6 Върховен касационен съд на Република България НК, ІІІ н.о. дело № 2207/2011 год. Р Е Ш Е Н И Е № 443 гр.София, 31 октомври 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА СЕВДАЛИН МАВРОВ със секретар Иванка Илиева при участието на прокурора МАРИЯ МИХАЙЛОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) САША РАДАНОВА наказателно дело под № 2207/2011 година Касационното производство е образувано по жалби от страната на подсъдимия К. И. К.-от адв.В.В., допълнена по реда на чл.351, ал.3 НПК, и от адв.Г.А.-както и от „Медицински център-БЕЛ МЕДИК”ЕООД-гр.Белене в процесуалното му качество на граждански ответник, срещу присъда № 174 от 26.VІ.2011 год. по внохд № 169/2011 год. на Великотърновския апелативен съд, която е нова след отмяната на присъда № 25 от 15.ІV.2011 год. по нохд № 1366/2010 год. на Плевенския окръжен съд. С първоинстанционната присъда К. И. К. е признат за невиновен в това, на 30.Х.2006 год. като рентгенолог в „Медицински центр-БЕЛ МЕДИК”ЕООД-гр.Белене да е нарушил тогава действащите чл.6, ал.1 от Закона за лечебните заведения, както и раздел ІІІ и ІV, т.7 и 8 от Наредба № 22 от 28.VІ.2004 год. За утвърждаване на медицински стандарт „образна диагностика”, и поради немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност, по непредпазливост да е причинил на 6.ХІ.2006 год. смъртта на М. Д. Д., при което е оправдан по обвинението в престъпление по чл.123, ал.1 НК. Отхвърлени са предявените граждански искове за неимуществени вреди от близките на починалата – съпругът й З. М. Д. и дъщерите й Р. З. Добранчева и А. З. А. – съответно за 60 000 и за по 50 000 лева. С обжалваната въззивна присъда подсъдимият е признат за виновен в нарушаването на тогава действащите раздел ІV, т.7 от посочената по-горе Наредба № 22, издадена от Министъра на здравеопазването, както и на чл.6 от Закона за лечебните заведения, и в причиняването по непредпазливост поради немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност, смъртта на М.Д.Д., за което и на основание чл.123, ал.1 НК е наказан с 1 година лишаване от свобода, отложена от изтърпяване за срок от 3 години, и за срок от 3 години е лишен от правото да практикува като хуманен лекар. Присъдени са обезщетения за неимуществени вреди в размер на 50 000 лева в полза на Зл.М.Д. и в размер на по 30 000 лева в полза на Р.Зл.Д. и Алб.Зл.А., платими солидарно от подсъдимия и „Медицински център-БЕЛ МЕДИК”ЕООД-гр.Белене. В допълнението към жалбата от адв.В.В. са посочени и подкрепени доводи касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 НПК. С жалбата е направено искане за отмяна на въззивната присъда и връщане делото на апелативния съд за ново разглеждане. В жалбата от адв.Г.А. са посочени и подкрепени с доводи касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 3 НПК. Искането е за отмяна на въззивната присъда и оправдаване на подсъдимия. В жалбата от процесуалния представител на гражданския ответник се съдържат оплаквания срещу наказателната и гражданска части на въззивната присъда. Искането е за отмяна на присъдата поради допуснати нарушения на материалния закон и на съществени процесуални нарушения с връщане делото на апелативния съд за ново разглеждане, алтернативно на което искане се прави и такова за изменяване на въззивната присъда и намаляване размерите на присъдените обезщетения. В съдебно заседание защитниците на подсъдимия поддържат жалбите си. Частните обвинители и граждански ищци Д., Д. и А., и повереникът им, адв.Д.Д., считат жалбите за неоснователни и искат оставяне на въззивната присъда в сила. Заключението на представителя на ВКПр е, че жалбата от адв.В.В., съдържаща твърдение за допуснато от въззивния съд съществено процесуално нарушение с осъждането на оправдания от първата инстанция подсъдим без срещу това да е имало съответни протест или жалба от частните обвинители, е основателна, което налага отмяна на въззивната присъда и връщане делото на апелативния съд за ново разглеждане. Върховният касационен съд намира за основателна жалбата от страната на подсъдимия и, в частност, направеното в допълнението към касационната жалба оплакване за допуснато от въззивния съд съществено процесуално нарушение, налагащо отмяна на постановената от този съд присъда и връщане на делото за ново разглеждане. Същественото процесуално нарушение, съставляващо касационно основание по чл.348, ал.3, т.1 НПК, се изразява в отмяната от въззивния съд на оправдателната първоинстанционна и постановяване на осъдителна въззивна присъда, без за това да е имало съответни искания от държавното и частно обвинение. Двете страни – прокурорът и повереникът на частните обвинители /и граждански ищци/ - са поискали първоинстанционната присъда да бъде отменена и делото в ъ р н а т о „за ново разглеждане на прокурора”/в протеста/, „на Окръжна прокуратура-гр.Плевен”/в жалбата от повереника/. Искането от страната на частните обвинители е мотивирано с „допуснато съществено процесуално нарушение” поради липсата на „точно изброена конкретика” на нарушените от подсъдимия „нормативни правила”, което нарушение „не може да бъде отстранено от съда” и това налага връщане на делото на досъдебното разследване. Протестиралият прокурор пък, в твърде неясното си изложение, е посочил съображенията на апелативния съд, дадени в отменителното му решение по внохд № 226/2010 год., без обаче да изтъква своите доводи срещу считаната от него за неправилна присъда. Нещо повече. В протеста се съдържа косвено признание, а в жалбата от повереника на частните обвинители-пряко, че обвинителният акт, по който е образувано нохд № 1366/2010 год., не е годен да доведе до осъждането на К.К. въпреки убеждението и на жалвалите се страни, и на първия състав на ВТАС, отменил осъдителната спрямо К. присъда по нохд № 245/2010 год. на Плевенския окръжен съд, че поведението на К. съдържа „нарушение, което…е… в причинна връзка със съставомерния резултат” /в мотивите към решението по внохд № 226/2010 год. на ВТАС/. Посочвайки на с.1 от мотивите към обжалваната присъда, че срещу първоинстанционната присъда е подаден протест, въззивният съд е „извлякъл” от него оплакване за постановяване на протестирания акт „в нарушение на закона”, както и предложение за отмяна на първоинстанционната присъда с постановяване на „друга, с която се признае подсъдимия за виновен по предявеното му обвинение, евентуално за извършено престъпление по чл.122 от НК”/грешно изписано „НПК”/. Вдействителност, обаче, няма нито такова оплакване, нито такова искане и това безсъмнено следва от прочита на въпросния протест. В заключение въззивният апелативен съд е нарушил правилото на чл.336, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 НПК, позволяващо осъждането на оправдан от първата инстанция подсъдим само при наличието на „съответен протест от прокурора” и/или „съответна жалба от…частния обвинител”, което съответствие означава и з р и ч н о з а я в е н о и с к а н е з а о с ъ ж- д а н е. Нарушението е винаги съществено, налага отмяна на постановения при наличието му съдебен акт и ново разглеждане на делото. Ето защо и на основание чл.354, ал.3, т.2 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ присъда № 174 от 27.VІ.2011 год. по внохд № 169/2011 год. на Великотърновския апелативен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: