Р        Е        Ш       Е       Н       И        Е                                                           № 137                                        София, 25 март 2009 година                                           В   И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А               Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на дванадесети март две хиляди и девета година, в състав:                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Ангелов                                                            ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева                                                                                 Севдалин Мавров     при секретар Л. Гаврилова и с участието на прокурор от ВКП – Кр. Колова изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева  наказателно дело № 109/2009 г.   Касационното производство е образувано по искане на осъдения О. А. за възобновяване на в ч н д № 503/2008 година, по описа на Районен съд - Сандански и отмяна на постановеното по него определение № 427/22.10.2009 година и връщане на делото на същия съд, за ново разглеждане. От съдържанието на саморъчно изготвеното искане, може да се изведе предпоставката за допустимостта му – нарушение на материалния закон и съществено процесуално нарушение по чл. 348 ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Твърди се, че неправилно след определеното общо наказание по отделните съвкупности не е приложен чл. 25 ал. 2 НК. По второто основание доводи не се излагат. Пред касационната инстанция осъденият се явява лично и поддържа искането си. Служебно назначеният му защитник – адвокат К от САК, също го поддържа по първото основание, но с аргументи за явна несправедливост при определяне на увеличения размер на наказанието на основание чл. 24 НК по първата съвкупност, а по отношение на основанието за съществени процесуални нарушение излага съображения, че последните две съвкупности – трета и четвърта група, неправилно не са обединени в една и така за осъдения не е постигнато най-благоприятното групиране, въпреки наличието на предпоставките по чл. 23 НК. Освен това, пледира след новото групиране на наказанията при новото разглеждане на делото, да се приспаднат всички наказания които осъденият е изтърпял, така и тези по който е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража”. Прокурорът дава заключение за процесуална недопустимост на искането по основанието относно приложение на чл. 24 НК, тъй като изложеното в жалбата не съдържа позоваване на явна несправедливост на наказанието, а по основанието за процесуалните и материалноправни нарушения, заключението е за неоснователност и оставяне на определението в сила. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: Наистина в саморъчно изготвеното от осъдения искане не е въведено основанието по чл. 348 ал. 1, т. 3 НПК за явна несправедливост на наказанието, като предпоставка за допустимост на възобновяването на наказателното производство по чл. 422 ал. 1, т. 5 НПК, поради което направеното от защитата искане по това основание за намаляване размера на увеличеното на основание чл. 24 НК наказание по първата съвкупност от групирането, следва да се остави без разглеждане. Очевидно съзнавайки това, защитата пледира по това искане, с уговорката, че го прави по настояване на осъдения. По основанието за допуснати съществени процесуални нарушения, искането е процесуално допустимо, но по същество, неоснователно. С цитираното определение, по предложение на районния прокурор, компетентният районен съд е допуснал групиране на влезлите в сила съдебни актове спрямо осъдения за седемнадесет осъждания. При това, с оглед изискванията на чл. 23 ал. 1 НК са формирани четири групи съвкупности. При проверката по делото, не се установи твърдението на служебния защитник, че при постановяване на влязлото в сила определение на Районния съд в гр. С. е нарушена нормата на чл. 23 ал. 1 НК, като неправилно третата и четвъртата съвкупност не са обединени в една, въпреки наличието на такава законова възможност. Всъщност, още преди влизането в сила на последното определение за одобрено споразумение, което съгласно чл. 383 ал. 1 НПК има последиците на влязла в сила присъда, с друго определение, /което не е предмет на това производство/ е извършено групиране с формиране на четири съвкупности. След влизането в сила на последното определение, на 11.06.2008 година, постановено по н о х д № 678/2007 година, по описа на РС-Сандански, за деяние извършено на 1.02.2007 година, новият съдебен състав правилно е преценил, че това осъждане не може законосъобразно да се включи в никоя друга съвкупност, освен четвъртата, тъй като по нея най-ранно по време влязла в сила присъда е с дата 27.03.2007 година, постановена по н о х д № 6/2006 година на ОС-Благоевград. Обсъжданото последно осъждане, не може да се включи в третата съвкупност, тъй като по нея последната присъда е влязла в сила на 3.01.2007 година - преди извършването на деянието предмет на последното осъждане – 1.02.2007 година. Чл. 23 ал. 1 НК допуска определяне на едно общо наказание, само при условие, че е налице обратната хипотеза - с едно деяние са извършени няколко престъпления или ако едно лице е извършило няколко отделни престъпления, преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях. При това положение, на още по-малко основание двете последни биха могли законосъобразно да се обединят в една, както пледира защитата на осъдения. При проверката не се установи и нарушение на разпоредбата на чл. 25 ал. 2 НК. Всеки отделен диспозитив от атакуваното определение, с който е определено общо наказание по отделната съвкупност, е последван от изричен такъв, с оглед приложението именно на чл. 25 ал. 2 НК, по отношение на наказанията лишаване от свобода и чл. 25, ал. 3 НК, по отношение на включените в съответната съвкупност наказания „пробация”. Поради изложеното, настоящият състав намира, че при групирането на наказанията на осъдения А. с определение от Районен съд – Сандански, по реда на чл. 306 ал. 1, т. 1 НПК, не са допуснати посочените в искането за възобновяване и поддържани в съдебното заседание нарушения по смисъла на чл. 348 ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Ето защо, същото следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение   Р Е Ш И :     ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения О. А. за възобновяване на наказателното производство по н ч д № 503/2008 година по описа на Районен съд – Сандански. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: