Р Е Ш Е Н И Е
№ 308/2011
гр. София 13.03.2012 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в съдебно заседание на 03 ноември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШEВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
При секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова гр.д. № 1134 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищците П. А. С., Г. П. Н., Д. П. Б., Е. Г. С. и Г. Д. С., всички чрез адв.И. Ж. срещу решение № 223/10.05.2010 г. по в.гр.дело № 891/2009 г. на Добричкия окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 56/27.04.2009 г. по гр.дело № 19/2007 г. на Девненския районен съд. В хода на делото са починали ищецът П. Г. С., заместен от наследниците по закон – П. А. С.-съпруга и низходящи Г. П. Н. и Д. П. Б.. Починала е ищецът Д. Г. С. и е заместен от наследниците по закон – Е. Г. С. съпруга и Г. Д. С. – син. Починалата в хода на делото Г. П. С. е заместена от наследниците по закон Е. Г. С., Г. П. Н. и Д. П. Б.. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявения от жалбоподателите иск срещу Д. С. Х. за отстъпване собствеността и предаване владението върху недвижимия имот – 40 кв.м. от дворно място, находящо се в [населено място], [улица], цялото с площ от 250 кв.м., ПИ * в кв.* *-ти м.р., идентичен с ПИ *, кв.*, * м.р. върху който е построена едноетажна жилищна постройка – къща от кирпич на осн.чл.108 ЗС, отхвърлен е предявения иск срещу същата ответница за осъждането на последната да възстанови предишното състояние на процесния имот, като премахне незаконно изградената жилищна постройка и е отхвърлен предявения от жалбоподателите иск с пр.осн.чл.431ал.2 ГПК/отм./ за обезсилване на нот.акт № */2004 г. в частта, в която ответницата е приета за собственик на едноетажна жилищна сграда, състояща се от две стаи, салон и тоалет.
Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост.
Ответницата по жалбата Д. Х., чрез адв. Б. Ж. в писмен отговор е изразила становище за неоснователност на касационната жалба по същество.
С определение № 734/06.07.2011 г., постановено по делото е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280,ал1,т.3 ГПК по правния въпрос – какво е основанието за възникване правата по ЗУПЛЗПДДМ - по силата на закона или възоснова на издаденото удостоверение по чл. 4 от закона.
Върховният касационен съд, състав на II г.о. като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирани страни и е процесуално допустима.
Въззивният съд е приел, че предявените искове с пр.осн.чл.108 ЗС и чл.109 ЗС са неоснователни. Прието е, че жалбоподателите-ищци се легитимират като собственици на имот пл. № *в кв.* в [населено място] възоснова на договор за доброволна делба и продажба, сключени при действието на регулационния план на [населено място], одобрен със Заповед № 59/11.06.84 г. При действието на същия план се легитимира като собственик и ответницата по жалбата-ответник по иска възоснова на договор за продажба, извършен с н.акт № */01.07.2004 г. Прието е, че при действието на този план правата на жалбоподателите са върху имот пл. № *, а тези на ответницата върху имот пл. № *, които са съседни и са включени в общ парцел *, кв.* отреден за [жк], че претенцията, заявена с иска за собственост е за терен, върху който е построена сграда. Като е взел предвид твърденията в исковата молба съдът е приел, че процесната сграда е изградена за времето от 1935 до 1940 г. в парцел държавна собственост, че А. И. П., наследодател на праводателите на ответницата и семейството му не са притежавали друго жилище и са ползвали сградата за такова жилище. За да направи извода съдът е взел предвид и показанията на св.К. Б. С.. Възоснова на тези факти е прието, че са налице предпоставките, предвидени в чл.1,ал.1,б.”а-в” от ЗУПЛЗПДДМ и чл.4 от правилника за приложение на този закон. С оглед на това съдът е извел извода, че процесната сграда е собственост на А. И. П., че на същия е признато право на строеж върху държавна земя съобразно разпоредбите на чл.1,ал.1 от ЗУПЛЗПДДМ в обем на 1/2 ид.част, тъй като в същото дворно място е изградена и сграда на наследодателя на ищците. Прието е, че правото на собственост върху сградата и ограниченото вещно право са придобити по силата на закона при наличието на предвидените в него предпоставки и за легитимацията на собственика е без значение липсата на издадено удостоверение с констативно действие по чл.4 от ЗУПЛЗПДДМ.
Съдът е приел, че след като ищците не претендират право на собственост върху жилищната сграда и това право е придобито от А. П., а впоследствие валидно отчуждено от наследниците му в полза на ответницата искът с пр. осн. чл. 108 ЗС е неоснователен. С оглед неоснователността на ревандикационния иск съдът е приел за неоснователен и иска с пр.осн.чл.109 ЗС за премахване на процесната сграда, както и предявения иск за обезсилване на н.акт № */2004 г. в частта, касаеща процесния имот.
По правния въпрос:
Със Закона за уреждане правата на лицата, които са заели или получили държавни дворни места, в сила от 13.11.1956 г. се признава правото на строеж върху държавна земя на всички лица, които от 15.11.1934 г. до 15.12.1951 г. са заели или получили без основание държавни дворни места в строителните граници на населените места. В чл.1-ви от закона са предвидени предпоставките, при наличие на които се признава право на строеж върху държавна земя. Тези предпоставки са: 1. лицата, които от 15.11.1934 г. до 15.12.1951 г. са заели или получили без основание държавни дворни места в строителните граници на населените места до 01.09.1956 г. да са застроили върху тези места жилища или да са започнали жилищен строеж, 2. да продължават да ги владеят, 3. да не притежават друго жилище в местожителството си. Според чл.1,ал.2 от ЗУПЛЗПДДМ правото на строеж се признава и на онези наследници и частни приемници, които владеят имота и не притежават друго жилище в местожителството, като частното приемство се установява с писмен акт или със съдебно решение. В ал.3-та на чл.1 от закона се предвижда, че сградите и постройките върху местата се считат за собственост на лицата, на които се признава право на строеж. Съгласно чл.4-ти от закона на лицата, на които е признато право на строеж върху държавна земя се издават удостоверения от изпълнителните комитети на съответните народни съвети. В ЗУПЛЗПДДМ не е предвиден административен ред за обжалване на отказите за издаване на удостоверения от компетентния орган.
В Правилника за приложение на ЗУПЛЗПДДМ, където нормите на последния са доразвити в чл.7,ал.3 е предвидено при отказ на народния съвет на дадено лице правото му да се ползва от разпоредбите на закона същото да установи правата си по съдебен ред. С оглед на тази разпоредба съдът намира, че и в правилника по приложение на закона липсва административен ред за обжалване на отказите на народния съвет на дадено лице правото му да се ползва от разпоредбите на закона. Предвидената възможност правата на съответните лица да се ползват от закона да се установяват съдебен ред налага извода, че при тази хипотеза е налице спор за материално право и същият следва да се разреши по общия исков ред.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че правото на строеж се придобива по силата на закона - ЗУПЛЗПДДМ, при наличие на предвидените в него предпоставки, а не възоснова на издаденото удостоверение по чл. 4 от ЗУПЛЗПДДМ. С удостоверението се констатира наличието на права и същото няма правопораждащ ефект.
По основателността на касационната жалба:
Установено е по делото, че на наследодателя на ищците Г. Х. С. е издадено Удостоверение № */05.12.2196 г. от Градски народен съвет [населено място], с което е удостоверено признаването на право на строеж на ½ ид.част върху държавно дворно място, представляващо парцел * кв.* по плана на [населено място] с площ от 250 кв.м.
С договор за доброволна делба на съсобствен имот от 07.04.95 г.ищцата Е. Г. С., П. Г. С. – починал в хода на делото и Г. П. С.-починала в хода на делото доброволно са поделили недвижим имот – жилищни постройки както следва: жилищна сграда, лятна кухня, двоен тоалет, стая, дневна с кухненска ниша, антре, баня-тоалет и две стопански постройки, находящи се в парцел VIII-*, кв*, целия с площ от 250 кв.м., находящ се в [населено място],[жк], [улица]. Е. С. получила в дял стая, кухненски бокс, антре, лятна кухня със застроена площ от 37.5 кв.м., стопанска постройка до лятната кухня, дворен тоалет и ½ ид.част от правото на строеж върху държавното дворно място.
Възоснова на същия договор П. С. получил в дял две стаи, дневна с кухненска ниша, антре, баня-тоалет със застроена площ от 53 кв.м., стопанска постройка в източния ъгъл на двора и ½ ид.част от правото на строеж върху държавното дворно място. Г. С. получила в дял правото на ползване – пожизнено върху описаните имоти.
Впоследствие ищцата Е. С. закупила ¼ ид.част от държавно дворно място с площ от 250 кв.м., парцел *, кв.* по регулационния план на [населено място], [улица] договор № */22.04.1998 г. на осн.пар.1 ПЗР на ПМС 235/96 г. с продавач областния управител на В. о., като представител на държавата. С договор № */27.01.99 г. е поправен първоначалния договор относно обозначението на парцела – парцел *, а не *. Областния управител на В. о., като представител на държавата продал на Е. С. ¼ ид.част от същия имот – от терена с договор № */28.04.99 г. на осн.пар.36 ЗС.
Установено е, че първоначалният ищец П. Г. С., починал в хода на делото закупил ¼ ид.част от държавно дворно място парцел * кв.* по плана на [населено място], 29 м.р., [улица] договор № */22.04.98 г. на осн.пар.1 ПЗР на ПМС № 235/96 г., вр. пар.27 ПЗР на ЗИДЗС с продавач областния управител на В. о., като представител на държавата. С договор № */27.01.99 г. е извършена поправка в първоначалния договор относно обозначението на парцела – парцел *. П. С. закупил още ¼ ид.част от описаното държавно дворно място с договор № */28.04.99 г. със същия продавач на осн.пар.36 ЗС.
Относно възраженията на ответницата и като е обсъдил събраните по делото доказателства съдът е установил, че А. И. П. е закупил недвижим имот на публичен търг от В. г. о. с нот. акт № */1947 г., представляващ празно дворно място от 260 кв.м. , парцел *, кв.* по регулационния план на [населено място].
С описания имот са извършени разпоредителни сделки както следва:
И. А. П. на 27.08.1992 г.дарил на дъщеря си А. И. П. ½ ид.част от придобития недвижим имот по наследство –дворно място с площ от 260 кв.м., представляващо парцел *, кв.*, с адрес [населено място], [улица], заедно с построената в него едноетажна постройка – договор за дарение, обективиран в нот.акт № */92 г.
С договор за дарение, обективиран в нот.акт № */17.10.84 г. П. А. И. дарил на дъщеря си М. П. Г. ½ ид.част от собствения си недвижим имот - жилищна сграда, находяща се в [населено място], кв.”А., [улица], състояща се от две стаи, салон, тоалет, заедно с 1/2 ид.част от дворното място с площ от 260 кв.м., представляващо парцел пл. № * в кв.* по плана на[жк], [населено място]. Приобретателката М. П. Г. от своя страна дарила описания имот на сестра си Т. П. А. на 16.07.1992 г. с нот.акт за дарение на недвижим имот № */92 г.
Придобитият имот от А. И. М./с фамилно име П. в нот.акт № */92 г./ и Т. П. А. бил продаден на ответницата по иска Д. С. Х. с договор от 01.07.2004 г., обективиран в нот.акт № */2004 г. В последния имота е описан като дворно място с площ от 260 кв.м., представляващо ПИ № *, кв.* по плана на * подрайон на [населено място], ведно с построената в имота едноетажна жилищна сграда, състояща се от две стаи, салон и тоалет.
Възоснова на събраните по делото писмени доказателства – Удостоверение изх. № ЗАО 22793/04.07.2006 г. , издадено от [община] е установено, че за дворното място на ищците по регулационния план на [населено място] от 1958 г. е отреден УПИ *, кв.* на * м.р. с площ от 245 кв.м. Съседния имот УПИ * е с площ от 241 кв.м.
Със заповед № 59 от 11.06.1984 г. е одобрен регулационен план на *-ти микрорайон на [населено място] и според този план целият квартал е отреден за УПИ *, кв.* за жилищен комплекс с гаражи.
Установено е, че УПИ *, кв.*, * м.р. по регулационния план от 1958 г. е идентичен с УПИ *, кв.* по плана, одобрен със заповед № Г-29/25.06.92 г. Възоснова на последния план е издадена скица № 419/24.07.92 г. за архитектурен план на УПИ *, кв.*. Дворищно-регулационната линия между УПИ * и УПИ VIII-*е отразена по северната фасада на жилищната сграда, а не според предвижданията на плана по южната фасада. По искане на засегнатите страни е издадена заповед № Р-66/26.08.93 г./изписана като Р-67/ за изменение на регулацията, според което дворищно-регулационната линия между УПИ * и УПИ VIII-* преминава по южната фасада на сградата. Установено е, че Заповед № Г-29/25.06.92 г., с която е одобрен регулационния план на [населено място], * микрорайон е отменена с решение № 51/07.04.95 г. на ВС на РБългария.
Съдът е установил, че със заповед № Г-15/25.01.2005 г. е одобрен ПУП-ПРЗ за УПИ *, според който дворищно-регулационната линия между УПИ * и УПИ VIII-*е изменена и преминава по северната фасада на сградата. Същата заповед е отменена по жалба на ищците с решение № 508/10.11.2008 г. по адм.дело № 616/2006 г. на Добричкия окръжен съд.
Въззивният съд е изложил фактическите си изводи, като е обсъдил всички събрани по делото доказателства и доводите на страните.
Правилен е извода на съда, че договора за доброволна делба между ищците и последващите договори за покупка на идеални части от процесното дворно място, сключени от ищците П. С. и Е. С. и договора, от който произтича материалната легитимация на ответницата са сключени при действието на регулационния план на [населено място], одобрен със заповед № 59 от 11.06.84 г. Според предвижданията на този план имот пл. № * и съседния пл. № * са включени в общ парцел *, кв.*, отреден за [жк], че съобразно посочения план правата на собственост на ищците са в рамките на имот пл. № *, съответно на ответницата Д. Х. в рамките на имот пл. № *, като спора между страните е относно обема на правата на ищците върху имот пл. № * – за целия или за ½ ид.част от същия, съответно в кой от двата имота е включена частта от 40 кв.м. и правата на ищците разпростират ли се и върху тази част от терена.
Като е взел предвид твърденията в исковата молба, показанията на свидетелката К. С., както и останалите събрани по делото доказателства съдът е направил обоснования извод, че жилищната сграда, терена под която се претендира с предявения ревандикационен иск е изградена от А. И. П. в периода от време от 1935 до 1940 година в парцел, който към този момент е държавно дворно място. Правилни са изводите, че в случая са установени и останалите предпоставки, визирани в чл.1-ви от ЗУПЛЗПДДМ – А. П. и семейството му не са имали друго жилище, съответно са ползвали сградата за жилище към 1956 година, когато е влязъл в сила закона, както и в следващите години. Правилно е прието, че А. П. е с признато право на строеж върху държавно дворно място за ½ ид.част, тъй като в същото дворно място е налице и жилищна сграда на наследодателя на ищците. В полза на последния е признато право на строеж върху дворното място за ½ ид.част, което е установено от приложеното удостоверение по чл.4 от ЗУПЛЗПДДМ.
Съдът взема предвид даденото тълкуване по поставения правен въпрос и преценява за правилен извода на въззивния съд, че правото на собственост върху процесната сграда на А. П. е възникнало с влизане с сила на ЗУПЛЗДДМ на 13.11.1956 г., като по силата на този закон в негова полза е признато право на строеж върху държавно дворно място в обем ½ ид.част, в което дворно място е признато право на строеж в обем на ½ ид.част и на наследодателя на ищците. При наличие предпоставките на ЗУПЛЗПДДМ А. И. П. е придобил правото на собственост на процесната сграда, тъй като по силата на закона е с признато право на строеж върху терена – за ½ ид.част и без да е издадено удостоверение по чл.4 от същия закон.
Както се посочи ищците Е. С. и първоначалният ищец П. Г. С. са закупили с договори за продажба, сключени с областния управител на В. о., като представител на държавата през 1998 г. и 1999 г. дворното място, представляващо парцел *, кв.* по регулационния план на [населено място], * м.р., цялото с площ от 250 кв.м. Същите не могат да претендират предаване владението на част от това дворно място с площ от 40 кв.м., върху което е изградена едноетажна жилищна сграда, тъй като за същата е налице признато право на строеж по силата на ЗУПЛЗПДДМ в полза на наследодателя на прехвърлителите на ответницата, а впоследствие това право е било валидно отчуждено от наследниците му. Поради това ищците не могат да претендират предаване владението върху дворното място под сградата, нито премахване на сградата на осн.чл.109 ЗС. Крайният извод за неоснователност на исковите претенции с пр.осн.чл.108 ЗС и чл.109 ЗС, както и на искането по чл.431,ал.2 ГПК/отм./ е правилен.
Неоснователни са доводите на жалбоподателите за допуснати съществени процесуални нарушения от въззивния съд, поради произнасянето по възражението на ответницата по иска за наличие на валидно придобивно основание, тъй като праводателят на прехвърлителите й А. П. е с признато право на строеж по силата на ЗУПЛЗПДДМ върху държавно дворно място, представляващо парцел *в кв.* по плана на [населено място], * м.р. от 1958 г. и съответно на това основание е собственик на процесната жилищна сграда, терена под която е предмет на иска с пр.осн.чл.108 ЗС. Това възражение е въведено пред въззивния съд в съдебното заседание от 11.01.2010 г. на което е даден ход на делото по същество. В същото заседание ищците са били надлежно представлявани от адвокат пълномощник. Последният не е направил доказателствени искания с оглед на възражението на ответницата по иска, нито е поискал отлагане на делото, за да представи доказателства в тази насока и съдът е обявил делото за решаване по същество. Следователно не са налице допуснати процесуални нарушения от съда, като последица от които да са направени неправилни изводи в обжалваното решение.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че обжалваното решение е обосновано и законосъобразно и следва да се остави в сила. Доводите на жалбоподателите за наличие на отменителните основания, предвидени в чл.281,т.3 ГПК са изцяло неоснователни. Обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
Оставя в сила решение № 223/10.05.2010 г., постановено по в.гр.дело № 891/2009 г. на Добричкия окръжен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |