О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 427 София, 23.10.2018 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на през две хиляди и осемнадесета година в състав: Председател: Дария Проданова Членове: Емил Марков Ирина Петрова като изслуша докладваното от съдия Петрова ч.т.д. № 1843 по описа за 2018 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба, подадена от ищеца „Сити Дженерал-1”ЕООД, [населено място] против Определение № 11742 от 23.05.2018г. по ч.гр.д.№ 5871/2018г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ-г въззивен състав, с което е потвърдено Определение № 356209 от 08.03.2018г. по гр.д.№ 72828/2016г. на СРС, ІІ г.о., 53 състав за прекратяване на производството по делото по спора, предмет на арбитражно споразумение. Искането е за отмяна на определението на въззивната инстанция и потвърденото с него първоинстанционно определение и връщане на делото за по-нататъшни процесуални действия за разглеждане на спора от сезирания съд. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпроса Валидна ли е арбитражна клауза в конкретен договор, сключен между страни по облигационен спор, съгласно която всяка една от страните може да отнесе спора за разрешаване от „съответния арбитражен съд”, без обаче да възлага изрично спора на конкретна арбитражна институция и следва ли са се приеме, че със същата се цели арбитраж ad hoc, Въведена е допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1,т.1, предл.последно ГПК- противоречие на обжалвания акт с Определение № 281 от 07.05.2012г.по ч.т.д.№ 215/2012г. на І т.о. на ВКС и Определение № 660 от 20.112.2016г. по ч.т.д.№ 2197/2016г. на ІІ т.о. на ВКС. От ответника „Сънеко Груп Инженеринг”ЕООД отговор на частната касационна жалба не е постъпил. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Частната касационна жалба е допустима - т.9,б.”в” на ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС. За да потвърди извода за прекратяване на делото по спора, с който „Сити Дженерал-1”ЕООД е сезирало съда, въззивната инстанция е счела, че позоваването от ответника „Сънеко Груп Инженеринг”ЕООД с отговора на исковата молба на наличие на арбитражна клауза в договора, предмет на делото, задължава съда да прекрати съдебното производство на основание чл.8,ал.1,изр.първо ЗМТА. Приела е за неоснователен довода на ищеца, заявен в исковата молба, че клаузата за арбитраж, уговорена в чл.23 от процесния договор е недействителна, тъй като не съдържа посочване на конкретен арбитражен съд - институция, нито посочване на определен арбитър, за да се приеме, че с нея се цели арбитраж ad hoc. Обосновала е, че разпоредбата на чл.23 от договора от 19.05.2016г. /с предмет възлагане от ищеца на ответното дружество изпълнението на СМР на обект „Хотелски комплекс 4”, [населено място], във връзка с неизпълнението от ответника и развалянето на който, се претендира осъждането на „С. Г. И.” да възстанови заплатени аванси поради отпаднало основание/: „Всички спорове по изпълнението, тълкуването и приложението на договора ще се решават чрез преговори. В случай, че не се постигне споразумение, всяка една от страните може да отнесе спора за решаване от съответния арбитражен съд”, е валидна арбитражна клауза. Мотивирала е, че тя не съдържа посочване на конкретна арбитражна институция, но съобразно тълкуването й на основание чл.20 ЗЗД, е видно, че страните са изразили ясна воля да изключат компетентността на държавния съд при решаването на бъдещи спорове; че в нея не е посочен и конкретен арбитър, който да осъществи арбитраж ad hoc, но съобразно съдебната практика, посочена от първоинстанционния съд /Определение № 391 от 22.05.2012г. по ч.т.д.№ 235/2012г. на ІІ т.о. на ВКС, Определение № 577 от 05.09.2013г. по ч.т.д.№ 2541/2013г. на ІІ т.о. на ВКС и Определение № 255 от 05.2015г. по ч.т.д.№ 936/2015г. на І т.о. на ВКС/, когато страните не са посочили конкретна арбитражна институция или арбитър/арбитри, следва винаги да се приема, че те са изявили воля спорът им да бъде разрешен от инцидентен арбитраж, а за образуване на арбитражния съд се прилагат правилата на чл.11 и чл.12 от ЗМТА С оглед съображенията на въззивния състав, с които е потвърден изводът за прекратяване на производството по делото на основание чл.8,ал.1, изр.първо ЗМТА при позоваване от ответника на арбитражно споразумение, обхващащо спорния предмет, искането за допускане на частното касационно обжалване по поставения в изложението въпрос е основателно. Осъществена е и въведената допълнителна предпоставка. Настоящият състав изцяло се присъединява като отговор на правния въпрос към даденото разрешение в посочените от жалбоподателя Определение № 281 от 07.05.2012г.по ч.т.д.№ 215/2012г. на І т.о. на ВКС и Определение № 660 от 20.112.2016г. по ч.т.д.№ 2197/2016г. на ІІ т.о. на ВКС, които съставляват практика по чл.280,ал.1,т.1, предл последно ГПК: Когато арбитражното споразумение съдържа единствено уговорка за решаване на спора от арбитраж, счита се, че то е за арбитраж ad hoc. Когато споразумението предвижда разрешаването на спора от арбитражна институция, но не съдържа белези, по които постоянно действащият арбитражен орган да може да бъде индивидуализиран, самата арбитражна клауза ще бъде недействителна /нищожна/, а не се превръща в арбитражно споразумение за арбитраж ad hoc, щом като воля за такъв инцидентен арбитраж не е обективирана. С оглед на отговора на правния въпрос, обжалваното определение е неправилно. Очевидно е, че страните са целели да възложат спора на постоянна арбитражна институция. Възлагането на спора на институционен арбитраж изисква непременно да бъде посочена предпочетената от страните арбитражна институция /цитираната от проф. С.. на стр.644 от седмо издание на „Българско гражданско процесуално право” арбитражна практика/. Чрез белезите, посочени в чл.23 от договора, избраната от страните арбитражна институция не може да бъде индивидуализирана, определена, а след като това е невъзможно, арбитражното споразумение е недействително и не се превръща в арбитраж ad hoc, тъй като воля на инцидентен арбитраж не е формирана. Изразената от страните воля да изключат компетентността на държавния съд при решаването на бъдещи спорове, каквото съображение е изложено в обжалваното определение, не е достатъчно за валидността на арбитражното споразумение, което в случая не съдържа никаква идентификация на избраната институция. „Съответен арбитражен съд” не съществува, не може да бъде определен, волята на страните е изцяло неясна и не може да бъде изведена при тълкуване. Допустимо е арбитражното споразумение да предвижда спорът да бъде възложен по избор на ищеца /алтернативно/ на повече от една арбитражни институции, но следва ясно такава възможност да бъде уговорена, както и следва арбитражните институции, между които ищецът има алтернативен избор, да могат да бъдат индивидуализирани. Такива уговорки процесното арбитражно споразумение не съдържа, то е недействително, поради което заведеното пред съда дело не подлежи на прекратяване. Налице е хипотезата на чл.8,ал.1, изр.второ ЗМТА, която преценка е изцяло в компетентността на сезирания съд. На жалбоподателя следва да се присъдят поисканите и доказани разноски за настоящото производство - държавна такса и адвокатско възнаграждение по договор за предоставяне на правни услуги от 15.06.2018г., в който е отразено заплащането на уговореното адвокатско възнаграждение от 2 000лв. в брой. Направените от страната други разноски по делото /в производството пред СРС и СГС/ подлежат на определяне при окончателното разрешаване на спора и искането им за присъждане от ВКС на настоящия етап е неоснователно. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о. О П Р Е Д Е Л И : Отменя Определение № 11742 от 23.05.2018г. по ч.гр.д.№ 5871/2018г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ-г въззивен състав и потвърденото с него Определение № 356209 от 08.03.2018г. по гр.д.№ 72828/2016г. на СРС, ІІ г.о., 53 състав. Връща делото на първоинстанционния съд за по-нататъшни процесуални действия. Осъжда „Сънеко Груп Инженеринг”ЕООД, [населено място] да заплати на „Сити Дженерал-1”ЕООД, [населено място] сумата 2 015лв. разноски за настоящото производство. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: