О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60625

гр. София, 18.08.2021 г.

Върховен касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми юни две хиляди и двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОЯ АТАНАСОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ

като разгледа докладваното от съдия Зоя Атанасова
гр. дело № 1063 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№ 264050/13.01.2021 г., подадена от ответниците М. В. М., чрез адв. М. Т. и В. Й. П., чрез адвокат К. Г., срещу решение № 261384 от 24.11.2020 г., поправено с решение от 21.01.2021 г. по в.гр.д.№ 14358/2019 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, с което е потвърдено решение № 204002 от 28.08.2019 г. по гр.д.№ 4125/2017 г. на Софийски районен съд, ГО, 118 състав.
Жалбоподателите поддържат основания за неправилност на решението по чл. 281, т. 3 ГПК - нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното решение и вместо него се постанови друго, с което предявените искове се отхвърлят.
В изложение към касационната жалба се поддържа наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси: 1. Задължение ли е на въззивния съд да изложи мотиви при преценката на всички доказателства като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните и да формира въз основа на тях изводи за установеността на релевантните за спора обстоятелства; 2. Може ли въззивният съд да обоснове своите изводи само на избрани от него доказателства и доказателствени средства, без да обсъди другите и изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни; 3. Налице ли е неизпълнение на задължението по сключен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължението за издръжка и гледане, ако приобретателите не са живели заедно с прехвърлителя и ако грижите за прехвърлителя след сключване на договора са полагани от други негови близки роднини; 4. По въпроса за приложението на задължителната практика на ВКС – ТР № 6/2011 г. на ОСГК на ВКС по отношение приложението на правилата за солидарните задължения, когато са поети от две лица по договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане.
Твърди се разрешаване на първи и втори въпрос в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в т.19 от ТР № 4/04.01.2001 г. на ВКС, ОСГК, т.2 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ВКС, ОСГТК, решение № 120 от 04.04.2013 г. по гр.д.№ 964/2012 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 157 от 08.11.2011 г. по гр.д.№ 823/2010 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 68 от 22.02.2012 г. по гр.д.№ 748/2011 г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 194 от 02.07.2012 г. по гр.д.№ 92/2012 г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 382 от 21.01.2016 г. по гр.д.№ 2056/2015 г. на ВКС, ІV г.о., и на трети и четвърти въпрос – в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ТР № 6/2011 г. на ВКС, ОСГК, решение № 246 от 07.11.2017 г. по гр.д.№ 1356/2017 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 20 от 13.03.2019 г. по гр.д.№ 2298/2018 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 138 от 07.10.2020 г. по гр.д.№ 227/2020 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 43 от 05.06.2019 г. по търг.д.№ 1177/2018 г. на ВКС, ІІ т.о.
Ответникът по жалбата А. В. М., в писмен отговор, чрез адвокат К. А., е изразил становище за липса на соченото основание за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси в изложението и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирани страни срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване, и е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел следното:
На 22.07.2015 г. между В. П. А., от една страна, и ответниците В. Й. П. и М. В. М., от друга страна, е сключен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в Нотариален акт № ..., том ..., рег. № ...., нот. дело № ..../.... г. по описа на С. Д., нотариус с рег. № .... на НК с район на действие РС София.
Прието е, че този договор е ненаименован, но по правилото на чл. 9 ЗЗД от него е възникнало валидно облигационно правоотношение. Прието е, че договорът е двустранен и възмезден, който се сключва с оглед личността на съконтрахентите. Прието е, че по този договор престацията на едната страна е еднократна - прехвърляне на недвижим имот, а на другата страна - за постоянно изпълнение; осигуряване на гледане и издръжка на прехвърлителя докато е жив.
От представеното удостоверение за наследници на прехвърлителя В. П. А., починала на 23.09.2016 г., е установено, че неин наследник по закон е ищецът А. М.. Прието е, че съгласно ТР № 30/ 1981 г. на ОСГК на ВС при смърт на кредитора върху неговите наследници преминава имущественото право да търсят разваляне на договора за издръжка и гледане, при негово неизпълнение по отношение на починалия прехвърлител, до размера на тяхната наследствена квота. С оглед изложеното въззивният съд е приел, че ищецът като наследник по закон на прехвърлителя по договора за издръжка и гледане, има право при смъртта на своя наследодател да търси разваляне на договора за издръжка и гледане поради неговото твърдяно неизпълнение, до размера на наследствената си квота.
Прието е за безспорно установено по делото, че прехвърлителят В. П. А. е изпълнил задължението си по договора, прехвърляйки правото на собственост върху процесните имоти на двамата ответници. Прието е, че с несъмненото установяване на това обстоятелство по делото ищецът е изпълнил задължението си за доказване, съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, че в тежест на ответниците е било да установят по несъмнен начин, какво е изпълнено по договора.
По делото е прието за установено сключването на алеаторен договор, обективиран в представения нотариален акт. Посочено е, че е налице и волеизявление на съдоговорителите досежно конкретния обем на уговореното задължение - постигнато е съгласие приобретателите да осигуряват цялостна издръжка и гледане на баба си, съответно да й осигурят и спокоен и нормален живот докато е жива, такъв, какъвто е водила до сключване на сделката. Прието е, че релевантно при преценката изпълнявани ли са поетите от ответниците задължения е и обстоятелството какъв е бил обичайния живот на В. А. - от значение е стандартът на живот на прехвърлителя към момента на сключване на договора и налице ли е промяна в нуждите му след този момент.
Прието е за безспорно по делото, че няколко години преди и непосредствено след сключване на договора до смъртта на 23.09.2016 г., прехвърлителката В. А. е била в много лошо здравословно състояние. Според приетите по делото писмени медицински документи, на 17.05.2015 г. последната е приета по спешност в болнично заведение с констатирана травма в лумбалната област и таз. В приложен лист за преглед в приемен кабинет от 06.02.2016 г. е отразено, че според близки на прехвърлителката тя имала постоянни болки, не можела да ходи, имала е неколкократни епизоди на падания и травми в тазобедрените области. По делото са приложени медицински документи, от които е установено, че е имала постоянни болки в дясна тазобедрена област и дясно бедро, десен долен крайник, скъсен и външно ротиран. Направени са й изследвания и е изписана терапия. Приел е, че по делото са събрани доказателства, че е имала и двустранни рани на лицето, които се нуждаели от лъчетерапия. По делото е установено, че на прехвърлителката са преведени от Агенция социално подпомагане средства за закупуване на помощни средства по ведомост за месец април и месец юни 2016 г., на основание издадени заповеди от 27.04.2016 г. и 24.06.2016 г. Представени са и документи, удостоверяващи покупката на помощните средства.
Прието е, че спорът във въззивното производство, както и в първоинстанционното, се концентрира единствено относно обстоятелството дали ответниците са изпълнили /и ако са изпълнили – в какъв обем/ задължението си за гледане и издръжка на прехвърлителката по процесния алеаторен договор от 22.07.2015 г.
Въззивният съд е приел, че за да възникне предявеното потестативно право с едностранно волеизявление ищецът да развали договора за прехвърляне на процесния имот срещу поето задължение за гледане и издръжка, следва в обективната действителност да са проявени следните материални предпоставки /юридически факти/: 1. наличието на действително облигационно правоотношение по алеаторен договор за прехвърляне на право на собственост върху имот срещу поето задължение за гледане и издръжка; 2. приобретателят по договора виновно да не е изпълнил поетото договорно задължение за гледане и издръжка, като неизпълнението не трябва да е незначително с оглед интереса на кредитора /арг. чл. 87, ал. 4 ЗЗД/ и 3. кредиторът да оказал необходимото съдействие на длъжника за изпълнение на поетите от него задължения по процесния ненаименован договор.
Прието е, че договорът за прехвърляне на процесния имот от наследодателя на ищеца на ответниците срещу поето насрещно непарично задължение – за гледане и издръжка, е действителен и е породил целените от страните правни последици. Прието е още, че при прехвърлянето на правото на собственост върху обекта, предмет на този алеаторен договор, възниква изискуемостта на насрещното правно задължение за приобретателя – трайно, постоянно, със собствени усилия да извършва действия по обгрижване на прехвърлителя и да му доставя необходимата за неговото нормално битово и социално съществуване издръжка. Според съда тези две правни задължения – 1/ за гледане и 2/ за издръжка, дори и да възникват от един правопораждащ факт, са отделни, макар и паралелни и взаимообвързани, поради което ако не бъде изпълнявано някое от тях точно в качествено, количествено или темпорално отношение, кредиторът, респ. неговият наследник може да упражни възникналото в неговия патримониум преобразуващо право с едностранно волеизявление да прекрати с обратна сила процесния двустранен договор – по съдебен ред, чрез предявяване на конститутивен иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Посочено е, че съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ответниците е било да установят по несъмнен и категоричен начин какво са изпълнили по договора. Съдът е приел, че кредиторът не е длъжен да посочва в какво се състои неизпълнението, че той е изпълнил задължението си да докаже наличието на прехвърлителна сделка между неговия наследодател и ответниците, при която наследодателят е прехвърли правото на собственост, с което установява съществуването на задължението на приобретателя да предоставя уговорените издръжка и грижи. Ако приобретателят твърди, че се е освободил от задължението си, той трябва да докаже своето изпълнение.
Прието е, че длъжникът по договор за гледане и издръжка поема задължение, което изисква от него трайно поведение - гледането и издръжката трябва непременно да продължат до смъртта на прехвърлителя – кредитор. Изведен е извод, че престацията, която се дължи, взета в своята цялост, е продължителна, че изпълнението трябва да е ежедневно, непосредствено и непрекъснато, а не епизодично. Посочено е, че задължението е неделимо, поради което е недопустимо да се дели по обем и на периоди. Съдът е приел, че обемът и съдържанието на поетите задължения с договор за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка следва да се определят от постигнатото между страните съгласие, като при тълкуването на волята на страните съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД се изхожда от правилото, че ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, се дължат цялата необходима издръжка и всички необходими грижи. Приел е още, че ако в договора задължението на приобретателя е описано като “издръжка и гледане”, издръжката включва изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други според нуждата на прехвърлителя /без оглед на възможността му да се издържа сам от имуществото и доходите си/ и полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя според неговата нужда и възможностите му да се справя сам.
Съдът е приел, че длъжникът по задължението за гледане и издръжка трябва да достави на кредитора непосредствено задоволяване на неговите нужди, или дължи гледане и издръжка в натура. Посочено е, че натуралната престация на приобретателя включва всички действия по осигуряване на нормален бит и домакинство, за здравословното състояние и личната хигиена на прехвърлителя, както и такава с нравствен елемент – уважение, внимание. Прието е, че обемът на задължението за издръжка зависи от нуждите на прехвърлителя, че тя се дължи в пълен обем, независимо от това, че прехвърлителя разполага и със свои средства и би могъл да се издържа от тях. Според съда това е така, тъй като дължимата издръжка по алеаторния договор не се подчинява на правилата за издръжката, уредени в Семейния кодекс, че противоположен извод би противоречал на възмездния характер на алеаторния договор и би се стигнало до това приобретателя да получи недвижим имот без да престира нищо от своя страна.
Прието е, че в случая e налице волеизявление на съдоговорителите досежно обема на уговореното задължение – постигнато е съгласие приобретателите да осигуряват цялостна издръжка и гледане на прехвърлителя – да му осигурят спокоен и нормален живот, какъвто е водил преди сключване на договора. Прието е още, че релевантно при преценката изпълнявани ли са поетите от ответниците М. М. и В. П. задължения е и обстоятелството какъв е бил обичайният живот на прехвърлителя – от значение е стандартът му на живот към момента на сключване на договора и налице ли е промяна в нуждите му след този момент. Прието е, че тъй като не е уговорен конкретен обем от грижи и издръжка, при изпълнение на непаричното задължение е следвало да се задоволят обичайните битови и социални нужди на праводателя, съобразени с неговото здравословно състояние, респ. с неговата възраст.
Въззивният съд е приел за безспорно по делото, че В. П. А. / [дата на раждане] / с оглед възрастта си след сключване на договора се е нуждаела от спокойна и нормална атмосфера на живот, добри взаимоотношения, помощ при водене на домакинството, както и осигуряване на медицинска помощ, която несъмнено е възниквала с оглед обстоятелството, че е имала здравословни проблеми /според приетите като доказателства по делото епикризи/. Безспорно според съда е по делото, че през този период в едно домакинство с нея живеела майката на страните – Б., която полагала денонощни грижи за прехвърлителката до нейната смърт.
Прието е, че в процесния договор не е уговорено задължение за допълване на издръжката или за подпомагане на прехвърлителя в издръжката му, а е поето задължение за цялостна издръжка. Посочил е, че обемът на задължението за грижи зависи единствено от нуждата на прехвърлителя от грижи и от възможността му да се справя сам, че не се дължат грижи, които последният е в състояние да положи сам за себе си и за своето домакинство. Съдът е приел, че задължението на приобретателя да предоставя издръжка и да полага грижи е лично и е корелативно свързано с правото на прехвърлителя да го изисква и получи.
Съдът е приел, че в разглеждания случай по искане на страните са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите – Г. Т. М. – личен лекар на прехвърлителя, Б. А. Б. и С. Н. Ш. /по искане на ищеца/ и Ц. Б. Ц. и Л. К. С. /по искане на ответниците-приобретатели/.
Посочил е, че влошеното здравословно състояние на прехвърлителката след сключване на договора и нуждата й от постоянни грижи е установена и от събраните гласни доказателства.
Прието е, че според показанията на свидетеля д-р Г. Т. М. – личен лекар на прехвърлителката през последната година от живота й здравословното състояние на В. А. се влошило с оглед на съществуващото й онкологично заболяване и получената фрактура от падане. Свидетелят сочи, че прехвърлителката била трудно подвижна, затова до здравната служба ходела с придружител, най-често снаха й Б., с която живеели заедно. Лекарят има лични впечатления, че през последната година двете били откарвани до здравната служба от З. Т., която е съпруга на ищеца А. М.. Свидетелят твърди, че през последната година от живота на В. е ходил два пъти на домашни посещения, при които в къщата освен прехвърлителката са били снаха й Б., а при посещението на 17.08.2016 г. там е била и нейната дъщеря. Според личния лекар прехвърлителката въпреки заболяванията си била в сравнително добро състояние. Движела се с проходилка и имала постоянна нужда от грижи, като през последните месеци от живота си била неподвижна.
Съдът е приел за установено от свидетелските показания на Б. А. Б., снаха на прехвърлителката, че двете с В. живеели в малка къща, която била в общ двор с тази на синовете й - А. и М., страни по делото, като физическите грижи и домакинството – готвене, пране, чистене, се поемали от нея. През последната година от живота си В. се движела с два бастуна, а през последните месеци с инвалидна количка. Претърпяла две тежки падания. Свидетелката се грижела да й дава лекарствата и да й помага в ежедневните нужди и тоалет. С лекарства ги снабдявали синът й А. – ищец по делото и неговата съпруга З. Т., която ги карал с автомобила си до здравната служба. Разказва, че консумативите за домакинството ги поемала тя, а пари за дърва е получавала от ищеца. Същата свидетелка твърди, че ответникът М. не се интересувал от прехвърлителката приживе, защото бил все на работа, случвало се е да пазарува понякога, но винаги му е давала пари за това. За вторият ответник В. П. твърди, че след 2015 г. идвала няколко пъти да види баба си, като й носела дребни неща за почерпка. За разлика от нея – майка й Л. я посещавала почти всеки ден, като два пъти е оставала и да пренощува.
От свидетелските показания на Ц. Б. Ц., която живеела на семейни начала с ответника М. М., в един двор с прехвърлителката в периода от 2003 г. до месец юли 2017 г. е прието за установено, че здравословното състояние на прехвърлителката последните години от живота й било влошено. Твърди, че в резултат на претърпените инциденти не е можела да се обслужва сама. Заявява, че ежедневните грижи се поемали от дъщерята на прехвърлителя - Л., а консумативите се заплащали от двамата братя. Разказва, че тя и ответника М. пазарували с техни средства, също и живеещата в къщата Б. пазарувала, когато вземала пенсия. В същия смисъл са и показанията на свидетелите на ответниците С. Н. Ш. и Л. К. С..
Въззивният съд е приел, че основателността на исковата претенция е приета за установена от всички събрани по делото гласни доказателства.
Приел е за установено въз основа на взаимно подкрепящите се показания на всички свидетели, че прехвърлителката В. А. е имала здравословни проблеми, поради което се е нуждаела от непрекъснати и ежедневни грижи. Приел е още, че от показанията на всички разпитани свидетели е установено, че прехвърлителката е живеела в отделна къща, която е в общ двор с къщите на ищеца А. М. и на ответника М. М.. Посочено е за установено от разпита на всички свидетели, че прехвърлителката и снаха й св. Б. Б. живеели заедно в едно домакинство, като свидетелката полагала постоянни грижи за прехвърлителката. Прието е за установено, че през последните две години от живота й, период, който съвпада с действието на алеаторния договор, здравословното състояние на прехвърлителката се влошило. Съдът е приел за безспорно между страните, че постоянни грижи за нея полагали свидетелката Б. и дъщеря й Л., която идвала всеки ден.
Въззивният съд е приел, че показанията на посочената свидетелка следва да бъдат кредитирани като ясни, убедителни, житейски логични и неопровергани от останалия доказателствен материал по делото, за което е съобразил на първо място обстоятелството, че свидетелката е живяла в една къща и едно домакинство с покойната прехвърлителка, общувала денонощно с нея и има преки наблюдения относно начина й на живот. Приел е, че съобщеното от свидетелката се подкрепя от показанията на свидетеля - д-р Г. М. и от показанията на останалите свидетели, които не са членове на семейството - свидетелката С. Н. Ш. и свидетелката Л. К. С.. Посочил е за безспорно по делото, че средствата за издръжка на прехвърлителката се поделяли между живеещата с нея снаха и двамата й сина - ищеца А. М. и ответника М. М., който от време на време купувал хранителни продукти и лекарства за баба си, че това обстоятелство е установено от показанията само на свидетелката Ц., която е живеела на семейни начала в този период с ответника М..
Прието е за установено от съвкупния анализ на доказателствата по делото, че след сключване на алеаторния договор ответникът М. М. не е полагал лични грижи за прехвърлителя В. А., че има данни, че епизодично е давал средства за закупуване на храна и лекарства. Прието е още за установено и, че ответникът В. П., освен че не е полагала грижи за прехвърлителката, не е давала и средства за издръжка, която е била необходима, за да се справи последната при влошеното си здравословно състояние. Приел е, че от показанията на разпитаните пред СРС свидетели не може да се достигне до категоричен извод, че от момента на сключването на договора до смъртта на прехвърлителя, ответниците са полагали ежедневни, непосредствени и непрекъснати грижи за В. А.. Според съда всички свидетелски показания обективират субективни възприятия относно полаганите от приобретателите грижи и внимание, но не и по отношение на обстоятелството, че ответниците са се грижили и издържали кредитора през последните месеци преди нейната смърт. Прието е, че разпитаните по искане на ответниците свидетели нямат преки и непосредствени впечатления относно обстоятелството как е била гледана и издържана през последните месеци от нейния живот, когато с оглед на тежкото заболяване, се е нуждаела от денонощни грижи, изрязващи се в полагане на личен труд в домакинството за поддържане на хигиената в жилището, приготвяне на топла храна и напитки и пр., закупуване на продукти и вещи от първа необходимост, както и най – вече лекарства и медицинска апаратура. Според съда индиция за това, че единствено майката на страните – Б. се е грижела за прехвърлителката през последните месеци от нейния живот са и представените по делото пълномощни, с които е получавала пенсията й, представлявала я е пред държавни институции, като социални грижи и пред личен лекар. Посочил е, че по тези обстоятелства, установени по делото страните не спорят. Приел е, че неблагоприятните изменения в здравословното състояние на прехвърлителя след сключване на алеаторния договор не са основания за неизпълнение и освобождаване от отговорност на длъжниците. Приел е още, че същността на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане изисква преди всичко от длъжниците да се приспособят към кредитора, че те трябва да търпят последиците и на физическите и психическите болезнени прояви, които могат да се проявят с течение на времето у прехвърлителя. Посочено е, че алеаторността на облигационното правоотношение прави неизвестно при сключването на сделката, както неговата продължителност, така и промяната с течение на времето на нуждите на прехвърлителя, включително и неговото физическо, психическо и емоционално състояние. Формиран е извод, че за да подсигури “спокоен и нормален живот”, какъвто прехвърлителят е водил до момента на сключване на процесния алеаторен договор – 2015 г., ответниците е следвало да полагат лично, трайно, постоянно и непрекъснато по-големи грижи, отколкото би се нуждаел един човек със здрав организъм съобразно възрастта, на която е бил кредиторът.
Прието е, че тъй като в съществен период от време, през което, съобразно своето тежко здравословно състояние, прехвърлителят е имал нужда от издръжка и грижи, двамата ответници не са доказали да са осъществили изпълнение, отговарящо по обем и качество на уговореното в процесния договор, е налице неизпълнение на договорното задължение от ответниците, като неизпълнението не е незначително по смисъла на чл. 87, ал. 4 ЗЗД, поради което е възникнало потестативното право на наследника на изправния кредитор с едностранно волеизявление – чрез предявяване на конститутивен иск, да развали процесния двустранен договор в частта, в която е прехвърлена съответната на наследствената му квота идеална част от част от правото на собственост върху процесните имоти.
Изложени са съображения, че в резултат на развалянето на алеаторния договор, което има обратно действие на основание чл. 88, ал. 1 от ЗЗД, придобитите от ответниците имоти за частта, в която се разваля договора, се връщат в наследствената маса на В. А.. Предвид на това въззивният съд е приел, че първостепенният съд правилно е отчел факта, че развалянето на сключения алеаторен договор има ретроактивно действие, в резултат на което правото на собственост върху процесните имоти се възстановява с обратна дата в патримониума на прехвърлителя – В. А., респективно на нейния наследник - ищец по делото. Прието е за установено по делото, че наследодателят на ищеца е притежавала правото на собственост върху имотите към момента на сключване на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в Нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност № .., том ..., дело № .../..... г. на Нотариус, при Софийска нотариална служба към четвърти районен съд. С оглед на изложеното и след като е отчетено обстоятелството, че по делото не се спори, че ищецът – А. В. М. е наследник по закон на прехвърлителя В. А. е направен извод, че ищецът е доказал, че е придобил право на собственост върху имота. Приет е за правилен извода на първоинстанционния съд, че ищецът е доказал наличието на първата предпоставка на ревандикационната претенция. Прието е, че в хода на процеса е доказано при доказателствена тежест за ищеца, че ответниците - М. В. М. и В. Й. П. упражняват фактическата власт досежно идеалните части от имотите, полагащи се на ищеца, без основание. Въззивният съд е приел, че по делото е установена пасивната материалноправна легитимация на ответниците да отговарят по предявения срещу тях иск с правно основание чл. 108 от ЗС.
С оглед на изложените аргументи въззивният съд е приел, че ищецът при условията на пълно и главно доказване е доказал в хода на съдебното производство кумулативните предпоставки, обуславящи основателността на предявената от него ревандикационна претенция.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателите за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по първия въпрос от изложението към касационната жалба.
Съгласно т. 19 от Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. по гр. дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС дейността на въззивната инстанция е аналогична на тази на първата, като без да представлява нейно повторение я продължава. Тя има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор за разлика от втората инстанция по отменената процесуална уредба. При въззивното обжалване проверката на първоинстанционното решение е страничен, а не пряк резултат от дейността на този съд, която е решаваща по същество. При въззивното производство съдът при самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора. Той достига до свое собствено решение по отношение на иска, като извършва в същата последователност действията, които би следвало да извърши първоинстанционния съд. Въззивната инстанция трябва да изготви собствени мотиви, което задължение произтича от характеристиката на дейността й като решаваща. Поради това тя не може направо да потвърди фактическите и правни констатации на първата инстанция, като отрази в мотивите на решението си, че те са законосъобразни и обосновани. Дори тогава, когато е възприела мотивите на първоинстанционното решение, поради пълното съвпадение на фактическите и правни изводи и защото нейната решаваща дейност е била в същия обем като първоинстанционната, въззивната инстанция обосновава собствените си изводи, които са резултат на осъществена от нея решаваща, а не контролна дейност. След собствените си фактически и правни изводи по същество на спора въззивният съд трябва да направи констатацията за наличието на пълно или частично съвпадение с тези на първата инстанция.
С решение № 120 от 04.04.2013 г. по гр.д.№ 964/2012 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 157 от 08.11.2011 г. по гр.д.№ 823/2010 г. на ВКС, ІІ т.о., и решение № 382 от 21.01.2016 г. по гр.д.№ 2056/2015 г. на ВКС, ІV г.о., всички по чл.290 ГПК е прието, че според задължителната практика на ВКС и практиката на ВКС, изразена в решения по чл.290 ГПК съдът следва да обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, и да формира въз основа на тях изводи за установеността на релевантните за спора обстоятелства. Изискването за излагане на мотиви към съдебното решение е заложено в процесуалния закон - чл. 236, ал. 2 ГПК и неговото спазване е съблюдавано последователно в практиката на Върховния съд и Върховния касационен съд. В ППВС № 1/1953 г., ППВС № 7/1965 г. и ППВС № 1/1985 г./приети при действието на ГПК от 1952 г. (отм.), са дадени подробни разяснения относно съдържанието на мотивите към решенията на всяка от инстанциите по същество като е посочено, че мотивите към въззивното решение не следва да се изчерпват само с констатации по повод правилността на обжалвания с въззивната жалба съдебен акт, а трябва да съдържат и изложение относно приетата за установена фактическа обстановка по делото, преценката на доказателствата, доводите и възраженията на страните и приложението на закона. Задължителни указания във връзка с правомощията на въззивната инстанция и съдържанието на мотивите към нейното решение са дадени и с т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, според които дейността на въззивната инстанция е аналогична на тази на първата инстанция и поради това въззивният съд е длъжен да даде свое собствено разрешение по спорния предмет на делото като извърши самостоятелна преценка на доказателствата, формира свои самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и ги изрази писмено в мотивите към решението си. Разясненията и указанията, дадени от Пленума на ВС и от ОСГК на ВКС, не са изгубили значението си и след влизане в сила на ГПК от 2007 г. При действието му наличието на ясни и убедителни мотиви е условие за процесуална законосъобразност на постановеното от въззивния съд решение. Предвидената в чл. 272 ГПК процесуална възможност въззивният съд да препрати към мотивите на първата инстанция в случаите, когато потвърждава нейното решение, не дерогира изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК за мотивиране на въззивното решение.
Въззивният съд не се е отклонил от тази практика на ВКС. С обжалваното решение съдът е извършил самостоятелна преценка на всички събрани по делото доказателства, както и на въведените доводи и възражения на страните. Формирал е свои фактически и правни изводи по съществото на спора, които е отразил подробно в мотивите на решението. Несъгласието на страната с извършената преценка на доказателствата и формираните в тази връзка изводи на съда, касае обосноваността на съдебния акт, която се проверява при разглеждане на касационната жалба по същество, след допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Разглеждането на оплакването за необоснованост, съставляващо основание за неправилност по чл.281, т.3 ГПК, във фазата по селекция на касационните жалби, е недопустимо. С оглед на посоченото съдът преценява, че не е установено основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по този правен въпрос.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК и по втория въпрос от изложението към касационната жалба.
В решение № 194 от 02.07.2012 г. по гр.д.№ 92/2012 г. на ВКС, ІІ г.о.по чл.290 ГПК, на което се позовават касаторите, е прието, че при преценка на гласни доказателства, съдът е длъжен да посочи съображения защо не дава вяра на свидетелите, които приема за недостоверни, а когато свидетелите, посочени от едната страна, са в еднаква или нееднаква степен на родство с двете страни, съдът е длъжен да приложи чл. 136 ГПК /отм./, като посочи съображения за обективност на тези свидетели от аспекта на двете страни. Прието е, че съдебното решение следва да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, а когато някое доказателство се приема за недостоверно съдът следва да изложи мотиви за това. В този смисъл е и трайно установената практика на ВКС, (решение № 554 от 08.02.2012 г. по гр. д. № 1163/2010 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 52 от 07.06.2017 г. по гр. д. № 3463/2016 г. на ВКС, І г. о., решение № 250 от 21.12.2015 г. по гр. д. № 3897/2015 г. на ВКС, І г. о., решение № 65 от 16.07.2010 г. по гр. д. № 4216/2008 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 176 от 28.05.2011 г. по гр. д. № 759/2010 г. на ВКС,ІІ г.о., решение № 65 от 30.07.2014 г. по гр. д. № 1656/2013 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 24 от 28.01.2010 г. по гр.д.№ 4744/2008 г. на ВКС, І г.о., всички по чл.290 ГПК), според която съдът дължи обсъждане на всички доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, като мотивира кои кредитира; съдът не може да основе изводите си на произволно избрани доказателства; при преценка на свидетелските показания съдът следва да обсъди на първо място установява ли се противоречие в показанията, съпоставяйки данните за осъществяването на релевантните за спора факти, съдържащи се в показанията на всеки един свидетел, а оттам да прецени казаното от кои свидетели следва да се приеме за достоверно и по какви съображения, като основе тази своя преценка на установените по категоричен начин от останалите събрани доказателства факти и обстоятелства, съдът следва да съобрази също при какви обстоятелства свидетелят е узнал съответния факт и за кое време в хода на развитие на правоотношенията между страните се отнася той.
За да достигне до решаващите си изводи по делото, че е налице съществено неизпълнение на договорното задължение на ответниците за предоставяне на издръжка и грижи на прехвърлителката, което е породило право на разваляне на алеаторния договор (получено от ищеца в рамките на наследствените му права), въззивният съд е обсъдил съдържанието на процесния договор, вкл. в частта относно обема на уговореното задължение /цялостна издръжка и гледане/; подробно е обсъдил свидетелските показания по делото, като е посочил кои конкретни, релевантни за спорното изпълнение обстоятелства, приема за установени и от кои свидетелски показания, като ги е съпоставил помежду им и с приетите писмени доказателства; обсъдил е и противоречията между показанията на свидетелите, като е изложил мотиви относно това кои кредитира и по какви съображения и кои - не. Съдът е дал обосновка защо дава вяра на определени доказателства и какво го мотивира да не кредитира други. По този начин въззивният съд е разрешил втория правен въпрос, формулиран в изложението на жалбоподателите, в пълно съответствие с посочените във връзка с него решения на ВКС.
Неоснователни са доводите на жалбоподателите за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по третия въпрос от изложението към касационната жалба.
В практиката на Върховния касационен съд се приема, че съдържанието на насрещните права и задължения на прехвърлителя и приобретателя по договора за издръжка и гледане не са определени в закона. Тяхното съдържание се определя от постигнатото съгласие между страните. Поемането на други задължения, включително задължение да се живее общо домакинство, не може да се предполага (решение № 82/05.04.2011 г. по гр. д. № 1313/2009 г., ІV г. о.). Заживяването в общо домакинство може да стане по предложение на една от страните и приемане от другата – никоя от страните не е длъжна да направи предложение, а насрещната страна не е длъжна да приеме предложението (решение № 20/13.03.2019 г. по гр. д. № 2298/2018 г., ІV г. о.).
Приобретателите не са задължени да извършват всички действия по предоставяне на дължимата се издръжка и грижи лично, а могат да направят това и чрез трето лице, което не е страна по договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане. Това е възможно както в случаите, когато в договора фигурира изрична уговорка в този смисъл, така и при липсата на такава.
Поетото с алеаторен договор задължение за гледане е такова за незаместима престация. Поради това, за да се постигне целеният от договарящите резултат, престацията следва да бъде извършвана лично от длъжника. Тъй като задължението за лична престация ползва кредитора, той може да се откаже от нея чрез изрично предвиждане в договора на възможност за изпълнението му и чрез трето лице. Но дори такава възможност да не е уговорена, изпълнение от трето лице ще освободи длъжника, ако кредиторът го е приел /решение № 21 от 14.08.2012 г. по гр.д.№ 16/2011 г. на ВКС, ІV г.о./.
Задължението на приобретателя при договора за гледане и издръжка трябва да бъде изпълнявано лично или чрез трето лице, ако кредиторът приеме изпълнение от него /решение № 169 от 15.10.2020 г. по гр.д.№ 4423/2019 г. на ВКС, ІV г.о./.
Третото лице трябва да извършва действията от името и за сметка на приобретателите по договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане и това трябва да е известно на прехвърлителя. Ако последният приеме предложените от третото лице издръжка и грижи приобретателите ще се освободят от задължението си до обема на приетата престация. Обратното, ако неоправдано откажат да приемат предложените от третото лице издръжка и грижи прехвърлителят ще изпадне в забава и няма да може да ангажира отговорността на приобретателите за неизпълнение на договора. В случаите, когато прехвърлителят получава издръжка и грижи от трето лице, което не е страна по алеаторния договор и не прави това от името и за сметка на приобретателите, то приемането на тези грижи от страна на първия няма да освободи вторите от задължението им /решение № 261 от 10.02.2020 г. по гр.д.№ 758/2019 г. на ВКС, ІV г.о./
С обжалваното решение е прието, че е налице неизпълнение на договора от страна на ответниците М. В. М. и В. Й. П., тъй като по делото не е доказано същите да са полагали ежедневни, непосредствени и непрекъснати грижи за прехвърлителката В. А.. Прието е, че трети лица са предоставяли издръжка и грижи на прехвърлителката, но не е прието действията на третите лица да са извършени от името и за сметка на касаторите – приобретатели по алеаторния договор. Не се констатира противоречие и със соченото от касатора решение № 20 от 13.03.2019 г. по гр. д. № 2298/2018 г. на ВКС, IV г. о., според което, в случай че кредиторът по договора за прехвърляне на собственост върху имот срещу задължението за издръжка и гледане приеме предоставеното изпълнение от трето лице, длъжникът се освобождава от задължението си, без значение дали третото лице е натоварено да изпълни от длъжника, или изпълнява по своя воля, доколкото в настоящия случай, както се посочи не е установено изпълнение на задълженията по договора от трети лица да е от името и за сметка на приобретателите по сключения договор и това да е известно на прехвърлителката.
Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и по четвъртия въпрос от изложението, за който се твърди, че е разрешен в противоречие с Тълкувателно решение № 6/15.05.2012 г. по тълк.д.№ 6/2011 г. на ВКС, ОСГК, в което е прието, че ако недвижим имот е прехвърлен на две лица срещу задължение за издръжка и гледане, което се изпълнява само от единия длъжник като на кредитора се предоставят грижи и издръжка в пълния уговорен обем, неизпълнението от другия длъжник не може да доведе до разваляне на договора на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД нито изцяло, нито само по отношение на неизпълнилия, тъй като намират приложение правилата на солидарните задължения спрямо неделимото такова за издръжка и гледане, на основание чл. 129, ал. 2 ЗЗД. В същия смисъл е и соченото от жалбоподателите решение № 246 от 07.11.2017 г. по гр.д.№ 1356/2017 г. на ВКС, ІV г.о. по чл.290 ГПК.
В случая разрешението на материалноправния въпрос в тълкувателното решение е неприложимо, доколкото въззивният съд е приел, че е налице неизпълнение на договорното задължение за издръжка и гледане от страна и на двамата длъжници, а не само на единия.
В обобщение – не е налице соченото от жалбоподателите основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставените въпроси в изложението.
С оглед изхода на делото в полза на ответника по касационната жалба не следва да се присъждат разноски по делото за настоящото производство пред ВКС, поради липса на доказателства за направени такива.
Воден от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 261384 от 24.11.2020 г. по в.гр.дело № 14358/2019 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, по касационна жалба вх.№ 264050/13.01.2021 г., подадена от М. В. М., [населено място],[жк], [улица], чрез адв.М. Т. и В. Й. П., [населено място], [улица], чрез адвокат К. Г..
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: