2 Р Е Ш Е Н И Е № 411/13 София, 07.02.2014 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на седми ноември две хиляди и тринадесета година в състав: Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: БОЯН ЦОНЕВ ГЕРГАНА НИКОВА при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 115 по описа за 2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 863 от 05.07.2013 година е допуснато касационно обжалване на решение № ІІ-103 от 11.10.2012 година по гр.д. № 475/2012 година на Бургаски окръжен съд в частта му, с която предявеният от Л. К. К. в качеството му едноличен търговец с фирма „Л. К.”, [населено място] против С. М. В. и М. Н. Н., двамата от [населено място] иск с правно основание чл. 59 ЗЗД е отхвърлен за сумата 3053,49 лева, съставляващи стойност на извършени подобрения направа на ограда с вградено осветление и бетонова настилка към [улица]и ремонт на сутеренна стая на жилищната сграда. Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос по приложението на чл. 230, ал.2 ЗЗД: дължи ли наемодателя стойността на подобрения в наетия имот, когато извършването им е уговорено; необходими са за ползване на имота по предназначението, за което е нает и стойността им не е приспадната от наемната цена. Съгласно чл. 72 ЗС и чл. 74 ЗС, собственикът на подобрения имот дължи обезщетение на извършилия подобрения в имота му доколкото се е обогатил. Когато страните са обвързани от договор за наем и наемателят направи подобрения без съгласието на наемодателя, то той има право на обезщетение доколкото подобренията са извършени с оглед ползването на имота по предназначение – чл. 230, ал.2 ЗЗД. Когато страните са обвързани от договор за наем и наемателят направи подобрения със съгласието на наемодателя, то страните могат да уговорят за чия сметка ще останат извършените разноски. Те могат да постигнат съгласие наемодателят да ги заплати; да бъдат прихванати от наема или наемът да не бъде увеличен, тъй като собственикът на имота се ползва от подобренията. Когато страните са обвързани от договор за наем и наемателят направи подобрения със съгласието на наемодателя, но без да е постигнато съгласие кой да поеме разноските, според принципа на неоснователното обогатяване те се поемат от наемодателя, който се ползва от подобренията. Разноските за подобренията не могат да останат за сметка на наемателя без изричното му съгласие за това или при съгласието му да бъде компенсиран чрез по-благоприятни условия на наемния договор. В обжалваното въззивно решение на Бургаски окръжен съд е прието за установено, че въз основа на договор от 1999 г., подновяван ежегодно до 2006 г., ответниците са предоставили на ищеца под наем дворно място от 90 кв.м., ведно с намиращия в него павилион за осъществяване на търговска дейност. В ежегодно подписваните писмени съглашения, страните са постигнали съгласие, че извършваните в имота подобрения са за сметка на наемателя и остават в полза на наемодателя. В наемния договор за 2007 г. е било уговорено наемателят да извърши подобрения в имота, изразяващи се в направа на ограда към [улица]и ремонт на сутеренна стая на жилищната сграда, без да е уговорено за чия сметка ще се извършат подобренията. При така установените факти в решението е прието, че искът за стойността на извършените от наемателя през 2007 г. подобрения е неоснователен. Прието е, че наемодателят дължи стойността на подобренията само в случаите, когато те са извършени за използване на имота по предназначението, за което е нает и които е било необходимо да бъдат извършени и тъй като по делото не е установено с каква цел са извършени процесните подобрения, както и че са били необходими за експлоатацията на имота наемодателят не се е обогатил със стойността им. В касационната жалба против въззивното решение, постъпила от Л. К. К. се поддържа, че съдът е формирал неправилен извод относно дължимостта на разноските за подобренията, тъй като извършването им е било уговорено, а собственикът на подобрения имот се е обогатил неоснователно. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационните оплаквания срещу въззивното решение са основателни. Неправилен е изводът на въззивния съд, че наемодателят не дължи стойността на подобренията, когато това не е изрично уговорено и подобренията не са необходими за експлоатацията на имота. След като страните по наемния договор са постигнали съгласие наемателят да извърши определени подобрения в наетия имот, то наемодателят дължи разноските за това и без изрична уговорка, тъй като подобренията го ползват. Когато подобренията са извършени със съгласие на наемодателя е без значение и доколко те са с цел имотът да бъде ползван по предназначението, за което е отдаден под наем (чл. 230, ал.2 ЗЗД). Наемодателят се е обогатил неоснователно за сметка на наемателя, извършил разходите за подобрения, поради което дължи обезщетение до размера на обедняването. Предвид изложеното, въззивното решение следва да бъде отменено на основание 293, ал. 2 ГПК и постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор, с което предявеният иск с правно основание чл. 59 ЗЗД се уважи до размер на 3053,49 лева. Следва да се присъди по-малката сума между увеличената стойност на имота и разходите за извършени подобрения ( в т.ч. за ограда с бетонова настилка и за ремонтни работи в сутеренната стая от сградата на [улица], [населено място]), с която сума наемателят е обеднял за сметка на обогатяване на наемодателя. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, на ищеца касатор следва да бъдат присъдени съдебни разноски в инстанционното производство съобразно уважената част от иска в размер на 700 лева, в т.ч. 431 лева разноски в касационната инстанция. Присъдените с въззивното решение разноски в полза на ответниците следва да бъдат редуцирани до 408 лева, съобразно отхвърлената част от иска, в която част въззивното решение е влязло в сила. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА решение № ІІ-103 от 11.10.2012 година по гр.д. № 475/2012 година на Бургаски окръжен съд в частта му, с която предявеният от Л. К. К. в качеството му едноличен търговец с фирма „Л. К.”, [населено място] против С. М. В. и М. Н. Н., двамата от [населено място] иск с правно основание чл. 59 ЗЗД е отхвърлен за сумата 3053,49 лева, както и в частта му, с която Л. К. К. е осъден да заплати на С. М. В. и М. Н. Н. съдебни разноски над сумата 408 лева до размер на 1009 лева. ОСЪЖДА С. М. В. с ЕГН [ЕГН] и М. Н. Н. с ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място] да заплатят на Л. К. К. с ЕГН [ЕГН] от [населено място] на основание чл. 59 ЗЗД сумата 3053,49 лева (три хиляди петдесет и три лева и четиридесет и девет стотинки) лева, съставляващи стойност на извършени подобрения - направа на ограда с вградено осветление и бетонова настилка към [улица]и ремонт на сутеренна стая от сградата на [улица], [населено място], както и сумата 700 (седемстотин) лева разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: