5 Определение на ВКС, ГК, ІІІ г.о. О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 353 [населено място], 27.06. 2011 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни, през две хиляди и единадесета година, в състав: Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА Членове: Л. Б. С. Д. при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. ч.гр.д. № 126 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК. Обжалвано е определение на Шуменския окръжен съд от 10.01.2011 г. по ч.гр.д. № 746/2010 г., с което като е потвърдено определението от 19.10.2009 г. по гр.д. № 4578/2009 г. на Шуменския районен съд, е оставена без уважение молбата на М. М. А. за възстановяване на едномесечния срок за отговор на исковата молба. Недоволна от определението на Ш. е жалбоподателката М. М. А., която чрез пълномощника си адв. Р. С. Р. от АК-Шумен, го обжалва в срок като счита, че същото е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано – касационни основания по 278, ал. 4, вр. с чл. 281, т. 3 ГПК, поради което моли, то да бъде отменено. В изложение към частната жалба твърди, че основанието за допускане на касационното обжалване е по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК – релевирани са множество процесуалноправни и материалноправни въпроси, които с оглед общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол и приетото в т. 1 на ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, следва да бъдат конкретизирани от настоящата инстанция, а именно - когато обичайното местопребиваване на ответника по см. на чл. 48, ал. 3, вр. с ал. 7 от Кодекса на международното частно право, е в чужбина в държава-членка на Европейския съюз с известен адрес, а той е призоваван по реда на чл. 47 ГПК, представлява ли този факт особено непредвидено обстоятелство по см. на чл. 64, ал. 2 ГПК. Твърди се, че този процесуален въпрос е решаван противоречиво от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Представено е решение № 469 от 03.12.2003 г. на ВКС по гр.. № 1179/2000 г., ІІ г.о. Ответникът по частната жалба Р. И. Д. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Г. В. от АК-Шумен, в писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК, оспорва частната жалба като неоснователна и изразява становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускането й до касационен контрол. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е оставено в сила първоинстанционно определение намира, че то подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261 ГПК. След преценка на доводите на жалбоподателката и обстоятелствата по делото, съдът намира, че е налице основанието на чл. 274, ал. 3, вр. с чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане до касационно производство. За да постанови определението си въззивният съд е приел, че като е оставил без уважение молбата на М. М. А. за възстановяване срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК, на основание чл. 64, ал. 2 ГПК, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно определение. Приел е, че в случая е спазена процедурата по призоваване на ответницата по чл. 47 ГПК, назначен й е особен представител на основание чл. 47, ал. 6 ГПК, който в месечния срок е депозирал отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК, поради което в случая не са налице особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК. Приел е също така, че фактът, че ответницата е упълномощила представител, който от своя страна е преупълномощил адвокат в рамките на процедурата по размяна на книжа, не е особено непредвидено обстоятелство по см. на чл. 64, ал. 2 ГПК, което да доведе до възстановяване на срока за депозиране на отговор на исковата молба, тъй като това процесуално действие в случая е редовно извършено, както и че при наличие на постоянен и настоящ адрес на ответника в страната, ищецът не е длъжен да посочва такъв за призоваване в чужбина. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че поставения процесуалноправен въпрос, а именно - когато обичайното местопребиваване на ответника по см. на чл. 48, ал. 3, вр. с ал. 7 от Кодекса на международното частно право, е в чужбина в държава-членка на Европейския съюз с известен адрес, а той е призоваван по реда на чл. 47 ГПК, представлява ли този факт особено непредвидено обстоятелство по см. на чл. 64, ал. 2 ГПК, е обусловил изхода на спора за приложението на чл. 64, ал. 2 ГПК в случая, отговорът на който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Това основание в случая е налице, тъй като се касае до приложение нормите на Кодекса на международното частно право/КМЧП/ и съответните Регламенти /ЕО/ на Европейския парламент и на Съвета относно връчване в държавите членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански и търговски дела, в случая Регламент/ЕО/ № 1393/2007 г., както и чл. 4 и чл. 48 КМЧП, по приложението на които липсва постоянна съдебна практика. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Въззивното определение е неправилно. Няма спор, че в случая формално е спазена процедурата по призоваване на ответницата по чл. 47 ГПК и че назначения й особен представител на основание чл. 47, ал. 6 ГПК в едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозирал отговор на исковата молба. Видно е, че на върнатата от адреса в цялост призовка на ответницата /л.31-33 от гр.д. № 4578/2009 г. на Ш./, длъжностното лице по призоваването е отбелязало, че адреса многократно е посещаван, но лицето по сведение на съсед от две години живее в Гърция. Освен това към исковата молба ищецът е приложил доказателства, които съдържат данни за адреса на ответницата в Р Гърция. Оттук следва и извода, че обичайното местопребиваване на ответницата по смисъла на чл. 48, ал. 7 КМЧП е Р Гърция и призоваването й по делото е следвало да се извърши по реда на глава 56 ГПК „Сътрудничество в Европейския съюз в производство по граждански дела”. Като не е сторил това съдът е препятствал участието й по делото, както и е нарушил правото й на защита. Нормата на чл. 64 ГПК не съдържа легална дефиниция на законовия термин „особено непредвидено обстоятелство”, но съдебната практика приема, че такива са онези обстоятелства, които са лишили страната обективно от възможността в срок да упражни процесуалното си право, респ. да изпълни вмененото й от закона и съда процесуално задължение. В случая обстоятелството, че обичайното местопребиваване на ответницата е в Р Гърция, което е било известно, както на ищеца, така и на съда и за делото тя е следвало да бъде призована оттам, а не по реда на чл. 47 ГПК, което съдът обаче не е сторил, се явява особено непредвидено обстоятелство по см. на чл. 64, ал. 2 ГПК, което дава основание за възстановяване на едномесечния срок за депозиране на отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК. Това е така, тъй като в случая се касае до причина, която обективно е препятствала възможността ответницата да упражни в срок правото си да даде писмен отговор на исковата молба. Без значение е, че формално е подаден такъв отговор от назначения й особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК. Този срок е бил пропуснат от ответницата по независещи от нея причини, поради което е несправедливо тя да бъде обвързана от неблагоприятните последици, които не се дължат на нейно неоправдано поведение. Понастоящем ответницата е известена за делото и е упълномощила лице, което да я представлява/неин син/. По изложените съображения, обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо него бъде постановено определение за възстановяване на срока за подаване на писмен отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК и делото се изпрати на Шуменския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия от този етап на процедурата. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение на Шуменския окръжен съд от 10.01.2011 г. по ч.гр.д. № 746/2010 г. ОТМЕНЯ определение на Шуменския окръжен съд от 10.01.2011 г. по ч.гр.д. № 746/2010 г., с което като е потвърдено определението от 19.10.2009 г. по гр.д. № 4578/2009 г. на Шуменския районен съд, е оставена без уважение молбата на М. М. А. по чл. 64, ал. 2 ГПК за възстановяване на едномесечния срок за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК. ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 64, ал. 2 ГПК едномесечния срок за подаване на писмен отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК на М. М. А., чрез пълномощника й И. В. П. и упълномощения от него адв. Р. Р. от АК-Шумен. ВРЪЩА делото на Шуменския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по спора. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :