2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 857
София, 25.01.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на осми декември две хиляди и десета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ
при секретаря Райна Пенкова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 1068 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
С определение № 1378 от 06.10.2009 година е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.2 и т. 3 ГПК касационно обжалване на решение № 148 от 23.04.2009 г. по гр.д. № 204/2009 г. на Великотърновски окръжен съд, с което са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, предявени от Е. Г. Е. от[населено място] против [фирма], Т. поделение[населено място] за отмяна на дисциплинарно уволнение, извършено със заповед № РД-09-96 от 15.04.2008 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ.
Касационно обжалване е допуснато поради наличие на противоречива практика по обуславящите изхода на делото материалноправни въпроси по приложението на чл. 193 КТ и чл. 195, ал.1 КТ, а именно: следва ли обясненията на работника да бъдат приети в рамките на провеждащо се дисциплинарно производство; необходимо ли е в заповедта за уволнение да бъде посочена датата на всяко от констатираните нарушения и в какво се състоят те от обективна и субективна страна, които въпроси се явяват и от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото.
В обжалваното въззивно решение на Великотърновски окръжен съд е прието, че обясненията на уволнената служителка са дадени относно дисциплинарните нарушения, за които е наказана и са достигнали до работодателя преди налагане на дисциплинарното наказание, с което изискванията на чл. 193, ал.1 КТ са изпълнени. Прието е, че когато в заповедта за уволнение е посочен периода, в който са допуснати дисциплинарните нарушения и от изложеното в заповедта може да се узнае каква е конкретната причина, на която се основава уволнението, изискванията на чл. 195, ал.1 КТ за мотивиране на заповедта са изпълнени точно.
В противоречие с формираното становище по приложението на чл. 193, ал.1 КТ, в решения на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд: № 119 от 09.02.2000 г. и решение № 130 от 21.04.1997 г. по гр.д. № 142/1997 г. е прието, че обясненията на провинилия се служител трябва да бъдат дадени пред работодателя в рамките на дисциплинарно производство по налагане на наказанието - съответно, дадените извън това производство обяснения нямат правно значение.
Формираното във въззивното решение становище по приложението на чл. 195, ал.1 КТ е в противоречие с решения на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд: № 700 от 10.08.1999 г. и № 148 от 17.02.2000 г., в които е прието, че непосочването на точните дати на извършване на нарушението, както и липсата на описание на нарушението с обективните и субективните му признаци съставляват нарушение на чл. 195, ал.1 КТ, обуславящ извод за незаконност на уволнението.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира за правилно становището по приложението на чл. 193, ал. 1 КТ, формирано в обжалваното въззивно решение.
Както вече Върховният касационен съд се е произнесъл с решение № 171 от 23.02.2010 г. на по гр. д. № 68/2009 г., I. г. о., решение № 205 от 26.03.2010 г. на по гр. д. № 267/2009 г., I. г. о.; решение № 237 от 24.06.2010 г. по гр. д. № 826/2009 г., IV г.; решение № 322 от 5.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 301/2009 г., I. г. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК за уеднаквяване на съдебната практика и точното приложение на чл. 193 КТ, Кодексът на труда не съдържа разпоредби за откриване на специална процедура за дисциплинарно производство; необходимо и достатъчно за изпълнението на чл. 193 КТ е преди налагане на наказанието работодателят да поиска обяснения от работника или служителя за действия или бездействия, които счита за нарушения на трудовите задължения.
Правилно е и формираното в обжалвания съдебен акт становище по приложението на чл. 195, ал.1 КТ. Задължението по чл. 195, ал.1 КТ за мотивиране за заповедта за уволнение е въведено с оглед изискването на чл. 189, ал.2 КТ за еднократност на наказанието; с оглед съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и възможността на наказания работник за защита в хода на съдебното производство по чл. 344, ал.1, т.1 КТ. Когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта отговаря на чл. 195, ал.1 КТ - нарушението на трудовата дисциплина трябва да е посочено по разбираем за работника начин; да са посочени осъществените от работника действия или бездействия, които са в разрез със закона или с въведените от работодателя технологични изисквания при осъществяване на трудовата функция. В същия смисъл Върховният касационен съд се е произнесъл в решение № 722 от 03.01.2011 г. по гр.д. № 518/2009 г. на Четвърто гражданско отделение; решение № 676 от 12.10.2010 г. по гр.д. № 999/2009 г. и решение № 379 от 24.06.2010 г. по гр.д. № 410/2009 г. на Четвърто гражданско отделение, постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Правилни са и формираните във въззивното решение изводи по приложението на чл. 195 КТ досежно изискването за посочване кога е извършено дисциплинарното нарушение. Както вече Върховният касационен съд се е произнесъл в решение № 676 от 12.10.2010 г. по гр.д. № 999/2009 г. на Четвърто гражданско отделение, постановено в производство по чл. 290 ГПК, когато нарушенията са осъществявани в рамките на определен период; когато спецификата на изпълняваната работа не позволява откриване на точния ден и час на извършването им предвид невъзможността за отчитане на отделните действия, а контролирането им е възможно само като краен резултат, изискванията на чл. 195, ал.1 КТ са изпълнени с посочване на периода на извършване на поредицата от нарушения.
В решението на Великотърновски окръжен съд е прието, че ищцата Е. Г. Е. е изпълнявала по трудов договор длъжността “заместник директор финанси, Той и главен счетоводител” към [фирма], Т. поделение[населено място]. Трудовото правоотношение е било прекратено от работодателя със заповед № РД-09-96 от 15.04.2008 г., на основание чл. 330, ал.2, т.6 КТ за допуснати дисциплинарни нарушения по чл. 187, т.3, т.7 и т.10 КТ в периода 02.07.2007 г. – 05.03.2008 г., изразяващи се в липса на контрол при изготвяне на първичните счетоводни документи; нарушения при отпускане и отчитане на служебни аванси и командировки; непровеждане на инструктаж и неосъществяване на контрол при извършването на инвентаризация. Прието е, че уволнението е извършено законно, при спазване на изискванията на чл. 193 КТ; при доказано извършване на дисциплинарните нарушения; че заповедта за уволнение отговаря на изискванията на чл. 195, ал.1 КТ, както и че наложеното наказание е съобразено тежестта на допуснатите нарушения.
В касационната жалба против въззивното решение, подадена от Е. Г. Е. се поддържа, че съдът е приложил неправилно чл. 193 КТ и чл. 195 КТ, тъй като обясненията на служителката не са дадени и приети в рамките на открито дисциплинарно производство; в заповедта за уволнение не са посочени дати за отделните нарушения; не са посочени и индивидуализиращите нарушенията обективни признаци. Изложени са оплаквания за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила – поддържа се, че съдът не е обсъдил доказателствата по делото в тяхната цялост и в частност приетата икономическа експертиза и длъжностна характеристика, от които се установява, че уволнената служителка не е допуснала нарушения на трудовата и финансова дисциплина, както и че наказанието е наложено за неизпълнение на задължения, които не са и вменени като трудови функции. Въведено е и оплакване за неправилно определяне на съдебните разноски и в частност възлагане в тежест на ищцата на разноски за държавни такси възнаграждение на вещо лице, които не дължат предвид характера на производството.
Ответникът по касационната жалба [фирма], Т. поделение[населено място] я оспорва като неоснователна и моли да бъде оставено в сила въззивното решение. Претендира съдебни разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира касационните оплаквания за неоснователни.
Предвид гореизложените мотиви по приложението на 193, ал.1 КТ, оплакването за приемане на писмените обяснения на служителката извън „открито дисциплинарно производство” са неоснователни. Дадените от служителката писмени обяснения относно дисциплинарните нарушения, за които е наказана, са изискани и приети от работодателя преди налагане на наказанието, с което изискванията на закона са изпълнени.
Неоснователно е и касационното оплакване за неправилно приложение на чл. 195, ал.1 КТ. Заповед за уволнение № РД-09-96 от 15.04.2008 г. е мотивирана съобразно изискванията на закона – посочени са нарушителят, нарушението с всичките му обективни признаци, както и времето на извършването му (периода, в който е осъществявано), както и законния текст, въз основа на който е наложено наказанието.
Въззивното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Съдът е обсъдил относимите към спорното право доказателства, въз основа на които е формирал извод, че извършването на дисциплинарните нарушения е доказано. Този извод се подкрепя и от приетото заключение на съдебно-счетоводна експертиза, в която се потвърждават фактите, че са били отпускани суми като служебен аванс, без да е отчетен предходен такъв или без да са извършвани служебни разходи (констатацията, че сумата впоследствие е възстановена е без правно значение за факта на нарушението); признавани са разходи за таксиметров превоз; заплащани са командировъчни средства за извършване на синдикална дейност; непрецизно са били попълвани първични счетоводни документи – нарушения, сочещи за неизпълнение на основни трудови функции за длъжността “заместник директор финанси, Той и главен счетоводител”, свързани с контрол на цялостната финансово счетоводна отчетност на предприятието работодател.
Касационното оплакване за неправилно определяне на съдебните разноски е основателно. В нарушение на чл. 359 КТ, съгласно който текст за работниците и служителите производството по трудови дела е безплатно (не се дължат предвидените в чл. 71 ГПК и чл. 76 ГПК такси и разноски по делата) съдът е възложил в тежест на ищцата направените от работодателя разноски за държавни такси и възнаграждения за вещи лица общо в размер на 340, 40 лева. По силата на чл. 78, ал.3 вр. с ал. 8 ГПК ищцата дължи на ответника работодател направените съдебни разноски за процесуално представителство в размер на 200 лева до приключване на въззивното производство, в която част решението следва да бъде оставено в сила, както и сумата 200 лева, съставляващи съдебни разноски за касационното производство.
Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 148 от 23.04.2009 г. по гр.д. № 204/2009 г. на Великотърновски окръжен съд в частта му, с която Е. Г. Е. от[населено място] е осъдена да заплати на [фирма], Т. поделение[населено място] съдебни разноски за разликата над сумата 200 лева до 540, 40 лева.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.
ОСЪЖДА Е. Г. Е. от[населено място], с ЕГН [ЕГН] да заплати на [фирма], Т. поделение[населено място] сумата 200 (двеста) лева съдебни разноски.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|