4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 590/14.07.2022 г. Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото заседание на седемнадесети май две хиляди двадесет и втора година в състав: Председател: Веска Райчева Членове: Геника Михайлова Анелия Цанова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 49 по описа за 2022 г. Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 56/28.09.2021 г. по в.гр. д. № 218/2021 г., с което Окръжен съд - Ямбол, потвърждавайки решение № 260268/09.06.2021 г. по гр. д. № 2511/2019 г. на Районен съд – Ямбол, е отхвърлил иска на П. Д. Д. срещу Ц. И. А. по чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД за сумата от 11000 лв. Решението се обжалва от П. Д. Д. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност при следните материалноправни въпроси: 1. Когато е налице договор, сключен от лице без представителна власт, в коя хипотеза на института на неоснователно обогатяване следва да се квалифицира исковата претенция относно връщане на даденото на мнимия представител, имайки предвид вида недействителност, определена от категорията на висяща недействителност? и 2. Длъжен ли е съдът да тълкува предварителния договор съобразно чл. 20 ЗЗД, за да изведе действителната воля на страните? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване – общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. По първия обосновава допълнителната по чл.280, ал. 1, т. 1 ГПК с довод, че въззивният съд го е решил в противоречие със задължителните указания по тълкуването на закона обективирани в Тълкувателно решение по тълк.д. № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС, Тълкувателно решение № 1/2004 на ОСГК на ВКС и Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленума н ВС, а по втория въпрос обосновава допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с довод, че въззивното решение е постановено в противоречие с решение 116/08.06.2016г. по гр.д. № 5236/2015 г. на IV – г.о. на ВКС. Претендира разноски. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК адв. Г. Г. от АК – Ямбол, особен представител на ответника Ц. И. А., възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а решението е правилно. Претендират се разноски. Настоящият състав намира касационната жалба с допустим предмет – решението е въззивно, по гражданско дело с цена на иска над 5 000 лв.; от процесуално легитимирана страна - касатор е ищецът; спазен е срокът по чл. 283 ГПК и всички останали предпоставки за нейната редовност и допустимост, но повдигнатите въпроси нямат претендираното значение. Съображения: Въззивният съд е приел, че поради твърденията на ищеца, че ответникът се е обогатил със сумата 11 000 лв. - невъзстановена част от това, което ищецът е платил като купувач по предварителен договор, сключен от ответника без представителна власт за продавача, следва да квалифицира иска по чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД – връщане на това, с което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца с оглед неосъществено основание (несключения/необявен за окончателен предварителен договор). Съдът е приел за установено, че на 30.03.2017 г. ищецът е подписал с ответника предварителен договор за покупкопродажба на един имот в [населено място] на цена от 20 000 лв., платими по банков ред към сключването на договора. Приел е, че ответникът е мним пълномощник (лице без представителна власт за продавача по предварителния договор) – обстоятелство, установимо от приложеното влязло в сила решение за отхвърляне на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД срещу продавача по предварителния договор. Приел е, че от представените писмени доказателства (операционна бележка и 2 бр.банкови извлечения, издадени от ДСК) се установява, че на 23.03.2017 г. синът на ищеца е сключил договор за кредит с Банка ДСК, а на 30.03.2017 г. е получил от Банката кредитни средства за сумата 18 500 лв. Приел е, че по делото е разпитан свидетел, но от неговите показания не се установява ищецът да е платил на ответника с кредитните средства сумата по предварителния договор, нито по делото е доказано ответникът да е получил каквито и да е парични средства от ищеца. Именно поради неустановения/недоказан факт на плащането въззивният съд е отхвърлил иска за лихвоносната главница според зададената от него квалификация – по чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД. В ППВС № 1/79 са разяснени всяка от трите хипотези на иска за неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1 ЗЗД. В своята практика Върховния касационен съд приема, че при всяка от тях ищецът е длъжен да докаже получена от ответника облага. Ако ищецът не докаже преминаването на облагата в имуществото на ответника по несъмнен начин, то и съдът не може да счете претенцията на ищеца с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД за основателна, независимо по коя от хипотезите на разпоредбата е квалифициран иска. В конкретния случай, въззивният съд неправилно е квалифицирал иска по чл. 55, ал.1, пр.2 ЗЗД, но искът е отхвърлен с основния мотив, че по делото не се доказва ответникът да е получил от ищеца каквато и да е парична сума. Следователно първият повдигнат от касатора материалноправен въпрос не е достатъчен, за да обоснове общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационният контрол. Необходимо е да се свърже и с друг, процесуалноправен, който да е от значение за възприетия от въззивния съд като недоказан/неосъществен факт на плащането. Повдигнатият от касатора втори въпрос обаче е материалноправен (за критериите по чл. 20 ЗЗД за тълкуване на договорите), без връзка с предмета на делото, респ. с предмета на въззивното решение. Правилата на чл.20 ЗЗД се прилагат за претенции, произтичащи от сделки и изискват при разкриване смисъла на волеизявленията на страните сделката да се тълкува във всички нейни относително обособени части /клаузи/ като едно логическо цяло, във връзка една с друга. В случая претенцията не произнича от съществуващи между страните договорни задължения, тъй като ищецът и ответницата не са обвързани от сключен помежду им договор. Само при неяснота или спор относно точния смисъл и съдържание на договор или на отделни негови клаузи съдът е длъжен да извърши тълкуването му според критериите на чл.20 ЗЗД, а в разпоредбата на чл. 55 ЗЗД са уредени три кондикции, които се разграничават в зависимост от това дали основанието е налице в момента на получаването на престацията или отпада в последствие, т.е. хипотезите при които можем да претендираме връщането на една неоснователно осъществена престация. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства, поради което повдигнатите от касатора два въпроса не обуславят общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. На особеният представител адвокат Г. Г. от АК - Ямбол, на основание по чл. 47, ал. 6, предл. 2 ГПК следва да се заплати от бюджета на ВКС дължимото адвокатско възнаграждение за инстанцията в размер на 250 лв., а касаторът следва да възстанови същата сума по сметката на ВКС. При тези мотиви, съдът О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 56/28.09.2021 г. по гр. д. № 218/2021 г. на Окръжен съд - Ямбол. ОСЪЖДА П. Д. с ЕГН да заплати на Върховния касационен съд сумата сумата 250 лв. – разноски за заплатено възнаграждение на особен представител. ОПРЕДЕЛЯ на адв. Г. Г. от АК - Ямбол да се изплати възнаграждение в размер на сумата 250 лв. от бюджета на съда за процесуално представителство пред Върховен касационен съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.