РЕШЕНИЕ N 104 София, 10.04.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, второ отделение в съдебно заседание на 2 април две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 932/2012 год. Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молба на Р. И. А. за отмяна на влязло в сила решение от 31.05.2010 г. по гр. д. № 2127/2009 г. на Шуменски районен съд, постановено в производство по иск за делба. С решението е допуснато да се извърши делба на земеделски имоти между наследниците на А. М. Х.. Молителят поддържа, че е открил ново писмено доказателство – заявление-декларация за влизане в ТКЗС, подадено от баща му И. А. И., в което са отразени внесените земеделски земи. Ответникът по молбата намира същата за неоснователна. Поддържа, че въпросът за това кой е бил собственик на земеделските земи, предмет на делба, към момента на кооперирането им, е решен с влязло в сила решение, постановено по иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ преди предявяване на иска за делба. Поради това намира писменото доказателство за неотносимо. Твърди също, че не е новооткрито, след като е съхранявано в архивите на кметството. Поради липса на доказателство кога молителят се е снабдил с писмения документ, сочен като новооткрит, молбата за отмяна следва да се приеме за подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК. Тя изхожда от легитимирана страна, има за предмет влязло в сила решение, с което е разрешен гражданскоправен спор със сила на пресъдено нещо, поради което е допустима. За да се произнесе по основателността й настоящият тричленен състав на ВКС, ІІ г. о. взе предвид следното: С решението, отмяна на което се иска, е допуснато да се извърши делба между А. Б., Е. М. и Р. А. на два земеделски имота, единия, съставляващ № *, с площ от 28.162 дка, в м. „С. п.” и другият с № *, с площ от 19.947 дка, в м. „Т.” и двата в землището на [населено място], при права по 1/3 ид. част. Прието е, че съсобствеността е възникнала по наследяване от общия наследодател А. М. Х., починал през 1955 г. и след земеделска реституция. В молбата за отмяна се поддържа, че земеделските имоти са били внесени в кооперативното стопанство от прекия наследодател на молителя – И. М., негов баща, поради което е следвало да се възстановят само на неговите наследници. Д. е бил релевиран и в делбеното производство. Той е обсъден в мотивите на решението и въз основа на приетите доказателства съдът е намерил, че имотите са били заявени за възстановяване от бащата на молителя и възстановени на него с решение № 5 от 27.07.1992 г. на ОСЗ. Останалите наследници на общия наследодател са предявили иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за да установят, че към момента на кооперирането земите са били собствени на общия наследодател А. Х., а не на неговия син И., който ги е внесъл в качеството му на член на домакинството. С решение от 13.06.1995 г., постановено по гр. д. № 930/1994 г. на Шуменски окръжен съд, е признато за установено, че възстановените два земеделски имота с посоченото по-горе решение на ОСЗ, са били собственост на общия наследодател А. Х., а не на неговия син И., тъй като не е установено наследодателят да е извършвал приживна делба или разпореждане с имотите в полза на сина си по друг предвиден в закона способ. С молбата за отмяна е представено ксерокопие от молба-декларация, съставена от И. А. И. през 1958 г. за приемането му за член на ТКЗС, в която е декларирал, че домакинството му е обработвало земеделска земя с площ от 49 дка, а като подлежаща на групиране в кооперативен блок е посочена нива, в м. „Ч. е.”, с площ от 25 дка., която не е предмет на иска за делба. Основания за отмяна по чл. 231, ал.1, б. “а” ГПК са само новооткрити обстоятелства (юридически и доказателствени факти), които не са били включени в делото, без този пропуск да се дължи на процесуално нарушение на съда или на проявена от страната небрежност. Новооткритото обстоятелство трябва да е относимо към разрешения гражданскоправен спор. То е относимо, когато установените с него факти, ако са били известни на съда, биха обосновали друг правен извод. В случая въпросът за това, на кого е са принадлежали земеделските имоти, предмет на делба, преди обобществяването им, е бил разрешен с влязло в сила решение на съда. То е задължително за страните и за техните наследници (чл. 298 ГПК). Представеното писмено доказателство не е новооткрито. То е съхранявано в архивите на кметството (обстоятелство заявено от молителя), поради което, страната е могла да се снабди с него ако е положила дължимата грижа за добре водене на процеса. На следващо място то е и неотносимо. С искът за делба не е съединен за съвместно разглеждане иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, а това е и процесуално недопустимо. Решението на ОСЗ има конститутивно действие. Уважаването на иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е основание за изменение на решението на ОСЗ по реда на чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ, поради което този иск следва да бъде предявен в самостоятелно производство. Наред с това такъв иск вече е бил предявен и въпросът за това на кого са принадлежали земеделските земи, предмет на иска за делба, е разрешен с влязло в сила решение. Молбата за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ без уважение молбата на Р. И. А. за отмяна на влязлото в сила решение от 31.05.2010 г. по гр. д. № 2127/2009 г. на Шуменски районен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: