Р Е Ш Е Н И Е № 630 София, 20 юли 2011 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. девети декември ………........... 2010 год. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Саша Раданова .................................... ЧЛЕНОВЕ: .. Павлина Панова ................................. .. Севдалин Мавров .............................. при секретар .. Иванка Илиева ....................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Димитър Генчев ..............., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров .............................. КНОХД № .. 697 .. / .. 10 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия П. П.. Атакува се въззивна присъда № 251 от 27.09.10 год. по ВНОХД № 200/10 год. по описа на АС – гр.Велико Търново. Визират се касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Иска се присъдата да се отмени и П. да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение. Жалбата се поддържа в съдебно заседание. Представя се писмена защита. Прокурорът пледира за неоснователност на жалбата. Моли присъдата да се остави в сила. Върховният касационен съд, като взе предвид постановените съдебни актове, сочените основания и доводите и становищата на страните, намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА. С присъда № 57 от 27.0410 год., постановена по НОХД № 63/10 год., ОС – гр.Велико Търново е признал подсъдимия за невиновен по повдигнатото му обвинение по чл. 214, ал. 2, т. 1, вр. чл. 213а, ал. 2, т. 5, вр. чл. 142, ал. 2, т. 6 НК, поради което го е оправдал на осн. чл. 304 НПК. С атакуваната въззивна присъда горната е отменена. П. е признат за виновен в това, че за времето от неустановена дата на м. април 2008 год. до 09.06.2009 год., в близост до крайпътно заведение „Бряста”, намиращо се на главен път І-5, [населено място] – [населено място], като лице от състава на МВР – младши полицейски инспектор при РУ на МВР – [населено място], при повод изпълнение на службата си, с цел да набави за себе си имотна облага, принудил чрез заплашване свидетелката Т. Д., да извърши нещо противно на волята й – да му дава ежемесечно по 200.00 лв. и на 09.06.09 год. и причинил имотна вреда в размер на 200.00 лв., поради което и на осн. чл. 214, ал. 2, т. 1, вр. чл. 213а, ал. 2, т. 5, вр. чл. 142, ал. 2, т. 6 и чл. и чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 НК е осъден на ШЕСТ месеца лишаване от свобода, с приложението на чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години. Съдът се е произнесъл по разноските и веществените доказателства. За настоящото производство е без значение: какви съдебни актове са постановени при предходно разглеждане на делото; какви мерки за неотклонение са постановени спрямо П.; какво дисциплинарно производство е проведено, съответно каква дисциплинарна отговорност е понесъл. От значение за касационното дело са: допуснати ли са съществени нарушения на процесуални правила; законосъобразна ли е присъдата; справедливо ли е наложеното наказание. В процеса на събирането и проверката на доказателствата, анализирани и от въззивния състав, не са нарушени процесуалните правила от окръжния съд. Не са налице обективни данни за нарушение на чл. 107, ал. 3 НПК. Събрани са както разобличаващи /свидетелските показания на Т. Д., Ц. П., ВДС., заключението на съдебно-химическата експертиза/, така и оправдателни доказателства /приложеното по делото вещественото доказателство – тетрадка, показанията на съпругата на подсъдимия А. З./. Право на апелативния съд е било да кредитира първата група доказателства, като е изложил съображенията си за това си решение. Втората група е отхвърлена като нелогична, резултат на оправдателна версия и противоречаща на заключението на химическата експертиза за багрилния състав на химикалната паста, с която е вписана „вересията” на Д., между вересиите на други клиенти. Опровергани са обясненията на П. за липсата на контакти с пострадалата по телефона чрез използвани СРС и изготвените на тяхна база В., както и за „подхвърлянето” на белязаната сума пари в колата, които той не е пипал - чрез приетата химическа експертиза, установила следи по двете му ръце от химическата паста, с която са белязани банкнотите, конкретно описани и по серийни номера. При тези обстоятелства въззивната инстанция не може да бъде упрекната в нарушение на основните принципи на наказателния процес, очертани с разпоредбите на чл. 13 и 14 НПК. Пред настоящата инстанция се развива версията, че подсъдимият е дискредитиран от сводника на Д.. Такива факти не са приети от контролираните инстанции. Върховният съд не може да събира доказателства и да приема нови фактически положения. От друга страна, тя противоречи на обясненията на самия П., че той е искал да събере вересията от магазина на съпругата си. На трето място, такава версия не може да се възприеме само на базата на обясненията на подсъдимия, а следва да е подкрепена от съответни докладни записки до началниците на П., като полицейски служител, каквото доказателствено искане не е направено при разглеждане на делото. Във връзка с решението по правната квалификация на извършеното деяние, апелативният съд е изложил задълбочени мотиви. Законосъобразно е приел, че е осъществена заплаха, която в случая е била достатъчна по съдържание и интензитет да мотивират свидетелката да извърши предаването на инкриминираната сума. От друга страна, разпоредбата на чл. 214, ал. 1 НК не изисква заплахата да е от категорията на тази по чл. 213а, ал. 1 НК. Извършеното от П. деяние не е нито малозначително, поради което да не е обществено опасно, нито неговата обществена опасност е явно незначителна. Напротив, определеното му наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 и по начина му на изпълнение е явно несправедливо, но поради липсата на съответен протест не може да бъде коригирано. При посочените съображения въззивната присъда следва да бъде оставена в сила. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 251 от 27.09.10 год. по ВНОХД № 200/10 год. по описа на АС – гр.Велико Търново. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: .