5 РЕШЕНИЕ № 68 гр. София, 27.04.2022 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в състав: Председател: Мария Иванова Членове: Александър Цонев Филип Владимиров като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 2443/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по следния въпрос: „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички относими доводи и възражения на страните след преценка на относимите към делото доказателства?“. Този въпрос е формулиран във връзка с касационното основание за обжалване- нарушение на съдопроизводствените правила, а именно оплакването, че въззивният съд не е обсъдил доводът, че инициативата за уволнението по чл. 328, ал.2 КТ е имал новоназначения управител, но заповедта за уволнение е подписана от двама изпълнителни директори съгласно учредената законна представителна власт, доколкото според въззивния съд заповедта за уволнение е следвало да се подпише от новоназначения управител. Настоящият състав на ВКС намира следното по формулирания правен въпрос: Трайно установена е практиката на ВКС, че въззивният съд е длъжен да обсъди всички относими доводи на страните чрез преценка на относимите доказателства, което са приети по делото. Затова формулираният въпрос, правнорелевантен и конкретизиран, е за преценка на относимостта на доводът, че инициативата за уволнението по чл. 328, ал.2 КТ е имал новоназначения управител, но заповедта за уволнение не е подписана от нея, а от двама изпълнителни директори съгласно учредената законна представителна власт, доколкото основанието за незаконност на уволнението, посочено в исковата молба е фактът, че заповедта за уволнение по чл. 328, ал.2 КТ не е подписана от новоназначения управител, и въззивният съд е приел, че заповедта за уволнение е следвало да се подпише от новоназначената управителка. Настоящият състав на ВКС счита, че относими към предмета на делото са изтъкнатите от страната по делото доводи и представените в тяхна подкрепа доказателства относно представителната власт на работодателя и начина на формиране на волята на работодателя по чл. 328, ал.2 КТ, защото волята на работодателя за промени в ръководството на предприятието по чл. 328, ал.2 КТ се формира от управителя, с който е сключен новия договор за управление и който съставя своя екип, но се изявява чрез законния представител, за да е налице валидност на волеизявлението. Управителят на предприятието планира, ръководи, организира и контролира трудовия процес и не е необходимо да е законен представител на работодателя. Такава законова предпоставка не е предвидена- управителят от хипотезата на чл. 328, ал.2 КТ да разполага с представителна власт. Работодателят, който е юридическо лице формира и изявява волята си чрез своите органи за управление, които не е задължително да съвпадат като волеобразуващи и волеизявяващи. В хипотезата на чл. 328, ал.2 КТ работодателят формира волята си чрез новоназначения управител, тъй като последният сформира екипа си, но формираната воля се изявява чрез законния представител- първото изискване е материална предпоставка за възникване на потестативното право на работодателя, а второто изискване е за валидността на упражняване на правото на уволнение. При този отговор на поставения въпрос, по съществото на касационната жалба и по съществото на правния спор, настоящият състав на ВКС намира следното: Касационното производство е образувано по касационна жалба на ОББ АД против решение № 30/21г., постановено от Ловешки окръжен съд, с което са уважени исковете на И. М. И. по чл. 344, ал.1, т.1, 2 КТ. Въззивният съд се е произнесъл по следния правен спор: И. М. И. е предявил искове по чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 КТ срещу ОББ АД. В исковата молба навежда следните правопораждащи факти: работил на длъжност „Директор на клон“ в клон Троян, но бил уволнен по чл. 328, ал.2 КТ; в заповедта за уволнение е посочено, че уволнението е заради сключването на нов договор за управление с изпълнителния директор Т. И., но заповедта за уволнение не била издадена от нея, поради което счита, че уволнението е незаконно. В срока за отговор банката е направила следните възражения: Т. И. е новоназначен изпълнителен директор, с когото е сключен договор за управление; инициативата за уволнението изхожда от Т. И., която не може еднолично да подпише заповедта за уволнение, тъй като банката има седем изпълнителни директори и един прокурист, но банката се представлява съвместно от двама от тях, или заедно от един изпълнителен директор и прокурист. За да уважи исковете на И. И. по чл. 344, ал.1, т.1 и 2 КТ, въззивният съд е приел за установено, че ищецът е бил служител от ръководството на предприятието, тъй като е заемал длъжността „директор на клон“ в клон Троян на ОББ АД; че с изпълнителния директор на банката Т. В. И., е сключен нов договор за управление; и уволнението на ищеца е било извършено в изискуемия 9- месечен срок след започване на изпълнение на договора за управление; но заповедта за уволнение не е подписана от изпълнителния директор Т. И., а от други двама изпълнителни директори на банката. Според въззивния съд заповедта за уволнение е следвало да се подпише от изпълнителния директор Т. И.. В същото време въззивният съд не се е произнесъл по възражението на банката, че инициативата за уволнението на ищеца е дошла от изпълнителния директор Т. И. съгласно представен писмен документ по делото, а заповедта за уволнение е подписана от други двама изпълнителни директори с оглед законната представителна власт, за да се обезпечи валидността на заповедта за уволнение. В касациционната жалба на ОББ АД са посочени следните касационни основания: въззивният съд не е обсъдил доводът, че банката се представлява от всеки двама изпълнителни директори заедно или от всеки изпълнителен директор заедно с прокурист; съдът е пренебрегнал доказателството, че инициативата за уволнението на ищеца идва от Т. И.; неправилно е приложен чл. 328, ал.2 КТ като е прието, че управителят следва да подпише заповедта за уволнение. Настоящият състав на ВКС счита, че въззивният съд правилно е приел, че ищецът е бил служител от ръководството на предприятието, тъй като е заемал длъжността „директор на клон“ в клон Троян на ОББ АД; че с изпълнителния директор на банката Т. В. И. е сключен нов договор за управление; и уволнението на ищеца е било извършено в изискуемия 9- месечен срок след започване на изпълнение на договора за управление. Неправилно обаче, в нарушение на материалния закон въззивният съд е приел, че заповедта по чл. 328, ал.2 КТ следва да бъде издадена от управителя, с когото е сключен нов договор за управление, поради съображенията наведени в отговора на правния въпрос. В нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд не е обсъдил доводът на банката, че се представлява от всеки двама изпълнителни директори заедно или от всеки изпълнителен директор заедно с прокурист; съдът е пренебрегнал доказателството, че инициативата за уволнението на ищеца идва от новоназначения управител Т. И.. Поради извършените нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон, решението на въззивния съд е неправилно и следва да се отмени. По съществото на спора, настоящият състав на ВКС счита, че исковете са неоснователни. Банката работодател е взела решение за уволнение на ищеца, заемащ длъжността „Директор на клон Троян“, чрез Т. И., с която е сключен нов договор за управление, в 9- месечния срок от изпълнението на договора, а формираната си вече воля- работодателят е изявил чрез законния представител, за да може заповедта за уволнение да породи правни последици. Заповедта за уволнение отговаря на изискванията на чл. 328, ал.2 КТ, поради което исковете по чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 КТ са неоснователни. С оглед изхода на спора, в полза на банката следва да се присъдят разноски за трите инстанции, включително юрисконсултско възнаграждение, както следва: 100лв.- юрисконсултско възнаграждение за първа инстанция на основание чл. 23, т.1 Наредбата за плащане на правната помощ, 100лв.- юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 23, т.1 от Наредбата за плащане на правната помощ и 132лв., платена държавна такса, 200лв.- юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 23, т.1 и чл. 25а от същата Наредба и 162лв., платена държавна такса, или общо 694лв. за трите инстанции. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО РЕШИ: ОТМЕНЯ решение № 30/21г., постановено по в.гр.д. 103/ 21г. на Ловешки окръжен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ исковете по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ, предявени от ищеца И. М. И. срещу ответника „Обединена българска банка“ АД [населено място]. Осъжда ищеца И. М. И. да плати на ответника „Обединена българска банка“ АД [населено място] 694лв., направени разноски за трите инстанции. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: