Р Е Ш Е Н И Е
№ 70
гр. София, 14 юли 2010 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд на Република България, ….Второ
наказателно отделение,
в публично заседание на двадесет и девети
януари.......... две хиляди и десета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕЛЕНА АВДЕВА
БИЛЯНА ЧОЧЕВА
при секретаря Н. Цекова..............……………………………………в
присъствието на
прокурора И. Чобанова................…………..………………..изслуша
докладваното от
съдия ЧОЧЕВА ………………….....……наказателно
дело № 524 по описа за 2009 г.
и за да се произнесе взе пред вид следното:
Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Софийска апелативна прокуратура и жалба на повереника на частния обвинител и граждански ищец Е. К. , и двете против въззивно решение № 273/13.07.2009 г. на Софийски апелативен съд, НО, 6-ти състав, постановено по ВНОХД № 1143/2008 г., с което е била потвърдена присъда № 40/19.09.2007 г. на Софийски градски съд, НО, 18-ти състав по НОХД № 5199/2005 г.
С тази присъда Софийски градски съд е признал подсъдимите С. С. Х. и Ц. Н. Х. за невиновни в това, че на 14.07.2003 г., в гр. С., ж. к. „М”, бл. 1 А, ап. 72, в съучастие като съизвършители, с користна цел, умишлено умъртвили А. М. К. , поради което и на основание чл. 304, пр. 1 от НПК ги е оправдал по повдигнатото им обвинение по чл. 116 ал. 1, т. 7, вр. чл. 115, вр. чл. 20 ал. 2 от НК. Отхвърлил е солидарно предявеният гражданският иск за обезщетяване на неимуществени вреди на Е. А. К. срещу двамата подсъдими като неоснователен.
В касационният протест се твърди, че по делото са били събрани непротиворечиви и взаимно допълващи се доказателства за виновност на подсъдимите, които не са били анализирани и това е довело до незаконосъобразното им оправдаване. Поради това се претендира отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане на основание чл. 354 ал. 1, т. 4 от НПК.
В касационната жалба и допълнение към нея, извън доводите за необоснованост, се изтъкват и такива за допуснати процесуални нарушения, свързани с приемането и обсъждането на заключенията на СМЕ – петорна с участие на проф. Р, назначена от СГС и седморна, назначена от САС, довели до ограничаване правата на частното обвинение и за неправилно приложение на материалния закон. Искането е за отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане на Софийски апелативен съд.
Срещу протеста и жалбата е депозирано писмено възражение от адв. В защитник на двамата подсъдими.
В с. з. пред ВКС представителят на ВКП не поддържа протеста и предлага да бъде оставен без уважение. Същото становище заявява и по отношение на касационната жалба на частния обвинител и граждански ищец.
Повереникът на Е. К. – адв. В, поддържа касационната жалба и допълнението по изложените в тях съображения. Представя и писмено становище в подкрепа на доводите, посочени в касационния протест, както и писмени бележки.
Защитниците на подсъдимите – адв. В адв. Х. настояват протеста и жалбата да бъдат отхвърлени като неоснователни.
В последната си дума подсъдимите молят въззивното решение да бъде потвърдено.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното:
Касационният протест е неоснователен.
В протеста доводите на апелативния прокурор за реализирани процесуални нарушения, довели до незаконосъобразно оправдаване на подсъдимите, са трудно изводими от съдържанието му. Като цяло се възразява срещу оценката на едни или други данни, които са имали значение на доказателства за формиране на изводи за виновност, но са били игнорирани от въззивната инстанция. Според прокурора това са данните, свързани с изписването на пострадалия от П. градска болница, което е станало по настояване на Х. , представила се за негова роднина, отвеждането му в семейното им жилище в кв. Младост, където той е бил изолиран, включително не е бил осигурен достъп на сина му до него, предприетите действия в периода 11-14.07.2003 г. за снабдяване с документи и прехвърляне на жилището на А. К. на подсъдимата, вписването на точен час при изповядване на сделката в 9. 30 ч., деклариране от страна на Х. , че смъртта на пострадалия е настъпила в 15. 30 ч., откарването му хладилна камера до официално констатиране на смъртта от лекар, последващите констатации по СМЕ, изготвени на досъдебната и в съдебната фаза за причинна връзка между установени при аутопсията на пострадалия черепно-мозъчна, както и гръбначно-мозъчна травми и настъпилата смърт.
Доводите, свързани с оценката и значението на горепосочените данни, са били поставени на вниманието на въззивната инстанция, която в съгласие със задълженията си по чл. 339 ал. 2 от НПК ги е обсъдила и е изложила подробни съображения, изложени на л. 22-30 от въззивните мотиви. ВКС ги споделя и не намира за нужно да ги преповтаря, още повече, че те са съотносими към обосноваността на оправдателната присъда, потвърдена от апелативния съд, а не към някое от касационните основания по чл. 348 ал. 1, т. 1-3 и конкретно по т. 2 от НПК. Единственото, което може да се спомене е, че при формиране на заключението за невинност поради липса на доказаност на обвинението, основано върху горепосочените данни, не са допуснати процесуални нарушения, имащи характера на съществени и водещи до претендирания от прокурора резултат. На първо място, в достатъчна степен с оглед твърде ограничените твърдения в обвинителния акт, е изяснено, че причината за смъртта на пострадалия не се свързва с умишлено травматично въздействие от страна на подсъдимите спрямо телесната му цялостност, както и че то е реализирано с твърдяната користна цел – да придобият неговото жилище. Многобройните и пространни медицински изследвания от водещи експерти в съответните области не са довели до установяване на сигурна връзка между установените при аутопсията, инициирана по молба на частния обвинител, увреждания в областта на главата и шийните прешлени на пострадалия и настъпването на неговата смърт. Нещо повече, с кредитирането на СМЕ, назначени и изслушани от СГС и САС (изяснили в детайли, че смъртта е болестно, а не насилствено обусловена), за което са изложени конкретни и убедителни съображения, е преодояно съмнението за съществуването на такава причинно-следствена връзка. Останалите обстоятелства, касаещи изписването на пострадалия от П. градска болница и последващото му настаняване в дома на подсъдимите, където фактически той е починал на 14.07.2003 г., предприетите действия в периода 11-14.07.2003 г. – упълномощаване на подсъдимата Х. да прехвърли жилището на свое име и реализирането на тази воля в деня на неговата смърт, часът на чието настъпване е бил удостоверен от нея, са били разгледани от въззивния съд, но не са били отчетени в подкрепа на обвинението. Това не е станало произволно, а при съпоставка с други данни, вкл. почерпени от обясненията на подсъдимите, но не единствено, които са информирали, че за един продължителен период от време, считано от 1992 г., подсъдимата Х. се е грижела за пострадалия, той я е приемал като свое близко лице и е правил изявления, които и е реализирал (вкл. със завещание), че иска да я възнагради чрез прехвърляне на собствения си имот срещу гледане и издръжка. Затова и не е било констатирано като извънредно и необичайно, при това водещо до подкрепа на обвинението, че тя се е подписала като негова близка при изписването и заедно със съпруга й са го отвели в дома им, където да полагат грижи за него. Последното добре е свързано с ангажиментите на подсъдимите за тяхното семейство и работа и съчетаване на грижите за пострадалия в техния дом, което би било по-удобно за тях. В мотивите подробно е обсъдено и твърдението за изолиране на пострадалия вкл. отказ да се осигури достъп на частния обвинител, за което обективни доказателства не са били установени.
Последващите действия на подсъдимите, свързани с упълномощаването на подсъдимата Х. да се разпореди с имота, включително в своя полза срещу задължение за издръжка и гледане (повода за изповядване на едностранната сделка извън кантората на нотариуса, осигуряването на вещи лица, които да констатират неговата дееспособност, полагането на отпечатък от палец вместо личен подпис на пострадалия), бързината около снабдяване с документи за прехвърлянето на жилището и самото прехвърляне (осъществено на 14.07.2003 г. с вписване на точен час – 9. 30 ч.), също са били обсъдени от въззивната инстанция, наред с данните за деклариране на смъртта в 15. 30 ч., търсенето на лекар, който да я констатира и изготви съобщението за това и откарването на трупа в хладилна камера. Изложени са доводи срещу твърдяната необичайност на тези действия, за които е дадено разумно обяснение, вкл. от подсъдимите, а по отношение часът на смъртта съдът е намерил съвместимост и със заявеното от експертите по СМЕ, които не са констатирали обективни данни за различие по този въпрос.
В този смисъл, след като за определени обстоятелства, на които обвинението е разчитало за изграждане на обвинението, е намерено обяснение, различно от твърдяното, както и не е било установено по сигурен и несъмнен начин подсъдимите да са причинили уврежданията на пострадалия, които самостоятелно и в съчетание със старите му заболявания безусловно да са довели до неговата смърт, то няма никакво основание да се счита, че като е приел обвинението за недоказано въззивният съд е реализирал процесуално нарушение, довело до оправдаването на подсъдимите.
Касационната жалба на частния обвинител и граждански ищец е също неоснователна.
Както и в случая с протеста, ВКС намира сериозни затруднения да изведе основания за касационно обжалване от тази жалбата. В нея действително са изложени твърдения за допуснати процесуални нарушения, но съдържанието е изцяло за необоснованост, доколкото се изразява несъгласие с изводите на САС по приемането или отхвърлянето на отделни заключения на медицинските експерти, ситуирани по отделни въпроси. Това конкретно важи за възприемане констатациите на назначената от СГС петорна СМЕ с участие на проф. Р седморна такава, назначена от САС и съответно по повод отхвърляне на по-голямата част от тези, застъпени в СМЕ П-470/2004 г. и СМЕ П-183/2005 г., които са били изготвяни още на фаза досъдебно производство, а също и на особеното мнение на вещото лице Г. , участвал в седморната експертиза пред САС.
ВКС намира, че не следва да отговаря на тези възражения, тъй като това вече са сторили двете инстанции по същество, което е тяхно задължение. В мотивите им се съдържат ясни съображения защо се възприемат или отхвърлят конкретни експертни констатации. Същината на множеството изследвания е касаела изясняване на въпросите дали между констатирани при аутопсията на пострадалия увреждания по главата и в шийната област (пространно преповтаряни в експертизите и в съдебните мотиви) и настъпилата смърт има пряка причинно-следствена връзка. Разрешаването им е било поставено в зависимост от сигурно изясняване на характера на травмите с оглед потенциала им да причинят смъртта (за черепно-мозъчната травма - с оглед констатирани по меките черепни обвивки кръвонасядания ляво теменно и централно тилно в мораво синкав цвят и под твърдата мозъчна обвивка теменно-тилно свободно изляла се кръв във вид на съсиреци с количество 10/15 куб см. , а за гръбначно-мозъчната травма – с оглед разкъсване на връзките между 6 шийни прешлени отпред с отчупване на малки костни фрагменти от тялото на 6-ти шиен прешлен в страничната му част и кръвонасядания в областта на твърдата мозъчна обвивка на гръбначния мозък в същата зона), механизма на причиняването им и разбира се тяхната давност. Такава сигурност не е била постигната и добри обратно – опровергано е становището, че ЧМТ и ГМТ са единствена или дори водеща причина за смъртта, вкл. преценено на основата на силно увреденото здравословно състояние на пострадалия. За ЧМТ - поради принципната невъзможност с оглед излялото се количество кръв да доведе до смърт (като само за клинична проява на кръвоизлив се счита за необходимо количество от около 70 мл.) и липса на хистологично изследване на областите със съсиреци, които убедително да очертаят давността им и да отхвърлят вероятността те да са с хроничен характер или страничен ефект от прилагана хепаринова терапия в периода на лечение на пострадалия по повод падания в дома му. Големите различия в експертизите и съответно между страните е бил по отношение на ГМТ. Тя не е била приета като причина за смъртта (основно в петорната и седморна експертизи) поради липса на констатирани при аутопсията увреждания целостта на гръбначния мозък и конкретно изразени в компресия, контузия или прекъсване. За това са свидетелствали както данните за нормална хистологична структура, описана в протокола за аутопсия, така и в последващото хистологично изследване, проведено във ВМА, където са констатирани само кръвонасядания на обвивките на гръбначния мозък. Проверката за тяхната давност и констатацията, че са пресни, не е могла да бъде проведена поради липса та хистологичните препарати. Във всички експертизи, вкл. ценените от двете съдебни инстанции механизмът на причиняване на двете травми е описван като удари с или върху твърди тъпи предмети, което не изключва падане по гръб и по лице от собствен ръст и силно отмятане на главата назад – екстензия, при която е възможно и реализиране на ГМТ особено като се има предвид, че пострадалият е страдал от тежко артритно заболяване, при което връзките са крехки и чупливи. Такива падания са били констатирани преди постъпване на А. К. в П. градска болница, като по този повод са му правени изследвания и е била констатирана ЧМТ, но не е била установена и лекувана ГМТ. Всъщност, именно поради това и данните от аутопсията в комбинация с горепосочените особености около изписването и спешното прехвърляне на имота е градено съмнението за настъпване на смъртта по вина на подсъдимите. То е опровергано от последните експертизи, в които вещите лица са заявили като единствена причина за смъртта острата сърдечносъдова и дихателна недостатъчност, развила се на основата на тежките болестни промени на сърдечния мускул и белодробната тромбоемболия.
В този смисъл, като е възприел констатациите на тези експертизи, посочвайки защо ги кредитира и съответно поради какви причини не върши това за останалите (които също еднозначно не са определяли ЧМТ и ГМТ като самостоятелна причина за смъртта), вкл. не отдава доверие на особеното мнение на експерта Г. , въззивният съд не е допуснал нарушение на процесуалните правила, които да попадат в обхвата на касационното основание по чл. 348 ал. 1, т. 2 от НПК.
Неоснователни са и твърденията за ограничаване процесуалните права на частното обвинение, застъпени в допълнените аргументи към касационната жалба (вж. шесто и седмо място). За приемането на експертизите (в случая на петорната с участие на проф. Р пред СГС) не е от съществено значение мнението на страните, вкл. на повереника, а съдебната констатация за неговото професионално и пълно изготвяне в съгласие с поставените задачи. Видно е от протокола на с. з. пред СГС от 26.07.2007 г., че на всички страни е била предоставена възможност да зададат своите въпроси и получат отговори по спорни въпроси, което личи че повереникът е използвал в максимална степен. Неоснователно е и оплакването за приемане на седморната СМЕ, назначена от САС в отсъствие на частния обвинител, който не е могъл да осъществи правата си да задава въпроси към експертите. В с. з. на 20.05.2009 г., към който момент експертизата е била изготвена, Е. К. не се е явил, като такова е положението в предходните с. з. Явил се е обаче неговия повереник – адв. В, която е поискала да й бъде даден срок за запознаване с експертното заключение. По тази причина делото е било отложено за 24.06.2009 г., за която дата частният обвинител е бил уведомен чрез повереника си, но и двамата не са се явили и не са посочили уважителна причина за това.
Предвид изложените съображения ВКС намира, че атакуваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила.
С оглед изложеното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 273/13.07.2009 г. на Софийски апелативен съд, НК, 6-ти състав, постановено по ВНОХД № 1143/2008 г.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: