7 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 356 София, 19.07.2022 година Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова Гълъбина Генчева при секретар като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 3957 от 2020 година, и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх.№260302/21.08.2020г., подадена от В. С. Ч. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв.К. Б. от АК - Р. и по касационна жалба с вх.№261096/28.09.2020г., подадена от К. С. Ч., от [населено място], действащ като ЕТ „П.-К. Ч.“, чрез процесуалния му представител адв.П. И. от АК - Р., срещу решение №249, постановено на 10.07.2020г. от Русенския окръжен съд, ГК по в.гр.д.№186/2018, потвърждаващо решението на първоинстанционния съд, с което е изнесен на публична продан допуснатия до делба недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор ..........съгласно КК на [населено място], който поземлен имот е с площ от 392 кв.м., с адрес: [населено място], [улица], с трайно предназначение на територията – урбанизирана и начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10м.), с номер по предходен план ........., кв.........., парцел ...., заедно с построената в имота сграда с идентификатор ...........със застроена площ 195 кв.м., брой етажи – два, предназначение – друг вид сграда за обитаване, при граници на имота: поземлени имоти с идентификатори ........., ..............., ................и ..............., с пазарна стойност 200223лв., като съделителите се удовлетворят от продажбата съобразно правата си: 4/8 ид.части за Р. В. Р., 2/8 ид.части за Р. Р. Р., 1/8 ид.част за В. С. Ч. и 1/8 за ЕТ“П.-К. Ч.“. С определение №42 от 12.03.2021г. производството по делото е спряно и на основание чл. 292 ГПК на ОСГК на ВКС е предложено да постанови тълкувателно решение по въпроса необходимо ли е, за да се извърши делбата по реда на чл. 353 ГПК, допуснатите до делба имоти да са еднакви по вид и предназначение (еднородни). Въз основа на отправеното до ОСГК на ВКС искане с разпореждане на председателя на ВКС от 21.05.2021г. е образувано тълкувателно дело №2/2021г. по описа на ВКС, ГК по поставения въпрос. Тълкувателното решение по тълк.д.№2/2021г. е постановено на 11.04.2022г., поради което следва да се приеме, че пречките по движението на делото са отстранени. Производството по същото следва да бъде възобновено и по реда на чл. 288 ГПК се извърши преценка за наличието на предпоставките за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. В изложението към подадената от В. С. Ч. касационна жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК, както и по реда на чл.280, ал.2 ГПК. Според касатора обжалваното решение е очевидно неправилно, тъй като при наличие на голям градски имот на три етажа с пет самостоятелни входа, с шестнадесет стаи, три бани-тоалетни, два одобрени проекта за образуване на четири реални дяла от главния архитект на [община], се постановява решение за изнасяне на имота на публична продан и то при липса на всякакъв спор от страните по делото по отношение на дела, който ще получи всеки. Поддържа, че в решението липсва обосновка защо имотите са приети за нееднородни, като магазинът всъщност е жилищен имот, който е придобил статут на магазин поради това, че сестрата на съделителя Р. Р. го ползва като такъв с негово съгласие и ако по време на делото Р. Р. беше възразил срещу запазването на статута му, т.е. на функционалното му предназначение, той можело да бъде представен в проектите като жилище. С оглед поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК касаторът счита, че с решението се нарушава основен принцип на правото – по възможност всеки съделител да получи реален дял от имота. Поддържа, че при наличие на четири дяла, колкото са съделителите, при малък процент на разходите за преустройство (под 10%), при възможност за малки уравнения на дяловете в пари, при положение, че всички дялове са в една обща сграда и биха образували етажна собственост, независимо от разделянето, подобно решение би създало прецедент, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Поддържа също така, че решението противоречи и на цитираната в самото него съдебна практика (решение №185 от 23.03.2004г. по гр.д.№807/2003г. на I г.о. на ВКС; решение №258 от 25.10.2011г. по гр.д.№144/2011г. на II г.о. на ВКС; решение №7 от 27.01.2016г. по гр.д.№4711/2015г. на I г.о. на ВКС), в която няма имоти както в настоящия случай и освен това има спор за тези имоти. В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК, ответниците по касационна жалба Р. В. Р. и Р. Р. Р., двамата от [населено място], чрез процесуалния си представител адв.В. Ф. от АК-Р., изразяват становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване на поддържаните от касатора В. С. Ч. основания. Претендират присъждане на направените по делото разноски. В изложението към подадената от К. С. Ч., действащ като ЕТ „П.-К. Ч.“, касационна жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК, както и по реда на чл.280, ал.2 ГПК. Според касатора обжалваното решение е очевидно неправилно, тъй като не са взети предвид всички факти и обстоятелства по делото, а на база на повърхностно приемане, че при делбата се получават нееднородни имоти, е цитирана/прекопирана съдебна практика (без да се вземе предвид разликата между делата), въз основа на която е прието, че имотът не следва да се подели на реални дялове, а да се изнесе на публична продан. Във връзка с така поддържаното основание касаторът излага съображения, че неправилно при наличие на голям градски имот на три етажа с пет самостоятелни входа, с шестнадесет стаи, три бани-тоалетни, два одобрени проекта за образуване на четири реални дяла от главния архитект на [община] е постановено съдебно решение за изнасяне на имота на публична продан и то при липса на всякакъв спор от страните по делото по отношение на дела, който ще получи всеки. Поддържа също така, че в решението липсва обосновка защо имотите са приети за нееднородни, след като магазинът, който се получава от един от дяловете, е всъщност жилищен имот, който е придобил статут на магазин поради това, че сестрата на Р. Р. го е ползвала като такъв с негово съгласие и ако по време на делото Р. Р. беше възразил срещу запазването на статута му, т.е. на функционалното му предназначение, той е можело да бъде представен в проектите като жилище. Поддържа, че обжалваното решение противоречи на практиката на ВКС (решение №224 от 21.11.2016г. по гр.д.№2378/2016г. на I г.о. на ВКС и решение №38 от 02.05.2018г. по гр.д.№1343/2017г. на I г.о. на ВКС), като с решение №224 от 21.11.2016г. по гр.д.№2378/2016г. на I г.о. на ВКС на основание чл.353 ГПК е извършена делба между двама съделители, при което единият получава в дял застроено дворно място с двуетажна жилищна сграда, а другият – незастроено дворно място и то при значителна разлика в стойността на имотите, а с решение №38 от 02.05.2018г. по гр.д.№1343/2017г. на I г.о. на ВКС е извършена делба на 17 земеделски имота – 15 ниви и 2 ливади, т.е. на имоти, различни по вид и местонахождения, по реда на чл.353 ГПК. Поддържа също така, че в цитираната в обжалваното решение практика на ВКС няма подобен тип имоти, както в настоящето дело и освен това има спор относно тези имоти – и двете страни искат да получат жилищния дял. Поради това счита, че тази практика в настоящия случай е неприложима и поради това обжалваното решение противоречи на практиката на ВКС. С оглед поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК касаторът К. С. Ч., действащ като ЕТ“П.-К. Ч.“ излага съображения, идентични с поддържаните от касатора В. С. Ч. - счита, че с решението се нарушава основен принцип на правото – по възможност всеки съделител да получи реален дял от имота. Поддържа, че при наличие на четири дяла, колкото са съделителите, при малък процент на разходите за преустройство (под 10%), при възможност за малки уравнения на дяловете в пари, при положение, че всички дялове са в една обща сграда и биха образували етажна собственост, независимо от разделянето, подобно решение би създало прецедент, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК, ответниците по касационна жалба Р. В. Р. и Р. Р. Р., двамата от [населено място], чрез процесуалния си представител адв.В. Ф. от АК-Р., изразяват становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване на поддържаните от касатора К. С. Ч., действащ като ЕТ“П.-К. Ч.“ основания. Претендират присъждане на направените по делото разноски. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните: Производството е за делба във фазата по извършване. С решение №187 от 18.05.2016г., постановено по гр.д.№107/2016г. по описа на Русенския окръжен съд, е допусната съдебна делба на недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор .............съгласно КК на [населено място], който поземлен имот е с площ от 392 кв.м., с адрес: [населено място], [улица], с трайно предназначение на територията – урбанизирана и начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10м.), с номер по предходен план ..........., кв.............., парцел X., заедно с построената в имота сграда с идентификатор ..............със застроена площ 195 кв.м., брой етажи – два, предназначение – друг вид сграда за обитаване, при граници на имота: поземлени имоти с идентификатори ............., ..............., .............и ..............., при права 4/8 ид.части за Р. В. Р., 2/8 ид.части за Р. Р. Р., 1/8 ид.част за В. С. Ч. и 1/8 ид.част за К. С. Ч., действащ като ЕТ „П.-К. Ч.“. В производството пред въззивния съд е изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза, според което сградата е поделяема и от нея могат да бъдат обособени четири самостоятелни дяла, като три от тях са жилища, съобразени с изискванията на чл.40, ал.1 ЗУТ, а четвъртият – магазин за промишлени стоки. Според заключението дял №1 представлява самостоятелно жилище на втория етаж, състоящо се от антре, санитарен възел, кухня, преходна дневна към две спални и едно от складовите подпокривни помещения, както и друго складово подпокривно помещение, достъпно от коридор към стълбището; на първия етаж се обособяват два самостоятелни дяла с жилищно предназначение със самостоятелни външни стълбища и входове, както следва: дял №2, състоящ се от входно антре, тоалетна, баня с тоалетна, кухня, преходна дневна и спалня и дял №3, състоящ се от входно антре, обединено дневно пространство, включващо кухня и две спални, като в този дял е необходимо извършването на преустройство за обособяване на санитарен възел. Дял №4 според заключението представлява магазин за промишлени стоки в полуподземен етаж, като според вещото лице дял №1 и дял №4 са реално обособени към настоящия момент, а необходимите преустройства за разделянето на дял №3 и №4 и разходите за тях са във връзка с осигуряване на санитарно помещение в дял №3 и самостоятелно складово за него, както и за кухненски мивки в двата дяла. За трите жилищни имота според заключението е необходимо също така да се осигурят самостоятелни електромери и водомери, при което общите разходи за тези преустройства възлизат на 8730лв. По делото е представен и приет одобрен инвестиционен проект за разделянето на сградата на четири самостоятелни обекта: апартамент А1 (дял №1) на втория етаж със застроена площ от 195 кв.м., състоящ се от кухня, преходна дневна към две стаи, стая с капандура на изток, санитарен възел и складово помещение, което е достъпно от коридора на стълбището; апартамент А2 (дял 2) на първия етаж със застроена площ от 78.50 кв.м., състоящ се от кухня, дневна, спалня, антре и две бани-тоалетни, като е предвидено складово помещение в сутерена чрез изграждане на стена от гипсокартон; апартамент А3 (дял 3) на първия етаж със застроена площ от 96.39 кв.м., състоящ се от антре, кухня, свързана чрез стъклен портал с трапезария, дневна, спалня, като е предвидено изграждане на стена от гипсокартон с изолация от вата за оформяне на баня-тоалетна, както и складово помещение в сутерена; съществуващ магазин за промишлени стоки (дял 4), разположен в полуподземния етаж, с височина 1.6 метра над терена, с площ от 111.88 кв.м., състоящ се от три свързани помещения. Според заключението на в.л.К. К. предвидените по проект в дял №1 складово помещение и таванска стая не са самостоятелни помещения и за обособяването им са необходими допълнителни инвестиции, поради което вещото лице дава оценка на този дял в два варианта – първи съгласно одобрения инвестиционен проект и втори по действителното състояние на помещенията. Според предложения от вещото лице втори вариант, възприет от въззивния съд, пазарната стойност на дял №1 възлиза на 65101лв., на дял №2 – на 60672лв., на дял №3 – на 74499лв. и на дял №4 – на 63701лв., или общо – на 263972лв., а разходите за преустройство на имота по одобрения проект с отчитане на преустройството на двете подпокривни пространства на таванския етаж в склад и таванска стая (за дял №1) възлизат на 15408.30лв. При така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че ликвидирането на съсобствеността следва да се извърши чрез изнасянето на имота на публична продан. Изложил е съображения, че към извършването на делбата чрез разпределение на делбените имоти по реда на чл. 353 ГПК съдът пристъпва когато броят на имотите е равен или по-голям от броя на съделителите и същевременно тегленето на жребий е невъзможно или неудобно по критериите, посочени в т.5 на ППВС №7/1973г. – когато до делба са допуснати имоти, съществено различаващи се един от друг по площ, обем или стойност и същевременно дяловете на съделителите са различни или съделителите са направили в отделен дял съществени опдобрения. Прието е, че за да се ликвидира съсобствеността чрез разпределяне на дяловете по реда на чл. 353 ГПК е необходимо да се образуват еднородни реални дялове за всеки съделител, като е посочено, че според практиката на ВКС, изразена в решение №195/23.03.2004г. по гр.д.№807/2003г. на I г.о. на ВКС; решение №258/25.10.2011г. по гр.д.№144/2011г. на II г.о. на ВКС; решение №7/27.01.2016г. по гр.д.№4711/2015г. на I г.о. на ВКС, с оглед спазването на равенството на съделителите във всеки дял трябва да се включат по възможност еднакви по количество и вид и приблизително равни по стойност имоти, максимално съответстващи на дяловете на съделителите, като неравенството на дяловете се уравнява в пари. Прието е, че е допустимо разпределение на различни по вид самостоятелни имоти само ако между страните липсва спор относно обособяването им в самостоятелни дялове, а при наличието на спор, за да се приложи способът по чл. 353 ГПК е необходимо да се образуват еднородни дялове от делбеното имущество. В случая въззивният съд е приел, че при съществуващия спор между съделителите и невъзможността да се обособят еднородни имоти в дял за всеки от тях, ликвидирането на съсобствеността не може да се извърши по реда на чл. 353 ГПК. При така изложените от въззивния съд съображения следва да се приеме, че е налице основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с оглед на обстоятелството, че основният въпрос по делото, а именно за възможността ликвидирането на съсобствеността по реда на чл. 353 ГПК да се извърши в хипотеза, при която образуваните реални дялове включват имоти, които не са еднакви по вид и предназначение (еднородни), е разрешен в противоречие с ТР №2 от 11.04.2022г. по тълк.д.№2/2021г. на ОСГК на ВКС. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ВЪЗОНОВЯВА производството по гр.д.№3957/2020г. по описа на Първо ГО на ВКС. ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №249, постановено на 10.07.2020г. от Русенския окръжен съд, Гражданска колегия по в.гр.д.№186/2018г. Указва на касатора В. С. Ч. в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 500.55 лв. (петстотин лева и 55 ст.) и да представи доказателства, че дължимата държавна такса е внесена, като касаторът бъде уведомен, че при неизпълнение на указанията в срок подадената от него касационна жалба ще бъде върната. Указва на касатора К. С. Ч., действащ като ЕТ“П.-К. Ч.“ в едноседмичен срок да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 500.55 лв. (петстотин лева и 55 ст.) и да представи доказателства, че дължимата държавна такса е внесена, като касаторът бъде уведомен, че при неизпълнение на указанията в срок подадената от него касационна жалба ще бъде върната. След представяне на доказателства, че дължимата държавна такса е внесена, делото да се докладва на председателя на I г.о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание. Определението е окончателно. Председател: Членове: