4 Р Е Ш Е Н И Е № 107 гр., 10.08.2011 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България,Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на седми март две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА ВАСИЛКА ИЛИЕВА при секретаря ДАНИЕЛА ЦВЕТКОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА Илиева дело № 78/2010 година Производството е по чл.290 от ГПК. С определение № 1099 от 08.12.2010 г. е допуснато касационно обжалване по касационна жалба на Д. Д. Д., чрез адв. И. Ж.,на решение № 551 от 26.10.2009 г. по гр. д № 690/2009 г., по описа на Добрички окръжен съд, с което е обезсилено решение на Районен съд-Балчик, с което е отхвърлен предявения от Д. Д. Д. иск с правно основание чл. 124 от ГПК за признаване, че ответницата Д. Д. Б. не е собственик на едноетажна жилищна сграда с идентификатор 02508.69.9.3 ,със застроена площ от 49 кв.м., състояща се от две стаи, дневна, кухня и санитарен възел, която е построена в имот с идентификатор № 02508.69.9 по кадастралната карта на [населено място]. Касационното обжалване е допуснато поради наличие на противоречива практика по процесуалноправен въпрос- дали преценката на правния интерес от провеждането на иска се извършва на основа на твърденията в обстоятелствената част на исковата молба или въз основа на събраните в съдебното производство доказателства и ако се установи, че ищеца не е във владение на имота това лишава ли го от правен интерес от провеждането на производство и налага ли прекратяването на делото; преклудира ли се възможността да се навеждат нови правни твърдения въз основа на своевременно посочени и доказани факти с оглед разпоредбата на чл. 147 от ГПК. В касационната жалба са изложени твърдения за неправилно приложение на процесуалния закон и необоснованост. Моли се за отмяна въззивното решение и постановяване на решение, с което спорът да се разреши по същество. Ответната страна е депозирала писмен отговор, с който оспорва касационната жалба. В обжалваното въззивно решение е прието, че за да се разглежда отрицателен установителен иск, следва да се установи дали е налице правен интерес от неговото водене.Този иск е допустим, когато едно субективно право е застрашено или упражняването му е смутено, тъй като при нарушаването им, техният носител разполага с осъдителни искове.От разпита на свидетелите по делото се установява, че в спорния имот е имало наемател и той е заплащал наема на П. Й.-баба на касатора и майка на ответницата.В периода на предявяване на исковата молба имотът се е владеел от ответницата, но след това касатора е забранил достъпа на ответницата до имота.Въззивният съд е приел, че след като към момента на иска, имотът се е владеел от ответницата, за ищеца не съществува правен интерес от водене на делото.Той е следвало да заведе ревандикационен иск, тъй като същият в най-пълен обем защитава неговите права.След изменението на фактическата обстановка по делото и отнемането на владението от касатора, същият има правен интерес да измени правното основание и да премине от осъдителен в установителен иск.Поради липсата на правен интерес въззивният съд е приел, че искът е недопустим и поради това е обезсилил решението на първоинстанционния съд и е прекратил производството. В решение № 855/16.02.2002 год. по гр.д. № 95/2001 год. на IV г.о. на ВКС и решение № 369 от 13.02.1980 год. по гр.д. № 2448/1979 год. на I г.о. на ВКС, се приема, че от преценката на ищеца зависи в какъв обем ще потърси исковата защита и в зависимост от това дали да предяви положителен установителен или отрицателен установителен иск.Правният интерес ще бъде налице и когато е избран път на защита, който е в по-ограничен обем, какъвто е този при отрицателния установителен иск.Решението по установителен иск, взето, без да е налице интерес, не се обезсилва само на това основание, щом няма други нарушения при неговото постановяване. По поставените от касатора въпроси при установителните искове една от положителни процесуални предпоставки за предявяването им е наличието на правен интерес.Това е абсолютна процесуална предпоставка, за наличието на която съдът следи служебно.Процесуалният закон позволява на ищеца да измени основанието на предявения иск, като премине от установителен към осъдителен и от осъдителен към установителен.Този способ за защита се определя от правния интерес и от обема защита, необходим на ищеца.Тази процесуална възможност съществува до приключване на съдебното дирене, което означава, че съдът прави преценката за наличие на този интерес към този момент.Това е така, защото при постановяване на своето решение съдът следва да вземе предвид всички факти, обстоятелства и твърдения, изложени до приключване на съдебното дирене и към този момент да прецени допустимостта и основателността на иска.По отношение на преклузията на чл. 147 ГПК поставения от касатора въпрос касае не нови правни твърдения, а нови обстоятелства, които касаят изменението на основанието на иска.Въвеждането на твърдението за придобиване на имота по давност като основание за собственост води до изменение на основанието на иска, което следва да се съобрази с нормата на чл.214 от ГПК, която предвижда, че може да стане най-късно в първото по делото заседание и то само по преценка на съда с оглед защита на ответника.Ако разбира се това изменение не е направено като изменение на основанието на иска в предвидения от процесуалния закон срок. Касационните оплаквания са основателни. При постановяване на своето решение въззивния съд е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.124 от ГПК.От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът излага твърдения, че е собственик на имота и отрича собствеността на ответницата.Същата от своя страна е изложила свои твърдения, че се счита за собственик.От разпита на свидетелите се установява, че към приключване на съдебното дирене процесният имот се владее от ищеца.Правният интерес следва да се установи като се изходи от събраните по делото доказателства.След като се установи дали е налице правен интерес или не, е следвало да се прецени при конкуренцията на права дали ответницата е собственик, като се обсъдят всички събрани по делото доказателства. С оглед изложеното,формираните от въззивния съд изводи по приложението на процесуалния закон са неправилни,поради което обжалваното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав при условията на чл.293 ал.3 ГПК. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд,състав на І г.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 551 от 26.10.2009 г. по гр. д № 690/2009 г. по описа на Добрички окръжен съд. Връща делото на Добрички окръжен съд за ново разглеждане от друг състав. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: Членове: