О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 200 София, 26.05.2011 година Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на двадесети май през две хиляди и единадесета година,в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова Зоя Атанасова при секретар като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 145 от 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.274,ал.3,т.1 ГПК. С определение ,постановено на 26.11.2010г. от Софийски градски съд,Търговско отделение,VІ-3 състав по ч.гр.д.№13377/2010г. е оставена без уважение като неоснователна частната жалба на адв.С. М. като пълномощник на С. Й. П. срещу разпореждане от 07.10.2010г. на СРС,постановено по гр.д.№6522/2008г. на 78 състав,с което подадената от С. Й. П. въззивна жалба срещу постановеното по гр.д.№6522/2008г. решение е върната поради неизпълнение на разпореждане от 29.06.2010г. Определението е обжалвано от С. Й. П. с оплаквания,че е незаконосъобразно и с искане да бъде отменено и делото бъде върнато на първоинстанционния съд за администриране на въззивната жалба. Поддържа,че неправилно съдът е приел,че при обжалване на решение по извършване на делба с оплаквания,че определената от съда оценка на имота е завишена съделителят следва да посочи точно и размера на това завишение,за да бъде определен обжалваемият интерес,а оттам и дължимата държавна такса. Поддържа,че жалбата следва да бъде допусната до касационно обжалване на основание чл.280,ал.1,т.2 ГПК,тъй като с обжалваното определение съдът се е произнесъл по въпроса за необходимостта жалбоподателят да посочи обжалваемият интерес при подаване на жалбата при наличие на противоречива практика с оглед представените с изложението по чл.284, ал.3,т.1 ГПК актове на ВКС. Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 ГПК и е допустима по смисъла на чл.280,ал.3 ГПК. Налице са и предпоставките за допускане на касационното обжалване,като съображенията за това са следните: В обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по процесуален въпрос, касаещ необходимостта при подаване на въззивна жалба срещу решение по извършване на делбата да бъде посочен и обжалваемият интерес с оглед определяне на дължимата държавна такса. Прието е,че след като според чл.18,ал.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК за обжалване пред въззивната инстанция се събира такса в размер на 50% от таксата,дължима по първоинстанционното производство върху обжалваемия интерес,то правилно първоинстанционният съд е дал указания да бъде посочен размерът,с който жалбоподателката смята,че оценката на процесния имот от 57000 лева е завишена и при посочване на този размер да внесе държавна такса в размер на 2%. В представените с изложението към частната жалба определения на ВКС е изразено становище,че обжалваемият интерес е въпрос за допустимостта на самото обжалване при наличието на установено в закона изискване за това,но не и на редовност на самата жалба, с оглед на което е прието,че непосочването на обжалваемия интерес не е основание за връщане на жалбата /определение №384/14.07.2009г. на ВКС,ІІІ ГО по гр.д.№305/2009г.; определение №281/22.05.2009г. на ВКС,І ГО по гр.д.№173/2009г.; определение №167/02.04.2009г. на ВКС,І ГО по ч.гр.д.№99/2009г.; определение №716/21.12.2009г. на ВКС,І ГО по ч.гр.д.№647/2009г.; определение №115/10.03.2009г. на ВКС,І ГО по гр.д.№89/2009г.; определение №236/30.05.2009г. на ВКС,ІІ ГО по ч.гр.д.№229/2009г. и определение №87/23.02.2009г. на ВКС,І ГО по ч.гр.д.№64/2009г./.Макар това становище да е изразено по повод извършване на преценка за допустимост на касационното обжалване по смисъла на чл.280,ал.2 ГПК според настоящия състав същото дава основание за допускане на касационното обжалване,тъй като е свързано и с преценка за наличието на установените в процесуалния закон изисквания за редовност на жалбата Настоящият състав приема за правилно становището,изразено в представените с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК определения на тричленни състави на ВКС,като съображенията за това са следните: Изискванията за редовност на въззивната жалба,за наличието на които първоинстанционният съд следи съгласно разпоредбата на чл.262 ГПК, са установени в чл.260,т.1,2,4 и 7 и чл.261 ГПК. Само в тези случаи първоинстанционният съд разполага с правомощието да даде на подалата жалбата страна указания да отстрани допуснатите нередовности. Процесуалният закон не установява изискване за посочване на обжалваем интерес, тъй като този интерес е обусловен от цената на иска и представлява негова функция,както и функция на обстоятелството дали постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано изцяло или частично. Жалбоподателят е длъжен да посочи дали обжалва решението изцяло и въз основа на това уточнение съдът следва да определи размера на дължимата държавна такса. При обжалване на решение по извършване на делбата както досежно избора на способ за извършване на делбата,така и досежно определената от съда като дължима сума за уравнение на дяловете, съделителят дължи държавна такса в размер на 2% от стойността на своя дял по аргумент от разпоредбите на чл.8 и чл.18 от Тарифата за държавните такси,които се събират от съдилищата по ГПК,тъй като това е стойността,която определя обжалваемия му интерес-да получи имущество на стойност равна на стойността на дела му в съсобствеността и да заплати при необходимост на останалите съделители за уравнение на дяловете само онази стойност,с която цената на получения от него в реален дял имот надвишава стойността на дела му в съсобствеността. Конкретният размер на превишението сам по себе си не е предмет на обжалване и не би могъл да бъде приравнен на обжалваемия интерес по смисъла на чл.18 от Тарифата за държавните такси,които се събират от съдилищата по ГПК. Ако страната обжалва решението на съда само в частта,с която е определена дължимата от нея сума за уравнение на дяловете,обжалваемият интерес следва да бъде определен именно с оглед на тази сума,а не с оглед на разликата,която страната евентуално заявява,че е готова да плати. В настоящия случай в подадената от С. Й. П. въззивна жалба е посочено,че обжалва постановеното от първоинстанционния съд решение в частта,с която е осъдена да заплати на останалите съделители за уравнение на дяловете сумата 19000лв. Именно с оглед на това уточнение следва да бъде определена и дължимата от нея държавна такса по реда на чл.18 от Тарифата за държавните такси,които се събират от съдилищата по ГПК. Неправилно съдът е приел,че следва да бъде посочена и конкретната сума,с която съделителката счита,че следва да бъде намалена дължимата от нея сума за уравнение на дяловете с оглед спецификата на делбеното производство. Поради тези съображения настоящият състав приема,че постановеното от Софийски градски съд определение,с което е прието,че съделителката е следвало да посочи точния размер на превишението е неправилно. Обжалваното определение следва да бъде отменено и делото бъде върнато на първоинстанционния съд за проверка редовността на подадената от С. Й. П. въззивна жалба според установените в чл.262 ГПК правила и за нейното администриране. Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА до касационно обжалване определението на Софийски градски съд,постановено на 26.11.2010г. от Търговско отделение,VІ-3 състав по ч.гр.д.№13377/2010г. ОТМЕНЯ определението на Софийски градски съд,постановено на 26.11.2010г. от Търговско отделение,VІ-3 състав по ч.гр.д.№13377/2010г. и разпореждане от 07.10.2010г. на СРС,постановено по гр.д.№6522/2008г. на 78 състав и ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за проверка редовността на подадената от С. Й. П. въззивна жалба според установените в чл.262 ГПК правила и за нейното администриране. Председател: Членове: