5 Р Е Ш Е Н И Е № 138 гр. София, 25 септември 2020 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАС ИВАНЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА ХРИСТИНА МИХОВА при участието на секретаря МИРА НЕДЕВА и прокурора от ВКП НИКОЛАЙ ЛЮБЕНОВ изслуша докладваното от съдия ХРИСТИНА МИХОВА н. д. № 539/2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по повод постъпила касационна жалба от повереника на гражданския ищец „Т. И.“ Е. – адвокат Р. Димитров, срещу определение, постановено на 18.06.2020 г. по в.н.о.х.д. № 62/2020 год., по описа на Окръжен съд – Варна, с което е прекратено въззивното производство по делото. В жалбата се сочи, че определението е незаконосъобразно, като се прави искане същото да бъде отменено, а делото върнато за разглеждане от въззивния съд. Повереникът на гражданския ищец „Т. И.“ Е., редовно призован, не се явява в съдебно заседание пред ВКС. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява становище за основателност на жалбата, като прави искане за уважаването й. Защитникът и подсъдимият А. Л., редовно призовани, не се явяват пред ВКС. В писмена молба, защитникът изразява становище за неоснователност на жалбата на гражданския ищец. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, намери за установено следното: Жалбата е допустима, тъй като е депозирана от страна, която има право на това, в законоустановения срок и срещу акт от категорията на визираните в чл. 346, т.4 от НПК. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна. От материалите по делото е видно, че с присъда № 217/27.09.2019 г., постановена по н.о.х.д. № 6192/2013 г., по описа на Районен съд – Варна, подсъдимият А. Л. е признат за невиновен в това, че на 10.12.2008 г., в [населено място], при условията на продължавано престъпление, като се разпоредил с два апартамента, собственост на управляваното от него „Т. И.т“ Е., съзнателно ощетил имуществото на последното, поверено му да го пази и управлява, от което за дружеството последвали значителни щети в размер на 148 140 лева, като на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото обвинение по чл. 217, ал. 4, вр. с ал. 1 от НК. Присъдата е протестирана от прокурора от Районна прокуратура – Несебър, изготвил обвинителния акт срещу подсъдимия А. Л.. Недоволен от първоинстанционната присъда останал и гражданският ищец, който чрез повереника си също подал жалба срещу нея, адресирана до Окръжен съд – Варна. В ОС – Варна е образувано в.н.о.х.д. №62/ 2020 г. С определение от 18.06.2020 г. въззивното производство по същото дело е прекратено, като съдебният състав е приел, че протестът не е подаден от компетентната прокуратура. Счел е, че компетентна е РП – Варна, тъй като неин представител е участвал в първоинстанционното производство, разгледано от РС – Варна, на когото делото е изпратено от ВКС с определение, постановено по реда на чл. 43 от НПК, с което е променена местната подсъдност. Контролираният съд е приел и че въззивната жалба, по която е образувано въззивното производство, е подадена от страна, която неправилно е конституирана от първоинстанционния съд като частен обвинител, както и че същата е просрочена. На първо място следва да бъде споделено възражението на повереника за това, че въззивният съд неправилно е приел, че въззивната жалба срещу първоинстанционната присъда е подадена от страна, която е конституирана незаконосъобразно като частен обвинител. В съдебното заседание, проведено на 14.02.2018 г., по н.о.х.д. № 6192/2013 г., по описа на РС – Варна, е приет за съвместно разглеждане граждански иск, предявен срещу подсъдимия А. Л. от пострадалото дружество „Т. И.“ Е., за имуществени вреди причинени с деянието по чл. 217, ал. 4, вр. с ал. 1 от НК. Пострадалото от престъплението ЮЛ е конституирано в същото съдебно заседание единствено като граждански ищец, изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от НПК. Въззивната жалба също е подадена от дружеството в качеството му на граждански ищец, а не на частен обвинител. Основателно е и възражението на жалбоподателя за това, че въззивният съд неправилно е счел въззивната му жалба за просрочена. Първоинстанционната присъда е обявена на 27.09.2019 г., като 15 - дневният срок за нейното обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 183, ал.2 от НПК, е започнал да тече на следващия ден – 28.09.2019 г. и е следвало да изтече в последния ден на срока – 12.10.2019 г. Тъй като тази дата е неприсъствен /неработен/ ден- събота, съгласно чл. 183, ал. 4 от НПК, срокът е изтекъл в първия присъствен /работен/ ден – на 14.10.2019 г. Жалбата е била депозирана чрез РС – Варна на 14. 10. 2019 г., поради което срокът по чл. 319, ал.1 от НПК е спазен. Предвид изложеното, въззивното производство по жалбата на гражданския ищец незаконосъобразно е било прекратено на основание неспазване на преклузивния по своя характер срок за обжалване на присъдата. Независимо от основателността на така посочените в жалбата възражения, искането за отмяна на определението за прекратяване на въззивното производство, не следва да бъде уважено. Въззивното производство е било образувано по подаден протест от РП – Несебър и по жалбата на гражданския ищец. Въззивният съд е приел, че не е сезиран с протест, подаден от компетентната прокуратура и с определението си е прекратил въззивното производство, образувано въз основа на него. В тази част определението за прекратяване на въззивното производство не е протестирано от прокуратурата и съответно е влязло в сила. С оглед на това следва да се приеме, че въззивната присъда се атакува единствено от гражданския ищец. Правата на последния и пределите за тяхното упражняване са очертани в разпоредбата на чл. 87 от НПК. Гражданският ищец встъпва в наказателното производство, за да осъществи своето право да получи обезщетение за причинените му с деянието /предмет на обвинението/ вреди. Предоставените му от процесуалния закон права той упражнява за доказване на основанието /което може да бъде само деликтно/ и размера на гражданския иск. Гражданският ищец не разполага с правото да поддържа обвинението наред с прокурора, каквото има частният обвинител. Процесуалното му положение не му дава възможност да обсъжда въпросите, свързани с наказателната отговорност на подсъдимия, което обуславя и отсъствието на право да атакува съдебните актове в тяхната наказателна част, независимо от това дали тя е осъдителна или оправдателна. Следователно, макар въззивната жалба да е подадена в срок, тя се явява процесуално недопустима. Логична последица от това е оставянето й без разглеждане и прекратяване на образуваното въз основа на нея въззивно производство. Като е сторил това, макар и не на посоченото основание, реално въззивният съд е приложил правилно процесуалния закон, поради което обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. С оглед на изложените съображения и на основание чл. 354, ал.1, т.1, вр. с чл. 346, т. 4 от НПК, Върховният касационен съд, І – во наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА определение, постановено на 18.06.2020 г. по в.н.о.х.д. № 62/2020 год., по описа на Окръжен съд – Варна, с което е прекратено въззивното производство по делото. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.