О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 96 София, 20.09.2022 г. Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година, в състав: Председател: Галина Тонева Членове: 1. Бисер Троянов 2. Петя Колева разгледа докладваното от съдия Троянов н.ч.д № 660 по описа за 2022 г. Делото е предоставено за доклад на 13.09.2022 г. Производство е образувано с правно основание по чл. 351, ал. 6 от НПК, по повод постъпила частна жалба от подсъдимия Ш. М. К., чрез служебен защитник адвокат Б. З., против разпореждане № 235 от 13.07.2022 г. на въззивния съдебен състав по в.н.ч.х.д. № 369/ 2021 г., по описа на Великотърновския окръжен съд, с което е върната касационната жалба на подсъдимия като неподлежаща на разглеждане по касационен ред. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява писмено становище, че частната жалбата е неоснователна, тъй като решението на окръжния съд по въззивното дело от частен характер не подлежи на обжалване по касационен ред. Върховният касационен съд, след като обсъди материалите по делото, намери частната жалба за частично основателна. С решение № 73 от 22.06.2022 г. по в.н.ч.х.д. № 369/ 2021 г. Великотърновският окръжен съд прекратил наказателното производство спрямо починалия подсъдим К. А. И., на основание чл. 334, т. 4 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК и отменил частично, като неразделна част от прекратяването и негова последица, присъда № 260006 от 17.05.2021 г. по н.ч.х.д. № 703/2020 г., по описа на Великотърновския районен съд, с която подсъд И. е признат за виновен като съизвършител на престъпление лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, в частта за приспадащите му се разноски по делото и в частта, с която е осъден да заплати солидарно с другия подсъдим Ш. К. обезщетение за претърпените от частния тъжител С. И. К. неимуществени вреди в размер на 2 000 лева, заедно със законовата лихва от датата на деянието. С решението си въззивният съд потвърдил осъдителната присъда на първоинстанционния съд в останалата част, с която другият подсъдим и жалбоподател Ш. М. К. е признат за виновен в извършване на съучастническото престъпление по чл. 130, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и е освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК с налагане на административно наказание от хиляда лева глоба. С касационна жалба от 11.07.2022 г. подсъдимият Ш. М. К., чрез служебния си защитник, обжалвал изцяло въззивното решение на окръжния съд – както в частта за прекратяването на наказателното производство и пряко свързаната с него частична отмяна на първостепенната присъда, така и в останалата потвърдителна част на въззивния съдебен акт. С разпореждане № 235 от 13.07.2022 г. по в.н.ч.х.д. № 369/ 2021 г., по описа на Великотърновския окръжен съд, въззивният съдебен състав върнал касационната жалба на осъдения подсъдим като процесуално недопустима, на основание чл. 351, ал. 5, т. 3 от НПК. Обжалваното въззивно решение, с което е потвърдена осъдителната присъдата на първоинстанционния съд по отношение на жалбоподателя и подсъдим Ш. М. К., не подлежи на касационно обжалване, тъй като не попада сред изчерпателно посочените в чл. 346, т. 1 – 4 от НПК съдебни актове, които могат да бъдат предмет на касационно производство. Потвърдителните решения на окръжния съд като въззивна инстанция по дела от частен характер не се разглеждат по касационен ред. Те влизат в законна сила от деня на обявяването им. В останалата част, с която наказателното производство по обвинение от частен характер е прекратено за първи път в хода на въззивното производство подлежи на самостоятелна касационна проверка. Правомощието изрично е предвидено в чл. 348, т. 4 от НПК, за да се предостави възможност за повторна съдебна проверка на предпоставките за прекратяване. Законът не въвежда изрично ограничение съобразно видовете наказателни дела, както това е сторил в чл. 348, т. 2 от НПК, поради което на касационен контрол подлежат прекратените наказателни производства както от общ, така и от частен характер. Връщането на касационната жалба в тази част е незаконосъобразно, поради което атакуваното разпореждане № 235 от 13.07.2022 г. по в.н.ч.х.д. № 369/ 2021 г. на въззивния троен съдебен състав подлежи на отмяна. Изложено по-горе, пряко свързани с прекратяването на наказателното производство са постановените с въззивното решение диспозитиви, с които се отменя осъдителната присъда на районния съд в частта, с която починалият подсъдим И. е признат за виновен в извършено престъпление, в частта за гражданския иск и в частта за разноските. Съгласно п. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 04.02.2013 г. по тълк.д. № 2/ 2012 г. на ОСНК въззивната инстанция се произнася с решение по приетия за съвместно разглеждане граждански иск, ако някое от основанията по чл. 79, ал. 1 от НК настъпи при разглеждането на делото пред нея и наказателното производство бъде прекратено. Вместо да разгледа основателността на въззивната жалба спрямо уважения граждански иск Великотърновският окръжен съд отменил първоинстанционната присъда в гражданско-осъдителната част, с която починалият подсъдим К. А. И. е осъден да заплати солидарно с другия подсъдим Ш. К. обезщетение по приетия за съвместно разглеждане граждански иск. По същите съображения въззивното решение е подписано с особено мнение от съдията-докладчик. Правилността на въззивния съдебен акт в прекратителната и в отменителните части следва да бъде проверена по редовна касационна процедура – дали са налице процесуалните предпоставки на чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК за прекратяване на наказателното производство и пряко свързаните с това прекратяване правни последици – отмяна на първоинстанционната присъда в частта за наказателната отговорност на починалия подсъдим спрямо повдигнатото му обвинение (от общ или от частен характер), отмяна на наложеното наказание (вкл. и административно такова), на кого да се възложат сторените по делото разноски и следва ли починалият да понесе гражданска отговорност за извършеното с деянието непозволено увреждане (деликт), независимо от прекратеното наказателното дело спрямо него. Приетият за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск налага повторната оценка на доказателствата и на фактите от въззивната инстанция за решаване на всички въпроси относно авторството и деликтната отговорност на починалия подсъдим, ако виновно е извършил непозволено увреждане. Воден от изложените съображения настоящият касационен съдебен състав счита, че въззивно решение № 73 от 22.06.2022 г. на Великотърновския окръжен съд по в.н.ч.х.д. № 369/ 2021 г. подлежи на касационна проверка в частта, с която наказателното производство е прекратено спрямо починалия подсъдим К. А. И. и като неотменна последица от това прекратяване са извършени отменителните процесуални действия на съда. Атакуваното с частна жалба разпореждане № 235 от 13.07.2022 г. на въззивния съдебен състав следва да бъде отменено и делото върнато на окръжния съд за администриране на касационната жалба на подсъд. Ш. М. К. в частта за извършеното прекратяване. В останалата част, с която е потвърдена осъдителната присъда спрямо касатора Ш. М. К. въззивното решение на Великотърновския окръжен съд е окончателно и не подлежи на касационна проверка. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, на основание чл. 351, ал. 6 от НПК О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ разпореждане № 235 от 13.07.2022 г. на въззивния съдебен състав по в.н.ч.х.д. № 369/ 2021 г., по описа на Великотърновския окръжен съд. ВРЪЩА делото на въззивния съд за администриране на касационната жалба на подсъд. Ш. М. К. (вх. № 5598/11.07.2022 г.), след което делото да бъде отново изпратено на ВКС за образуване на касационно производство. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.