Р Е Ш Е Н И Е №197
гр.София, 04.12.2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на първи октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
със секретар Зоя Якимова
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 1446/2013 година
Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 163 от 17.04.2013 год. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 358 от 05.11.2012 год. по в.гр.дело № 707/2012 год. на Пернишкия окръжен съд по жалба вх.№ 8442 от 20.12.2012 год. на В. В. Р. и М. Р. Г..
Поддържат се оплаквания за съществени процесуални нарушения, необоснованост и нарушение на материалния закон.
Ответниците по касация В. В. К. и Ц. В. С. са на становище, че жалбата е неоснователна.
Касационното обжалване е допуснато поради противоречие на въззивното решение с т.т.1 и 2 от тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 год. по гр.дело № 1/2004 год. на ОСГК на ВКС по приложението на чл.76 З.. – относно вида и характера на недействителността на сделките на разпореждане на сънаследник с отделни наследствени предмети относно кръга на засегнатите лица и кръга на защитените лица, както и процесуалните способи за упражняване правото на сънаследника да иска прогласяване на сделката за недействителна.
Преди да се произнесе по основателността на касационната жалба, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 168 от 20.04.2012 год. по гр.дело № 11/2011 год. на Пернишкия районен съд. С последното е уважен предявения срещу касаторите иск, като е признато за установено, че В. В. К., Ц. В. С. и Д. Ц. С. са собственици съответно на: 1/3 идеална част /първият от тях/, 1/12 идеална част/втория/ и ¼ идеална част/третият/ от всеки от следните поземлени имоти, находящи се в [населено място], а именно: ПИ с идентификатор 55871.525.227 с площ 363 кв.м., ПИ с идентификатор 55871.525.228 с площ 3362 кв.м. и ПИ с идентификатор 55871.525.226 с площ 272 кв.м., и трите имота в[жк], [улица]; ПИ с идентификатор 55871.623.12 с площ 16102 кв.м. в м.”В.” и ПИ с идентификатор 55871.645.3 с площ 9703 кв.м. в м.”Д. уши” и на основание чл.537, ал.2 ГПК са отменени нотариални актове: № 135, т.ІІ, рег.№ 3936, нот.дело № 305/23.10.2009 год., № 136, т.ІІ, рег.№ 3940, нот.дело № 305/23.10.2009 год. и № 136, т.ІІ, рег.№ 3940, нот.дело № 306/23.09.2009 год., в частите, с които В. В. Р. и М. Р. Г. са признати за собственици на повече от 1/3 идеална част от посочените поземлени имоти.
В. съд е приел за безспорни правата на страните по делото от наследството на починалия на 18.03.1959 год. Р. П. М. и на неговия единствен син С. Р. М., починал на 29.10.1973 год. Прието е, че на страните, като наследници на Р. П. М., са били възстановени в съществуващи стари реални граници процесните имоти по реда на чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ, като въз основа на решенията на ОСЗГ-П., само на двете ответници/сега касатори/ са издадени нотариални актове за собственост върху земеделски земи по давностно владение и наследство №№ 136 от 23.09.2009 год. и 135 от 23.10.2009 год.
В. съд е приел, че нотариално заверената декларация от 31.03.2009 год. е недействителен документ съгласно чл.76 З.., тъй като съставлявала акт на разпореждане на сънаследник с отделни делбени имоти, които не са се паднали в негов дял при извършена съдебна делба. С тази декларация наследниците на Р. П. М. са заявили, че нямат никакви претенции относно предаденото на Р. С. Р. /пряк наследодател на касаторите/ владение на процесните земеделски земи, които последният владял над 15 години, а след смъртта му през 2007 год., се владеели от неговите наследници по закон В. В. Р. и М. Р. Г.. Прието е, че нотариално заверената декларация от 31.03.2009 год. е недействителна и не съставлява отказ от наследствени права, а от конкретни имоти, за които не била спазена предвидената от закона по чл.50 З.. форма и вписване в специалната книга за откази при районния съд. Посочено е, че не са събрани гласни и писмени доказателства, установяващи изтекла в полза на ответниците /сега касатори/ десетгодишна придобивна давност.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че обжалваното решение противоречи на материалния закон.
С приетата от въззивния съд за недействителна писмена декларация с нотариална заверка на подписите от 09.03.2009 год., всички преживели наследници на общия наследодател Р. П. М., включително и ищците /сега ответници по касация/, са заявили, че нямат „никакви претенции за възстановяване на вещното право на собственост по отношение на имот с пл.№ 7 в кв.3 и 20, тъй като същия се владее от Р. С. Р. над 15 години, а след смъртта му през 2007 г. и от наследниците му В. В. Р. и М. Р. Г. и даваме съгласието си със същия имот да бъде попълнен кадастралния пан на [населено място]. Владението на поземлен имот с пл.№ 7 в кв.3 и 20, и върху поземлени имоти с идентификатори 55871.623.12 и 55871.645.3, всичките в землището на [населено място] бе предадено на Р. С. Р. от всички наследници още след възстановяване на собствеността от поземлената комисия преди повече то десет години със знанието, че той става техен изключителен собственик”. Цитираните последни две изречения от декларацията от 09.03.2009 год. се отнасят до процесните недвижими имоти, предмет на предявените установителни искове, а изявленията в началото на декларацията, касаещи УПИ ХІІ-7 и УПИ Х-7 в кв.4 и УПИ ІХ-5 в кв.4 са неотносими към спора, защото засягат други имоти, които не са предмет на делото.
В. съд неправилно е приел, че декларацията от 09.03.2009 год. представлява акт на разпореждане по смисъла на чл.76 З.. и поради това е недействителна. Посочено е, че с нея е извършен отказ от конкретни имоти, за което не е спазена предвидената от закона по чл.50 З.. форма и не е извършено вписване в специалната книга за откази при районния съд.
Още с тълкувателно решение № 72/85 год. от 09.04.1986 год. по гр.дело № 36/1985 год. на ОСГК на Върховния съд обобщено се прие, че чл.76 З.. се прилага за всички възмездни и безвъзмездни актове на разпореждане /продажба, замяна, цесия, дарение/ с отделни сънаследствени предмети или с идеална част от отделни предмети. В същото тълкувателно решение, както и в тълкувателно решение № 1/19.05.2004 год. по тълк.гр.дело № 1/2004 год. на ОСГК на ВКС беше преутвърдена практиката на съдилищата, според която чл.76 З.. няма приложение: когато наследството съставлява и се изчерпва само с една вещ; когато е извършено разпореждане с наследството като съвкупност от права и задължения/чл.212 ЗЗД/, както и когато разпореждането е извършено от един сънаследник в полза на друг сънаследник.
В случая, нотариално заверената декларация от 09.03.2009 год., с която ищците/сега ответници по касация/ са направили извънсъдебно признание за осъществени в миналото факти не представлява акт на разпореждане по смисъла на чл.75 З.. С нея ищците са декларирали, че са предали владението на процесните имоти на сънаследника си Р. С. Р. още след възстановяване на собствеността върху тях по реда на ЗСПЗЗ, както и че последният е упражнявал владение над 15 години, а след смъртта му през 2007 год., владението продължило в лицето на наследниците му /сега касатори/. Предаването на владението върху сънаследствена част от един сънаследник на друг не е акт на разпореждане по смисъла на чл.76 З.. Както се посочи, разпоредбата има за предмет сделки, с които се прехвърля правото на собственост в полза на трето лице – приобретател и не намира приложение, когато един сънаследник е предал владението на собствената си идеална част от имота на друг сънаследник. Нещо повече, дори и в случаите, при които са извършени прехвърлителни сделки с идеални части от наследствени имоти, разпоредбата на чл.76 З.. не се прилага спрямо сънаследника, който се е разпоредил със своята част от наследствените имоти. Разпореждането е относително недействително само по отношение на останалите наследници, като сънаследникът-прехвърлител не може да се позовава на чл.76 З.., а е легитимиран да отговаря по иска, предявен от сънаследниците, които не са страни по сделката /срвн., т.2 от тълк.решение № 1 от 19.05.2004 год. на ОСГК на ВКС/.
Предвид на изложеното, въззивният съд незаконосъобразно е квалифицирал декларацията от 09.03.2009 год. като акт на разпореждане по смисъла на чл.76 З.., неправилно е приел, че същата е недействителна по отношение на ищците-декларатори и не я е взел предвид като доказателство по делото.
Незаконосъобразен е и извода, че декларацията е недействителна, тъй като представлявала отказ от наследство, направен за отделни имоти, при което не била спазена предвидената форма за неговото вписване в особената книга на съда по чл.49, ал.1 З.. Изявленията, съдържащи се в декларацията от 09.03.2009 год. касаят единствено факта на предаване владението върху процесните имоти на Р. С. Р. и упражняваното владение върху тях за период по-дълъг от десет години от същия сънаследник, а след смъртта му през 2007 год. – от неговите наследници-ответниците по иска/сега касатори/.
Обжалваното решение е и необосновано.
След като е игнорирал извънсъдебното признание на релевантните за придобиването на собствеността по давност юридически факти, направено с нотариално заверената декларация от 09.03.2009 год., въззивният съд необосновано е приел, че от събраните по делото гласни доказателства не е установена продължителността на владението, осъществено от ответниците /сега касатори/. Преди всичко, фактът на предаване на владението и неговата продължителност се установяват от признанието, направено от останалите сънаследници-ищци по иска за собственост с декларацията от 09.03.2009 год. На второ място, свидетелските показания установяват, че процесните имоти са били обработвани от Р. С. Р. и са предоставяни от него за обработване от трети лица до смъртта му през 2007 год., а след това се владеят от неговите наследници и че никой от останалите наследници на Р. П. М. не е оспорвал владението на наследодателя на В. В. Р. и М. Р. Г..
В обобщение, налице са предпоставките на чл.293, ал.2, предл.първо и трето във връзка с чл.281, т.3, предл.първо и трето ГПК за отмяна на обжалваното решение и за разглеждане на спора по същество.
Предявеният установителен иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло по следните съображения:
Правото на собственост на наследниците на Р. П. М. върху процесните имоти е възстановено с решения на поземлената комисия № 44/23.07.1993 год., № 131/19.09.1994 год. и № 216/08.06.1998 год.
Единственият пряк наследник на Р. П. М. – С. Р. П. е починал през 1973 год., преди земеделската реституция и е наследен от децата си Ф. С. П., М. С. Р. и Р. С. Р., които също са починали.
Ф. С. П. е починала на 14.01.2003 год. и е оставила за свой наследник ищеца В. В. К.. М. С. Р. е починал преди земеделската реституция и е оставил за свои наследници П. И. Р.-съпруга, починала на 24.07.2010 год. и М. М. С.-дъщеря, починала на 23.02.2004 год. и оставила за свои наследници ищците Ц. В. С. и Д. Ц. С..
Р. С. Р. е починал на 15.08.2007 год. и е оставил за свои наследници В. В. Р.-съпруга и М. Р. Г.-дъщеря, които са ответници по иска /сега касатори/.
Както се посочи, с нотариално заверената декларация от 09.03.2009 год., ищецът В. В. К., като наследник на Ф. С. П.-П.; П. И. Р., ищецът Ц. В. С.-за себе си и като законен представител на малолетния си син Д. Ц. С., като наследници на М. С. Р., са признали факта на предаване на владението върху процесните имота на техния сънаследник Р. С. Р.. Признали са още, че след възстановяване на собствеността тези имоти са владяни само от Р. С. Р. повече от 15 години, а след смъртта му през 2007 год. от неговите наследници В. В. Р. и М. Р. Г..
Към 09.03.2009 год. в полза на ответниците е изтекла предвидената в чл.79, ал.1 ЗС десетгодишна придобивна давност, считано от датата на издаване на всяко решение на ОСЗГ/поземлената комисия/ за възстановяване на собствеността върху процесните имоти.
От приложените по делото нотариални дела на нотариус Н. З. е видно, че декларацията от 09.03.2009 год., с която останалите наследници са признали факта на предаване на владението върху процесните имоти на Р. С. Р., фигурира сред документите, въз основа на които и на показанията на свидетелите при обстоятелствената проверка ответниците/сега касатори/ са признати за собственици на процесните имоти на основание наследство и давностно владение.
Възражението на ищците/сега ответници по касация/,че декларацията е нищожна, тъй като с нея бил направен отказ от право на собственост, който не е вписан в особената книга на съда е неоснователно. Както се посочи, не е налице отказ от наследство, направен за конкретни имоти, при който да се изисква спазване на формата за вписване, а извънсъдебно признание на факта на предаване на владението и на факта на упражняване на това владение. С декларацията от 09.03.2009 год. не е било извършено разпореждане с правото на собственост, нито отказ от право на собственост, за да намери приложение разпоредбата на чл.73, ал.2 и ал.3 СК от 1985 год./отм./ по отношение на ищеца Д. Ц. С./ [дата на раждане] год./. Последният е навършил пълнолетие към деня на устните състезания пред ВКС.
В заключение, предявеният установителен иск за собственост е неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло, заедно с искането за отмяна по чл.537, ал.2 ГПК на констативните нотариални актове за собственост на ответниците/сега касатори/ с №№ 125, т.ІІ, рег.№ 3936, нот.дело № 305/23.10.2009 год. и 136, т.ІІ, рег.№ 3940, нот.дело № 306/23.09.2009 год. Ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците /сега касатори/ разноски по делото за трите инстанции в общ размер на 530 лева.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА изцяло решение № 358 от 05.11.2012 год. по в.гр.дело № 707/2012 год. на Пернишкия окръжен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. В. К., Ц. В. С. и Д. Ц. С. срещу В. В. Р. и М. Р. Г. иск за признаване за установено, че
В. В. К. е собственик на 1/3 идеална част, Ц. В. С. на 1/12 идеална част, а Д. Ц. С. на ¼ идеална част от всеки от следните недвижими имоти:
поземлен имот с идентификатор 55871.525.227, съгласно кадастралната карта и регистри, одобрени със заповед № РД-18-91 от 13.10.2008 год., с адрес: [населено място],[жк], [улица], с площ 363 кв.м., трайно предназначение-урбанизирана територия, трайно ползване-ниско застрояване до 10 м., при съседи: имоти с идентификатори 55871.525.102, 55871.525.90, 55871.525.20, 55871.525.97/стар идентификатор 7, кв.3/;
поземлен имот с идентификатор 55871.525.226, съгласно кадастралната карта и регистри, адрес: [населено място],[жк], [улица], с площ 272 кв.м., урбанизирана територия, ниско застрояване до 10 м., при съседи: имоти с идентификатори: 55871.525.90, 55871.525.33, 55871.525.31 и 55871.525.29/стар идентификатор 7, кв.3/;
поземлен имот с идентификатор 55871.525.228, съгласно кадастралната карта и регистри, адрес: [населено място],[жк], [улица], с площ 3362 кв.м., урбанизирана територия, ниско застрояване до 10 м., при съседи: имоти с идентификатори: 55871.525.98, 55871.525.94, 55871.525.124, 55871.525.85, 55871.525.218, 55871.525.90, 55871.525.93/стар идентификатор 7, кв.3/;
поземлен имот с идентификатор 55871.623.12, съгласно кадастралната карта и регистри, адрес: [населено място], м.”В.”, с площ 16102 кв.м., тайно предназначение на територията-земеделска, начин на трайно ползване-нива, при съседи: имоти с идентификатори №№ 55871.623.7, 55871.623.10, 55871.623.11, 55871.623.20, 55871.623.19, 55871.623.16, 55871.623.18, 55871.623.124, 55871.623.15, 55871.623.14, 55871.623.13, 55871.623.203, 55871.623.127/стар идентификатор 230012/;
поземлен имот с идентификатор 55871.645.3, съгласно кадастралната карта и регистри, адрес: [населено място], м.”Д. уши”, с площ 9703 кв.м., трайно предназначение земеделска територия, начин на трайно ползване-нива, при съседи: имоти с идентификатори: 55871.618.82, 55871.645.4, 55871.645.53 и 55871.645.2/стар идентификатор 450003/.
ОТХВЪРЛЯ искането на В. В. К., Ц. В. С. и Д. Ц. С. за частична отмяна на основание чл.537, ал.2 ГПК на следните нотариални актове за собственост по давностно владение и наследство, издадени от нотариус Н. З., с район на действие-районен съд П. в полза на В. В. Р. и М. Р. Г.:
№ 135, т.ІІ, рег.№ 3936, нот.дело № 305/2009 год. от 23.10.2009 год. – в частта за повече от 1/3 идеална част от поземлени имоти: № 55871.525.227, с площ 363 кв.м., № 55871.525.226, с площ 272 кв.м и № 55871.525.228, с площ 3362 кв.м., всички в [населено място], [улица],[жк];
№ 136, т.ІІ, рег.№ 3940, нот.дело № 306/2009 год. от 23.09.2009 год. – в частта за повече от 1/3 идеална част от поземлен имот № 55871.623.12 с площ 16102 кв.м. в [населено място], м.”В.”;
№ 136, т.ІІ, рег.№ 3940, нот.дело № 306/2009 год. от 23.09.2009 год. – в частта за повече от 1/3 идеална част от поземлен имот № 55871.645.3, с площ 9703 кв.м. в [населено място], м.”Д. уши”.
Осъжда В. В. К. от [населено място], [улица], ЕГН [ЕГН], Ц. В. С. от [населено място], [улица], [жилищен адрес] ЕГН [ЕГН] и Д. Ц. С. от [населено място], [улица], вх.Г, ап.91, ЕГН [ЕГН], да заплатят на В. В. Р. от [населено място], [улица], ап.37, ЕГН [ЕГН] и М. Р. Г. от [населено място], [улица], [жилищен адрес]0, ЕГН [ЕГН], сумата 530/петстотин и тридесет/лева разноски по делото за трите инстанции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/ |