8
Р Е Ш Е Н И Е
№ 26
София, 23.02.2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Жанин Силдарева
ЧЛЕНОВЕ:Дияна Ценева
Светлана Калинова при участието на секретаря Даниела Никова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 3024 от 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Н. Н., Г. Д. Н. и М. Д. Н., представлявана от своя законен представител А. Н. Н., срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, постановено на 22.04.2016г. по в.гр.д.№6/2016г., с което след частична отмяна на решението на първоинстанционния съд до делба са допуснати: самостоятелен обект с идентификатор 00702.529.209.1.6 с предназначение склад и площ 17.61кв.м.; самостоятелен обект с идентификатор 00702.529.209.1.7 с предназначение склад и площ 10.10кв.м.; самостоятелен обект с идентификатор 00702.529.209.1.8 с предназначение друг вид самостоятелен обект и с площ 23.05кв.м.; самостоятелен обект с идентификатор 00702.529.209.1.9 с предназначение гараж и с площ 22.70кв.м., всички находящи се в сграда с идентификатор 00702.529.209 по КК на [населено място], между съсобственици В. Г. Н. с квота 15/18 идеални части; А. Н. Н. с квота 1/18 идеална част; Г. Д. Н. с квота 1/18 идеална част и М. Г. Н. с квота 1/18 идеална част.
С определение №565/23.11.2016г., постановено по настоящето дело, касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса възможно ли е придобиване на избено помещение по давност от трето лице, което не притежава жилище в сградата в режим на етажна собственост и да извършва прехвърлителна сделка с идеални части от складови помещения.
Касаторите поддържат, че обжалваното решение е неправилно, тъй като изводите на въззивния съд не са основани на анализ на всички събрани по делото доказателства, а само на доказателствата, представени от предявилия иска за делба съсобственик. Молят същото да бъде отменено.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба В. Г. Н. изразява становище, че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения.
Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290, ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното:
В. Г. Н. е предявил срещу А. Н. Н., Г. Д. Н. и М. Д. Н. иск за делба на пет обекта, нанесени със самостоятелни идентификатори в КК на [населено място] с твърдението, че са съсобствени между страните при посочените в исковата молба квоти.
Производството е във фазата по допускане на делбата.
С решението на първоинстанционния съд до делба е допуснат само самостоятелен обект, представляващ гараж с площ от 20.10кв.м. с идентификатор 00702.529.209.1.5, докато по отношение на останалите обекти искът за делба е отхвърлен.
С обжалваното решение е прието, че до делба следва да бъдат допуснати и обекти с идентификатори 00702.529.209.1.6; 00702.529.209.1.7; 007.529.209.1.8 и 00702.529.209.1.9.
Прието е, че В. Г. Н. и Д. Г. Н. /наследодател на съделителите А. Н. Н., Г. Д. Н. и М. Д. Н./ са синове на Г. Д. Н., починал на 19.02.1996г. като покойният наследодател е оставил като наследник по закон и преживяла съпруга С. А. Н.. Прието е за установено, че по време на брака С. и Г. Н. са придобили възмездно собствеността върху ПИ 00702.529.209 по КК на [населено място] /стар идентификатор парцел VIII-745 в кв.62 по регулационния план на града/ с н.а.№647 от 14.12.1971г., том IV, н.д.№1356/1971г. и в периода 1989г.-1992г. построили в него триетажна с приземен и тавански етаж жилищна сграда.
Прието е, че с н.а.№1019 от 19.11.1991г., том VI, н.д.№ 1667/1991г. Г. и С. Н. са прехвърлили срещу задължение за издръжка и гледане на сина си В. Н. първия етаж от сградата, състоящ се от един апартамент, ведно с 1/3 ид.част от дворното място, 1/3 идеална част от таванския етаж и 1/3 идеална част от общите части на сградата, а с н.а.№1020 от 19.11.1991г., том VI, н.д.№1668/1991г. са прехвърлили срещу задължение за издръжка и гледане на сина си Д. Г. Н. втория етаж от сградата, състоящ се от един апартамент, ведно с 1/3 идеална част от дворното място, 1/3 идеална част от таванския етаж и 1/3 идеална част от общите части на сградата. Правото на собственост върху третия етаж на сградата, построена в груб вид, ведно с 1/3 идеална част от тавана, Г. и С. Н. са прехвърлили на А. Г. М. и В. К. М. /н.а.№9 от 14.01.1992г., том I, н.д.№20/1992г./, като в нотариалния акт е отбелязано, че извън предмета на сделката са приземния етаж и дворното място.
Посочено е, че на 15.05.2014г. е съставен н.а.№149, том I, рег.№1276, н.д.№141/2014г., с който С. А. Н. и В. Г. Н. са признати за собственици по наследство, сделка и давност на процесните 5 обекта – три склада и два гаража, находящи се в приземния етаж на сградата, при квоти 12/18 ид.части за С. и 3/18 ид.части за В., след което с н.а.№150 от същата дата С. Н. е дарила на сина си В. Н. своите 12/18 ид.части.
Въз основа на заключението на СТЕ, изготвено от в.л.Б. К., е прието за установено, че сградата е построена по одобрен архитектурен проект и след издадено строително разрешение №158/27.07.1989г. за построяване на приземен и първи етаж и разрешение за строеж №157/23.08.1991г. за надстрояване с втори и трети етажи, като одобреният архитектурен проект предвижда три жилищни етажа с по едно жилище на всеки етаж; тавански етаж с четири складови помещения; приземен етаж с височина 2.40м., състоящ се от два гаража /единият с вход от юг, а другият с вход от запад от двора/, две складови помещения и едно помещение, означено като „стая за възрастни хора“. Прието е, че тези обекти са построени и налични и понастоящем, като промяна на предназначението им по надлежния ред не е извършвана, но трите складови помещения в етажа понастоящем се ползват като жилище, като едното е преустроено в санитарен възел-баня, тоалетна, за което няма строителни книжа и достъпът до тях се осъществява от коридор, в който се влиза от вратата на стълбищната площадка, а всяка стая е с отделен вход от този коридор. Посочено е, че според вещото лице тези обекти не са самостоятелни, доколкото два от тях са складови, а третият – „стая за възрастни хора“, какъвто самостоятелен обект не съществува по ЗУТ и фактът, че се ползват за живеене не ги прави жилище. Посочено е, че според заключението на в.л.В. Г. няма пречка тези три помещения /две складови и стаята за възрастни хора/ да се заснемат в КК като самостоятелни обекти, тъй като според одобрения архитектурен проект не е налице функционална връзка между жилищните етажи и тези три приземни помещения, която да ги прави принадлежност към жилищата.
С оглед извършените през 1991г. и 1992г. разпоредителни сделки, с които на В. Н. и Д. Н. е прехвърлено правото на собственост върху апартаментите съответно на първи и втори жилищен етаж заедно с 1/3 ид.част от дворното място, 1/3 ид.част от таванския етаж и 1/3 ид.част от общите части на сградата, а на А. Г. М. и В. К. М. – правото на собственост върху апартамента на третия етаж, заедно с 1/3 ид.част от тавана /без идеални части от дворното място и приземния етаж/, въззивният съд е приел, че към всяко от жилищата има складови помещения в таванския етаж, с което е изпълнено изискването на чл.40, ал.1 ЗУТ. Прието е, че няма пречка едно жилище да има повече от едно складово помещение, но в конкретния случай одобреният проект за сградата не предвижда функционална връзка между жилищните етажи и трите приземни помещения, която да обуслови принадлежност на приземните стаи към жилищата, нито тези помещения са ползвани като принадлежащи такива към жилищата от момента на построяването на сградата и понастоящем. Поради това е прието, че трите помещения в приземния етаж /двете складови помещения и стаята за възрастни хора/, не са принадлежности към самостоятелните жилищни обекти в сградата, не са със статут на общи по предназначение части на сградата, а представляват самостоятелни обекти по смисъла на §5, т.39 ДР на ЗУТ и §1, т.1 ЗКИР – всяко едно от тези помещения съставлява обособена част от приземния етаж, има самостоятелен вход, самостоятелно функционално предназначение, няма пречка да се ползва самостоятелно /отделно от жилищата/ и така се ползват от построяването на сградата, заснети са по КК като самостоятелни обекти с посочено предназначение. Прието е, че заснемането с предназначение „склад“ с оглед установеното по делото, не означава, че са складови помещения към жилищата. Поради това е прието, че тези три помещения следва да бъдат допуснати до делба.
Прието е, че до делба следва да бъде допуснат и находящия се в приземния етаж гараж с идентификатор 00702.529.209.1.9, тъй като възражението за придобивна давност на съделителите А., Г. и М. Н. е заявено в първото по делото съдебно заседание, поради което се явява преклудирано и съответно недопустимо да бъде разгледано.
Въпросът, произнасянето по който е обосновало наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касае възможността избено помещение да бъде придобито по давност от лице, което не притежава жилище в сграда в режим на етажна собственост, което след признаване на правата му по реда на чл.587, ал.2 ГПК да извърши прехвърлителна сделка с идеални части от такова помещение.
В практиката си ВКС последователно и непротиворечиво приема, че доколкото складовите обекти са принадлежност към жилищните обекти, като такива те съгласно разпоредбата на чл.98 ЗС следват главната вещ и по изключение могат да бъдат придобивани отделно от жилищните обекти в сграда в режим на етажна собственост чрез правни сделки или по давност единствено от лица, които притежават жилищни обекти в сградата /решение №207/16.06.2011г. по гр.д.№867/2010г. на Второ ГО на ВКС; решение №45/04.05.2012г. по гр.д.№482/2011г. на Второ ГО на ВКС; решение №172/12.10.2015г. по гр.д.№1167/2015г. на Първо ГО на ВКС/.
Настоящият състав на Първо ГО на ВКС споделя това становище, като приема, че преценката дали едно помещение /складов обект, находящ се в тавана или в зимника/ представлява принадлежност към жилищен обект в сградата в режим на етажна собственост или е самостоятелен обект на право на собственост следва да бъде направена към момента, в който настъпва ефектът на съответния придобивен способ /сделка или придобивна давност/, въз основа на който се поддържа, че е придобито правото на собственост от лицето, което не притежава самостоятелен обект в сградата. Даденото от ВКС разрешение на поставения въпрос е приложимо само в хипотеза, при който складовите обекти не представляват самостоятелни обекти на право на собственост. Когато складовите обекти са самостоятелни или са принадлежност към дворното място, те могат да бъдат придобивани от трети лица, вкл. и от съсобственици на дворното място /решение №172/12.10.2015г. по гр.д.№1167/2015г. на Първо ГО на ВКС/. Предмет на самостоятелно придобиване може да бъде само такава част от жилищна сграда, която е обособена като самостоятелен обект /жилище, ателие и др./ или отговаря на изискванията на действащия устройствен закон за такъв обект.
По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище, настоящият състав приема следното:
Обжалваното решение е валидно, процесуално допустимо, но по същество неправилно в частта, с която са определени делбените права на съделителите поради неправилно приложение на материалния закон /чл.98 ЗС/.
След като по одобрения архитектурен проект е предвидено изграждане на 4 складови помещения в таванския етаж и на две складови помещения и едно помещение, означено като „стая за възрастни хора“ в приземния етаж, правилно въззивният съд е приел, че към всяко жилище са предвидени складови помещения в таванския етаж, с което е изпълнено изискването на чл.40 от Наредба №5 за правила и норми по ТСУ от 1977г., действала към момента на проектиране и построяване на сградата. Правилно е прието също така, че няма пречка едно жилище да има повече от едно складово помещение с оглед установените с наредбата правила. Неправилно обаче, извършвайки преценка за броя складови помещения към всяко едно от жилищата в сградата и най-вече за самостоятелния статут на процесните помещения съдът е основал извода си само и единствено на констатациите за липсващата към настоящия момент функционална връзка между жилищните етажи и трите помещения в приземния етаж, които са предмет на делбата.
Както беше отбелязано по-горе, преценката за това дали едно складово помещение представлява принадлежност към жилищен обект или самостоятелен обект на право на собственост следва да се извърши към момента на осъществяването на съответния придобивен способ. В случая, след като по волята на първоначалните собственици на сградата приземният етаж е останал извън предмета на разпореждане с жилищните обекти само при сключването на договора за продажба, обективиран в н.а.№9 от 14.01.1992г., том I, н.д.№20/1992г., неправилно въззивният съд е приел, че двете складови помещения в приземния етаж не представляват принадлежност към жилищата на първи и втори етаж от сградата. С оглед предназначението на тези помещения според архитектурния проект, според който същите не са проектирани като самостоятелни обекти, изразената при сключването на договорите за прехвърляне правото на собственост върху първи и втори жилищен етаж срещу задължение за издръжка и гледане през 1991г. воля и при липсата на доказателства към този момент двете складови помещения в приземния етаж да са били обособени фактически като самостоятелни обекти, следва да се приеме, че са включени в предмета на извършените през 1991г. разпоредителни сделки в полза на В. Н. и Д. Н. – собствениците на дворното място не биха могли да запазят право на собственост върху несамостоятелни обекти в жилищната сграда след извършените разпоредителни сделки с всички самостоятелни жилищни обекти. Същият извод следва да бъде направен и по отношение на помещението, обозначено в архитектурния проект като „стая за възрастни хора“, за което по делото не е установено да е отговаряло на изискването за самостоятелен обект от какъвто и да е вид по смисъла на Наредба №5 от 1977г. И след като С. А. Н. след извършените през 1991г. и 1992г. разпоредителни сделки не е притежавала самостоятелен жилищен или друг самостоятелен обект в сградата, неправилно въззивният съд е приел, че е могла да придобие по давност идеални части от процесните помещения. Процесните помещения са съсобствени между съделителите при квоти 3/6 ид.части за В. Г. Н. и по 1/6 ид.част за А. Н. Н., Г. Д. Н. и М. Д. Н., както и следва да бъде допусната делбата. Делбата на тези помещения следва да се приеме за допустима, тъй като не са били разпределени между собствениците на първи и втори жилищен етаж до настоящия момент. Поради това на основание чл.293, ал.1 ГПК в частта, с която помещенията със самостоятелни идентификатори към настоящия момент са допуснати до делба обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. За ирелевантно следва да се приеме обстоятелството, че С. Н. и Г. Н. са живеели в приземния етаж – нито етажът, нито помещенията в него са представлявали самостоятелен обект по смисъла на Наредба №5 от 1977г. и Наредба №3/2005г.
При същите квоти следва да бъде допусната делбата и на гаража с идентификатор 00702.529.209.1.9, тъй като от показанията на изслушаните по делото свидетели е установено, че гаражите са били ползвани само от В. Г. Н. и Д. Г. Н. след извършването на разпоредителните сделки, но не е установено всеки един от тях да е ползвал съответния гараж с намерението да го придобие в индивидуална собственост, нито да е противопоставил подобно намерение. Поради това, независимо, че възражението за придобивна давност е направено от наследниците на Д. Г. Н. своевременно в първото по делото съдебно заседание /чл.342 ГПК/, същото следва да се приеме за неоснователно.
По реда на чл.293, ал.2 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която са определени делбените права на страните от допуснатите до делба помещения в приземния етаж и гараж и вместо това делбата бъде допусната при посочените по-горе квоти.
С оглед изхода на спора в полза на касаторите следва да бъде присъдена сумата 355лв., представляваща направените пред настоящата инстанция разноски по приложен списък.
По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, постановено на 22.04.2016г. по в.гр.д.№6/2016г. в частта, с която между съделителите В. Г. Н., А. Н. Н., Г. Д. Н. и М. Г. Н. е допусната делба на самостоятелен обект с идентификатор 00702.529.209.1.6 с предназначение склад и с площ 17.61кв.м.; самостоятелен обект с идентификатор 00702.529.209.1.7 с предназначение склад и с площ 10.10кв.м.; самостоятелен обект с идентификатор 00702.529.209.1.8 с предназначение друг вид самостоятелен обект и с площ 23.05кв.м. и самостоятелен обект с идентификатор 00702.529.209.1.9 с предназначение гараж и с площ 22.70кв.м., находящи се в сграда с идентификатор 00702.529.209.1, построена в ПИ с идентификатор 00702.529.209 по КК на [населено място].
ОТМЕНЯ въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, постановено на 22.04.2016г. по в.гр.д.№6/2016г. в частта, с която са определени делбените права на В. Г. Н., А. Н. Н., Г. Д. Н. и М. Г. Н. от допуснатите до делба самостоятелен обект с идентификатор 00702.529.209.1.6 с предназначение склад и с площ 17.61кв.м.; самостоятелен обект с идентификатор 00702.529.209.1.7 с предназначение склад и с площ 10.10кв.м.; самостоятелен обект с идентификатор 00702.529.209.1.8 с предназначение друг вид самостоятелен обект и с площ 23.05кв.м. и самостоятелен обект с идентификатор 00702.529.209.1.9 с предназначение гараж и с площ 22.70кв.м., находящи се в сграда с идентификатор 00702.529.209.1, построена в ПИ с идентификатор 00702.529.209 по КК на [населено място] и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ делбените права на съделителите от допуснатите до делба самостоятелен обект с идентификатор 00702.529.209.1.6 с предназначение склад и с площ 17.61кв.м.; самостоятелен обект с идентификатор 00702.529.209.1.7 с предназначение склад и с площ 10.10кв.м.; самостоятелен обект с идентификатор 00702.529.209.1.8 с предназначение друг вид самостоятелен обект и с площ 23.05кв.м. и самостоятелен обект с идентификатор 00702.529.209.1.9 с предназначение гараж и с площ 22.70кв.м., находящи се в сграда с идентификатор 00702.529.209.1, построена в ПИ с идентификатор 00702.529.209 по КК на [населено място] както следва:
3/6 идеални части за В. Г. Н.;
1/6 идеална част за А. Н. Н.;
1/6 идеална част за Г. Д. Н.;
1/6 идеална част за М. Г. Н..
ОСЪЖДА В. Г. Н. с ЕГН [ЕГН] да заплати на А. Н. Н. с ЕГН [ЕГН], Г. Д. Н. с ЕГН [ЕГН] и М. Д. Н. с ЕГН [ЕГН], малолетна, действаща чрез своята майка и законен представител А. Н. Н., сумата 355лв. /Триста петдесет и пет лева/, представляваща направените по делото разноски.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
|