РЕШЕНИЕ № 177 София, 11 юли 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на четвърти април две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 193 описа за 2011 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд от 28.10.2010 г. по гр.д. № 2671/2010, с което е потвърдено решението на Пловдивския районен съд от 03.05.20010г. по гр.д. № 4567/2009, с което са уважени предявените искове за признаване на уволнението за незаконно, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. Обжалването е допуснато поради значението на процесуалноправните въпроси за задълженията на съда да определи правната квалификация на предявения иск и да следи служебно за изслушването на работника преди налагането на дисциплинарното наказание и по материалноправните въпроси за необходимото съдържание на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание и за задължението на работодателя да приеме писмените обяснение на работника в рамките на дисциплинарно производство. По първия процесуалноправен въпрос Върховният касационен съд намира, че съдът не е обвързан от правната квалификация на предавения иск, посочена в исковата молба нито от правната квалификация на нарушението на трудовата дисциплина, посочено в заповедта за уволнение. Първоинстанционният съд е длъжен съгласно чл. 146, ал. 1 т. 2 ГПК още в доклада по делото служебно да определи вярната правна кавалификация на правата, претендирани от ищеца и на насрещните права, претендирани от ответника, както и на всички възражения, реплики, дуплики и др. процесуални действия на страните, чрез които те осъществяват защитата си по предявения иск. Въззивният съд не докладва делото, а жалбите и отговорите. Той е длъжен да посочи вярната правна квалифиция на спорните правоотношения (в пределите на жалбите) във въззивното решение. Когато се претендира незаконност на дисциплинарно уволнение, съдът е длъжен да установи извършено ли е претендираното деяние (действие или бездействие), съставлява ли то нарушение на трудовата дисциплина, каква е неговата тежест и съответства ли ли му по тежест наложеното дисциплинарно наказание. Съдът не е обвързан от правната квалификация на извършеното нарушение, която работодателят е посочил в заповедта за уволнение. По втория процесуалноправен въпрос Върховният касационен съд намира, че съдът не следи служебно за изслушването на работника преди налагането на дисциплинарното наказание. Съгласно чл. 6, ал. 2 ГПК предметът на делото и обемът на дължимата защита се определят от страните. Съдът не може да признае уволнението за незаконно на основание, което не е посочено в исковата молба (вж. решение № 665/01.11.2010 на ВКС, ІV ГО по гр.д. 242/2009). Съдът не може да основе решението си по иск за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба. След предявяването на иска ищецът може да допълва исковата си молба в първото заседание по делото, като посочи нови факти само ако е направил съответното възражение срещу оспорваното потестативно право на работодателя, но е пропуснал да посочи някои от фактите, на които то се основава. Когато по изключение съдът следи служебно за някои обстоятелства, тъй е дължен да ги посочи в доклада по делото, да разпредели доказателствената тежест и изрично да укаже на страната, която носи доказателствената тежест, че не сочи доказателства за съответните факти. Неизпълнението на това задължение от съда е съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Въззивният съд следи служебно за валидността на първоинстанционното решение, а за допустимостта му – само в обжалваната част. По правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата съществени нарушения на съдъпроизводствените правила и от посочените необосновани фактически констатации. По приложението на материалния закон той се произнася служебно, доколкото във въззивното решение е дължен да определи вярната правна квалификация на спорните правоотношения (вж. решение № 57/12.03.2012, ВКС, ІV ГО по гр.д. № 212/2011). По първия материалноправен въпрос Върховният касационен съд намира, че съгласно чл. 195, ал. 1 КТ в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание се посочва нарушението и кога е извършено. Това не означава, че тя трябва да съдържа всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние, деня и часа на осъществяването им, кои задължения по длъжностната характеристика не са изпълнени, кои разпоредби на вътрешния трудов ред са нарушени и какво дисциплинарно нарушение според класификацията в чл. 187 КТ е извършено. Както в искането на обяснения, така и в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника начин, включително и чрез позоваването на известни на работника обстоятелства и документи (без да е необходимо удостоверяване на връчването на документите). По втория материалноправен въпрос Върховният касационен съд намира, че искането и вземането на устни или писмени обяснения от работника не е подчинено на никакви формални изисквания. Единственото съдържателно изискване е работникът да е разполагал с възможност да даде обясненията си, след като се е ориентирал в обстоятелствата (вж. решение № 722/03.01.2011, ВКС, ІV ГО по гр.д. № 518/2009). Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е работил при ответника като “куриер логистик” и е уволнен поради допускането на щета по служебния му автомобил при ПТП и неправилното му стопанисване. П. нарушения на трудовата дисциплина обаче не са констатирани от управителя на дружеството, а от трето неовластено лице, което е получило и обясненията от работника по случая, за което съдът следи служебно. Оспорваната заповед не отговаря на изискванията на чл. 195 КТ, тъй като в нея не са посочени задълженията по длъжността характеристика, които са нарушени от работника и не е направена връзка с уредените в закона дисциплинарни нарушения, не е съобразена също тежестта на нарушението и тежестта на наложеното дисциплинарно наказание. Правилно въззивният съд е приел, че ищецът е работил при ответника като “куриер логистик”. Също правилно съдът е приел, че при извършен технически контрол на служебния автомобил на 06.03.2009 г. е констатирана щета (спукана лайсна под левия фар) по служебния автомобил на ищеца при ПТП на 20.01.2009 г. по негова вина, както и ниво на маслото в двигателя на минимума. Също правилно съдът е приел, че от ищеца са взети писмени обяснени, след което му е наложено дисциплинарното наказание уволнение. Неправилно обаче съдът е приел, че ищецът е изпълнил задължението си да уведоми работодателя за щетата по автомобила с оглед компенсирането й по застраховка „каско”, както и че е изпълнявал задължението си ежедневно да следи за нивото на масло в двигателя. В нарушение на закона съдът е приел също, че писмените обясненията на ищеца не са взети от управителя на дружеството. В документа за регистрация на нарушението изрично е посочено (макар това да не е необходимо), че обясненията на служителя се дават до управителя, а непосредствения ръководител на ищеца, който е констатирал нарушението и изискал обясненията е взел само становище. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а делото – решено от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК. По делото е установено, че ищецът е работил при ответника като “куриер логистик”, осигурен му е пълен достъп до всички вътрешни актове на работодателя и е бил длъжен да се запознае с тях. Пътно-транспортното произшествие е станало по негова вина, за което е показателно обстоятелството, че то е обявено от участниците пред застрахователя на работодателя по застраховката „гражданска отговорност”, за да бъде изплатена щетата на невиновния участник в ПТП. Ищецът не е съобщил на работодателя за ПТП, затова то е разкрито месец и половина по-късно. В обясненията си до управителя ищецът разказва за ПТП, но не споменава да е уведомил когото и да било. За неуведомяването свидетелства и непосредствения му ръководител, който е разпитан като свидетел по делото. В обясненията си той не твърди също да е проверявал някога нивото на маслото в двигателя, а сочи че автомобилът е нов – на 12.000 километра и не знае колко други, освен него, са го карали. Видно от изложеното извършените нарушения – всяко взето по отделно не са тежки, тъй като щетата не е голяма нито затруднява ползването на автомобила, не е застрашена пряко и работата на двигателя (нивото на маслото не е било под минимума), но неизпълнението на задължението за уведомяване на работодателя при ПТП и неполагането на дължимата грижа за поверения автомобил продължително време са показателни за отношението на ищеца към имуществото на работодателя. Това отношение обосновава налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Не е без значение и отношението на ищеца при констатиране на нарушенията. Работодател е упражнил надлежно правото си да уволни ищеца, след като е взел писмените му обяснения, поради което предявеният иск за признаване на уволнение за незаконно следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Следва да бъдат отхвърлени и обусловените искове за възстановяване на предишната работа, за обезщетение поради незаконно уволнение и за изплащане на удържаното без основание обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ в размер на 893,78 лева. На ответника [фирма], Р. следва да бъдат присъдени и всички разноски по делото в размер на 977,13 лева. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решението на Пловдивския окръжен съд от 28.10.2010 г. по гр.д. № 2671/2010. ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. Р. П. от П. срещу [фирма], Р. искове за признаване на уволнението му със заповеди №№ К-96/13.03.2009 и 74/14.03.2009 за незаконно, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ и за сумата 893,78 лева по чл. 55 ЗЗД. ОСЪЖДА Д. Р. П. от П. да заплати на [фирма], Р. сумата 977,13 лева разноски за всички инстанции. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.