18 Р Е Ш Е Н И Е № 27 гр.София, 10 март 2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАДА ПАУНОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА МАРИЯ МИТЕВА при участието на секретаря: Невена Пелова и в присъствието на прокурор Кирил Иванов изслуша докладваното от съдия Мария Митева н. дело № 648/2021 година Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационни жалби на подс. И. И. Д. /лично/ и на адв. К. К., защитник на подс. И. И. Д. срещу Присъда № 260000/15.01.21 г. по ВНОХД № 19/20 г. по описа на Апелативен съд – Варна, Наказателно отделение. В касационните жалби се излагат аргументи за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, тъй като са допуснати съществени процесуални нарушения и наложеното наказание е явно несправедливо. Навеждат се доводи за нарушаване на правото на защита на подс. И. Д. във въззивната инстанция и за неправилно формиране на вътрешното убеждение на въззивния съд при установяване на обстоятелствата, относими към предмета на доказване, въз основа на погрешна оценка на доказателствените материали. Подчертава се, че въззивният съд не е направил задълбочен анализ на доказателствата, а приетите за установени факти, почиват на предположения. Изтъква се че са нарушени разпоредбите на чл. 13, чл. 14 и чл. 15 НПК. Развиват се и съображения за допуснати на досъдебното производство съществени процесуални нарушения, тъй като обвинителния акт не отговаря на изискванията на чл. 246, ал. 2 и 3 НПК - обвинението е неясно и неконкретизирано – липсва описание на каквито и да било действия, които да сочат, че подс. И. Д. е подбудител по отношение на подс. В. Ц. и липсват данни за действия като извършител по отношение на търговското дружество „Д. лес” ЕООД. Сочи се, че обвинението по чл. 255 вр. чл. 26 НК е непрецизно, защото не може да е налице продължавано престъпление, когато са очертани престъпления по отношение на данъчно задължени лица, които са различни търговски дружества, извършващи независима икономическа дейност. Излагат се и доводи за неспазване на стандартите по чл. 6 от ЕКЗПЧОС. Прави се оплакване и за явна несправедливост на наложеното наказание. В заключение е отправеното искане за отмяна на постановената нова въззивна присъда и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, поради допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, като бъдат дадени и задължителни указания за отстраняването им. Алтернативно е отправено и искане за намаляване на размера на наложеното наказание. В приетите по делото две допълнения към касационните жалби – от подсъдимия /лично/ и от неговия защитник, се развиват подробни идентични оплаквания, като тези, залегнали в касационните жалби и свързани с касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 и т. 3 НПК. Отново се отправя молба за отмяна на постановената нова въззивна присъда и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, поради допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, като бъдат дадени и задължителни указания за отстраняването им. Алтернативно е отправено и искане за намаляване на размера на наложеното наказание. По делото е постъпило и становище от адв. С. Т., защитник на подс. В. Ц., в което се сочи, че липсва съставомерност на престъплението, за което подс. В. Ц. е обвинен. Изтъква се, че не може да се направи категоричен извод за участие на този подсъдим в схема за данъчни измами в съучастие като извършител и помагач на другия подсъдим само въз основа на обясненията му, дадени на досъдебното производство. Подчертава се, че липсва всестранно и пълно обсъждане на доказателствените източници. Отправя се искане за отмяна на обжалваната въззивна присъда в изменената част относно подс. В. А. Ц. и връщане на делото за ново разглеждане за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения. В съдебното заседание пред касационната инстанция защитникът на подс. И. Д., адв. А., поддържа касационната жалба и депозираното допълнение по изложените в тях съображения. Изтъква, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като съдът неправилно е формирал вътрешното си убеждение при установяване на фактите, относими към предмета на доказване. Развиват се съображения за ограничаване на правото на защитата на подс. И. Д. във въззивната инстанция, за неясно и неконкретно обвинение, тъй като изобщо не са описани действия, които сочат, че подс. И. Д. е действал като подбудител по отношение на подс. В. Ц.. Навеждат се доводи за игнориране на свидетелските показания и за неправилна интерпретация във връзка с издадените на подс. И. Д. пълномощни. Подчертава се, че са нарушение разпоредбите на чл. 13, чл. 14 и чл. 15 НПК. Отправя се искане касационните жалби да бъдат уважени и въззивната присъда да бъде отменена, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения. Подс. И. Д. в лична защитата поддържа казаното от неговия защитник и поддържа касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура предлага касационните жалби да бъдат оставени без уважение, тъй като не са налице касационните основания, посочени в тях. Сочи, че в мотивите към присъдата доказателствата по делото са били обсъдени, анализирани са както гласните, така и писмените доказателствени източници, а също и експертните заключения. Подчертава, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, делото е изяснено от обективна и субективна страна и с основание е прието, че подс. И. Д. е извършил престъплението, за което е бил осъден. Счита, че наложеното наказание е справедливо. В заключение предлага касационните жалби да бъдат оставени без уважение, а присъдата на АС – Варна да бъде потвърдена. В реплика адв. А. изтъква, че с предходното решение на ВКС не са били дадени никакви конкретни указания, освен да се отстрани противоречието относно размера на наложеното наказание. В последната си дума подс. И. Д. поддържа казаното от неговия защитник и моли дело да бъде върнато за ново разглеждане. Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено следното. С присъда № 18/04.08.2018 година, постановена от състав на Окръжен съд- Силистра по НОХД № 131/2018 година подсъдимият И. И. Д. е признат за невинен и оправдан по обвинението да е извършил престъпление по чл. 255, ал. З вр. ал. 1, т.т. 2, 6, 7 вр. чл. 20, ал. 2 и ал. 3 вр. чл.26 от НК а подсъдимият В. А. Ц. е признат за виновен и осъден за престъпление по чл. 255, ал. З вр. ал. 1, т. 2, 6 и 7 вр. чл.20, ал .2 и ал. 4 вр. чл.26, ал.1 от НК, за което при приложението на чл. 54 от НК му е наложено наказание от три години лишаване от свобода, отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК с пет годишен изпитателен срок. На същия са възложени разноските по делото. Присъда № 18/04.08.2018 година по НОХД № 131/2018 година по описа на СОС е протестирана от прокурор от първоинстанционната окръжна прокуратура с твърдение за незаконосъобразност, поради нарушение на принципа по чл. 13 от НПК по отношение деятелността на подс. И. Д. и несправедливост, чрез налагане на неоправдано либерално и несъответстващо на обществената опасност на престъплението и дееца наказание на подс. В. Ц.. По подадения протест е образувано ВНОХД № 28/2019 година по описа на Апелативен съд-Варна, приключило с постановяване на присъда № 3/10.05.2019 година, с която: подс. И. И. Д. е признат за виновен и осъден за престъпление по чл. 225, ал. З вр. ал. 1, т.т. 2, 6 и 7 вр. чл.20, ал.2 и ал. 3 вр. чл. 26 от НК, и при приложението на чл. 54 от НК му е наложено наказание в размер на пет години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване, както и конфискация на част от имуществото: пет дружествени дяла от по хиляда лева от капитала на „Т.-Т." ЕООД и на л.а. „Форд Т." с рег. [рег.номер на МПС] ; -подс. В. А. Ц. е осъден, че е извършил престъплението по чл. 255, ал. З вр. ал. 1, т.т. 2, 6 и 7 вр. чл.20, ал.2 и ал. 4 вр. чл.26 от НК, в следните форми на съучастие: а) по пункт първи подс. И. Д. действал като подбудител, а подс В. Ц. като извършител; б) по пункт втори - подс. И. Д. действал като извършител, а подс. В. Ц. като помагач; -на основание чл. 189, ал. З от НПК на подсъдимите са възложени разноските по делото от по 919.69 лв. в полза на Държавата, по сметка на ОП-С. и по 161 лв. в полза на Държавата, по сметка на ОС-Силистра; Присъдата е потвърдена в останалата част. Присъдата по ВНОХД № 28/2019 година е обжалвана с касационна жалба от защитника на подс. И. Д., позоваваща се на всички касационни основания. С решение № 264/10.01.2020 година по н.д. № 1071/2019 година, 1 н.о., съдебният акт по ВНОХД № 28/2019 година е отменен. След отмяната на атакуваната присъда и връщането на делото за ново разглеждане е образувано ВНОХД № 19/2020 г. по описа на Апелативен съд – Варна. С нова въззивна присъда № 260000/15.01.21 г. на основание чл. 336, ал. 1, т. 2 от НПК е отменена присъда № 18/04.10.2018 г., постановена по НОХД № 131 по описа за 2018 година от Окръжен съд - Силистра, в оправдателната й част и по отношение на разноските, като вместо това подс. И. И. Д., [дата на раждане] в [населено място], обл. Шумен, български гражданин, с основно образование, женен, осъждан, постоянен адрес: [населено място], обл. С., [улица], ЕГН [ЕГН] е признат за ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ: I. През периода 10.12.2012 г. - 15.04.2013 г. в [населено място], в условията на продължавано престъпление, в съучастие като подбудител на В. А. Ц., ЕГН [ЕГН], последният действал като извършител и представляващ „К. лес" ЕООД, чрез използване на документи с невярно съдържание: фактури с № 20/08.12.2012 г., № 21/0812.2012 г.; № 22/08.12.2012 г.; № 23/08.12.2012 г.; № 24/08.12.2012 г.; № 25/09.12.2012 г.; № 26/09.12.2012 г.; № 27/09.12.2012 г.; № 28/09.12.2012 г.; № 29/10.12.2012 г.; № 30/10.12.2012 г.; № 31/10.12.2012 г.; № 32/10.12.2012 г.; № 36/14.12.2012 г.; № 37/14.12.2012 г.; № 38/14.12.2012 г.; № 39/14.12.2012 г„ издадени от „Е. експорт импорт" ЕООД; № 34/30.11.2012 г., № 45/27.12.2012 г., издадени от „С. палас 1" ЕООД, № 1/23.01.2013 г.; № 2/25.01.2013 г.; № 3/25.01.2013 г.; № 4/28.01.2013 г.; № 5/28.01.2013 г.; № 6/12.02.2013 г.; № 7/15.02.2013 г.; № 8/20.02.2013 г.; № 9/22.02.2013 г.; № 10/25.02.2013 г„ издадени от „В.Л.И." ЕООД; № 35/07.12.2012 г„ издадена от „С. палас 1" ЕООД; № 11/05.03.2013 г.; № 12/07.03.2013 г.; № 17/29.03.2013 г., издадени от „В.Л.И." ЕООД, като в условията на посредствено извършителство чрез лицата К. И. за „С." ЕООД и И. И. за „И. Консулт" потвърдил неистина в подадените справки-декларации по ЗДДС № 19001020950/10.12.2012 г.; № 19001054142/14.01.2013 г.; № 19001025845/13.02.2013 г.; № 19001028512/14.03.2013 г. и № 19001030604/15.04.2013 г. и като приспаднал неоснователно данъчен кредит, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС на „К. лес" ЕООД в особено големи размери - 61 834,46 лева (шестдесет и една хиляди осемстотин тридесет и четири лева и четиридесет и шест стотинки), както следва: На 10.12.2012 г. в [населено място], в условията на посредствено извършителство чрез К. И. за „С." ЕООД потвърдил неистина в подадената СД по ЗДДС № 19001020950, използвал документ с невярно съдържание - фактура № 34/30.11.2012 г., издадена от „С. палас 1" ЕООД, като неоснователно приспаднал данъчен кредит и избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС в размер на 12 213.00 лева; На 14.01.2013 г. в [населено място], в условията на посредствено извършителство чрез К. И. за „С." ЕООД потвърдил неистина в подадената СД по ЗДДС № 19001054142, използвал документи с невярно съдържание - фактури с № 20/08.12.2012 г.; № 21/0812.2012 г.; № 22/08.12.2012 г.; № 23/08.12.2012 г.; № 24/08.12.2012 г.; № 25/09.12.2012 г.; № 26/09.12.2012 г.; № 27/09.12.2012 г.; № 28/09.12.2012 г.; № 29/10.12.2012 г.; № 30/10.12.2012 г.; № 31/10.12.2012 г.; № 32/10.12.2012 г.; № 36/14.12.2012 г. № 37/14.12.2012 г.; № 38/14.12.2012 г. № 39/14.12.2012 г„ издадени от „Е. експорт импорт" ЕООД; № 45/27.12.2012 г., издадена от „С. палас 1" ЕООД, като неоснователно приспаднал данъчен кредит и избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС в размер на 16 904.55 лева; На 13.02.2013 г. в [населено място], в условията на посредствено извършителство чрез И. И. за „И. Консулт" ЕООД потвърдил неистина в подадената СД по ЗДДС № 19001025845, използвал документи с невярно съдържание - фактури с № 1/23.01.2013 г.; № 2/25.01.2013 г.; № 3/25.01.2013 г.; № 4/28.01.2013 г.; № 5/28.01.2013 г., издадени от „В.Л.И." ЕООД, като неоснователно приспаднал данъчен кредит и избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС в размер на 9 866,91 лева; На 14.03.2013 г. в [населено място], в условията на посредствено извършителство чрез И. И. за „И. Консулт" ЕООД потвърдил неистина в подадената СД по ЗДДС № 19001028512, използвал документи е невярно съдържание - фактури № 6/12.02.2013 г.; № 7/15.02.2013 г.; № 8/20.02.2013 г.; № 9/22.02.2013 г.; № 10/25.02.2013 г„ издадени от „В.Л.И." ЕООД; № 35/07.12.2012 г., издадена от „С. палас 1" ЕООД, като неоснователно приспаднал данъчен кредит и избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС в размер на 15 974,00 лева; На 15.04.2013 г. в [населено място], в условията на посредствено извършителство чрез И. И. за „И. Консулт" ЕООД, потвърдил неистина в подадената СД по ЗДДС № 19001030603, използвал документи с невярно съдържание - фактури № 11/05.03.2013 г.; № 12/07.03.2013 г.; № 17/29.03.2013 г., издадени от „В.Л.И." ЕООД, като неоснователно приспаднал данъчен кредит и избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС в размер на 6 876,00 лева; II. През периода 10.12.2012 г. - 15.04.2013 г. в [населено място], в условията на продължавано престъпление, в съучастие като извършител, в качеството на представляващ „Д. Лес" ЕООД с ЕИК[ЕИК], съгласно пълномощно рег. № 2335 от 25.01.2013 г. и с помагач В. А. Ц., чрез използване на документи е невярно съдържание: фактури с № 1/30.11.2012 г., № 2/09.12.2012 г., № 3/10.12.2012 г., № 4/11.12.2012 г„ № 5/15.12.2012 г., № 6/28.12.2012 г„ № 7/24.01.2013 г., № 8/26.01.2013 г., № 9/26.01.2013 г., № 10/29.01.2013 г., № 11/29.01.2013 г., № 12/02.02.2013 г., № 13/13.02.2013 г„ № 14/16.02.2013 г., № 15/21.02.2013 г., № 16/23.02.2013 г., № 17/26.02.2013 г., № 18/06.03.2013 г., № 19/08.03.2013 г. и № 20/30.03.2013 г., издадени от „К. Лес" ЕООД с ЕИК по Булстат[ЕИК], като в условията на посредствено извършителство чрез лицата К. И. за „С." ЕООД и И. И. за „И. Консулт" потвърдил неистина в подадените справки-декларации по ЗДДС № 19001020948/10.12.2012 г„ № 19001023444/11.01.2013 г., № 19001025846/13.02.2013 г., № 19001028513/14.03.2013 г. и № 19001030604/15.04.2013 г. и като приспаднал неоснователно данъчен кредит, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС на „Д. лес” ЕООД в особено големи размери – 62 884, 77 лв., както следва: На 10.12.2012 г. в [населено място], в условията на посредствено извършителство чрез К. И. за „С.” ЕООД потвърдил неистина в подадената СД по ЗДДС № 19001020948, използвал документ с невярно съдражание – фактура № 1/30.11.2012 г., издадена от „К. лес” ЕООД, като неоснователно приспаднал данъчен кредит и избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС в размер на 12 420, 00 лв. На 11.01.2013 г. в [населено място], в условията на посредствено извършителство чрез К. И. за „С.” ЕООД потвърдил неистина в подадената СД по ЗДДС № 19001023444, използвал документи с невярно съдържание – фактури № 2/09.12.2012 г., № 3/10.12.2012 г., № 4/11.12.2012 г., № 5/15.12.2012 г., и № 6/ 28.12.2012 г., издадени от „К. лес” ЕООД, като неоснователно приспаднал данъчен кредит и избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС в размер на 17 145, 04 лв. На 13.02.2013 г. в [населено място], в условията на посредствено извършителство чрез И. И. за „И. Консулт" ЕООД потвърдил неистина в подадената СД по ЗДДС № 19001025846, използвал документи с невярно съдържание - фактури с № 7/24.01.2013 г.; № 8/26.01.2013 г.; № 9/26.01.2013 г.; № 10/29.01.2013 г.; № 11/29.01.2013 г., издадени от „К. лес" ЕООД, като неоснователно приспаднал данъчен кредит и избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС в размер на 10 139,73 лева; На 14.03.2013 г. в [населено място], в условията на посредствено извършителство чрез И. И. за „И. Консулт" ЕООД потвърдил неистина в подадената СД по ЗДДС № 19001028513, използвал документи е невярно съдържание - фактури № 12/02.02.2013 г.; № 13/13.02.2013 г.; № 14/16.02.2013 г.; № 15/21.02.2013 г.; № 16/23.02.2013 г. и № 17/26.02.2013 г., издадени от „К. лес” ЕООД, като неоснователно приспаднал данъчен кредит и избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС в размер на 10 139,73 лева. На 15.04.2013 г. в [населено място], в условията на посредствено извършителство чрез И. И. за „И. Консулт" ЕООД, потвърдил неистина в подадената СД по ЗДДС № 19001030604, използвал документи с невярно съдържание - фактури № 18/06.03.2013 г.; № 19/08.03.2013 г.; № 20/30.03.2013 г., издадени от „К. лес" ЕООД, като неоснователно приспаднал данъчен кредит и избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС в размер на 6 971,50 лева; като общият престъпен резултат възлиза на 124 719,23 /сто двадесет и четири хиляди седемстотин и деветнадесет лева и двадесет и три стотинки/, поради което и на основание чл. 255, ал. З вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7 вр. чл.20, ал. 2 и 3 вр. чл. 26 НК и чл. 54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от ПЕТ ГОДИНИ, което на основание чл. 57, ал. 2, б. б от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален СТРОГ режим, както и наказание конфискация на част от имуществото, както следва: - пет дружествени дяла всеки от по 1000 (хиляда) лева от капитала на ЕООД «Т.-Т.» ЕООД със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], вх. 4, ет. 7, ап. 92, ЕИК[ЕИК]; - лек автомобил «Форд Т.» с рег. [рег.номер на МПС] На основание чл. 337, ал. 1, т.2 от НПК съдът е ИЗМЕНИЛ присъда № 18/04.10.2018 година, постановена по НОХД № 131 по описа за 2018 година от Окръжен съд гр.Силистра по отношение на подсъдимия В. Ц. като е приложил закон за същото наказуемо престъпление, приемайки че: деянието по пункт I е осъществено в условията на съучастие с подс.И. Д., последният действал като подбудител, а подс. В. като извършител; деянието по пункт II е осъществено в условията на съучастие с извършител И. Д., а подсъдимият В. Ц. действал като негов помагач; На основание чл. 189, ал. З от НПК съдът е ОСЪДИЛ всеки от подсъдимите И. Д. и В. Ц. да заплати направените по делото разноски в размер на сумата от по 916.69 лв. (деветстотин и шестнадестет лева и 69 стотинки), представляваща направени по делото разноски в досъдебната фаза в полза на Държавата, по сметка на ОП - С. и по 161 лв. (сто шестдесет и един лева), представляващи направени разноски в хода на съдебното производство, в полза на Държавата, по сметка на Окръжен съд - Силистра. На основание чл. 59, ал. 1 от НК съдът е зачел времето, през което подс. В. Ц. е бил задържан под стража. ПОТВЪРДИЛ е присъдата в останалата част. Именно срещу тази присъда са депозирани касационните жалби и доплъненията към тях. Касационните жалби са допустими и разгледани по същество, са основателни. Оплакванията в касационните жалби и допълненията към тях са свързани с основанията по чл. 348, ал. 1, т. 2 и т. 3 НПК. В касационните жалби се поддържа, най-общо, че обстоятелствата по делото не са изследвани обективно, всестранно и пълно, неправилно е формирано вътрешното убеждение на въззивния съд, накърнено е правото на защита на подс. И. Д., обвинителният акт не отговаря на изискванията на чл. 246, ал. 2 НПК, тъй като лисва конкретика по отношение на повдигнатите обвинения. Оплакванията се свързани с нарушаване на разпоредбите на чл. 13, чл. 14 и чл 15. НПК. При касационната проверка Върховният касационен съд констатира, че са налице допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК - въззивната присъда е постановена в нарушение на чл. 13, чл. 14 и чл. 15 НПК. При обективния прочит на мотивите към новата въззивна присъда, касационната инстанция установи, че по пункт първи от обвинението е направен анализ на доказателствените материали и са изложени мотиви единствено относно престъпната деятелност на подс. В. Ц.. Във връзка с деятелността на подс. И. Д., в качеството му на подбудител по отношение на подс. В. Ц. /извършител/, обаче съдържателна и убедителна мотивировка липсва. Поначало не се констатират описани и приети фактически положения, въз основа на които да бъдат направени и верни правни изводи, относно деятелността на подс. И. Д. като подбудител на подс. В. Ц.. Въззивният съд се е задоволил единствено с това да посочи, че на 21.11.2012 г. в Търговския регистър е било вписано дружеството „К. лес” ЕООД”, като собственик на капитала и негов управител бил подс. В. Ц., който направил формална регистрация на дружеството по молба на подс. И. Д., който пък от своя страна внесъл сумата от 5000 лв. за капитала на дружеството. Не се сочи конкретно кога, къде и по какъв начин подс. И. Д. е подбудил подс. В. Ц. да извърши тъкмо продължавано престъпление по чл. 255, ал. 3 НПК. Нужно е да се подчертае, че подбудител към извършване на определено престъпление е този деец, който психически е въздействал върху извършителя да вземе решение за осъществяване на престъпното деяние, за което преди това той не е имал решение. Така упражненото въздействие е водещият мотив, който е предизвикал у извършителя решението за умишлено извършване на престъплението, към което е насочен. Субективната връзка между подбудителя и извършителя намира израз в умисъла за задружното осъществяване на конкретно престъпление - /Р 502-82 – II/. С оглед на посоченото по-горе в мотивите на въззивния съд не се съзират фактически, а следователно и прецизни правни изводи. Всъщност липсва и обективно и всестранно изследване на подбудителската дейност на подс. И. Д. и не се изяснява въз основа на какви обективни и убедителни доказателствени източници въззивната инстанция е формирала вътрешното си убеждение, че подс. И. Д. е действал като подбудител по отношение на подс. В. Ц.. Внасянето на сумата от 5000 лв. от подс. И. Д. за капитал на „К. лес” ЕООД само по себе си не е обстоятелство, което до води до несъмнен извод, че подс. И. Д. е подбудил подс. В. Ц. да извърши продължавано престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1 НК. Познанството между двата и това, че подс. И. Д. е подпомагал подс. В. Ц. в развиването на дейността му в „К. лес” ЕООД не е солидна и сигурна фактическа основа, въз основа на която да се формират несъмнени и категорични изводи за деятелността на подс. И. Д. като подбудител. Нужно е да се посочи, че процесуалните пороци в мотивировката на въззивната инстанция до голяма степен се дължат на това, че почти изцяло се пресъздават заложените в обвинителния акт фактически и правни положения, а в обвинителния акт конкретното описание на фактическата деятелност на подс. И. Д., която да е относима към предмета на доказване, е напълно оскъдно и крайно недостатъчно за изграждането на пълноценни и несъмнени правни изводи. Следва да се подчертае, че липсата на мотиви при изготвянето на актовете на инстанционните съдилища, каквато в конкретния случай се костатира, е от категорията на съществените процесуални нарушения, което по необходимост налага отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. Това е нарушение от категорията на абсолютните, тъй като се касае до закононарушение, което съществено накърнява правнозащитените интереси на подсъдимите и нарушава основни начала на правораздаването. Обективният прочит на въззивния съдебен акт показва, че не е подходено с необходимото внимание към изясняване на обективната истина и по пункт втори от обвинението, като фокусът е изместен от едни свидетелски показания, които по някакъв начин подкрепят обвинителната теза, но са игнорирани други, които са в полза на защитната версия. Всъщност задълбочен и стойностен анализ на свидетелските показания липсва. Показанията на свидетелите са изброени и цитирани частично, като изобщо не е отдадено нужното значение на действителното им съдържание, както и на това дали изобщо носят полезна информация за престъпна деятелност от страна на подс. И. Д.. Показанията на цитираните от въъззвния съд свидетели, депозирани в съдебната фаза на процеса са пренебрегнати без изчерпателни аргументи, и също без обстойна аргументация са кредитирани с доверие тези, дадени от тях на досъдебното производство и приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 НПК, без да са държи сметка за това, че съгласно разпоредбата на чл. 281, ал. 8 НПК осъдителната присъда не може да се основава само на показания прочетени по реда на ал. 4 на същата разпоредба. От друга страна показанията на цитираните от въззивния свидетели и констатацията, че тези показания от съдебната фаза на процеса противоречат на тези от досъдебната, не е съответен отговор на въпроса кои показания на свидетелите се кредитират и по какви причини. Всъщност част от доказателствените материали, събрани в съдебната фаза на процеса, която е централна, са игнорирани, а други са подложени на схематична оценка. Без анализ и оценка са останали заключенията на СГЕ /т. 4 ДП/ и СГЕ /т.16 ДП/, както и показанията на свидетелите Красен А., Ж. С., Р. Д., Н. Д., К. И., Р. П. и Г. П.. За изброените по-горе доказателствени източници декларативно е заявено единствено, че не са от естество да опровергаят обвинителната теза. Превратно са анализирани и показанията на свидетелите О. Х. и Е. И.. Въззвиният съд не се е съсредоточил върху действителното съдържание и информативност на гласните и писмените доказателства и доказателствени средства и не ги е съпоставил със заключенията на приетите по делото експертизи. Всъщност въззивната инстанция е формирала фактически и правни изводи, почиващи до голяма степен на предположения и вероятности, и на лични разсъждения, свързани със семейното положение на подс. И. Д. и неговата обвързаност с приятели и роднини. Някои от изводите на въззивния съд дори се обосновават и със съдебното минало на този подсъдим. Не съвсем точни са и разсъжденията на въззивната инстанция, че показанията на свидетелите, които въззивният съд е кредитирал се подкрепят от писмените доказателствени източници, защото е видно, че част от възприетите от въззивния съд свидетелски показания се опровергават от заключенията на приетите по делото експертизи, от изследваните по делото фактури, а и от показанията на други свидетели. Инстанционните съдилища поначало са дължали прецизно обсъждане на събраните по делото доказателства, съпоставянето им по между им, както и пълноценно обсъждане на наличните противоречия в показанията на свидетелите или пък в обясненията на подсъдимите. Частичният преразказ на показанията на някои свидетели и на част от обясненията на подсъдимите не може да замести дължимия анализ и оценка. Вярно е, че оценката на свидетелските показания е суверенно правомощие на съда по същество, но тяхното определяне като достоверен или недостоверен източник на доказателствена информация изисква внимателно да ги анализира поотделно и при съпоставка с останалите доказателствени материали съобразно логическата им зависимост, като изложи ясни и достатъчно изчерпателни мотиви, позволяващи без усилия да се проследи пътят, по който е вървял при формиране на вътрешното си убеждение. При касационната проверка Върховният касационен съд констатира, че атакуваната въззивна присъда е постановена в нарушение на чл. 13, ал. 1, чл. 14 и чл. 15 НПК. В настоящия казус въззивният съд не е взел нужните мерки и не е положил достатъчно усилия за разкриване на обективната истина по делото, а това рефлектира и върху формирането на вътрешното му убеждение, защото то в конкретния случай не почива на обективно, всестранни и пълно изясняване на обстоятелства по делото и не е взето съобразно закона. С оглед на изложените по-горе съображения касационната инстанция намира за основателни възраженията залегнали в касационните жалби и допълненията към тях, свързани с липса на мотиви от една страна, а от друга с начина на осъществяване на дейността по установяване, проверка и оценка на релевантните факти и довели до съществени нарушения на процесуалните правила – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Ето защо се налага и извода, че при допуснатите съществени процесуални нарушения, атакуваното решение на Апелативен съд – Варна следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Предвид констатираните съществени нарушения на съдопроизводствените правила Върховният касационен съд не намира за необходимо да обсъжда оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание, доколкото този въпрос следва да бъде пререшен при новото разглеждане на делото с оглед на установените смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства по отношение на подс. И. Д.. Предвид на гореизложеното и на основание чл. 354, ал.1, т. 5 от НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ изцяло новата въззивна присъда № 260000/15.01.21 г. по ВНОХД № 19/20 г. по описа на Апелативен съд – Варна, Наказателно отделение. ВРЪЩА делото за ново разглеждане на Апелативен съд – Варна от друг състав на съда от съдебно заседание. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: 1. 2.