О П Р Е Д Е Л Е Н И Е                                                        № 7                  София, 06.01.2010 година                                       В ИМЕТО НА НАРОДА               Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:        Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА   Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА                                                                       ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА               като разгледа докладваното от съдия Генчева ч.гр.д.№720 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по чл.278, вр.чл.274, ал.3, т.1 от ГПК. С определение №58 от 29.07.09г. на Кърджалийския районен съд е прекратено като недопустимо производството по гр.д. №105/08г., образувано по иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ. Съдът е приел, че ищците, в качеството им на наследници на общия наследодател А, нямат правен интерес от този иск, тъй като не са заявили земите за възстановяване нито пред поземлената комисия, в срока по чл.11, ал.1 от ЗСПЗЗ, нито пред съда, по реда на чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ. Ето защо, дори да бъде прието за установено в производство по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, че наследодателят им А. И. е бил собственик на процесните земи към момента на образуването на ТКЗС, ищците не биха могли въз основа на това решение да постигнат възстановяване на собствеността му. С определение №660 от 01.10.09г. по ч.гр.д. №303/09г. състав на Кърджалийския окръжен съд е оставил в сила прекратителното определение на районния съд, като е изложил аналогични мотиви за недопустимост на иска. Позовал се е на приетото в ТР №1/1997г. на ОСГК на ВКС, че иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е процесуално допустим само в случаите, при които има висящо административно производство по чл.14, ал.1-3 от ЗСПЗЗ или възможност то да бъде образувано, както и при окончателно решение на поземлената комисия за възстановяване на собствеността в реални граници или за обезщетяване на бившите собственици по реда на чл.10б от ЗСПЗЗ. Съдът не е придал никакво значение на обстоятелството, че в процесния случай земите са били заявени пред поземлената комисия и са били възстановени по административен ред на ответниците, в качеството им на наследници на С. А. М. - един от наследниците на общия наследодател А. Ч. жалба срещу това определение е подадена от ищците Н. М. Х., С. М. Н., Б. Х. Ш., З. Х. Ш. и С. Х. Ш.. В жалбата се поддържа, че определението противоречи на ТР №1/97г. на ОСГК на ВКС, в което е прието, че иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е допустим при наличие на позитивно решение на поземлената комисия за възстановяване на собствеността. В случая има такова решение и от него се ползват ответниците, тъй като то е издадено в полза на техния наследодател, който от своя страна е наследник на общия наследодател А. Считат, че това противоречие обуславя основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното определение. Освен това се позовават на противоречива съдебна практика по този въпрос. Ответниците в производството А. С. С. и С. Ю. Р. не вземат становище по частната жалба. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение счита, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допустимост на касационното обжалване. Въпреки разясненията, дадени с ТР №1/1997г на ОСГК на ВКС, действително е налице противоречива съдебна практика по въпроса дали е допустим иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ в случаите, при които ищците не са подавали заявление по чл.11, ал.1 или иск по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ на името на техния наследодател, но спорната земя е възстановена на името на ответниците или на техния пряк наследодател. По повод тази противоречива съдебна практика е постановено в производство по чл.274, ал.3, т.1 от ГПК определение №108 от 09.03.09г. по ч.гр.д. №71/09г. на ВКС, І ГО, което дава разяснения по спорния въпрос и за начина, по който следва да се разбира ТР №1/1997г. на ОСГК. Съгласно това определение, за да е допустим иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е необходимо най-малкото да е признато правото на възстановяване на собствеността за имота на една от страните по делото, или правото на собственост вече да е възстановено. Този иск е процесуално недопустим когато имотът изобщо не е заявен пред поземлената комисия от страните по спора, или и за двете страни има влязъл в сила отказ за възстановяване на собствеността, включително и на право на обезщетение за него и това е смисълът, вложен в ТР №1/1997г. на ОСГК. Разяснено е също, че при уважаване на иска по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, ищците могат да постигнат възстановяване на собствеността на техния наследодател по пътя на чл.14, ал.7а от ЗСПЗЗ, чрез съответно изменение на позитивното решение на ОСЗ, издадено в полза на ответниците, като се промени лицето, на чието име се възстановява собствеността. Това определение на ВКС, което е постановено по новия процесуален ред и е по повод отстраняване на противоречива съдебна практика, е задължително за съдилищата, включително и за ВКС. Ето защо въззивното определение, което му противоречи, следва да бъде допуснато до касационно обжалване и съответно отменено, а делото да се върне на районния съд с указание за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,   О П Р Е Д Е Л И :   ДОПУСКА касационно обжалване на определение №660 от 01.10.09г. по ч.гр.д. №303/09г. на Кърджалийския окръжен съд. ОТМЕНЯ определение №660 от 01.10.09г. по ч.гр.д. №303/09г. на Кърджалийския окръжен съд и оставеното с него в сила определение №58 от 29.07.09г. на Кърджалийския районен съд. ВРЪЩА делото на Кърджалийския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск и за постановяване на решение по съществото на правния спор. Определението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: