможно в лимитирани количества, посочени в чл. 4в ал.2 от ППЗАДС, препращащ и към чл. 51а от ППЗДД. Разясненията, дадени в писмото от агенция „Митници“, на което защитата се позовава, се отнасят до лицензираните оператори за безмитна търговия, притежаващи или непритежаващи лиценз за управление на данъчен склад. В писмото е посочено, че надписът „ DUTY F.“ върху цигарите, продавани в безмитните магазини, замества бандерола, но не прави цигарите безакцизни стоки, тъй като „заплащането на акциза не е обвързано с цитирания надпис“, а се извършва от притежаващите лиценз търговци по регламенти, посочени в ЗБТ. Искането за изключване на цигарите „М. с.“ от инкриминираните акцизни стоки е неоснователно. Неоснователна е и претенцията за оценяване на инкриминираното деяние като маловажен случай и изключване на съставомерността му на това основание. Възражението е било предмет на обсъждане в атакуваната присъда и е отхвърлено със съображения, почиващи на закона и съдебната практика. Стойността на цигарите без бандерол и на дължимия за тях акциз, както и данните за съдебното минало да дееца не очертават по-ниска степен на обществена опасност на престъплението в сравнение с останалите престъпления от този вид, както изисква нормата на чл. 93 т.9 от НК. Обстоятелствата по делото още по-малко сочат на липса или явна незначителност на обществена опасност на извършеното, за да бъде деянието обявено за непрестъпно по смисъла на чл.9 ал.2 от НК, каквато претенция също е отправена в касационната жалба. Наказанието, което въззивният съд е наложил на подсъдимия Х. не е явно несправедливо. То е съобразено с всички смекчаващи отговорността му обстоятелства, които съдът е намерил за многобройни по смисъла на чл. 55 ал.1 от НК и е индивидуализирал наказателната санкция под минимума на предвиденото в закона. Липсва каквото и да било основание за допълнителното му намаляване. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354 ал.1 т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 75/ 18.07.2019 г. на Пловдивския окръжен съд, постановена по внохд № 1016/ 2019 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: