Р Е Ш Е Н И Е № 161/15.11.2017г. [населено място] В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в публичното заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№345/17г.,за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по чл.307 от ГПК вр. чл.303 ал.1 т.1 и т.5 от ГПК. Образувано е по молба на П. С. В. за отмяна на влязлото в сила решение №1145 от 18.02.2015г. по гр.д.№10648/14г. на СГС,с което молителят е осъден на основание чл.274 ал.1 т.1 КЗ/отм./, като наследник на починалия в хода на производството П. М. И.,да заплати на [фирма] сума в размер на 117 000 лв.,представляваща изплатено обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, ведно със законна лихва и разноските по делото. Като основания за искането си молителят е навел твърдения за наличие на нови обстоятелства,които са от съществено значение за делото,които не са могли да бъдат известни при решаването му и за допуснати нарушения на процесуалните правила,довели до ненадлежното му представляване и осуетяване правото му на защита. В подкрепа на това молителят излага доводи,че след като през 2003г. продал собственото си жилище в [населено място],от 2004г. е напуснал страната и се е установил трайно на територията на Великобритания – в [населено място],където се принципно пребивава и към момента на подаването на молбата, работейки на постоянна работа.Когато през м.септември 2016г. пристигнал в България, молителят установил,че е осъден като наследник на П. И. и срещу него е образувано изпълнително дело за събиране на сумата. На 10.09.16г. /след като на същата дата узнал,че майката на починалия и сестра на молителя се е отказала от наследството/ подал молба за отказ от наследство,за вписването на който му било издадено удостоверение от 19.10.16г.Като нови обстоятелства по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 ГПК молителят сочи узнаването от негова страна след постановяването на решението за смъртта на първоначалния ответник,за последвалите откази от наследство на прекия му наследник /майка му/ и на наследника по съребрена линия /сестрата на майката/ и съответно за откриването на наследството по реда на последващото наследяване в негова полза. Направено е твърдение,че тези обстоятелства са от съществено значение за делото и,че те не са могли да му станат известни през целия период до 10.09.2016г.,тъй като до този момент е живеел постоянно в чужбина и не е имал връзка с никого в страната. Наред с това според молителя при разглеждането на делото съдът е допуснал съществени процесуални нарушения,осуетяващи правото му на защита и нарушения,свързани с представляването му от особен представител по чл.29 ГПК /чл.303 ал.1 т.5 и т.6 ГПК/,тъй като са налице процесуални пропуски при призоваването му , назначен е особен представител без да бъде спазена предвидената в ЗН процедура по приемане на наследството. Твърди се,че молителят е узнал за постановеното съдебно решение на 04.11.16г.- деня на получаване на призовката за доброволно изпълнение,изпратена от ЧСИ.Претендира се отмяна на влязлото в сила съдебно решение на СГС и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Ответникът по молбата [фирма] я е оспорил с твърдения за недопустимост и за липса на предпоставки за отмяната на влязлото в сила съдебно решение. Върховният касационен съд,Търговска колегия, Първо отделение, намира подадената молба за допустима, като депозирана от надлежна страна в процеса,чиито интереси са пряко засегнати от постановения съдебен акт, с оглед уважения срещу молителя осъдителен иск. Направеното от ответното дружество възражение за неспазен срок по чл.305 ал.1 от ГПК съставът на ВКС,ТК, Първо отделение намира за неоснователно. Молбата е депозирана в деловодството на съда на 25.11.16г. чрез процесуален представител адв.Р.В.. На последния молителят Паун В. е предоставил пълномощно да го представлява пред общината във връзка със снабдяването с документи относно родствените му връзки с починалия П. И.,да извършва от негово име пред РС действия по отказ от наследство, да прави от негово име справки по гр.д.№10648/14г. по описа на СГС,да го представлява и защитава по изпълнителното дело и др.Пълномощното е с нотариална заверка на подписа от 30.08.16г. На 10.09.16г. от името на молителя е подадена чрез адв.В. молба за вписване на отказ от наследство.Вписването е извършено на 19.10.16г. Налице е удостоверяване от ЧСИ за връчване на призовка за доброволно плащане на присъдените със съдебното решение суми на молителя чрез адв.В. на 04.11.16г. При тези данни и доколкото не се установява по-ранна от 30.08.16г. дата за твърдяното узнаване от страна на молителя на сочените от него като новооткрити обстоятелства и за узнаване на постановеното съдебно решение, чиято отмяна се иска, следва да се приеме,че посочената дата е меродавна спрямо изчислението на срока по чл.305 ал.1 т.1 ГПК по отношение на основанието по чл.303 ал.1 т.1 пр.1 ГПК. По отношение на останалите основания – по т.5 и т.6 на същия член и алинея, съгласно чл. 305 ал.1 т.5 ГПК срокът е започнал да тече от датата на узнаването на решението – 04.11.16г. Тъй като молбата е заведена преди изтичането на трите месеца, следващи тези дати,следва да се приеме,че същата е подадена в преклузивния срок,поради което е допустима. Производството по отмяна на влезли в сила съдебни решения е предвидено в гл.24 от ГПК като извънреден способ за защита чрез упражняване на извънинстанционен контрол върху актовете на съда,ползващи се със сила на пресъдено нещо. Основанията за отмяна са посочени от законодателя конкретно и изчерпателно и не кореспондират с основанията за касационно обжалване,предвидени в чл.281 от ГПК.В отменителното производство правилността на решението не е предмет на проверка,като Върховният касационен съд проверява единствено наличието на обстоятелства,осъществяващи елементите на някой от фактическите състави на чл.303 ал.1 от ГПК. Неоснователна е молбата в частта й,с която молителят се позовава на разпоредбата на чл.303 ал.1 т.5 ГПК.Тази хипотеза е основание за отмяна тогава,когато констатираното нарушение на съответните процесуални правила по призоваването на страната има за пряка последица лишаването й от възможност да участва в делото. В случая страната не е установила,че именно твърдените от нея допуснати нарушения на процедурата по чл.47 ГПК са препятствали възможността й да участва в делото,доколкото самият молител заявява,че от 2004г. изобщо не пребивава на регистрирания му постоянен адрес,а от посочения в молбата му такъв е видно,че тази регистрация не е променена и към настоящия момент. Според данните по исковото производство пред СРС /препратено по подсъдност на и решено от СГС/, след конституирането на молителя като ответник, изпратеното му съобщение, е върнато с отбелязване,че от 10 години лицето не живее на адреса,а апартаментът е продаден по данни от живущите на него.Доколкото разпоредбата на чл.47 ал.1 ГПК не предвижда повече от едно посещение на адреса при подобни случаи, съдът по съществото на спора е разпоредил залепването на уведомление, което е изпълнено от длъжностното лице,с надлежно удостоверяване на този факт, както е удостоверен и фактът,че в определения двуседмичен срок книжата не са потърсени в канцеларията на съда.Тъй като справката за постоянния и настоящ адрес към този момент е била актуална /същата е направена непосредствено преди изпращането на съобщението/, съдът е предприел процедурата по чл.47 ал.6 ГПК с назначаването на особен представител за защита на процесуалните права на страната.Адвокатът е присъствал в съдебното заседание,в което е даден ход на делото и е оспорил исковата молба като неоснователна и недоказана. При тези обстоятелства и доколкото разпоредбите на чл.47 ГПК формално са спазени, липсват предпоставки да се приеме,че е налице основание за отмяна в хипотезата на чл.303 ал.1 т.5 ГПК. Неоснователни са и доводите,изложени във връзка с обосноваването на основанието за отмяна по чл.303 ал.1 т.1 ГПК.Молителят сочи като обстоятелства по смисъла на първото предложение на посочената разпоредба узнаването на 10.09.16г. /след влизането в сила на осъдителното съдебно решение/ за смъртта на наследодателя му,отказите от наследство на останалите наследяващи и откриването на наследство в негова полза. За да е налице основанието на чл.303 ал.1 т.1 пр.1 от ГПК новото обстоятелство, следва да е възникнало и/или съществувало по време на процеса, но по обективни причини да не е могло да бъде известно на страните. При това самото обстоятелство следва да е от характер,който би могъл да доведе до различен резултат по делото. Видно от данните по делото,всички сочени от молителя обстоятелства,като такива,обуславящи искането за отмяна, са съществували и са били известни на страните по делото /на молителя,чрез назначения му особен представител/ по време на процеса - ответникът по исковата молба е починал в хода на образуваното срещу него исково производство /28.03.12г./,с което към тази дата е открито наследството; същата година – на 15.11.12г. е вписан отказ от наследството на прекия му наследник Б. С. В. /негова майка/ ,а с молба от 24.04.13г.,депозирана във висящото исково производство от наследството се е отказала и наследницата С. С. К.,който отказ е вписан на 23.04.14г.,при което следващ по реда за наследяване се явява молителят П. С. В.. От друга страна новото обстоятелство,по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 ГПК следва да е от материално-правно естество,т.е. – такова , което би могло да рефлектира върху основателността /респ.неоснователността/ на предявения иск. Сочените от молителя факти нямат такъв характер,поради което доводите му не обуславят приложение на основанието за отмяна по чл.303 ал.1 т.1 ГПК. Налице е нарушаване на правилата,при които молителят е бил представляван от особен представител,което е основание за отмяна по чл.303 ал.1 т.6 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.230 ал.2 ГПК при смърт на ответника за ищеца възниква задължението да посочи в шестмесечен срок правоприемниците на ответника с адресите им за призоваване. В случай,че липсват данни за приемането на наследството по предвидения в ЗН ред ищецът е длъжен да поиска от съда,пред който делото е висящо по предявения от него иск, да предприеме процедура по чл.51 ал.1 изр.2 ЗН,като даде срок на лицето,имащо право да наследява, да заяви дали приема или се отказва от наследството. Когато лицето, което има право да наследява, е с неизвестно местожителство ищецът е длъжен да предприеме съответните,предвидени в чл.59 ЗН действия,като поиска от районния съд назначаване на управител на наследството,който осъществява и процесуално представителство на наследниците,като отговаря по исковете срещу наследодателя им в рамките и с наследствените имуществени права и задължения. Конкретните обстоятелства по делото /липса на данни за прието от П. В. наследство,което да позволява конституирането на молителя като правоприемник на ответника, наличие на регистриран постоянен адрес,на който е удостоверено,че лицето не живее и липса на друг известен адрес/ очертават условия за приложимост на хипотезата,при която съдът е следвало да задължи ищеца в шестмесечния срок по чл.230 ал.2 ГПК да предприеме действия по назначаване на управител на незаетото наследство,който да действа от името и за сметка на наследствената маса, до поемането на управлението или приемането на наследството от съответния в реда наследник.Тъй като посочените разпоредби не са били съобразени от районния съд,постановил решението, а вместо това е назначен особен представител на молителя в процедура по чл.47 ГПК /неприложима в случая/,следва да се приеме,че е налице основание за отмяна на влязлото в сила съдебно решение по чл.303 ал.1 т.6 ГПК. С оглед чл.307 ал.3 ГПК след отмяната делото следва да се върне на СГС,който при новото разглеждане на делото, следва да прецени доколко са налице предпоставки за конституирането на Паун В. като страна по делото , като съобрази предприетите от него действия по отказ от наследството. Така мотивиран, Върховен касационен съд, първо търговско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ по молбата на П. С. В. с ЕГН [ЕГН] влязлото в сила решение №1145 от 18.02.2015г. по гр.д.№10648/14г. по описа на СГС. ВРЪЩА делото на СГС за ново разглеждане от друг състав при спазване на горните указания. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.