Решение по т.д. №2638/17 на ВКС , ТК, ІІ ро отд. Р Е Ш Е Н И Е №. 18 гр. София, 06.02.2020 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на 29 януари, две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА и при участието на секретаря Силвиана Шишкова като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №2638/17 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на „ИЗИ ШОП“ЕАД-гр. София срещу решение №4517 от 22.06.2017 г., постановено от СГС-ІІ- Б състав по гр.д. №1210/2016 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение от 10.08.2016 г. на СРС,77 с-в по гр.д. № 63246/15 на СРС, с което „ИЗИ ШОП“ЕАД-гр. София е осъден да заплати на основание чл.55 ал.1 ЗЗД на „ХОТЕЛИ МЕНИДЖМЪНТ 2003-ХОЛДИНГ“ АД сумата от 11 450,35 лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска-20.10.2013 г. до окончателното плащане и в частта за разноските. В касационната жалба се навеждат оплаквания за противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. От страна на ответното по касационната жалба дружество „ХОТЕЛИ МЕНИДЖМЪНТ 2003-ХОЛДИНГ“ АД не е депозиран писмен отговор на същата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 5 000 лева и спорът е граждански намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното решение, с което „ИЗИ ШОП“ЕАД-гр. София е осъден да заплати на основание чл.55 ал.1 ЗЗД на „ХОТЕЛИ МЕНИДЖМЪНТ 2003-ХОЛДИНГ“ АД сумата от 11 450,35 лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска-20.10.2013 г. до окончателното плащане, съставът на въззивния съд се е позовал на следното: Ответното дружество „ИЗИ ШОП“ЕАД е придобило по договор за цесия от 21.03.2011 г. вземане на цедента „Търговска банка” АД срещу „Ваканционно селище Веселие“АД, „Бългериън Вип Турс“ООД и С. Н. в размер на 351 886,46 евро, основано на договор за кредит и анекс към него. Длъжниците са уведомени от страна на цедента за цесията с писма от 22.03.2011 г.. С решение на съда по гр.д. № 5455/12 на СРС,32 с-в, Ст.Н.- ищец по евентуалния иск по настоящия спор, е бил осъден да заплати на „Изи Шоп“ЕАД сумата от 5 000 евро-главница-част от цялото вземане в размер на 340 214 евро и 1 671,20 лева-разноски по делото.Решението е влязло в сила и е издаден ИЛ в полза на „Изи Шоп“ЕАД. С решение на ВКС №39/02.04.2014 г. по т.д. №283/14 така постановеното решение на СРС е отменено по реда на чл.303 и сл. ГПК и делото е върнато за ново разглеждане на СРС . Междувременно, преди отмяната, с платежни нареждания от 29.10. 2013 г.и от 30.10.2013 г. са извършени във връзка с постановеното решение по гр.д. № 5455/12 на СПС,32 с-в плащания на сумите по него от страна на дружеството-ищец по настоящия иск по сметка на ответника „Изи Шоп“ЕАД. В ИМ се твърди,че плащанията са направени от страна на осъдения с отмененото решение ответник Н., но от сметката на представляваното от него дружество „ Хотели мениджмънт 2003-Холдинг“АД. Поради оттегляне на иска при повторното /след отмяната по чл.303 ГПК/ разглеждане на спора от първоинстанционния съд производството по иска е прекратено с прот.определение по гр.д. № 19 342/14 на СРС,34 с-в. На 18.04.2013 г. ищецът по настоящия иск „Изи Шоп“ЕАД –гр.София от своя страна прехвърля придобитото с предходна цесия вземане на „Джей Би Ем Ди Консулт“ ЕООД. На база изложеното, с обжалваното въззивно решение съдът е приел, че с последната цесия от 18.04.2013 г вземането, на което ищецът е бил носител по силата на предходната такава от 21.03.2011 г. е надлежно отчуждено в полза на цесионера по нея и следователно ищецът вече не е кредитор на това вземане спрямо ответника-длъжник и липсва каквото и да е основание за задържане от негова страна на получената в изпълнение на отмененото съдебно решение сума като част от общо дължимото вземане, което пък е прехвърлено от ищеца на трето лице с договор за цесия от 18.04.2013 г./ преди завеждане на ИМ по настоящия спор в съда-20.10.2015 г./ и преди извършеното плащане. Счетено е ,също така, че в отношенията между страните по договора за цесия действието на същата се поражда със сключването му и е без значение , дали длъжникът е бил уведомен за това или не. По изложените мотиви искът по чл.55 ал.1,предл. 3 ЗЗД за връщане на платеното, поради отпадане на основанието за това, е уважен със законните последици. С определение № 575 от 18.10.2019 г. , постановено по реда на чл.288 ГПК по настоящото дело, въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по въпроса за задължението на съда, разглеждащ спора по основателността на частичното плащане на един дълг, самото съществуване на който е предмет на друго висящо дело, да спре производството по първото, на основание чл.229 т.4 ГПК, с оглед евентуална недопустимост на постановеното в тази хипотеза решение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното: С решение по гр.д. № 12 830/13 , постановено на 06.07.2015 г на СГС по друго дело е отхвърлен искът на същия ищец срещу С. Н. за цялото вземане в размер на 351 886,46 евро предмет на предходната цесия от 21.03.2011 г.. Производството по спора е било висящо пред въззивна инстанция/ в.т.д. № 2681/17 та САС/ към датата на произнасяне от страна на СГС с обжалваното решение по настоящия спор. Искане за спиране на производството по настоящия спор е правено и пред двете инстанции с надлежна мотивировка и представяне на писмени доказателства във връзка с висящността на съдебно производство по друг спор, за който се твърди, че изходът му се явява от значение за настоящия спор и въззивният съд, без да излага мотиви, защо не е налице основание по чл.229 т.4 ГПК е оставил без уважението искането за спиране. Съгласно задължителните указания по приложението на закона в т.1 на ТР №1/2017 от 09.07.2019 на ОСГТК на ВКС въззивно решение, постановено при наличие на основание за спиране по чл.229, ал.1, т.4 ГПК, е недопустимо. При наличие на основание за спиране по чл.229, ал.1, т.4 ГПК (независимо кога са възникнали предпоставките за това пред първоинстанционния или пред въззивния съд, въззивното решение ще е недопустимо и подлежащо на обезсилване като постановено при наличие на отрицателна процесуална предпоставка за упражняване правото на иск по обусловеното дело –висящ преюдициален спор, от значение за правилното решаване на обусловения спор. При разглеждането на касационната жалба, в случай, че се установи наличието на процесуалната пречка, въззивното решение като недопустимо следва да се обезсили (чл.293, ал.4 ГПК). Делото следва да се върне за ново разглеждане и решаване от друг състав на въззивния съд (освен, ако не подлежи на прекратяване в случаите, когато резултатът по обуславящото дело е от значение за допустимостта на иска по обусловеното), с указания за извършване на необходимите съдопроизводствени действия в зависимост от етапа, на който се намира обуславящото дело. Въззивният съд няма нужда да спира производството, ако междувременно след приключване на съдебното дирене при първоначалното разглеждане на делото до връщането му за ново разглеждане, пречката за разглеждането му е отпаднала и решението по предюдициалния спор е влязло в сила. В настоящия случай тази хипотеза е налице: с Определение № 714/ 13.12.2019 г. по т.д. №718/2019 на ВКС, Второ т.о. постановено по реда на чл.288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на решение №2651/14.11.2018 г. по в.гр.д. № 2681/17 на САС и последното е влязло в сила. С оглед изложеното, обжалваното решение следва да се обезсили и делото да се върне за повторно разглеждане от друг състав на въззивния съд , който да се произнесе с решение по същество, отчитайки изхода по обуславящия спор за съществуването на вземането на „ИЗИ ШОП“ЕАД към С. Р. Н. по договор за цесия от 21.03.2011 г. с предмет вземане на цедента „Търговска банка” АД срещу „Ваканционно селище Веселие“АД, „Бългериън Вип Турс“ООД и С. Н. в размер на 351 886,46 евро, основано на договор за кредит и анекс към него. Спорът за съществуването на това вземане към датата на извършените плащания с платежни нареждания от 29.10. 2013 г.и от 30.10.2013 г., имащи за цел неговото частично погасяване се явява от значение за изхода по настоящия спор с предмет наличието на основание за извършването им, доколкото самото вземане произтича от спорните договорни отношения, а не от влязлото в сила осъдителното решение по гр.д. № 5455/12 на СРС,32 с-в, което в последствие е било отменено по реда на чл.303 ГПК. Обвързаността на ищеца- търговско дружество от договорните правоотношения между Н. и „Изи Шоп“АД към датата на извършените плащания следва от самите твърдения в ИМ, че плащанията са направени от страна на осъдения с отмененото, по реда на чл.303 ГПК, решение ответник Н., но от сметката на представляваното от него дружество „ Хотели мениджмънт 2003-Холдинг“АД. По отношение на разноските : Приложим е чл.294 ал.2 ГПК. Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА решение №4517 от 22.06.2017 г., постановено от СГС-ІІ- Б състав по гр.д. №1210/2016 г. ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за повторно разглеждане от друг състав. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.