4 Р Е Ш Е Н И Е № 45 София, 16 март 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди и петнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА РУМЕН ПЕТРОВ при секретар: Мира Недева и в присъствието на прокурора Тома Комов изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 45/2015 година Производството по делото е образувано на основание чл. 422, ал.1, т. 5 от НПК по искане на осъдения В. И. А. за възобновяване на производството по ВНОХД № 463/2014 г. по описа на Окръжен съд – Варна. В искането за възобновяване се излагат съображения за нарушение на материалния закон, като се изтъква, че въззивният съд неправилно и с лаконични мотиви е отказал преквалификация на деянието по чл. 235, ал. 6 от НК. Претендира се още, че съдът неправилно не е приложил разпоредбата на чл. 55, ал. 3 от НК относно предвиденото наказание „глоба”. В съдебното заседание, проведено пред Върховния касационен съд, осъденият В. И. А. не се явява, редовно призован. Не се явява и неговият процесуален представител. От същия е постъпило писмено становище, в което заявява, че поддържа искането за възобновяване по съображенията, изложени в него. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа становище за неоснователност на подаденото искане за възобновяване. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди данните по делото и извърши проверка по изложените в искането оплаквания, за да се произнесе, взе предвид следното : І. С присъда № 45/17.02.2013 г., постановена по НОХД № 6506/2013 г. от Районен съд - Варна, подсъдимият В. И. А. е бил признат за виновен и осъден за извършено престъпление по чл. 235, ал. 3, т. 1 и т. 4 във вр. с ал. 2 от НК, за което на основание чл. 55, ал.1, т. 1 от НК му е наложено наказание от осем месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от три години на основание чл. 66, ал.1 от НК и глоба в размер на 2 500 лева. Със същата присъда е осъден и Н. В. П.. По жалба на подсъдимите А. и П. с въззивно решение № 159/10.06.2014 г., постановено по ВНОХД № 463/2014 г. от Окръжен съд – Варна, присъдата е изменена, като на основание чл. 78а от НК П. е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер на 1 500 лева. Искането за възобновяване е процесуално допустимо, но неоснователно поради следните съображения : Наказателното производство пред районния съд е протекло по реда на чл. 373, ал.2 от НПК, след като подсъдимите А. и П. на основание чл. 371, т. 2 от НПК признали изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се съгласили да не се събират доказателства за тях. Неоснователни са възраженията на осъдения А. срещу отказа на въззивния съд да преквалифицира деянието по чл. 235, ал. 6 от НК. Разпоредбата на чл. 93, т. 9 от НК дава легално определение на понятието „маловажен случай” и то се отнася за всички престъпления, за които е предвиден по-леко наказуем по този признак състав. „Маловажен случай” е налице, когато с оглед на всички обстоятелства по делото, свързани с деянието и дееца, извършеното престъпление представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от същия вид. Преценката за „маловажност” се прави на основата на фактическите данни по делото, отнасящи се до начина на извършване на деянието, стойността на предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца и други обстоятелства, значими за степента на обществена опасност на извършеното. В контекста на тази преценка ниската стойност на предмета на престъплението, върху която защитата акцентира, макар и да е важен фактор, не е единственият, който се съобразява и не обуславя непременно определяне на деянието като маловажен случай. Деянието е извършено при два квалифициращи признака – предварителен сговор и повторност, което завишава неговата обществена опасност. Наред с това, защитата пропуска и негативната характеристика на личността на осъдения, намерила своето проявление при извършване на деянието. Ето защо не може да се счете, че обществената опасност на извършеното е по – ниска в сравнение с обикновените случаи. Вярно е, че мотивите на въззивното решение относно правната квалификация на деянието се пестеливи. Въпреки това от изложените съображения може да се разбере, че потвърждаването на осъждането по чл. 235, ал. 3, т. 1 и т. 4 от НК се дължи на вече посочените данни по делото, изключващи приложението на чл. 235, ал. 6 от НК. Не е налице и явна несправедливост на наложеното наказание. Всички фактори, които имат значение за индивидуализацията на наказанието, са преценени от съдебните инстанции. Наложените на осъдения А. наказания са при условията на чл. 55, ал.1, т. 1 от НК, като съдът е приел, че ниската стойност на предмета на престъплението има характеристиките на „изключително” смекчаващо отговорността обстоятелство по смисъла на сочената разпоредба. Законосъобразен е изводът на съда относно необходимостта от допълнително въздействие върху осъденото лице чрез налагане, също при условията на чл. 55 от НК на кумулативно предвиденото наказание глоба. Защитата обосновава необходимостта от приложение на чл. 55, ал.3 от НК с факта, че предметът на престъплението е отнет в полза на държавата по силата на наказателно постановление, издадено срещу другия подсъдим. Тези твърдения не могат да мотивират касационната инстанция да отмени допълнителното наказание. По принцип отнемането на предмета на престъплението е предвидено и в чл. 235, ал. 7 от НК и това не е обстоятелство, което има решаващо значение при индивидуализация на наказанието. С оглед на горните съображения и на основание чл. 424 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения В. И. А. за възобновяване на производството по ВНОХД № 463/2014 г. по описа на Окръжен съд – Варна. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.