Р Е Ш Е Н И Е № 234 Гр. София, 11 декември 2019 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на пети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КЕТИ МАРКОВА АНТОАНЕТА ДАНОВА МАЯ ЦОНЕВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА С участието на секретаря Н. Пелова и в присъствието на прокурора И. Симов като разгледа докладваното от съдия Цонева наказателно дело № 1011/2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане на адв. Х. Г., защитник на осъдения Ф. А. И., за възобновяване на н. д. № 524/2019 год. по описа на Върховен касационен съд, първо наказателно отделение. В искането са изложени доводи за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Твърди се, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, отнасящи се до образуване на наказателното производство, вследствие на което събраните по делото доказателства са негодни да обосноват осъдителна присъда. Направено е искане за отмяна на решението и за оправдаване на осъдения. В съдебно заседание защитникът на осъдения поддържа искането по изложените в него съображения. Осъденият Ф. И. се солидаризира с аргументите на своя защитник и настоява да бъде преразгледано решението на предходния състав на Върховния касационен съд като бъде оправдан по повдигнатото му обвинение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че искането е неоснователно и пледира същото да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: С присъда от 06. 04. 2017 год., постановена по н. о. х. д. № 21918/2016 год., Софийският районен съд е признал подс. Ф. А. И. за невинен в това на 08. 04. 2016 год. да е управлявал моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда – 1,3 на хиляда, установено по надлежния ред, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по обвинението за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. Присъдата е проверена по протест на прокурора с искане за осъждане на подсъдимия. По жалба на защитника постановената от Софийски градски съд осъдителна присъда двукратно е била отменяна от касационната инстанция поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. При последното, трето по ред разглеждане на делото, образувано под № 5829/2018 год., въззивният съд е постановил присъда № 24/28. 01. 2019 год., с която е отменен първоинстанционният съдебен акт и Ф. И. е признат за виновен по повдигнатото му обвинение, наложено му е наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца, чието изтърпяване е отложено по реда на чл. 66 от НК за срок от три години от влизане на присъдата в сила. И. е лишен и от правоуправление на МПС за срок от десет месеца. С решение № 146/11. 07. 2019 год., постановено по н. д. № 524/2019 год. по описа на Върховен касационен съд, първо наказателно отделение, въззивната присъда е оставена в сила. При проследяване хронологията на развитие на наказателното производство се налага извод, че макар искането за възобновяване е направено от процесуално легитимирана страна и в установения от закона срок, то е процесуално недопустимо, тъй като е насочено срещу съдебен акт, неподлежащ на контрол по реда на глава тридесет и трета от НПК. Искането за възобновяване на наказателното производство се основава на чл. 422, ал. 1, т. 5, пр. 1 от НПК. Цитираната разпоредба препраща към чл. 354, ал. 5 от НПК и на пръв поглед създава невярното впечатление, че възобновяване на делото е допустимо винаги, когато има за предмет съдебен акт на касационния съд, постановен при трето по ред разглеждане на делото. Подобно разбиране не държи сметка, че когато върховната съдебна инстанция се произнася за трети път по делото, тя има две възможности – да упражни класическите касационни правомощия и да действа единствено като съд по правото или да встъпи в правомощията на въззивния съд. Втората алтернатива е налице когато касационната инстанция: - констатира, че не са изяснени обстоятелствата, включени в предмета на доказване, поради което е налице необходимост от събиране на нови доказателства; - подложи на преоценка от гледна точка на достоверност и убедителност доказателствата и доказателствените средства; - приеме фактическа обстановка, която се различава от описаната в проверявания съдебен акт, независимо дали е провела съдебно следствие или не; - установи необходимост да оправдае осъден подсъдим извън случаите по чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК или да осъди оправдан подсъдим; - констатира, че въззивният съд е допуснал нарушения на процесуалните правила, които поради забраната за трето връщане на делото за ново разглеждане следва да отстрани сама. Във всяка една от посочените хипотези възобновяването на наказателното производство е продиктувано от обстоятелството, че касационната инстанция се е произнесла за първи път с окончателен съдебен акт по определена категория въпроси, отнасящи се както до фактите по делото, така и до приложимото право, което от своя страна обуславя необходимост от процесуално средство за защита на осъденото лице. Внимателният прочит на атакувания съдебен акт води до категоричен извод, че не е налице нито една от посочените хипотези, при които ВКС упражнява правомощията на въззивна инстанция. Съставът на първо наказателно отделение изрично е декларирал, че не се налага провеждане на съдебно следствие. Макар решението да съдържа фактически констатации, видно е, че е пресъздадена фактическата обстановка такава, каквато е установена от последния състав на градския съд, а не са приети каквито и да било нови обстоятелства по делото. Не е извършена и цялостна служебна проверка на въззивната присъда с преоценка на доказателствената съвкупност, не са констатирани нарушения от страна на Софийски градски съд, налагащи съответна намеса на върховната съдебна инстанция, а са обсъдени единствено релевираните с касационната жалба доводи, които са приети за неоснователни. Изложеното недвусмислено показва, че съставът на първо наказателно отделение е процедирал единствено като съд по правото, т. е. като класическа касационна инстанция, поради което искането за възобновяване на наказателното производство и отмяна на решението по н. д. № 524/2019 год. по описа на Върховен касационен съд, първо наказателно отделение следва да бъде оставено без разглеждане, а производството по настоящото дело – да бъде прекратено. Така мотивиран Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на адв. Х. Г., защитник на осъдения Ф. А. И., за възобновяване на н. д. № 524/2019 год. по описа на Върховен касационен съд, първо наказателно отделение и за отмяна на постановеното по него решение. ПРЕКРАТЯВА производството по н. д. № 1011/2019 год. по описа на Върховния касационен съд, трето наказателно отделение. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. 3. 4.