Р Е Ш Е Н И Е №313 София, 22 юли 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на единадесети юни две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора И.ЧОБАНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА дело № 1071/2013 година Производството е образувано на основание касационен протест на Софийска апелативна прокуратура срещу въззивно рошение № 442/12г. по внохд № 948/12г. по описа на Софийския апелативен съд,с което е потвърдена присъда № 6 от 27.03.2012г. на Софийския окръжен съд по нохд № 283/11г. В протеста,който се поддържа от представителя на Върховната касационна прокуратура се визират отменителни основания по чл.348,ал.1 т.1,2 НПК.Прави се искане да се отмени решението и делото върне за ново разглеждане. Подсъдимият Б. Д. Б. моли протеста да се остави без уважение. Гражданските ищци и частни обвинители В. В. Ц. и М. В. К. молят да се уважи протеста Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното: С горната присъда Софийският окръжен съд е признал подсъдимия Б. Д. Б. за НЕВИНОВЕН в това,че на 03.09.2010г. в [населено място], [община],област Софийска,на третокласен път- 831,в района на 35-ти километър при управление на моторно превозно средство-лек автомобил „Ситроен” модел /рег. номер на МПС/ да е нарушил правилата за движение по пътищата-чл.20,ал.2 изр.1 пр.6 от ЗДвП и по непредпазливост да е причинил смъртта на В. П. К. на 76 години от [населено място],Соф.област,като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия,поради което и на основание чл.304 НПК ГО ОПРАВДАЛ по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.343а б.”б” НК. ОТХВЪРЛИЛ е предявеният от гражданските ищци граждански искове. Протестът е НЕОСНОВАТЕЛЕН: Решението на въззивния съд е правилно и законосъобразно.При постановяването му не са допуснати нарушения по чл.348,ал.1 т.1,2 НПК. Доводът поставен на разглеждане пред касационния състав е бил обсъден от въззивния съд,който по реда на чл.339,ал.2 НПК е дал убедителен отговор на възражението. За да потвърди присъдата въззивният съд като втора инстанция по доказателствата и приложението на закона,е извършил обстойна проверка на всички доказателства относими към предмета на доказване по чл.102 НПК.Направил е анализ на доказателствата и е обусловил верен на фактите по делото извод. Правилно съдът е потвърдил извода на първоинстнационния съд,че при конкретната фактическа обстановка,подсъдимият не е допуснал нарушение на правилата за движение по чл.20,ал.2 НК и за него е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 НК.Решението на съда почива на конкретните данни по делото. Установено е,че местопроизшествието е възникнало в тъмната част на денонощието на прав участък и скоростта,с която подсъдимият е управлявал автомобила около 49 км/ч. е била разрешена.Освен това,скоростта е била съобразена с атмосферните условия и пътната обстановка-сухо време,асфалтова пътна настилка,както и със състоянието на пътя-добро,с двупосочно движение.Подсъдимият се е движил на къси светлини поради ра-зминаване с неустановен по делото автомобил и предстоящо разминаване с автомобил „Нисан”,модел „Примера” с рег. [рег.номер на МПС] ,управляван от св.Цв.М., намиращ се срещу него на около 300 метра .Установено е,че в пътната лента на движение на подсъдимия се намирала спряла ръчна количка, натоварена с дърва и върху тях седял пострадалия В. П. К. от [населено място].Подсъдимият видял количката и предприел аварийно спиране и маневра заобикаляне. Въпреки това,с предната част на автомобила блъснал стърчащ от количката клон.Вследствие на това количката била отхвърлена напред и надясно на посоката на движение на автомобила и се установила на място.От удара пострадалият изпаднал от количката. След удара подсъдимият отишъл при пострадалия, установил, че има пулс и се обадил на тел.112 и съобщил за ПТП.На място спрял и св.М..Пристигналият дежурен екип на „Бърза помощ” констатирал,че пострадалият е жив,по пътя за болницата обаче той починал. За да приеме,че деянието е извършено при условието на чл.15 НК,съдът е обсъдил заключенията на изслушаните по делото автотехнически, химически, комплексни експертизи. Изводът, че подсъдимият не е извършил инкриминираното по чл.20,ал.2 ЗДвП нарушение е съответен на конкретните факти по делото.Съгласно посочената разпоредба,водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движение да се съобразяват с конкретните условия на видимост,за да бъдат в състояние да спрат,когато възникне опасност за движение,както и че водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,когато възникне опасност да движението.Установено е,че управлявайки автомобила със скорост около 49 км/ч. при разрешена скорост 50 км./ч.,подсъдимият е възприел количката на разстояние от около 65-70 метра и е предприел маневра „заобикаляне”.Подсъдимият е възприел количката като неподвижен обект на пътя,поради което е предприел посочената маневра.Той обаче не е можел да предвиди,че върху количката има поставени клони от дървета,които стърчали извън нея и заемали части от платното за движение, включително и насрещното платно. Установено е,че той е имал обективната възможност за първи път да възприеме стърчащия клон,когато е бил на разстояние от 15-20 метра пред фронта на автомобила,при опасна зона на спиране 44 метра.Тогава е реагирал адекватно на опасността предприемайки спиране на автомобила. В хода на въззивното съдебно следствие е потвърдено,че инцидента е възникнал в 20.30ч.,като в 20.36 ч. подсъдимият се е обадил на телефона за спешни повиквания 112./л.59 от възз.дело/. Правилно е прието,че подсъдимият е извършил всички необходими действия, за да предотврати настъпването на вредните последици,не е допуснал нарушение на разпоредбата на чл.20,ал.2 ЗДвП и настъпилото пътно транспортно произшествие не е в причинна връзка с инкриминираното неправомерно поведение като водач на МПС. Доводите в протеста са неоснователни и въззивният съд е отговорил на същите в мотивите. Неподвижният обект на пътя /спрялата в неговото платно на движение количка/ не е била препятствие налагащо незабавно и аварийно спиране. В този смисъл извършената маневра „заобикаляне” е била единствено наложителна и адекватна.Количката не е била сигнализирана,нито стърчащите от нея клони заемащи платното за движение на автомобила,а също и насрещното платно по никакъв начин не са били обозначени.Правилно е прието,че при тези обстоятелства подсъдимият е бил поставен в невъзможност да предотврати нестъпването на вредоносните последици. Чл.15 НК повелява,че не е виновно извършено деянието,когато деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на обществено опасните последици.Виждайки количката на пътя на посоченото по-горе разстояние и възприемайки я като препятствие, което следва да бъде заобиколено,за подсъдимият не е имало никакви индикации,че от дърветата върху нея има излизащи големи клони,заемащи пътното платно,което препятствие да налага действията инкриминирани в повдигнатото срещу него обвинение.Правилно е прието,че деянието е случайно ,на което основание същият е оправдан от съдилищата. Като е потвърдил оправдателната присъда срещу подсъдимия,Софийският апелативен съд не е допуснал нарушения по чл.348,ал.1 т.1,2 НПК. Изводът на съда почива на съвкупната оценка на доказателствата,събрани,проверени и анализирани в съответствие с изискванията на чл.13,14,чл.107 НПК. По изложените съображения,решението като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила. Воден от тези мотиви и на основание чл.354,ал.1 т.1 НПК,Върховният касационен съд,трето наказатгелно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 442 от 04.12.2012г. по внохд № 948/12г. по описа на Софийския апелативен съд,наказателна колегия. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: