2 Р Е Ш Е Н И Е №123 гр. София,7 септември 2015г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесети март през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА РУМЕН ПЕТРОВ при секретаря..............Мира Недева...............................и с участието на прокурора......................Димитър ГЕНЧЕВ............................................изслуша докладваното от съдия Топузова нд № 179 по описа за 2015 г. Производството е по реда на чл.420, ал.2 от НПК. Образувано е по искане на осъдения Г. Г. Д., чрез защитника му адв. С. П. за възобновяване на внохд № 1216/14г. на окръжен съд гр. Стара Загора. В искането се сочи касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК. Излагат се доводи, че към момента на осъществяване на престъплението, Д. е бил неосъждан, поради което неоснователно изпълнението на общото наказание, определено по реда на чл.25, ал.1, не е било отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК. Настоява се за изменение на въззивния съдебен акт по реда на възобновяването и за прилагането на чл.66, ал.1 от НК. В съдебно заседание искането се поддържа от защитника на осъдения Д. – адв. С. П. както е подадено. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава становище, че искането за възобновяване е неоснователно. Счита, че обществената опасност на осъдения не е надценена от въззивния съд с оглед размера на сумата, предмет на престъпление и при наличието и на осъждане по друго дело, групирано с настоящото. Осъденият Д., редовно призован от Затвора в гр. Стара Загора, е декларирал, че не желае да се яви пред касационния съд. Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 118 от 18.06.2014г., постановена по нохд № 2650/13г. по описа на районен съд гр. Стара Загора, Г. Г. Д. бил признат за виновен в това, че през периода от края на м.декември 2011 год. до 08.12.2012 год. в [населено място], [населено място], [населено място], [населено място] и [населено място], [община], при условията на продължавано престъпление в съучастие като съизвършител с И. Ж. Д. и Д. Г. Д. с цел да набави за себе си и за другиго (И. Ж. Д. и Д. Г. Д.) имотна облага, възбудил заблуждение у различни лица, с което им причинил имотни вреди в големи размери на обща стойност 42 555,83 лв. поради което и на основание чл.210, ал.1, т.5 във връзка с чл.209, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 и чл.54 от НК му било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от пет години. Със същата присъда подсъдимият Г. Г. Д. бил признат за невинен и оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл.339, ал.1 от НК – за държане на боеприпаси (152 бр. ловни патрони) за гладкоцевно оръжие 12 калибър, без съответно разрешение. На основание чл.25, ал.1 във връзка с чл.23, ал.1 от НК било определено общо наказание между наложеното по делото и наказанието, наложено на Д. по нохд № 638/2013 год. на Ямболски районен съд, като било наложено общо наказание от пет години „лишаване от свобода”, изтърпяването на което било постановено в затворническо общежитие от открит тип при първоначален „общ” режим. Със същата присъда и за същото престъпление били осъдени И. Ж. Д. и Д. Г. Д., на които били наложени наказания от по три години „лишаване от свобода”, като изпълнението на наказанията било отложено за изпитателен срок от по пет години. С присъдата били уважени и гражданските искове за имуществени вреди, предявени от пострадалите от престъплението. Срещу присъдата били подадени въззивен протест от прокурор от районната прокуратура и въззивна жалба от подсъдимите. С решение № 173 от 04.11.2014г., постановено по внохд № 1216/14г. на Старозагорския окръжен съд присъдата била изменена, като наложеното на Г. Г. Д. наказание по настоящото дело и съответно общото наказание по чл.25, ал.1 от НК били намалени на три години и шест месеца „лишаване от свобода”. Искането за възобновяване е подадено в срока по чл.421, ал.3 от НПК и е процесуално допустимо. Разгледано по същество е неоснователно. Наложеното на осъдения наказание е в рамките на предвидената за престъплението санкция, а размерът му е определен под средния. С въззивния съдебен акт е било отстранено несъответствието при определянето на наказанията на подсъдимите при относително еднакъв принос за осъществяване на престъплението и при чисто съдебно минало. За да наложи на осъдения Д. наказание „лишаване от свобода” с шест месеца по - голямо от това на останалите съучастници, въззивният съд е взел предвид, че осъденият е извършил и друго деяние, осъществяващо признаците на същия състав на престъпление, което сочи на проявена престъпна упоритост и съответно на по- голяма степен на обществена опасност на дееца. Липсват основания за намаляване на размера на наказанието, доколкото в искането не се сочат обстоятелства, които да не са били взети предвид от инстанционните съдилища при реализирането на наказателната отговорност. Така определеният размер на наказанието представлява пречка за отлагане на изпълнението му по реда на чл.66, ал.1 от НК, поради което искането в тази му част също не може да бъде удовлетворено. Предвид изложеното и на основание чл.426 вр. с чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Г. Г. Д. за възобновяване на внохд № 1216/14г. на окръжен съд гр. Стара Загора. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.