4 Р Е Ш Е Н И Е № 82 СОФИЯ 05.09.2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на четиринадесети февруари две хиляди и дванадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Д. Ц. гражданско дело № 964/2010 година и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Л. К. чрез неговия пълномощник адв. Н. Н., против решението на Софийски градски съд, постановено на 16.04.2010 г. по гр.д. № 3866/08 г. С него е оставено в сила решението на Софийски районен съд, постановено на 09.10.2008 г. по гр.д. № 16139/07 г., с което е отхвърлен предявеният от В. Л. К. против Ц. И. М., Б. С. И., И. С. И. и Л. Ц. Л. иск с правно основание чл. 97, ал.1 ГПК/ отм./ за установяване, че ищецът е собственик на 600/700 ид. части от вилно място с площ 700 кв.м., съставляващо У. .... в кв.... по плана на [населено място],[жк], м. ”Г. - А.”. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Ответниците по касация Б. С. И., И. С. И., Л. Ц. Л. и Ц. И. М. изразяват становище, че касационната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното въззивно решение във връзка с наведените в касационната жалба доводи, приема следното: За да отхвърли предявения иск за собственост, въззивният съд е приел, че нотариалният акт за покупко - продажба, на който се е позовал ищецът, формално не го легитимира като собственик на процесния имот, тъй като с него е прехвърлена само 1/2 ид. част от имота. На следващо място е посочил, че ищецът не е доказал, че е закупил имота от собственик. Тъй като праводателят му се е легитимирал с нотариален акт за право на собственост, придобито на основание § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ, в тежест на ищеца е било да докаже, че са били налице предвидените в закона предпоставки за трансформиране на правото на ползуване в право на собственост, в това число и че сградата в имота е законно построена. Освен това не е доказал и правната връзка между Л. В. К., признат за собственик на имота на основание § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ с нотариален акт № .../.... г., и продавача Л. К.. Настоящият състав намира, че съдът в двете инстанции се е произнесъл по нередовна искова молба. Жалбоподателят в настоящото производство е предявил иск за установяване правото си на собственост върху 600/700 ид. части от вилно място с площ 700 кв.м., съставляващо У.... в кв.... по плана на [населено място],[жк], м. ”Г. - А.”. Основал е претенцията си на договор за покупко- продажба, оформен с нотариален акт №...., т..., дело № ..../.... г., който е приложил към исковата си молба. С него К. Л. К. е продал на ищеца В. Л. К. собствената си ½ ид. част от 600/700 кв.м от урегулирано вилно място, с цялото с площ 700 кв.м, съставляващо У. .... в кв.... по плана на [населено място], м. “Г.- А.”, заедно с ½ ид. част от построената в него едноетажна вилна сграда. В хода на производството е представил и нотариален акт № .., т...., дело № .../... г., с който Л. В. К. е признат за собственик на основание § 4а, ал.1 и § 5 ПЗР на ЗСПЗЗ на 600/700 ид. части от парцел ....., ведно с построената в него вилна сграда. Предвид съвпадението на бащиното и фамилното име на ищеца и неговия праводател по договора за продажба с имената на титуляра по нотариален акт № .../.... г. може с основание да се предположи, че В. и К. К. са братя, а Л. В. К. е техен баща. При тези данни се налага извод, че в исковата молба ищецът не е изложил пълно и ясно основанията, на които претендира да е придобил правото на собственост върху 600/ 700 ид. части от процесния имот. Очевидно същият е считал себе си за собственик на останалата 1/2 ид. част от имота на друго основание, поради което е поддържал, че по силата на договора за покупко- продажба на 1/2 от него, сключен с неговия брат К. К., е придобил правото на собственост в пълен обем. Съгласно разпоредбата на чл. 98, ал.1,б.”а” ГПК/ отм./, в сила към момента на предявяване на иска, исковата молба следва да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава искът. При неяснота или съмнение относно точния смисъл на твърдяните от ищеца обстоятелства, съдът разполага с правомощието да остави исковата молба без движение, включително и в течение на производството, като укаже на ищеца да изложи точно, пълно и ясно юридическите факти, от които произтича претендираното от него материално право, като му даде срок за поправяне на тази нередовност, или чрез поставяне на допълнителни въпроси, да отстрани тази неяснота, за да очертае по този начин спорния предмет и подлежащите на изясняване факти и обстоятелства. С определението си от 25.07.2007 г. първоинстанционният съд е констатирал само част от нередовностите на исковата молба, свързани с индивидуализирането на вещта, предмет на спора и посочване номера на нотариалния акт за покупко- продажба, но не е дал указания на ищеца да посочи, при положение, че нотариалният акт има за предмет продажба на 1/2 ид. част от 600/700 ид. части от имота, въз основа на какви обстоятелства твърди, че е придобил останалата 1/2 ид. част, както и на какво основание праводателят му по договора за продажба е станал собственик на прехвърлената 1/2 ид. част. Посочването на обстоятелствата, на които се основава искът, представлява изискване за редовност на исковата молба, като при констатиране на нередовност в този смисъл, съдът е длъжен служебно да предприеме действия за отстраняването й. Съгласно т.4 от ТР № 1/ 2001 г. от 17.07.2001 г. на ОСГК, когато тази нередовност не е констатирана от първоинстанционния съд, това следва да бъде направено от въззивната инстанция. В случая това не е сторено. Без уточняване на правопораждащите факти, от които ищецът извежда своето право, не може да се определят подлежащите на доказване факти и да се разпредели доказателствената тежест между страните. Като е разгледал спора при нередовна искова молба, въззивният съд е постановил недопустимо решение, което следва да се обезсили, а делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решението на Софийски градски съд, постановено на 16.04.2010 г. по гр.д. № 3866/08 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: