Ключови фрази
Грабеж * оправдателна присъда * неоснователност на касационен протест * процесуални нарушения

Р Е Ш Е Н И Е

№284
гр. София, 20 януари 2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение в съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ
ВАЛЯ РУШАНОВА
при участието на секретаря Мира Недева
и на прокурора ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ,
след като изслуша докладваното от съдия РУМЕН ПЕТРОВ
наказателно дело № 1206 по описа за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Касационното производството по реда на чл.346 т.2 и сл. от НПК е образувано по протест на прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен против въззивна оправдателна присъда № 45/28.09.2016 г., постановена по внохд № 524/2016 г. по описа на Окръжен съд - Плевен.
В протеста изрично е посочено като касационно основание единствено нарушение на закона по смисъла на чл.348 ал.1 т.1 от НК, като представителят на държавното обвинение счита, че в мотивите на възивната присъда са налице противоречия между установените фактически положения и направения правен извод. В допълнението към протеста е изразено несъгласието на прокурора с дадената от второинстанционния съд оценка относно достоверността на показанията на пострадалата следствие, на която е прието, че не са налице доказателства относно участието на подсъдимия в извършване на вмененото му във вина престъпление. Отправена е претенция протестираната присъда да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Представителят на ВКП поддържа протеста и счита, че същият следва да бъде уважен по изложените в него съображения.
В съдебно заседание подсъдимият П. Г. Г., лично и чрез защитника си адв.П. Е., моли атакуваната присъда като правилна и законосъобразна да бъде оставена в сила. Защитникът е на становище, че по делото не се установява авторството на деянието, тъй като твърденията на пострадалата не кореспондират с останалите гласни доказателства, нито с писмените или веществените такива.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност съобразно чл.347 ал.1 от НПК, намери следното:

С присъда № 135/02.06.2016 г., постановена от Районен съд – Плевен по нохд № 1466/2014 г. подсъдимият П. Г. Г. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.198 ал.1 т.1 вр. с чл.20 ал.2 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на три години лишаване от свобода, което наказание е постановено а се изтърпи при първоначален строг режим в затвор. На основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски.
По жалба от защитника на подсъдимия е образувано внохд № 524/2016 г. по описа на Окръжен съд - Плевен. С присъдата, предмет на настоящата касационна проверка, на основание чл.334т.2 вр. с чл.336 ал.1 т.3 от НПК е отменена първоинстанционната присъда и е постановена нова, с която подсъдимият Г. е признат за невинен в това на 02.01.2016 г. в [населено място], обл.Плевен, в съучастие като извършител с неустановено по делото лице, да е отнел чужди движими вещи на обща стойност 877,50 лв. от владението на Н. И. С. с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила и заплашване, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан по така повдигнатото му обвинение по чл.198 ал.1 т.1 вр. с чл.20 ал.2 от НК. На основание чл.190 ал.1 от НПК е постановено направените по делото разноски в размер на 122,55 лв. да останат за сметка на държавата, а веществените доказателства като вещи без стойност да бъдат унищожени.
Твърдението в протеста относно установената от въззивния състав недостоверност на показанията на пострадалата, по-скоро за тяхната недостатъчна надеждност, засяга процесуалната дейност на съда по оценката на доказателствените източници, което по своето естество представлява претенция за допуснати процесуални нарушения по смисъла на чл.348 ал.1 т.2 от НПК, отколкото изрично наведеното като касационно основание нарушение на материалния закон. В тази връзка, следва да се отбележи, че изложените мотиви към въззиваната присъда съдържат изключително мотивирана аргументация относно причините довели до невъзможност да бъде възприета обвинителната теза за извършено от страна на подсъдимия престъпление. Второинстанционният съд е извършил дължимата проверка на първоинстанционната присъда съобразно изискванията на чл.313 и чл.314 ал.1 от НПК, като въззивният съдебен акт е изготвен в съответствие с изискванията на чл.339 ал.1 и ал.3 вр. с чл.305 от НПК. В проведеното съдебно следствие Плевенският окръжен съд чрез поставянето в очна ставка е опитал да преодолее установените още от първата инстанция противоречия между заявеното в обясненията на подсъдимия и показанията на пострадалата. Чрез задълбочен анализ и съпоставяне на доказателствените източници въззивният съд е достигнал до извода, че само и единствено показанията на св.Н. С. - че е разпознала подсъдимия в дома си, на тъмно, по гласа му е недостатъчно, за да бъде възприето и доказано участието на Г. в инкриминираното деяние. Окръжният съд подробно и детайлно е обсъдил показанията на пострадалата със заявеното от незаинтересованите от изхода на делото свидетели – М. Н., полицейския служител – св.М., а и на роднините на подсъдимия, които са категорични, че на инкриминираната дата и време Г. не е напускал дома си. От доказателствата по делото не се потвърждава и твърдението на пострадалата за последвало обаждане на домашния й телефон от страна на подсъдимия, поради което правилно е прието, че заявеното от нея не кореспондира не само с останалите гласни доказателства по делото, но и с писмените такива, както и с заключението на изготвената дактилоскопна експертиза. В този смисъл въззивният съд е изпълнил задължението си да подложи на критичен анализ годните доказателствени източници и е изтъкнал сериозни и подробни аргументи относно тяхната достоверност и доказателствена стойност, поради което не може да се приеме, че е налице нарушение на изискванията на чл. 107 ал.3 и ал.5 от НПК. Не може да се приеме, че тъй като пострадалата не се е конституирала като частен обвинител и граждански ищец в процеса показанията й следва да се ценят като напълно обективни и непредубедени. Все пак тя е пострадала от престъплението и е пряко заинтересована да се докаже вината на подсъдимия. Ето защо оценката на показанията на тази свидетелка, в които се съдържат единствените относими към установяване авторството на престъплението обстоятелства, не са ценени едностранно и не са пренебрегнати необосновано. В този смисъл не са допуснали нарушения на процесуалните правила при формиране на вътрешното убеждение на съда по основния факт в случая – установяване авторството на инкриминираното деяние, което е останало недоказано, следствие на което постановената оправдателна присъда се явява правилна и законосъобразна и като такава следва да бъде потвърдена.
С оглед на гореизложеното напълно обоснован се явява изводът на въззивния състав, че в случая не са налице достатъчни по обем и категоричност доказателства, които да водят до единствения възможен и необорим извод, че именно подсъдимият Г. е извършил престъпление, поради което не са налице основанията за упражняване на правомощията на касационната инстанция за отмяна на постановената оправдателна присъда и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Водим от горното и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 45/28.09.2016 г., постановена по внохд № 524/2016 г. по описа на Окръжен съд - Плевен.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: