4 Р Е Ш Е Н И Е № 308 София, 8 юли 2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание, проведено на 06 юни, двехиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдия Пламен Петков наказателно дело № 1685 / 2011 година Производството е образувано по касационен протест от прокурор при Апелативна прокуратура – гр. Варна срещу въззивно решение № 21 от 11. 03. 2011 год., постановено по ВНОХД № 435 / 2010 год., по описа на Апелативен съд - гр. Варна. В протеста по същество се релевират допуснати касационни нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК – неправилно оправдаване на подсъдимия, както и необсъждане в изискуемата от закона цялост, на събраните по делото доказателства. Прави се искане, атакуваната присъда да бъде отменена, а делото върнато за ново разглеждане от стадия на съдебно заседание. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения. Частният обвинител К. В. Я. не се явява и не се представлява в съдебно заседание пред настоящата инстанция, като повереника му е депозирал писмени бележки с изложени доводи за основателност на протеста. Подс. К. Т. У. не се явява, като защитникът му поддържа становище за неоснователност на депозирания касационен протест. След преценка доводите на страните и проверка на въззивното решение на Апелативен съд – гр. Варна в пределите по чл. 347 от НПК, Върховният касационен съд, І – во наказателно отделение в настоящия състав намери следното: С присъда № 106 от 08. 10. 2010 год., постановена по НОХД № 447 / 2010 год. по описа на Окръжен съд - гр. Варна, подсъдимият К. Т. У. е бил признат за невинен в това, че на 23. 04. 2008 год., в [населено място] - летище Варна, при управление на МПС -л.а. „Лексус” рег. [рег.номер на МПС] , нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и чл. 77, ал. 1 от ППЗДвП, като умишлено причинил средна телесна повреда на К. В. Я., изразяваща се в трайно затрудняване движенията на долен крайник за около 40-50 дни, поради което и на основание чл. 304 от НПК, бил оправдан по повдигнатото му обвинение за извършване на престъпление по чл. 342, ал. 3, б.”б” от НК. С атакуваното решение № 21 от 11. 03. 2011 год. постановено по ВНОХД № 435 / 2010 год., по описа на Апелативен съд - гр. Варна, горепосочената присъда на Окръжен съд - гр. Варна е била потвърдена. По депозирания касационен протест: Основният довод който може да бъде изведен от изложеното в протеста, е за допуснато от инстанционните съдилища, в частност от въззивната инстанция, съществено нарушение на процесуалните правила, свързано с извършената оценка на установената по делото доказателствена съвкупност. По същество, въззивната инстанция е приела фактическата обстановка възприета от първоинстанционния съд, като в атакуваното решение е посочено, че е споделен и извършения от Окръжен съд – гр. Варна, анализ на събраните по делото доказателства. В случая, въззивната инстанция не е изпълнила в цялост, вменените й с разпоредбата на чл. 339 от НПК задължения. Това е така защото, от материалите по делото се установява, че са налице съществени различия в заключенията на изслушаните по делото съдебно-медицински експеритзи - единична, тройна и петорна такива. Тези различия обаче, изцяло касаят предмета на доказване по смисъла на чл. 102 от НПК и е следвало да бъдат подложени на детайлен анализ, въпреки обстоятелството, че и първоинстанционния съд, а така и въззивната инстанция са изложили съображения защо са възприели заключенията по единичната и тройната съдебно-медицински експертизи. В настоящият случай, съдилищата по фактите са игнорирали до известна степен факта, че при провеждане на разпита на експертите медици депозирали заключение по петорната съдебно-медицинска експертиза, същите макар и да са работили на база писмени материали, са депозирали аргументирано заключение, което по същество са и защитили в рамките на проведения им разпит в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд. Дотолкова доколкото, различията в депозираните заключения по съдебно-медицинските експертизи са от същностен характер и за преодоляването на които извън всякакво съмнение са необходими специални познания из областта на медицината и с оглед обстоятелството, че по делото е задължително да е налице назначена експертиза, съобразно разпоредбата на чл. 144, ал. 2, т. 2 от НПК, в конкретния случай е следвало да бъде назначена разширена съдебно-медицинска експертиза, която да отстрани противоречията в експертните заключения и същевременно даде необходимите отговори на въпросите от медицинско естество, касаещи обстоятелствата посочени в разпоредбата на чл. 102 от НПК. В обобщение се налага извода за допуснато съществено нарушение на разпоредбите на 14, 107 и чл. 154 от НПК, свързано с проверката и оценката на доказателствата, което е довело до опорочаване на вътрешното убеждение при формиране на решаващите изводи на въззивната инстанция, касателно правилното приложение на закона. Поради горепосоченото, настоящата инстанция намира обжалваното решение за постановено при съществени процесуални нарушения, а оттам и на материалния закон, обстоятелство обуславящо основателността на депозирания касационен протест. С оглед изложеното, Върховният касационен съд на РБългария, първо наказателно отделение намира, че обжалваното решение на Апелативен съд – гр. Варна следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, от стадия на съдебното заседание. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 1, т. 4 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 21 от 11. 03. 2011 год. постановено по ВНОХД № 435 / 2010 год., по описа на Апелативен съд - Варна. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: