Ключови фрази


5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 34

гр. София, 30.01.2020 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 2633 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищцата по делото Е. Ц. С. срещу решение № 27/26.02.2019 г., постановено по възз. гр. дело № 677/2018 г. на Пловдивския апелативен съд. Въззивното решение е обжалвано в частта, с която, като е потвърдено частично първоинстанционното решение № 1199/10.10.2018 г. по гр. дело № 3069/2016 г. на Пловдивския окръжен съд, е отхвърлен, предявеният от жалбоподателката срещу Д. Г. Т., иск с правно основание чл. 108 от ЗС за признаване право на собственост на ищцата и осъждане на ответницата да ѝ предаде владението върху недвижим имот, съставляващ самостоятелен обект в сграда, с идентификатор № ... по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] и с адрес: [населено място], [улица], [жилищен адрес]0 (подробно описан), ведно с принадлежащите му изба № 40 и 1.57 % идеални части от общите части на сградата и съответното право на строеж; в тежест на жалбоподателката са възложени разноски по делото.
Касационната жалба на ищцата Е. С. е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивния съд. В жалбата се излагат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваната част от решението, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на жалбоподателката, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са формулирани следните правни въпроси: 1) следва ли въззивният съд при решаване на спора да осигури приложение на императивен материален закон, установен в обществен интерес, и какви са правомощията на въззивния съд при служебно прилагане на императивна материалноправна норма; 2) прогласената за недействителна по чл. 40 от ЗЗД – поради съзнателно увреждане на прехвърлителя, действал чрез пълномощник, възмездна правна сделка (договор за покупко-продажба), сключена с купувач – заветника, отменя ли предхождащ го и направен в негова полза завет на същия имот; 3) при предявен иск за собственост по чл. 108 от ЗС от наследник и представено от ответника завещание, допустимо ли е ищецът-наследник да направи възражение по чл. 30 от ЗН за накърняване на запазената част и намаляване на завещателното разпореждане, при обективиране за първи път съществуването на завещание и при възникнало за първи път в хода на процеса право по чл. 30 от ЗН; 4) когато правото по чл. 30 от ЗН е възникнало в хода на висящ процес по спор за собственост, допустимо ли е то да се упражни чрез възражение от ищеца и следва ли съдът да го разгледа като преюдициален за спора въпрос, преди да реши висящия спор със сила на пресъдено нещо; и 5) как следва да се квалифицира възражение на ищеца за накърняване на запазена част от наследството, по повод представено от ответника новооткрито завещателно разпореждане в хода на процес по чл. 108 от ЗС, и следва ли съдът да приложи нормата на чл. 55, изр. 1 от ЗН. По отношение на първите четири правни въпроса жалбоподателката навежда допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, като поддържа, че с обжалваната част от въззивното решение апелативният съд е разрешил тези въпроси в противоречие, както следва: първия въпрос – с т. 1 от тълкувателно решение (ТР) № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, втория въпрос – с решение № 229/24.10.2012 г. по гр. дело № 279/2012 г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС, и третия и четвъртия въпрос – с решение № 268/17.10.2012 г. по гр. дело № 479/2012 г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС. По отношение на последните четири правни въпроса жалбоподателката навежда допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, като излага съображения тези въпроси да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Жалбоподателката навежда и основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК, като излага съображения, че обжалваната част от въззивното решение била очевидно неправилна.
Ответницата Д. Т. в отговора на касационната жалба излага становище и доводи, че не са налице сочените от жалбоподателката основания за допускане на касационното обжалване; както и за неоснователност на жалбата.
За да се произнесе по наведените основания за допускане на касационното обжалване, настоящият съдебен състав взе предвид следното:
С необжалваната и влязла в сила част на въззивното решение апелативният съд е уважил, предявения от жалбоподателката срещу ответницата, иск с правно основание чл. 40 от ЗЗД, като е обявил недействителността на договора за продажба от 10.12.2015 г., с който покойният баща и наследодател на жалбоподателката-ищца Ц. С. С., действал чрез ответницата – негов пълномощник, е продал на последната, процесния по делото недвижим имот. Въззивният съд е приел, че с уважаването на този иск процесният имот се връща в патримониума на прехвърителя-наследодател. За да отхвърли иска по чл. 108 от ЗС, съдът е приел следното: Намерил е за неоснователно възражението на жалбоподателката-ищца за недействителност и неавтентичност (т.е. за нищожност) на саморъчното завещание от 03.02.2015 г., с което наследодателят е завещал процесния имот на ответницата, като е приел, че то отговаря на изискванията на чл. 25 от ЗН – съдържа означение на датата, на която е съставено, изписано е ръкописно и подписът на завещателя е под завещателните разпореждания; в тази връзка съдът се е позовал на категоричното заключение на съдебно-графологичната експертиза по делото, че ръкописният текст и подписът са изпълнени саморъчно от завещателя. При тези констатации апелативният съд е приел, че завещанието е действително и е произвело действие, тъй като към момента на смъртта си завещателят е притежавал завещаното имущество. На следващо място въззивният съд е оставил без разглеждане направеното в първоинстанционното производство възражение по чл. 30 от ЗН на жалбоподателката-ищца за възстановяване на запазената ѝ част от наследството на баща ѝ, накърнена чрез извършването на процесното завещание. В тази връзка съдът е приел за недопустимо ищецът, заедно с предявените искове, да прави възражение на възражението на ответника, при което да се достигне до кумулативно съединяване на предявените искове и на възражение, тъй като не е регламентиран процесуален ред за такова разглеждане. В заключение въззивният съд е приел, че при зачитане на прехвърлителното действие на завещанието, жалбоподателката-ищца не се легитимира като собственик на процесния имот, тъй като завещанието изключва придобиване на собственост от наследниците върху завещаното имущество. Приел е също, че по делото е безспорно, че процесният имот се владее от ответницата, както и че като заветник, тя го владее на правно основание.
Видно от така изложените мотиви към обжалваната част на въззивното решение, а и както самата жалбоподателка поддържа, въззивният съд не е приложил императивната правна норма на чл. 41 ал. 1 от ЗН, нито пък е изложил съображения тя да е неприложима в случая. Поради това, вторият материалноправен въпрос в изложението към касационната жалба, който е по приложението на тази материалноправна норма на чл. 41 ал. 1 от ЗН, във вр. с чл. 40 от ЗЗД, не е разрешен с обжалваната част на въззивното решение и не обуславящ правните изводи на въззивния съд, поради което и не съставлява общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване в случая (в този смисъл са и задължителните указания и разяснения, дадени с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).
Първият процесуалноправен въпрос се свързва в изложението на жалбоподателката именно с доводите ѝ, че въззивният съд не е приложил императивната правна норма на чл. 41 ал. 1 от ЗН. Съгласно задължителните указания и разяснения, дадени с т. 1 и т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд служебно следва да приложи и да осигури и обезпечи точното прилагане на императивните материалноправни норми, установени в публичен интерес. Както стана ясно, въззивният съд не е приложил императивната правна норма на чл. 41 ал. 1 от ЗН, нито е изложил съображения тя да е неприложима в случая, което е в противоречие с цитираните задължителни указания и разяснения, т.е. – налице е основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване по този процесуалноправен въпрос.
Останалите три процесуалноправни въпроса в изложението на жалбоподателката се припокриват по смисъл и съдържание помежду си, като обобщени и уточнени от съда (съгласно т. 1, изр. 3 - in fine от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС) те се свеждат до следния процесуалноправен въпрос: когато срещу предявен иск за собственост, основан на наследяване по закон, ответникът се брани с възражение, основано на завещание, допустимо ли е ищецът да направи възражение по чл. 30 от ЗН за възстановяване на запазената му част от наследството чрез намаляване на завещателното разпореждане. Този въпрос несъмнено също е обуславящ правните изводи на въззивния съд и е от значения за изхода на правния спор по чл. 108 от ЗС, разрешен с обжалваната част на въззивното решение, тъй апелативният съд е оставил без разглеждане направеното от жалбоподателката-ищца възражение по чл. 30 от ЗН за възстановяване на запазената ѝ част от наследството на баща ѝ, накърнена чрез извършването на процесното завещание, оставено в полза на ответницата. Посоченото в изложението на жалбоподателката, решение № 268/17.10.2012 г. по гр. дело № 479/2012 г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС, макар да е от значение, не дават отговор на този процесуалноправен въпрос, като страните не сочат и на настоящия съдебен състав не е известна и друга практика на ВКС по него. Поради това, касационното обжалване по същия следва да се допусне в хипотезата, не на т. 1, а на т. 3 от чл. 280, ал. 1 от ГПК, тъй като създаването на такава практика по реда на чл. 290 от ГПК по този въпрос би допринесло за правилното тълкуване и прилагане на процесуалния закон от съдилищата в подобни случаи, което от своя страна би допринесло за разглеждането на делата, по които такъв въпрос се поставя, според точния смисъл на закона, респ. би допринесло и за развитието на правото (в този смисъл е и т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).
В заключение, касационното обжалване на атакуваната част на въззивното решение следва да се допусне по следните два процесуалноправни въпроса: 1) следва ли въззивният съд при решаване на спора да осигури приложение на императивен материален закон, установен в обществен интерес, и какви са правомощията на въззивния съд при служебно прилагане на императивна материалноправна норма – на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК; и 2) когато срещу предявен иск за собственост, основан на наследяване по закон, ответникът се брани с възражение, основано на завещание, допустимо ли е ищецът да направи възражение по чл. 30 от ЗН за възстановяване на запазената му част от наследството чрез намаляване на завещателното разпореждане – на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТССГПК, на жалбоподателката следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер 184.62 лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 27/26.02.2019 г., постановено по възз. гр. дело № 677/2018 г. на Пловдивския апелативен съд, в частта, с която е отхвърлен предявеният по делото иск с правно основание чл. 108 от ЗС и относно разноските.
В останалата част въззивното решение не е обжалвано.
УКАЗВА на жалбоподателката Е. Ц. С. в едноседмичен срок от връчване на съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер 184.62 лв.; като при неизпълнение на тези указания в посочения срок касационната ѝ жалба ще бъде върната.
След представяне на горния документ в рамките на посочения срок, делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване; респ. – след изтичането на срока, делото да се докладва на съдия-докладчика за проверка изпълнението на дадените указания.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: