Р Е Ш Е Н И Е № 7 София, 19.04.2017 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, състав на първо отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на дванадесет и шести януари две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА при участието на секретар Емилия Петрова изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА т. дело № 53312/2015 година, преобразувано по описа на ГК на ВКС и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 290-293 ГПК. [община] чрез Д. С. - Кмет на общината и процесуалния представител адв. Д. Д. от АК-Д. обжалва и иска да се отмени въззивно Решение № 203 от 26.06.2015 година, постановено по възз.т.д. № 1/2015 година на АС-Варна. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното съдебно решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, иска се постановяване на съдебно решение, с което искът да бъде отхвърлен като се приеме, че не се дължи плащане на сумата от 240 300 лева, равняваща се на уговорените 90 % по т. 5 ал. 3 на Договор № ОС-554/24.02.2009 година, тъй като изпълнението на задължението за заплащане на сумата е било поставено под условие - осигурено финансиране по европейска оперативна програма „Околна среда“, което условие не се е сбъднало не по вина на общината. Касаторът претендира разноски за въззивната и касационната инстация, съобразно приложен списък по чл. 80 ГПК. Ответникът по касацията [фирма], чрез процесуалния си представител адв. М. П. - САК оспорва изцяло основателността на релевираните с касационната жалба доводи за материална незаконосъобразност на въззивното решение. Касационното обжалване е допуснато в приложното поле на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК по въпроса за приложението на чл. 25 ал. 1 ЗЗД, поради наличието на задължителна съдебна практика, разглеждаща въпроса за правните последици от недобросъвестното поведение на страната, имаща интерес от несбъдването на условието, обективирана с Решение № 15 от 22.04.2014 година по т.д. № 46/2013 год. на ВКС, ТК-II т.о. Върховният касационен съд - състав на първо отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и в правомощията си на чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК, намира: С обжалваното решение апелативният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е отменил Решение № 164 от 21.10.2014 г. по т.д. № 37/2014 г. на ОС – Добрич , с което е отхвърлен предявеният от [фирма] [населено място] срещу [община] иск за заплащане на сумата от 240 300 лева, представляваща незаплатената част от дължимото възнаграждение за изработен работен проект по Договор за проектиране от 24.02.2009 година за обект „Рехабилитация на водопреносната и изграждане на канализационна мрежа за отпадни води и пречистващо съоръжение на [населено място]“ и е постановил ново решение, с което е осъдил [община] да заплати на търговското дружество - ищец сумата от 240 300 лева, неизплатената част от дължимото възнаграждение за изработения проект, ведно със законната лихва, считано от 25.02.2014 година до окончателното ѝ изплащане, както и сумата от 24 806 лева, съдебни разноски за двете инстанции. По поставения правен въпрос: Уредбата на договорите, сключени под условие, е установена с нормата на чл. 25 ЗЗД – „действието на договора или прекратяването му може да бъде поставено в зависимост от едно бъдещо несигурно събитие. Смята се, че условието се е сбъднало, ако страната, която има интерес от несбъдването му, недобросъвестно е попречила то да настъпи“. От цитираната разпоредба се извежда, че условието е бъдещо несигурно събитие, положителен юридически факт, предвиден по волята на страните, в зависимост от сбъдването, респ. несбъдването, на който се пораждат желаните с конкретния договор правни последици. С оглед правните последици , условията се делят на отлагателни и прекратителни, като страните, съгласно установения в чл. 9 ЗЗД принцип за свобода на договарянето, могат да поставят сключения от тях договор под условие, предвиждайки потенциалните изменения в облигационната връзка, досежно целия комплекс от права и задължения или отделни негови елементи. Условието е юридически факт от категорията на юридическите събития, поради което е недопустимо сключването на договори под условие, поставено изцяло в зависимост от волята на едната страна – т.нар. чисто потестативни условия, тъй като при тях се поставя под съмнение намерението за обвързване и съществуването самия договор. В тази връзка законът въвежда фикцията, че условието се счита за настъпило, ако страната, която има интерес от несбъдването му, недобросъвестно попречи то да настъпи, като преценката относно фингираното сбъдване на условието, следва да се осъществи по правилата на логиката при съпоставка между поведението на страната и закономерния ход на събитията, като се отчете интересът на страните в предметната рамка на сключения договор. По основателността на касационната жалба При изложените правни съображения, настоящият състав на ВКС намира , че касационната жалба е основателна. Съдебното исково производство е образувано по иск на „А.“ Е. за осъждането на [община] да заплати сумата от 240 300 лева, представляваща 90% от дължимото в полза на изпълнителя възнаграждение по сключения между страните договор за изработка на работен проект.Няма спор , че при подписването на договора са заплатено 10 % от възнаграждението за изработване на идеен проект. Спорът е сведен до дължимостта на претендираната парична сума с оглед постигнатите между страните договорености и прекратената с Решение № 50/02.07.2009 година от Управителният орган на Оперативна програма „Околна среда 2007 – 2013”, процедура по подбор на проекти по Оперативна програма „Околна среда 2007 г. - 2013 г.“ - BG161PO 005/08/1.12/01/07 „Подобряване и развитие на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води в агломерации от 2000 до 10 000 е.ж.” по приоритетна ос „Подобряване и развитие на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води в населени места с над 2000 е.ж. и в населени места с под 2000 е.ж., попадащи в градски агломерационни ареали, по която е кандидатствал ответникът с изработения от ищеца проект - „Рехабилитация на водопроводната и изграждане на канализационната мрежи на [населено място]” Преценявайки наведените доводи на страните и закона, настоящият състав намира, че въззивното решение следва да бъде отменено. Релевираните пред двете инстанции , разгледали спора по същество възражения на ответника – [община] за несбъдване на условието за успешно финализиране на процедурата по подбор и одобрение на проекта за „Рехабилитация на водопроводната и изграждане на канализационната мрежи на [населено място]” са противопоставими на претендирните от ищеца-кредитор права, а изводите на въззивната инстанция, че сключеният между страните договор е под отлагателно условие , са правилни и законосъобразни. Съгласно т. 5 ал. 3 от Договор № ОС-554/24.02.2009 г., окончателното плащане на 90 % от дължимото възнаграждение по чл. 3 от същия Договор се осъществява след подписване на договор между [община] и Управителния орган на ОП „Околна среда 2007г. -2013г.“ за финализиране на проекта и получаване на паричните средства.С оглед отговора на въпроса, обусловил допускане на касационно обжалване, настоящият състав намира, че в случая подписването на договор с Управителния орган на ОП „Околна среда“ е договор под условия, с споразумение за бъдещо несигурно събитие . Не може да има спор по допустимостта / от гл.т на закона / страните да поставят изплащане пълния размер на уговореното възнаграждения в зависимост от неговото сбъдване, още повече , че именно оперативната програма предпоставя и безвъзмездна финансова помощ с финансовата подкрепа на ЕС чрез Кохезионния фонд. В случая договореният размер от 90 % е и пряко свързан от една страна с качественото изпълнение на поетите договорни задължения с оглед изискванията по одобрението на проекта от надлежните органи, но от друга страна, сбъдването на условието е обусловено от обстоятелства, поставени извън волята на страните, които по същество определят постигната договорка като условие по смисъла на чл. 25 ЗЗД. Неправилни са изводите на въззивната инстанция, че ответникът не може да се позовава на чл.5, ал.3 от договора за проектиране, предвиждащ окончателното плащане на 90% от договореното възнаграждение по чл.3 да се осъществява след подписване на договор между [община] и Управителния орган на ОП „Околна среда” за финансиране на проекта и получаване на паричните средства, тъй като се е задължил за действия на трето лице и не може да твърди, че поради прекратяване на процедурата по подбор на проекти , не би могъл да изпълни задължението си към изпълнителя – ищец. Съображенията на въззивната инстанция, че постигната договорка е едновременно и отлагателно условие, и обещаване действията на трето лице, представляващо отделен вид договор, уреден в чл. 23 ЗЗД са взаимно противоречиви и не могат да бъдат споделени като правилни. Не могат да се споделят и изводите на решаващия съд , че ответникът- възложител недобросъвестно е попречил на сбъдването на условието, тъй като не е подновил участието си в новата процедура по съответната оперативна програма. След като сбъдването на условието е изцяло в зависимост от волята на едно трето лице , то не може на страната да се вмени нещо в повече, което не е било договорено. Настоящият състав намира, че поставеното въззивно решение следва да се касира поради противоречие с материалния закон и вместо него, доколкото делото е изяснено от фактическа страна, да бъде постановено ново решение по съществото на спора . Страните не спорят досежно надлежното изпълнение на поетите от изпълнителя задължения, както и по осъществено плащане на 10% от договореното възнаграждение. От приетите по делото писмени доказателства се установява, че с Решение № 50/02.07.2009г. Управителният орган на Оперативна програма „Околна среда 2007г. – 2013г.” е прекратена процедурата по подбор на проекти във връзка с въвеждането на допълнителни изисквания и критерии при оценка на проектните предложения, съобразно указанията на Генерална дирекция „Регионална политика“ на Европейската комисия. Няма спор и по обстоятелството, че през месец ноември 2011 год. е подновена процедурата по избор на проекти BG161PO 005/11/1.12/02/25„Подобряване и развитие на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води в агломерации от 2000 до 10 000 е.ж.” с краен срок за приемане на актуализирани проекти до 31.01.2012 г. Изводите на въззивния съд че ответникът, въпреки поканата на изпълнителя – ищец от 20.07.2011 г., не предприел действия по евентуално актуализиране на проекта и не е кандидатствал с актуализиран проект в процедурата по избор на проекти BG161PO 005/11/1.12/02/25„Подобряване и развитие на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води в агломерации от 2000 до 10 000 е.ж.” с краен срок за приемане на актуализирани проекти до 31.01.2012 г., поради което недобросъвестно е попречил на сбъдването на условието, са извън предметната рамката на клаузите по Договор№ ОС-554/24.02.2009 г., чието неизпълнение се сочи и поддържа като основание на претендираното вземане от 240 300 лв. , неизплатено възнаграждение. При неизпълнение на парично задължение, възникнало поради неизпълнение на договор , на обезщетение подлежат преките и предвидими вреди. Несбъдването на условие за плащане , които е извън волята на задълженото лице/ длъжника по договора/ , може да се приеме , че е предвидима предпоставка за евентуално безвиновно неизпълнение респ. настъпване вреда ако условието не се сбъдне. Само от тази г.т. може да се приеме , че неплащането на остатъка от уговореното възнаграждения , което се дължи само , ако има сбъдване на условието, е предвидима вреда , рисът от която е приет от изпълнителя още при сключване на договора. В този аспект не може да се приеме теза , че е налице недобросъвестно поведение от страна на ответника. Фактът, че е прекратена първоначалната процедурата по подбор на проекти сам по себе си е достатъчен да обуслови извод, че условието не се е сбъднало по обективни за страните причини. Отправената от възложителя покана за привеждане на проекта под новите изисквания по своята правна същност има характеристиките на покана за встъпване в нови договорни отношения по изготвяне на нов проект за кандидатстване по новооткритата процедура. Отношенията между страните са възникнали по повод кандидатстване по конкретна процедура, успешният завършек, на която е поставен като отлагателно условие за заплащане на по-високо възнаграждение, при договорен безусловен размер на възнаграждението от 10 % от дължимата сума при одобряване на проекта. Прекратяването на процедурата обуславя обективна невъзможност за сключване на договор за финансиране в рамките и при условията на първоначалното кандидатстване. В допълнение следва да се отбележи, че въззивният съд неправилно е възприел приетия по делото доказателствен материал. Видно от разменената между [община] и Министерството на околната среда и водите кореспонденция - писмо изх.№РД-02-1524/14.03.2014 г., общината не отговаря на въведените от министерството нови изисквания по ОП „Околна среда 2007-2013 г.”, тъй като не разполага с необходимия брой жители. Приложеното доказателство е в подкрепа на поддържаната от ответника теза, че след измененията не е надлежен бенефициер по съответната оперативна програма и е без значение обстоятелството дали е подал ново заявление, респ. нов проект за участие. Следва да се отбележи също, че изискванията към кандидатите са нормативно установени със съответните подзаконови нормативни актове, които именно в битието си на нормативни актове не подлежат на доказване в процеса, поради което и в тази връзка изводите на въззивния съд, че по делото не се доказва въвеждането на нови изисквания, са поначало неправилни. Ирелевантно за настоящия спор е обстоятелството дали [община] отговоря на новите изисквания, с оглед прекратената първоначална процедура и поставеното условие за определяне дължимото възнаграждение по т. 5 ал. 3 на Договор № ОС-554/24.02.2009 година, настоящият състав намира, че предявеният иск се явява неоснователен. Предвиденото отлагателно условие не е настъпило по обективни причини, поради което [фирма] няма право на претендираната с настоящия иск сума. Ето защо , при условията на чл. 293 ал.1 ГПК, след отмяна на обжалваното въззивно решение , следва да се постанови ново като заявеният иск на [фирма] за заплащане на сумата 240 300 лв. / двеста и четиридесет хиляди и триста лева/ се отхвърли изцяло, като на ответната страна – [община] се присъдят разноски по делото за въззивна и касационна инстанции за сумата 18 836 лв., съобразно представените писмени документи и списък на разноските. По изложените съображения и на основание чл.293 ал. 1 ГПК, състав на ВКС-първо отделение на гражданската колегия Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА и з ц я л о въззивно Решение № 203 от 26.06.2015 година, постановено по възз.т.д. № 1/2015 година на АС-Варна и вместо него п о с т а н о в я в а: ОТХВЪРЛЯ предявеният от [фирма] - [населено място] бул. „ 25-ти септември“, № 9, офис № 22, ЕИК[ЕИК] срещу О. К. , [населено място], Област Д., [улица], ЕИК[ЕИК] иск за заплащане на сумата от 240 300 лева, представляваща незаплатената част от дължимото възнаграждение за изработен работен проект по Договор за проектиране от 24.02.2009 година, за обект „Рехабилитация на водопреносната и изграждане на канализационна мрежа за отпадни води и пречистващо съоръжение на [населено място]“, с правно основание чл. 266 ал.1 във вр. с чл. 79 ал.1 ЗЗД , като неоснователен. ОСЪЖДА [фирма] – [населено място], бул. „ 25-ти с.“, № 9, офис № 22, ЕИК[ЕИК] да заплати на [община] , [населено място], Област Д., [улица], ЕИК[ЕИК] на основание чл. 81 ГПК и чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 18 836 / осемнадесет хиляди осемстотин тридесет и шест/ лева разноски по делото за настоящата и въззивна инстанция, на основание чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78 ал.3 ГПК. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :