Р Е Ш Е Н И Е   № 200   гр.София, 12 май  2009 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България,   Първо наказателно отделение в съдебно заседание на десети април   две хиляди и девета  година в  състав:                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ПЛАМЕН ТОМОВ                                                 ЧЛЕНОВЕ:   ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА                                                                         РУЖЕНА КЕРАНОВА                                                                                                                                              със секретар   Аврора Караджова при участието на прокурора    МАРИАНА МАРИНОВА изслуша    докладваното  от    председателя        (съдията)    ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно  дело под № 91/2009 година   Върховният касационен съд е трета инстанция по делото пред нея по жалба от името на подсъдимия Н. М. А. срещу въззивната (нова) присъда, която Софийският апелативен съд издал спрямо него, отменяйки частично присъдата на Видинския окръжен съд. Второинстанционната (въззивна) присъда – 65 от 16 декември 2008 год. по внохд № 512/2008 год., е в обжалваната й част относно опита за контрабанда на 4,068 кг хероин(високорисково наркотично вещество на стойност 203 400 лева) – престъпление по чл.242, ал.2 НК, извършено на 8/9 март 2006 год. на границата с Република С. (пункт „В”). Наложеното на подсъдимия А наказание е 5 години лишаване от свобода при първоначален режим (при условията и на чл.55 НК-под предвидения минимален размер от 10 години и без кумулирането му с глоба от 10 000 до 100 000 лева). Първоинстанционната присъда – № 3 от 18 януари 2008 год. по нохд № 125/2007 год., освен в потвърдената й, посочена по-горе част, е била още за търговските цели на контрабандата (по б.”д” на чл.242, ал.1 НК) и за предварителния сговор между подсъдимия А сина му М. Н. М. (по б.”е”). САС е отрекъл възможността контрабандата да бъде квалифицирана по чл.242, ал.1 НК, освен друго и защото изцяло е оправдал втория подсъдим М. , и то не само по обвинението му в контрабанда, но и за съвкупността между нея и престъплението, също свързано с наркотици, но по чл.354а, ал.3, т.1 във връзка с чл.20, ал.2 НК; за последното, впрочем, първоначално е бил осъден, а после оправдан и самият Н. А. Потвърждаването на първоинстанционната присъда в осъдителната й спрямо А. част е оспорено в касационната жалба без изрично позоваване на основанията за това съобразно формулировката им в чл.348 НПК, но от възраженията, доводите и исканията на жалбоподателя може да заключи свързването им със съществените нарушения на процесуалните правила и явната несправедливост на наложеното наказание. Жалбата е поддържана в съдебното заседание на касационната инстанция, като се смята за възможно подсъдимият дори да бъде оправдан още от нея; прокурорът е за отхвърляне на жалбата. ВКС намери, че трябва да остави в сила присъдата. Липсват основанията за нейното отменяне или изменяне. Възраженията срещу субективната страна на контрабандата не позволяват разглеждането им от гледна точка на нарушението на закона по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 НПК, доколкото жалбоподателят свързва приложението на чл.242 НК със свои изводи по фактите за липсата на умисъл, а не с приетите в присъдата. Предложените в жалбата изводи по фактите, от друга страна, не могат да бъдат предпочетени пред направените в присъдата, след като последните са в пълно съответствие с процесуалните изисквания. Нещо повече – ВКС изцяло споделя и съображенията на предходните две съдебни инстанции за отхвърляне на защитната версия, че подсъдимият е останал несъзнателно жертва на наркотрафиканти. Като неуспешен от гледна точка на НПК трябва специално да бъде преценен и опитът на жалбоподателя да представи като фатален за изхода на делото пропускът в досъдебното производство при оформянето на действията по отнемане на наркотика. Срещу несъгласието с тежестта на наложеното наказание е достатъчно да се обърне внимание на степента, в която е смекчено минималното предвидено в чл.242, ал.2 НК. Би могло да се спори по-скоро за справедливостта на наказанието в обществен интерес, още повече при някои очевидни слабости на обвинението, като например непотърсената отговорност за пренасянето на наркотика от Т. в България и държането му до неуспешния опит за контрабанда пред българо-сръбската граница; никак не е безспорна и предприетата в апелативния съд преквалификация на извършеното без приложението на ал.1 на чл.242 НК. Ръководен от всичко изложено и съобразно още с чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС-І наказателно отделение Р Е Ш И:   ОСТАВЯ В СИЛА въззивната нова присъда № 65 от 16 декември 2008 год. по внохд № 512/2008 год. на Софийския апелативен съд.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/       /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: