1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№180
София, 13.05.2022 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети май две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ТАНЯ ОРЕШАРОВА
като разгледа докладваното от съдия Декова частно гражданско дело № 1631 по описа на Върховния касационен съд за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от В. К. К., подадена чрез адв. М. Г., против определение № 263260/18.02.2021 г. по в. гр. д. № 15410/2019 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на постановеното по делото решение № 261709/10.12.2020 г. в частта за разноските.
В частната жалба се съдържат доводи за неправилност и необоснованост на атакуваното определение.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна по жалбата „Феникс-Недвижими Имоти“ ООД, подаден чрез адв. И. А., в който поддържа, че атакуваното определение е правилно и законосъобразно.
Върховния касационен съд, състав на III гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното:
Частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.
С обжалваното определение е прието, че молбата в частта по отношение допълването на решението с присъждане на разноски за производството пред Софийски районен съд е недопустима, тъй като вече има постановено определение по чл. 248, ал. 3 ГПК, което не е обжалвано от молителя. Искането за изменение на въззивното решение в частта на присъдените разноски за въззивното производство е неоснователно, тъй като възнаграждението е редуцирано до 1200 лв. по възражение на прекомерност на насрещната страна по чл. 78, ал. 5 ГПК. Предмет на оспорване е дължимостта на сумата от 13 377,88 лв. За суми между 10 000 лв. и 100 000 лв. адвокатското възнаграждение се изчислява по методиката на чл. 7, ал. 2, т. 4 Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – 830 лв. + 3% за горницата над 10 000 лв. или дължимото адвокатско възнаграждение е 1117,61 лв. с ДДС.
Определението е правилно.
Съгласно, чл. 36, ал. 2 ЗАдв. размерът на адвокатското възнаграждение се уговаря в договор между адвоката и клиента и трябва да бъде справедлив и обоснован. При намаляване на адвокатското възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК съдът следва да има предвид в преценката си действителната фактическа и правна сложност на делото и извършената от адвоката работа. В случая, както е изложил и въззивният съд, от данните по делото, се установява, че същото действително не се отличава с фактическа и правна сложност. Представителят на ответника е депозирал отговор на въззивната жалба, като е проведено едно единствено открито съдебно заседание и нови доказателства не са събирани. Ето защо, възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно, а определеният от въззивния съд размер на адвокатското възнаграждение от 1200 лв. с ДДС се явява справедлив и обоснован. Жалбоподателят не е обжалвал определението, с което е отказано изменение на присъдените с първоинстанционното решение разноски, недопустимо е подобно оплакване да се релевира в молбата за допълване на постановеното въззивно решение по чл. 248, ал. 1 ГПК. Предвид изложеното определението следва да се потвърди.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 263260/18.02.2021 г. по в. гр. д. № 15410/2019 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |