4 Р Е Ш Е Н И Е № 296 С. 12.10.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 27 септември две хиляди и единадесета година в състав: Председател: Ценка Георгиева Членове: М. И. И. П. При секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Г. гр.д. № 1661/2010г., за да се произнесе взе пред вид следното: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 456 от 14.04.2011г., постановено по настоящото дело № 1661/2010г. на ВКС, ІІІ г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд, № 666 от 25.05.2010г. по в.гр.д. № 2294/2009г., поправено с решение от 27.09.2010г. за поправка на очевидна фактическа грешка, с което е осъдено [фирма] да заплати на Т. Н. М. суми за възнаграждение за положен извънреден труд. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато съобразно приетото в т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС поради вероятност обжалваното решение да е частично недопустимо. Ответникът по жалбата Т. Н. М. от [населено място] моли решението да се остави в сила. 1. По допустимостта на решението: Основателни са оплакванията на жалбоподателя, че въззивният съд е присъдил по-големи суми от претендираните с исковата молба. Ищецът Т. Н. М. е предявил иск за заплащане на трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 24.05.2005г. до 22.09.2005г. за сумата 2813.77 лв., за периода от 24.05.2006г. до 22.09.2006г. в размер на 2913.77 лв. и за периода от 24.05.2007г. до 22.09.2007г. в размер на 4467 лв. Увеличение на иска в хода на делото не е направено. Въззивният съд е оставил в сила решението на Варненския районен съд в частта, с която за процесния период на 2005г. са присъдени 733.12 лв., за 2006г. са присъдени 848,14 лв. и за 2007г. са присъдени 1064,72 лв. Освен това е осъдил [фирма] да заплати на Т. Н. още 1073.17 лв. за 2005г., сумата 2065.63 лв. за 2006г. и сумата 3582.28 лв. за 2007г. По този начин общата сума на присъденото трудово възнаграждение за извънреден труд за 2007г. е 4647 лв. и надхвърля размера на претенцията, заявена с исковата молба – 4467 лв. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 4 вр.чл. 270, ал. 3 ГПК въззивното решение следва да се обезсили в частта, с която искът е уважен за сумата 180 лв. - разликата над 3402.28 лв. до присъдените 3582.28 лв. за периода на 2007г. По основателността на касационната жалба: Въззивният съд е основал решението си за уважаване на претенцията за трудово възнаграждение за извънреден труд на представените по делото писмени доказателства, показанията на разпитан по делото свидетел и заключението на тройна съдебно-счетоводна експертиза, изготвена въз основа на присъствена книга „форма 76”, пътните листи за 2005г. и оформените тахошайби за 2006 и 2007г., съхранявани в ответното дружество. Констатирал е за всеки от процесните периоди - от 24.05.2005г. до 22.09.2005г., от 24.05.2006г. до 22.09.2006г. и от 24.05.2007г. до 22.09.2007г. какъв брой часове извънреден труд е положил ищецът и е присъдил следващото се възнаграждение за тях съобразно заключението на вещите лица. Срещу така постановеното решение жалбоподателят прави оплаквания за неправилност, изразяваща се в нарушение на съдопроизводствените правила, материална незаконосъобразност и необоснованост. Излага съображения, че съдът не е обсъдил в съвкупност всички негови твърдения и доводите, че експертизата е основана на пътни листи и тахографски листи, които не са приети като доказателства по делото и освен това са подписани само от ищеца, че погрешно е прието изпълнение на трудовите задължения през цялото време, когато водачът е управлявал автобуса. Върховният касационен съд намира жалбата за основателна в частта, с която е присъдено трудово възнаграждение за извънреден труд за периода 24.05.2005г. до 22.09.2005г. в размер на 1806.29 лв. /733.12 лв. присъдени от първоинстанционния съд и още 1073.17 лв. присъдени от въззивния съд/, при констатации на тройната експертиза, че за този период Т. Н. е отработил 255.95 часа извънреден труд в почивни и празнични дни, на стойност 1073.17 лв. Въззивният съд е присъдил сумата по заключението на вещите лица, без да съобрази присъдените от първоинстанционния съд 733.12 л., в която част е оставил в сила първоинстанционното решение. По изложените съображения въззивното решение следва да се отмени в частта, с която [фирма] е осъдено да заплати на Т. Н. сумата 733.12 лв. – разликата над 340.05 лв. до присъдените 1073.17 лв., и искът да се отхвърли в тази част. По този начин присъдената от първоинстанционния и въззивния съд сума за трудово възнаграждение през 2005г. е в общ размер 1073,17 лв., съобразно установения от експертите положен извънреден труд. Останалите оплаквания на касатора са неоснователни. Изслушаната пред въззивния съд тройна съдебно-счетоводна експертиза е изготвена въз основа на документи – пътни листи и тахошайби, съхранявани в счетоводството на [фирма], послужили и за отчитане на зареденото и изразходвано гориво на автобуса, управляван от ответника по касация. Поради това неоснователни са доводите на касатора, че документите са частни свидетелстващи, носещи само подписа на ищеца, и данните от тях не са отразени в други документи, изходящи от работодателя. Неоснователно се поддържа също, че съдържащите се в тези документи данни за движението на автобуса не са достатъчни за да се приеме изпълнение на трудовите задължения пред периодите на движение на автобуса. Съгласно приложената по делото длъжностна характеристика основното задължение на шофьора на автобус е да управлява поверения му автомобил, поради което правилно времето на управление на автомобила е прието за изпълнение на възложената по трудовото правоотношение работа. По изложените съображения решението в останалата обжалвана част следва да се остави в сила. Тъй като въззивният съд е пропуснал да определи държавната такса върху присъдените от него суми /в общ размер 5807,96 лв./, следва да се осъди [фирма] да заплати на ВКС сумата 232.32 лв. държавна такса. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА въззивното решение на Варненския окръжен съд, № 666 от 25.05.2010г. по в.гр.д. № 2294/2009г., поправено с решение от 27.09.2010г. за поправка на очевидна фактическа грешка, В ЧАСТТА, с която е осъдено [фирма] да заплати на Т. Н. М. сумата 180 лв. – разликата над 3402.28 лв. до присъдените 3582.28 лв. трудово възнаграждение за извънреден труд за периода от 24.05.2007г. до 22.09.2007г. и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част. ОТМЕНЯ същото решение В ЧАСТТА, с която е осъдено [фирма] да заплати на Т. Н. М. 733.12 лв. – разликата над 340.05 лв. до присъдените 1073.17 лв. и отхвърля иска в тази част. ОСТАВЯ В САЛА същото решение в останалата обжалвана част. ОСЪЖДА [фирма] [населено място] да заплати на Върховния касационен съд сумата 232.32 лв. държавна такса. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Председател: Членове: