5 Р Е Ш Е Н И Е № 3 [населено място] , 16,04,2014 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо търговско отделение , в открито съдебно заседание на двадесети януари, през две хиляди и четиринадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА РОСИЦА БОЖИЛОВА при секретаря Клавдия Дали и като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1711 / 2013 год., за да се произнесе съобрази следното : Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 495/08.01.2013 год. по гр.д.№ 1112/12 год.на Великотърновски окръжен съд , в частта , с която е отменено решение № 324 / 03.07.2012 год. по гр.д. № 3002 / 2011 год. на Горнооряховски районен съд , в частта в която със същото е прието за установено по отношение на [фирма] вземане на [фирма] , размер на 18 469,96 лв. и 1056,36 лв. лихва за забава и вместо това са отхвърлени предявените по реда на чл.422 ал.1 вр. с чл.124 ал.1 ГПК искове за същите суми, претендирани на основание договор за цесия, сключен между първоначалния кредитор на [фирма] - [фирма] / цедент / и ищеца [фирма] / цесионер , с предмет вземания на цедента спрямо [фирма] , на основание договор за предоставяне на телекомуникационна услуга от 01.02.2010 год. и издадени фактури № СМВ 101354 / 13.07.2009 год. / за сума от 8 690,81 лв. / и № СМВ 101586 / 11.08.2010 год. / за сума от 9 779,15 лева /, ведно с договорна лихва от 1056,36 лв. върху присъдените главници , за периода от датата на всяка фактура до 15.09.2011 год. . Касаторът оспорва правилността на въззивното решение , поради постановяването му в противоречие с материалния закон – чл. 99 ал.4 вр. с ал.3 ЗЗД, вкл. в противоречие със задължителна съдебна практика по приложението на разпоредбата, както и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, но без изложение на обстоятелства по този касационен довод. Обсоятелствената част на касационната жалба аргументира неправилността на извода на въззивния съд за липса на доказателства за уведомяване от страна на цедента / предвид представено със самата искова молба уведомление за цесията, изходящо от същия /, както и кумулативно с довода за нелогичност уведомяването от страна на цесионера да бъде лишено от каквито и да било правни последици . Ответната страна - „Е. „ О. - не е взела становище по касационната жалба. С определение № 766 / 16.10.2013 год. касационното обжалване е допуснато по материалноправния въпрос за значението на уведомяването на длъжника за цесията, изходящо от цедента, но извършено с предявяването на исковата молба от цесионера , като настъпил в хода на производството , по предявен от цесионера срещу длъжника иск за събиране на цедираното вземане , факт . Касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК , поради противоречие на въззивното решение със задължителна за въззивна инстанция съдебна практика – постановено по реда на чл.290 ГПК решение № 123 / 24.06.2009 год. по т.д.№ 12 / 2009 год. на ІІ т.о. на ВКС. По правния въпрос : За да отхвърли исковете на [фирма] против [фирма] въззивният съд е приел, че поради неизвършено уведомяване на длъжника за сключения договор за цесия, от страна на кредитора му - цедента [фирма] , на основание чл. 99 ал.4 ЗЗД , същата не е породила действие за ответника и на това основание вземане на същия спрямо цесионера не съществува.Съдът е счел, че удостоверяването на връчването на длъжника , на нотариалната покана от цесионера, в приложенията на която е описано и изходящо от цедента уведомление до длъжника за цесията, не включва удостоверяване връчването и на самите приложения, а уведомяване от страна на цесионера е счел за напълно ирелевантно. С исковата молба цесионерът - кредитор е представил и самото уведомление,изходящо от цедента,описано като приложение на нотариалната покана до длъжника . Това уведомяване в хода на самото съдебно производство въззивният съд не е счел за релевантен за изхода на спора факт, в противоречие с възприетото в решение № 123 / 24.206.2009 год. по т.д.№ 12 / 2009 год. на ІІ т.о. на ВКС. В същото,цитирайки ТР № 1 * от 11.11.1954 год. на ОСГК на ВС - че правно релевантно за действието на цесията е единствено съобщаването й от цедента / стария кредитор /,но не и съобщението, извършено от цесионера / новия кредитор /- съдебният състав е приел,че получаването на уведомлението от цедента, като приложено към исковата молба на цесионера, съставлява надлежно уведомяване на длъжника и поражда за същия правните последици на чл. 99 ал.4 ЗЗД , като следва да бъде съобразено от решаващия съд , в качеството на значим за изхода на спора факт, настъпил след предявяването на иска.Съдът е изходил от липсата на специални изисквания на закона за начина на уведомяването за цесията ,поради което и липсващ логичен аргумент за изключването на този , като възможен начин на достигането й до знанието на длъжника . Настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС напълно споделя дадения в решение № 123 / 24.06.2009 год. по т.д.№ 12 / 2009 год. на ІІ т.о. на ВКС отговор в посочения смисъл: уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата , съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал.3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника , на основание чл.99 ал.4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска , на основание чл. 235 ал.3 ГПК. По основателността на касационната жалба : С оглед отговора на поставения правен въпрос, единственият решаващ извод на въззивния съд - за недоказано уведомяване на длъжника от цедента и на това основание необвързаност на длъжника спрямо цесионера , съгласно чл. 99 ал.4 вр. с ал.3 ЗЗД, независимо от приложено към исковата молба,изходящо от цедента уведомление за цесията,чиято неавтентичност не е оспорена от длъжника - се явява неправилен.Оборването му , обаче, не е достатъчно да обуслови позитивен за ищеца изход на спора, без доказване съществуването на претендираните вземания, като възникнали в полза на цедента , респ. в тежест на длъжника, на основание сключен помежду им договор за предоставяне на телекомуникационна услуга № СМВ от 01.02.2010 година. Въззивното решение не съдържа мотиви относно доказаност на съществуването на вземанията, но съдържа непрецизния извод за признание на факти , без изричното им посочване и без наличие на материализирано в процеса признание на такива, извън установимите пряко от писмени доказателства по делото, като сключването на договора за комуникационна услуга от 01.02.2010 год., издаването / едностранно от цедента / на фактурите за процесните вземания , сключването на договора за цесия от 26.01.2011 год., които въззивният съд е цитирал. Правилно и своевременно - с протокол от 22.05.2012 год. по гр.д.№ 3002 / 2011 год., в доклада си по чл.146 ГПК - първоинстанционният съд е указал на ищеца тежестта за установяване дължимостта на претендираните вземания / съществуване и изискуемост /. Неправилно и в противоречие с чл.145 ал.2 вр. с чл. 7 ал.1 пр. второ ГПК, обаче, първоинстанционният , а предвид съдържащи се във въззивната жалба на ответника - [фирма] изрични доводи за неустановеност на вземанията на ищеца , и въззивният съд, съгласно чл.273 ГПК , не са съдействали в процеса , за изясняване становището на ответника относно обстоятелството оспорва ли съществуването на задължения към цедента, на основание така сключения договор от 01.02.2010 год. , за периодите и в размера, за които са издадени едностранно изходящите от цедента фактури , предвид неясните му и противоречиви изявления.Така във възражението по чл.414 ГПК ответникът е посочил, че „не дължи изпълнение„, а в производството пред първоинстанционния съд оспорва относимостта на издадените едностранно от цедента фактури към договора за комуникационни услуги, на основание който се претендират вземанията / твърди изводимо от съдържанието им издаване по друг договор/.Формално същият е навеждал възражението за несъществуване на вземания по двете фактури , което и в обвързаност с твърдението за неотносимост на последните към договора от 01.02.2010 год. ,не е равнозначно на недължимост на вземанията на основание същия. Едва след наличието на конкретно и ясно,а не противоречиво , становище на ответника относно съществуването на цедираните вземания, за ищцовата страна би възникнала адекватна преценка относно обхвата на дължимото от нея, указано й от съда доказване, с оглед което и преценима допустимостта на нови доказателствени средства в процеса , на основание чл. 266 ал.3 ГПК. По смисъла на чл.133 ГПК , неподаването на отговор от ответника / каквато е настоящата хипотеза / преклудира възможността му да оборва установени в производството факти / каквито , с едностранно изготвени от ползващата ги противна страна фактури , не е налице / , не и правото му на становище по спора изобщо, в който смисъл и подвеждащата неяснота в последното, очевидно възприета в благоприятен за ищеца смисъл, подлежи на преодоляване, без да съставлява нарушение на концентрационното начало в процеса . Липсата на мотиви на въззивното решение , относно съществуването на прехвърлените с договора за цесия задължения и тяхната изискуемост , и относимото към същите процесуално опущение на съда относно изясняване становището на ответника по спора, в съответствие с чл.273 вр. с чл.145 ал.2 вр. с чл.7 ал.1 пр.второ ГПК, изключва възможността за окончателно произнасяне на настоящия съд по правилността на въззивното решение и обуславя връщането му, на основание чл.293 ал.3 ГПК. С оглед изхода на делото, настоящият състав не дължи присъждане на разноски , съгласно чл. 294 ал.2 ГПК . Водим от горното , Върховен касационен съд, първо търговско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 495 / 08.01.2013 год. по гр. д. № 1112 / 12 год. на Великотърновски окръжен съд , в частта , с която е отменено решение № 324 / 03.07.2012 год. по гр.д. № 3002 / 2011 год. на Горнооряховски районен съд , в частта в която със същото е прието за установено по отношение на [фирма] вземане на [фирма] , размер на 18 469,96 лв.главница и 1 056,36 лв. лихва за забава и вместо това са отхвърлени предявените по реда на чл.422 ал.1 вр. с чл.124 ал.1 ГПК искове за същите суми. ВРЪЩА делото на въззивния съд , за постановяване на ново решение по спора . Решението не подлежи на обжалване . ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :