Р Е Ш Е Н И Е №. 38 гр. София, 08.06.2016 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в открито заседание на двадесет и втори март, две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№799 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. В. К. срещу решение №1231 от 22.12.2014 г. по в.т.д.№1689/2014 г. на ОС Варна. С обжалваното решение е отменено решение №3977 от 25.07.2014 г. по гр.д.№6902/2012 г. на РС Варна, вместо което са отхвърлени предявените от С. В. К. срещу [фирма] искове по чл.208 от КЗ /отм./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 13 500 лв., обезщетение за настъпило на 23.03.2011 г. застрахователно събитие – кражба на МПС, по договор за застраховка Бонус Каско, застрахователна полица №51344239, ведно със законната лихва от 18.05.2012 г. до окончателното изплащане и сумата от 1 616.29 лв., обезщетение за забава за периода 23.03.2011 г. – 18.05.2012 г. В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост. Посочва се, че в нарушение на чл.202 от КЗ въззивният съд е приел, че в случая фингираното връчване на предупреждение е било възможно, като от друга страна не е тълкувал събраните доказателства в тяхната съвкупност и не е обсъдил релевантни по делото доказателства и твърдения, включително и твърдението за наличие на умишлено създадени от застрахователя пречки за събиране на доказателства относно начина на изчисление на обезщетение по първата щета. Поддържа се, че решението е в противоречие с опитните правила, като липсва причинна връзка между извода на съда, че се цели от ищеца ревизиране на определено предходно застрахователно обезщетение и юридическия факт на неизпълнение на задължението на ответника да удържи оставащите неплатени три вноски, съобразно общите условия на договора за застраховка. Ответникът по касация ЗАД [фирма] и заявява становище за неоснователност на касационната жалба. С определение №687 от 30.11.2015 г., решението е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса: Следва ли във всички случаи съдът да се произнесе по наведените от страните доводи, включително по доводите на едната страна за препятстване от другата, на събирането на допуснати писмени доказателства. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорни, фактите относно: наличие на противоправно отнемане на МПС, за което имущество между страните е сключен застрахователен договор - застраховка Каско, по който ищецът е заплатил първата от дължимите четири вноски, по разсрочената застрахователна премия, както и обстоятелството, че за настъпила предходна щета по същия договор – пожар на застрахованото МПС, застрахователят е заплатил на ищеца сума в размер на 751.01 лв. По отношение на спорния по делото въпрос за действието на застрахователния договор към момента на отнемането на автомобила, въззивният съд е изложил съображения, че договорът за застраховка е бил прекратен в хипотезата на чл.202, ал.2, изр.2 от КЗ /отм./, поради неплащане от страна на ищеца на втора, трета и четвърта разсрочени вноски от дължимата застрахователна премия, като е намерил за недоказани доводите на ищеца за извършено от ответника прихващане на дължимото от него обезщетение по предходната щета с дължимите от ищеца разсрочени вноски. При постановяване на решението, съдът не се е произнесъл по поддържаното от ищеца в хода на първоинстанционното производство и в отговора на въззивната жалба твърдение, че поведението на ответника, изразяващо се в непредставяне на преписката по предходната щета в цялост - включително и опис заключението по тази щета в цялост, представлява препятстване събирането на допуснати относими доказателства. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, е формирана задължителната съдебна практика на ВКС, обективирана в множество актове, постановени по реда на чл.290 от ГПК /решение №212 от 01.02.2012 г., по т.д.№1106/2010 г. на ВКС, ТК, II отделение, решение №202 от 21.12.2013 г.по т.д.№866/2012 г. на ВКС, ТК, I отделение, решение №76 от 12.06. 2012 г. по т.д.№377/2011 г. на ВКС, ТК, II отделение и решение №581 от 30.09.2010 г. по гр.д.№1019/2009 г. на ВКС, ГК, III отделение/, с които е прието, че в задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения, което произтича от характера на въззивното производство, а фактическите и правни изводи на въззивния съд трябва да намерят отражение в мотивите към решението, като изпълнението на посочените задължения - за обсъждане на доказателствата, доводите и защитните позиции на страните и за излагане на мотиви в тази насока, е гаранция за правилността на въззивния съдебен акт и за правото на защита на страните в процеса. Настоящият състав споделя правното разрешение на въпроса, дадено с цитираните актове на ВКС, а допуснато процесуално нарушение от въззивния съд, изразяващо се в необсъждане на поддържаното от ищеца в хода на първоинстанционното производство и в отговора на въззивната жалба твърдение, че поведението на ответника, изразяващо се в непредставяне на преписката по предходната щета в цялост - включително и опис заключението по тази щета в цялост, представлява препятстване събирането на допуснати относими доказателства, е рефлектирало върху правилността на въззивното решение и съставлява касационно основание по чл.281, т.3 от ГПК. В този смисъл въззивното решение е частично неправилно и следва да бъде отменено, съгласно чл.293, ал.1 и ал.2 от ГПК, като доколкото не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, ВКС следва да се произнесе по съществото на спора. Установява се по делото, че на 22.03.2011 г. притежаваният от ищеца С. К., лек автомобил – Ауди С3 К., е бил отнет от негово владение с намерение противозаконно да бъде присвоен, което събитие представлява покрит риск по сключения на 20.08.2010 г. между страните застрахователен договор - застраховка Каско за това имущество, с приложими към договора общи условия /ОУ/. Между страните не се спори, че ищецът е заплатил първата от дължимите четири вноски, по разсрочената застрахователна премия, дължима по договора за застраховка, както и че за настъпила на 23.08.2010 г. предходна щета по същия договор – пожар на застрахованото МПС, застрахователят е заплатил на ищеца сума в размер на 751.01 лв. Основен спорен по делото въпрос е този за действието на застрахователния договор към момента на противозаконното отнемане на автомобила, предвид наведените от ответника доводи, че договорът за застраховка е прекратен в хипотезата на чл.202, ал.2, изр.2 от КЗ /отм./, поради неплащане от страна на ищеца на втора, трета и четвърта разсрочени вноски от дължимата застрахователна премия. Във връзка с доводите на ищеца за извършено от ответника прихващане на дължимото от него обезщетение по предходната щета, с дължимите от ищеца разсрочени вноски /с които доводи очевидно не се цели да се ревизира размера на обезщетението по предходната щета, както неправилно е приел въззивния съд, а да се установи заплащане на дължимата застрахователна премия/, с протоколни определения от 21.03.2010 г. и 22.10.2013 г. първоинстанционният съд е указал на ответника да представи пълната преписка по образуваната при него щета за застрахователното събитие от 20.08.2010 г. Тази преписка е представена от ответника, но в нея липсва опис-заключение по претенцията на ищеца /приложена е само неподписана първа страница от такъв опис, поради което и при липса на други доказателства в преписката относно размера на определеното от застрахователя обезщетение по предходната щета, изводи за този размер е невъзможно да бъдат направени/, с което ответникът е възпрепятствал доказването и съгласно разпоредбата на чл.161 от ГПК съдът следва да приеме за доказани фактите, относно които ответникът е създал пречки за събиране на допуснати доказателства – за извършено от ответника изявление за прихващане на дължимото от него обезщетение по предходната щета, с дължимите от ищеца разсрочени вноски. Направеният извод за наличие на извършено прихващане се подкрепя и от съществуващата в общите условия изрична разпоредба, предвиждаща, че ако е договорено разсрочено плащане на застрахователната премия, при настъпване на застрахователно събитие, при което дължимото обезщетение, изчислено по калкулация на застрахователя, надхвърля размера на начислената застрахователна премия, неплатените разсрочени вноски стават изискуеми и се удържат в пълен размер от определеното обезщетение, освен в случаите на осигурен регрес. В този смисъл процесното застрахователно събитие е настъпило в срока на действие на договора за застраховка Каско, поради което и на основание чл.208, ал.1 вр. ал.3 от КЗ /отм/, застрахователят дължи обезщетение в размер на вредата към деня на настъпване на събитието или сума в размер на 11 253 лв., с оглед заключението на САТЕ, изготвена от вещото лице М.. За това си задължение застрахователят е изпаднал в забава на 08.04.2011 г., след изтичане на 15 дни от уведомяването му за настъпилото застрахователно събитие, поради което и дължи обезщетение за забава за периода 08.04.2011 г. – 18.05.2012 г. в размер на 1296.30 лв. С оглед изложеното обжалваното решение следва да бъде частично отменено, а исковете - уважени в посочените части, като с оглед изхода на спора, обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта, с която е ищецът е осъден да заплати на ответника разноски над сумата от 260.02 лв., и в частта, с която е отменено първоинстанционното решение в частта му за присъждане на разноски в полза на ищеца за сумата от 1571.11 лв., като в останалата част обжалваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касация дължи на касатора направени разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС в размер на 1101.71 лв., заплащане на разноски пред въззивиня съд в размер на 1240.35 лв. и пред първата инстанция в размер на 1571.11 лв., а касаторът дължи на ответника сумата от 207.72 лв. направени разноски пред ВКС. Мотивиран от горното Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решение №1231 от 22.12.2014 г. по в.т.д.№1689/2014 г. на ОС Варна в частта му, с която е отменено решение №3977 от 25.07.2014 г. по гр.д.№6902/2012 г. на РС Варна в частта, с която са отхвърлени предявените от С. В. К. срещу [фирма] искове по чл.208 от КЗ /отм./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 11 253 лв., обезщетение за настъпило на 23.03.2011 г. застрахователно събитие – кражба на МПС, по договор за застраховка Бонус Каско, застрахователна полица №51344239, ведно със законната лихва от 18.05.2012 г. до окончателното изплащане и сумата от 1 296.30 лв., обезщетение за забава за периода 08.04.2011 г. – 18.05.2012 г., в частта му, с която е отменено първоинстанционното решение в частта за присъждане на разноски в полза на ищеца за сумата от 1571.11 лв. и в частта му, с която С. В. К. е осъден да заплати на [фирма] разноски пред въззивната инстанция над сумата от 260.02 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА ЗАД [фирма][ЕИК] да заплати на С. В. К. ЕГН81092312257: на основание чл.208 от КЗ /отм./, сумата от 11 253 лв., обезщетение за настъпило на 23.03.2011 г. застрахователно събитие – кражба на МПС, по договор за застраховка Бонус Каско, застрахователна полица №51344239, ведно със законната лихва от 18.05.2012 г. до окончателното изплащане и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, сумата от 1 296.30 лв., обезщетение за забава за периода 08.04.2011 г. – 18.05.2012 г. ОСЪЖДА ЗАД [фирма][ЕИК] да заплати на С. В. К. [ЕГН]: сумата от 1101.71 лв., разноски пред ВКС, сумата от 1240.35 лв., разноски пред въззивния съд и сумата от 1571.11 лв., разноски пред първата инстанция. ОСЪЖДА С. В. К. [ЕГН] да заплати на ЗАД [фирма][ЕИК], сумата от 207.72 лв. разноски пред ВКС ОСТАВЯ В СИЛА решение №1231 от 22.12.2014 г. по в.т.д.№1689/2014 г. на ОС Варна в останалата му част. Решението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.