Решение по т.д. №70/11 на ВКС , ТК, ІІ ро отд. 5 Р Е Ш Е Н И Е №180 гр. София,01.12.2011 ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на двадесет и шести октомври, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА БОЯН БАЛЕВСКИ и при участието на секретаря Ирена Велчева като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №70/11 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма] със седалище [населено място] срещу решение №752 от 19.10.2010 г.на Софийски апелативен съд по в.г.д. №287/2010 г. ,В ЧАСТТА, с която е отменено частично първоинстанционното решение от 02.02.2010 г. по гр.д. № 2288/2008 г. на СГС, ГК и [фирма] е осъдено да заплати както следва: на ищеца П. Г. П. сумата от 45 859 лева и на ищеца Е. П. П. 43 931 лева по иск с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ като обезщетения за претърпени неимуществени вреди от смъртта на тяхната съпруга, съответно майка вследствие на ПТП и задължителна застраховка срещу риск „Гражданска отговорност” на вредоносното МПС. Излагат се доводи и оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество в насока отхвърляне на така предявените искове. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон –основания за касация по чл.281 т.3 от ГПК. Твърди се, че неоснователно решаващият съд е приел, че въпреки общия брой на пострадалите от ПТП на 07.12.2006 г. в района на [населено място] лица, разпоредбата на пар.27 ал.2, буква Б от ПЗР на КЗ относно лимита до размера на общо 1 000 000 лева на отговорността на застрахователя срещу риск„ гражданска отговорност” на автомомобилистите, при причинена смърт или телесно увреждане на повече от едно лице не се прилага, поради което е уважил исковете на двамата ищци. Неправилно, според касатора, съдът се е позовал на това, че смъртта е причинена от прекия причинител като водач на МПС с ремарке, всяко от двете с отделна застраховка по отделна полица срещу риск”Гражданска отговорност”, доколкото при причиняването на вредоносната пътна катастрофа двете, влекач и ремарке, са били свързани и второто е било фунционално зависимо от първото. Ето защо и при наличие на изричната разпоредба на чл. 14 ал.1 от Наредба №24 от 08.03.2006 г. за задължителното застраховане по чл.249 т.1 и 2 от КЗ и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС , според коятов този случай вредите се покриват от застрахователя по задължителна застраховка срещу риск”ГО” свързана с притежаването и ползването на влекача, обжалваното решение се явява незаконосъобразно. Ответникът по касационната жалба в писмено становище изразява становище за нейната неоснователност. Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280 ал.1, т.2 от ГПК по значимия за изхода на делото правен въпрос: за лимита на отговорността на застрахователя по задължителна застраховка срещу риск „гражданска отговорност” при обезщетяване на вреди на повече от едно лице, когато същите са причинени от общата композиция на товарен автомобил и полуремарке, всяко от които е застраховано по задължителна застраховка срещу риск „гражданска отговорност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното: За да постанови обжалваното въззивно решение, решаващият съдебен състав е приел въз основа на изложеното в мотивите влязла в сила присъда от 04.04.2007 г. по НОХД № 93/2007 на ОС-гр.Р. , че в резултат на пътно-транспортно произшествие /ПТП/ на 07.12.2006 г. в района на [населено място] е причинена смъртта на 18 лица, сред които и съпругата, съотв. майка на двамата ищци К. Г. П.. Приел е също така, че самото ПТП е причинено от общата композиция съставена от товарен автомобил и полуремарке. Ето защо и доколкото всяко едно от тях е застраховано по задължителна застраховка срещу риск гражданска отговорност в [фирма], видно от приетите като доказателства две застрахователни полици, то отговорността на застрахователя следва да се носи, както на основание застрахователното правоотношение относно товарния автомобил/влекача/ , така и на основание това на полуремаркето. При това положение ограничението за лимита на отговорността на застрахователя срещу риск гражданска отговорност в хипотезата на пар.27 ал.1 от ПЗР на КЗ при отговорност за вреди, причинени на повече от едно лица до 1000 000 лева следва да се прилага поотделно за всяко едно от двете пътно-транспортни средства-тов.автомобил и ремаркето. С оглед изложеното, съдът е преценил, че при прилагане на критериите за определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди по чл.52 от ЗЗД на всеки един от ищците се дължи обезщетение от по 60 000 лева, поради което е присъдил разликата между платената от застрахователя сума и целия размер на дължимото обезщетение. По обуславящия изхода на спора правен въпрос: Обжалваното решение е допуснато до касация, поради противоречивия отговор, който се дава в него на основния обуславящ изхода на спора правен въпрос в сравнение с този даден по същия въпрос във влязлото в сила на 28.08.2009 г. Р №48 на ВтАС от 15.07.2009 г. по в.гр.д. №332/2009 г. и във влязло в сила на 15.08.2009 г. Р №38/02.07.2009 г. на ВтАС по в.гр.д. № №261/2009 г.. В последните два акта , решаващият съд се е произнесъл по същия въпрос по повод обезщетяване на вредите от застрахователя по риск ГО настъпили от същото ПТП, но по отношение на други пострадали лица, като е приел, че отговорността на застрахователя е ограничена до лимита по пар.27 ал.2,б. Б от КЗ в размер на 1 000 000 лева-общо за всички увредени лица, доколкото ПТП и вредите от него са причинени от общата композиция на влекача и свързаното фунционално с него ремарке , съгласно изричната и недвусмислена правна уредба с разпоредба на чл.14 ал.1 от Наредба №24 от 08.03.2006 г. за задължителното застраховане по чл.249 т.1 и 2 от КЗ и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС. Тази практика на съдилищата по отношение на обуславящия правен въпрос се споделя и от настоящия състав на Второ т.о. на ТК на ВКС. Това е така, доколкото чл.14 ал.1 от посочената наредба изрично изключва отговорността по застраховката ГО на ремаркето , в случаите, когато вредите са причинени от общата композиция на двете МПС/влекач и ремарке/. Макар и подзаконова разпоредба същата сама по себе си не противоречи на определена законова норма. По основателността на касационната жалба : Касационната жалба е основателна. По делото е установено от събраните пред двете инстанции по същество писмени доказателства и заключения на автотехническата и счетоводна експертиза следното: Страните не спорят, а и от изложеното в мотивите на влязла в сила присъда от 04.04.2007 г. по НОХД № 93/2007 на ОС-гр.Р. се установява, че в резултат на пътно-транспортно произшествие /ПТП/ на 07.12.2006 г. в района на [населено място] е причинена смъртта на 18 лица, сред които и съпругата, съотв. майка на двамата ищци К. Г. П..Не се спори и че произшествието е предизвикано по вина на водача на тов.автомобил Шкода М. с ДК Н 33 18 АК с полуремарке модел ПР 26С с ДК№ н 1745 ЕЕ, за което същият е осъден с цитирана присъда. Относно съществуването на застрахователно правоотношение по застраховка срещу риск „Гражданска отговорност” на деликвента в ответното дружество са приети застрахователна полица срещу риск „гражданска отговорност” издадена от ответното дружество № 065060769263/30.12.2005 г. на тов.автомобил и №065060769261/30.12.2005 г. на ремаркето. От така изложените факти следват следните правни изводи по основателността на жалбата: Неоснователно решаващият съд е приел, че в случая, въпреки общия брой на пострадалите от ПТП на 07.12.2006 г. в района на [населено място] лица, разпоредбата на пар.27 ал.2, буква Б от ПЗР на КЗ относно лимита до размера на общо 1 000 000 лева на отговорността на застрахователя срещу риск „гражданска отговорност” на автомобилистите, в случаите на причинена смърт или телесно увреждане на повече от едно лице не се прилага и е уважил исковете на двамата ищци. Неправилно съдът се е позовал на това, че смъртта е причинена от прекия причинител като водач на МПС с ремарке всяко с отделна застраховка по отделна полица срещу риск”Гражданска отговорност”, доколкото при причиняването на вредите двете , влекач и ремарке, са били свързани и второто е било фунционално зависимо от първото. Ето защо и при наличие на изричната разпоредба на чл. 14 ал.1 от Наредба №24 от 08.03.2006 г. , че в този случай вредите се покриват от застрахователя по задължителна застраховка срещу риск”ГО” свързана с притежаването и ползването на ремаркето, а следователно и при действието на посочения нормативно определен лимит на отговорност то обезщетението се дължи до съотвения припадащ се размер на всеки от двамата увредени от смъртта на съпругата, съответно майка ищци от общото за всички пострадали обезщетение. В тази връзка и с оглед данните от приетото пред първа инстанция заключение на счетоводната експертиза за изчерпване на лимита на отговорност на застрахователя при множество увредени от едно ПТП лица, съгласно пар. 27 ал.2 , т.1 б.Б от ПЗР на КЗ следва да се отчете, че няма основание за присъждане на обезщетение в размер над определения от застрахователя и заплатен от него на двамата ищци в хода на процеса, съответно от 14 141 лева на П. Г. П. и 16 069 лева на Е. П. П., поради което и исковете за застрахователно обезщетение слезва да се отхвърлят. Върху така определените и заплатени суми на застрахователните обезщетения се дължи законната лихва от датата на увреждането-смъртта на пострадалата-07.12.2006 г. до датата на банковия превод за заплащане на тези суми- 16.05.2008 г.. Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение№752 от 19.10.2010 г.на Софийски апелативен съд по в.г.д. №287/2010 г. В ЧАСТТА, с която е отменено частично първоинстанционното решение от 02.02.2010 г. по гр.д. № 2288/2008 г. на СГС, ГК и [фирма] е осъдено да заплати както следва: на ищеца П. Г. П. сумата от 45 859 лева и на ищеца Е. П. П. 43 931 лева по иск с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ , както и частта за разноските и държавната такса като вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ исковете на П. Г. П. ЕГН:[ЕИК] и Е. П. П. ЕГН: [ЕГН] и двамата от [населено място] срещу [фирма]-С. с правно основание чл.226 от ТЗ до размера на присъдените с отменото по-горе въззивно решение суми от 45 859 лева в полза на първия и от 43 931 лева –за втория като неоснователни. ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №752 от 19.10.2010 г.на Софийски апелативен съд по в.г.д. №287/2010 г. В ЧАСТТА, с която [фирма] е осъдено да заплати както следва: на П. Г. П. ЕГН:[ЕИК] законната лихва върху сумата от 14 141 лева и на Е. П. П. ЕГН: [ЕГН] законната лихва върху сумата от 16 069 лева от датата на увреждането-смъртта на пострадалата-07.12.2006 г. до датата на банковия превод за заплащане на обезщетенията- 16.05.2008 г.. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.