4 Р Е Ш Е Н И Е № 90 София, 12.07.2018г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесети март две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА АННА БАЕВА при секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 997 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Държавен фонд „Земеделие“, [населено място] срещу решение № 202 от 14.12.2016г. по в.гр.д. № 551/2016г. на Варненски апелативен съд, ГО, II състав, с което е потвърдено решение № 13 от 29.02.2016г. по т.д. № 373/2015г. на Окръжен съд – Шумен в частта, в която е оставен без разглеждане искът по чл.422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД за признаване дължимостта на сумата 52 322,70 лева, представляваща лихва за забава от 18.01.2011г. до датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Касаторът поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа, че при постановяване на решението си въззивният съд не е направил разграничение между изр.1 и изр.2 на т.4а от ТР № 4 от 18.06.2014г. по тълк.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, на което се е позовал, и не е съобразил че в случая акцесорното вземане за обезщетение за вреди от неизпълнение на главното вземане се основава на посочен в чл.417, т.2 ГПК документ и поради това е допустимо да се издаде заповед за незабавно изпълнение, тъй като това вземане не се установява въз основа на данни, стоящи вън от изпълнителното основание. Счита, че в тази насока е и т.4а, изр.1 от посоченото тълкувателно решение, в която е предвидена възможност за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и за акцесорни вземания за обезщетение на вредите от неизпълнение на главното вземане, когато същите са определени по основание и определени или определяеми по размер в самия документ по чл.417 ГПК. Поддържа, че заявлението му за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу ответника Д. Л. е основано на извлечение от сметка по партидата на посочения длъжник за поетите задължения по договор № 2286 от 20.10.2006г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по САПАРД, което по силата на изрична правна норма /чл.27, ал.2 ЗПЗП/ представлява несъдебно изпълнително основание. С оглед на това сочи, че документът по чл.418, ал.1 и ал.2 и чл.417 ГПК е самото извлечение от сметка, а не договорът, във връзка с който то е изготвено. Ответникът Д. Й. Л. не изразява становище по касационната жалба. Третите лица – помагачи ЗК [фирма] и [фирма] не изразяват становище по касационната жалба. С определение № 693 от 18.12.2017г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение по процесуалноправния въпрос: Допустим ли е иск по реда на чл.422 ГПК за акцесорно вземане за обезщетение за забава в размер на законната лихва за период, предшестващ подаването на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК, ако основанието на това вземане и размерът му са посочени в документа по чл.417, т.2 ГПК и за него е издадена заповед за незабавно изпълнение? Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното: Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение, с което е оставен без разглеждане поради недопустимост искът по чл.422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД за сумата 52 322,70 лева, е приел, че по отношение на законната лихва, изчислена от датата на падежа до подаване на заявлението, не може да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение по аргумент от т.4 от ТР № 1 от 28.12.2005г. по тълк.д. № 1/20014г. на ОСТК на ВКС. Приел е, че макар това разрешение да касае записа на заповед, следва да се приеме, че то е приложимо и за вземания, основани на документ или извлечение от счетоводни книги за вземания на държавни учреждения, какъвто е и настоящият случай, като се е позовал и на практиката на ВКС – решение № 86 от 14.08.2014г. по гр.д. № 6766/2013г. на ВКС, ГК, IV г.о. и т.4а от ТР № 4/2013г. по тълк.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС. Изложил е съображения, че в заповедното производство съдът проверява само формалната доказателствена сила на документа по чл.417 ГПК, поради което не е допустимо издаването на заповед за незабавно изпълнение за мораторните лихви върху сумата на задължението за периода от падежа до датата на подаване на заявлението. Посочил е, че документът по чл.417 ГПК удостоверява само главното вземане, но не и други факти, каквито биха били свързаните с точния момент на настъпване на изискуемостта на задължението, която да послужи за определяне на размера на законната лихва за забава до момента на депозиране на заявлението за издаване на заповедта за незабавно изпълнение. По правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, е налице задължителна съдебна практика. В т.4а на ТР № 4 от 18.06.2014г. по тълк.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС по въпроса, дали са налице основанията за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 2 и т. 3 ГПК за вземания, произтичащи от неизпълнение на поети с договор задължения, е прието, че са налице основания за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и за акцесорни вземания, каквото е обезщетението за вреди от неточно изпълнение на главното вземане, стига основанието на тази вземания да е предвидено в документа /уговорена неустойка или лихва/, а размерът да е определен в самия документ или определяем по посочен в него начин /например като процент/. Посочено е, че такива вземания се основават на посочените в чл.417, т.2 и т.3 ГПК документи, тъй като не се установяват въз основа на данни, стоящи вън от изпълнителното основание. Прието е, че не може да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение за законната лихва върху вземането за периода от датата на падежа до подаване на заявлението. Посочено е, че са запазили своята актуалност разясненията, дадени в т.4 от ТР № 1/28.12.2005г. по т.д. № 1/2004г. на ОСТК на ВКС, според които не е допустимо издаване на изпълнителен лист за мораторните лихви върху сумата по записа на заповед за периода от падежа до датата на подаване на молбата за издаване на изпълнителния лист, тъй като в това производство съдът проверява само формалната доказателствена сила на изпълнителното основание и не може да се основава на данни, които стоят извън изпълителното основание, а освен това съдържанието на записа на заповед по чл.535 ТЗ не включва данни относно размера на закъснителните лихви. С оглед така дадените задължителни разяснения, на поставения въпрос следва да се отговори, че е допустим иск по реда на чл.422 ГПК за акцесорно вземане за обезщетение за забавено изпълнение на главното задължение в размер на законната лихва за период, предшестващ подаването на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК, ако основанието на това вземане и размерът му са посочени в документа по чл.417, т.2 ГПК и за него е издадена заповед за незабавно изпълнение Въззивният съд се е отклонил от тази практика, като не е съобразил, че в представеното със заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК извлечение от задължение по партидата на длъжника на ДФ „Земеделие” по договор № 2286 от 19.10.2006г. е посочено освен главното задължение за получена субсидия в размер на 150 595,16 лева, и лихва върху тази сума за периода от 18.01.2011г. до 24.06.2014г. включително в размер общо на 52 322,70 лева. Извлечението от счетоводните книги на фонда съгласно чл.27, ал.2 от Закона за подпомагане на земеделските потребители е документ, въз основа на който може да се иска издаване на заповед за изпълнение по чл.418 ГПК за вземанията на фонда от физически и юридически лица. С оглед на това предявеният иск по чл.422 ГПК за установяване съществуването на акцесорното вземане, посочено по основание и размер в документа по чл.417, т.2 ГПК, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение, е допустим. Предвид изложеното въззивното решение, както и потвърденото с него първоинстанционно решение, следва да бъдат отменени на основание чл.293, ал.1 вр. ал.2 ГПК и делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за разглеждане на предявения иск и постановяване на решение по същество. Настоящият състав не следва да се произнася по отговорността на страните за разноски, тъй като по този въпрос следва да се произнесе първоинстанционният съд при разглеждане на иска по същество съобразно изхода на спора. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.293, ал.1 във връзка с ал.2 ГПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 202 от 14.12.2016г. по в.гр.д. № 551/2016г. на Варненски апелативен съд, ГО, II състав, както и потвърденото с него решение № 13 от 29.02.2016г. по т.д. № 373/2015г. на Окръжен съд – Шумен в частта, в която е оставен без разглеждане искът по чл.422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД за признаване дължимостта на сумата 52 322,70 лева, представляваща лихва за забава от 18.01.2011г. до датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение. ВРЪЩА делото на Окръжен съд - Шумен за разглеждане на предявения иск и постановяване на решение по същество. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: