Р Е Ш Е Н И Е № 162 София 28.05.2014 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на седми май, две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ при секретаря Райна Пенкова изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 6397/2013 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена от пълномощника му адвокат К. Т., срещу въззивно решение №V-90 от 10.07.2013 г. по гр. дело № 926/2013 г. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено решение №296/26.02.2013 г. по гр.дело №4246/2012 г. на Бургаския районен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени исковете на касатора за признаване за установено, че Г. Г. Д. дължи сумите 7 936.63 лв. – стойност на потребена топлинна енергия - БГВ за периода февруари 2009 г. – януари 2012 г. и 1 281.76 лв. – мораторна лихва за периода 01.04.2009 г. – 16.02.2012 г. Въззивният съд е приел, че в извънсъдебните отношения между страните по делото ответникът по иска не е изпълнил задължението си да осигури достъп за отчет на консумацията, но след като от доказателствата по делото се установява, че за процесния период фактически не е потребявал БГВ, то той не дължи заплащането и. Ответникът по касационната жалба Г. Г. Д., [населено място], оспорва жалбата. Касаторът е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според него въззивният съд неправилно е приел, че наличието на реално потребление от отделния потребител има значение при прилагането на службения отчет по Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Ответникът по касационната жалба Г. Г. Д., [населено място], оспорва жалбата. Третото лице помагач [фирма], [населено място], не е заявило становище. С определение №221 от 12.02.2014 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №V-90 от 10.07.2013 г. по гр. дело № 926/2013 г. на Бургаския окръжен съд на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК по правните въпроси за това необходимо ли е да има реално потребление на доставената топлинна енергия в сградата от всеки етажен собственик и дали в отношенията си с доставчика потребителят, който е възложил на топлинен счетоводител индивидуалното отчитане и разпределението на консумираната топлинна енергия в сградата, е обвързан от съставените в съответствие с нормативните изисквания от топлинния счетоводител документи. По въпросите, обусловили допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: Съобразно разпоредбата на §1, т.42/отм./ от ДР на Закона за енергетиката „потребител на енергия или природен газ за битови нужди" е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Според чл.70, ал.1 от Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването количеството топлинна енергия, отчетено по топломера в сграда - етажна собственост, включително и за имотите на потребителите без уреди за дялово разпределение и/или тези с демонтирани отоплителни тела, се разпределя по правилата съгласно приложението. Съгласно чл.69, ал.2 от същата наредба изразходваното количество гореща вода от отделните потребители се определя по водомерите им за гореща вода, а когато такива липсват или са повредени или не е осигурен достъп за отчитане - при норма за разход на гореща вода 140 л. на обитател за едно денонощие на потребление. Оттук следва, че когато не е осигурен достъп за отчитане, не е необходимо да има реално потребление на доставената топлинна енергия в сградата от съответния етажен собственик. В отношенията си с доставчика потребителят, който е възложил на топлинен счетоводител индивидуалното отчитане и разпределението на консумираната топлинна енергия в сградата – етажна собственост, е обвързан от съставените в съответствие с нормативните изисквания от топлинния счетоводител документи. Доставчикът на топлинна енергия във всички случаи има право да получи стойността на отчетената от общия топломер топлинна енергия в сградата. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения: Правилно въззивният съд е приел за установено по делото, че за процесния период е имало действащ договор за топлинно счетоводство на разходите за отопление и топла вода чрез разпределители за топлинни разходи между ответника, в качеството му на член на ОС на ЕС и третото лице – помагач „Б.” - Е. – [населено място], а топлинният счетоводител от своя страна е сключил от името на етажната собственост договор с доставчика на топлинна енергия „Т. Б.” - Е. – [населено място]. Установено е, че фактически ответникът не е осигурил достъп на топлинния счетоводител за извършване на отчитане показанията на уредите. За периода на последното отчитане – 12.05.2005 г. до 25.06.2012 г., показанията на водомерите, отчитащи топла вода не са променени. Неправилен съобразно изложеното по-горе обаче е изводът, че независимо от неизпълнението на задължението му като потребител на топлинна енергия за исковия период да осигури достъп за отчет на консумацията, то след като показанията на индивидуалните му водомери са без промяна не дължи заплащане на стойността на отчетената в съответствие с нормативните изисквания от топлинния счетоводител енергия. От техническата експертиза се установява, че за исковия период е имало законно монтиран и сертифициран топломер в абонатната станция. По делото е установено, че извършеното вътрешно разпределение на разходите за топла вода от дружеството – топлинен счетоводител е направено в съответствие с посочените по-горе законови изисквания. Това налага касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Според изложеното по-горе въззивното решение трябва да се отмени и исковете да се уважат като основателни и доказани. Съобразно изхода на спора на касатора трябва да се присъдят 3 127.81 лв. деловодни разноски. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №V-90 от 10.07.2013 г. по гр. дело № 926/2013 г. на Бургаския окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на [фирма], [населено място], че Г. Г. Д., [населено място], дължи на [фирма], [населено място], сумите 7 936.63 лв. – стойност на потребена топлинна енергия - БГВ за периода февруари 2009 г. – януари 2012 г. заедно със законната лихва от 27.02.2012 г. до окончателното изплащане и 1 281.76 лв. – мораторна лихва за периода 01.04.2009 г. – 16.02.2012 год. ОСЪЖДА Г. Г. Д., [населено място], да заплати на [фирма], [населено място], 3 127.81 лв. деловодни разноски. Решението е постановено при участието на трето лице помагач на [фирма] - [фирма]. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.