Р Е Ш Е Н И Е № 75 гр. София, 02.05.2017 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на трети април през две хиляди и седемнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА При секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №2502 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 47 и сл. от ЗМТА. Образувано е по предявен от И. С. И. иск по чл.47 т.2, т.3 и т.4 от ЗМТА за отмяна на арбитражно решение от 08.06.2016г. по арб. дело №58/2016г. на Арбитражен съд – [населено място], при СДЮСП. С решението И. С. И. е осъден да заплати на [фирма] сумата от 1500 лева - главница по договор за заем YA -5, договорна лихва в размер на 1026 лева за периода от 28.10.2014г. до 28.09.2017г., неустойка в размер на 4860 лева поради непредставяне на обезпечение /банкова гаранция/, ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба – 20.05.2016г. до окончателното погасяване на задължението, както и сумите от 850 лева юрисконсултско възнаграждение и 100 лева арбитражна такса. Ищецът поддържа, че е узнал за арбитражното решение на 27.10.2016г., когато му е била връчена покана за доброволно изпълнение по изп. дело №20168410409147 от частен съдебен изпълнител Н. М., рег.№841. Твърди, че липсва писмено арбитражно споразумение между него и [фирма], поради което не е била надлежно учредена правораздавателната власт на арбитражния съд. Счита, че предметът на спора не подлежи на арбитраж, тъй като между страните е бил воден съдебен спор във връзки с изпълнението на същия договор, който е приключил с влязло в сила решение на Окръжен съд Добрич. Също прави оплаквания, че не е бил надлежно уведомен за назначаването на арбитър и за арбитражното производство, поради което не е могъл да вземе участие в него и е бил лишен от право на защита, което противоречи на обществения ред. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по иска за отмяна - [фирма], в качеството на правоприемник на [фирма], го оспорва като недопустим и неоснователен. Поддържа, че искът е предявен след изтичане на преклузивния тримесечен срок по чл.48 ал.1 от ЗМТА, тъй като решението на АС –Перник при СДЮСП е връчено на И. С. И. лично срещу подпис на 06.07.2016г. Поддържа, че в производството по иск по чл.47 от ЗМТА, ВКС не действа като инстанция по същество, нито като касационна инстанция по отношение правилността на решението на АС, а е обвързан изцяло само от заявените в исковата молба и предвидени в чл.47 от ЗМТА изчерпателно изброени основания за отмяна на арбитражното решение, които не са налице в настоящия случай. Подробни съображения развива в писмен отговор. Моли искът да се отхвърли, като му се присъдят разноски. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Първо отделение, след преценка на събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема следното: По допустимостта на иска: Предявеният от И. С. И. иск за отмяна на арбитражното решение от 08.06.2016г. по арб. дело №58/2016г. на Арбитражен съд – [населено място], при СДЮСП, е процесуално допустим, като предявен от надлежна страна, в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл.48 ал.1 от ЗМТА, считано от узнаване на арбитражното решение. Неоснователни са доводите на ответното дружество за просрочие на иска за отмяна, поради това че арбитражното решение е било връчено редовно на ищеца на 06.07.2016г. Действително по делото е представено известие за доставяне на пощенска пратка ИД PS 2300 00FXB2 В, видно от което на 06.07.2016г. на И. С. И. е била връчена лично пощенска пратка с подател СДЮСП. По делото обаче не са представени доказателства, че пратката е съдържала именно препис от решението от 08.06.2016г. по арб. дело №5882016г. на АС –Перник при СДЮСП. Предвид това, за преценка допустимостта на исковата молба, с оглед срока по чл.48 ал.1 от ЗМТА, ще следва да се съобрази твърдението на ищеца за узнаване с получаване на приложената по делото покана за доброволно изпълнение на ЧСИ Н. М., която е с дата на издаване 18.10.2016г. С оглед на това подаването на исковата молба на 10.11.2016г. се явява в рамките на преклузивния срок. Преди преценката дали са налице основанията на отмяна, на които страната се позовава, ВКС следва да се произнесе дали арбитражното решение е валидно, като тази преценка е дължима служебно. По силата на §6 ал.2 от ПЗР на ЗИД на ГПК /ДВ бр.8/2017г./ производствата по неарбитрируеми спорове, какъвто е спорът, по който една от страните е потребител по смисъла на § 13, ал.1 от ДР на Закон за защита на потребителите, съгласно изменената със същия закон разпоредба на чл.19, ал.1 ГПК, се прекратяват. Прекратяването се извършва служебно от сезирания арбитраж. Съгласно действащата разпоредба на чл.47 ал.2 от ЗМТА /§8, т.5 от ЗИД на ГПК - ДВ 8/2017г./ арбитражните решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни. Правилото на § 6 ал.2 от ПЗР на ЗИД на ГПК следва да бъде приложено и по отношение на онези арбитражни решения, които са предмет на иск за отмяна /иск, който е бил предявен в преклузивния срок по чл.48 ал.1 от ЗМТА съобразно датата на получаване - узнаване на решението от молителя, респ. в срока по изр.второ/, по който ВКС не се е произнесъл и делото е висящо към датата на влизане в сила на изменението на процесуалния кодекс. По силата на даденото от Конституционния съд тълкуване в т.3 по конст.дело № 15/2002г. защитата в рамките на арбитражния процес в неговата цялост се осъществява в два стадия като производството пред арбитражния съд е първия стадий на процеса, а защитата по реда на чл.47 от ЗМТА е следващият стадий, който е факултативен. Съгласно действащата понастоящем нормативна уредба, завареното производство в първия стадий подлежи на прекратяване от арбитражния съд поради неарбитрируемост на спора /чл.19, ал.1 ГПК във вр. с § 6, ал.2 ПЗР на ЗИД на ГПК - ДВ бр.8/2017г./. Следователно, ако защитата в рамките на арбитражния процес е преминала в своя втори стадий при постановено арбитражно решение и това е заварено производство, ще следва ВКС да констатира този порок на арбитражното решение, като постановено по спор, който ГПК изключва от подведомствеността на арбитража, а ЗМТА изрично прогласява за нищожно. Във фазата на втория стадий на защитата в рамките на арбитражния процес следва да бъде прогласена нищожността на арбитражното решение като постановено по неарбитрируем - потребителски спор, тъй като изменението на процесуалния закон намира приложение спрямо заварените съдебни производства и правните последици на извършените процесуални действия се преценяват с оглед на новите процесуални разпоредби. В процесния случай предмет на арбитражното производство е спор по договор за потребителски кредит като И. С. И. в качеството си на кредитополучател се явява „потребител“ по смисъла на §13, т.1 от ДР на З.. Производството по чл.47 и сл. от ЗМТА се явява заварено от ЗИД на ГПК / ДВ бр.8/24.01.2017г./. По изложените по-горе съображения следва да бъде обявена нищожността в настоящата втора фаза от защитата в арбитражното производство на арбитражното решение от 08.06.2016г. по арб. дело №58/2016г. на Арбитражен съд – [населено място], при СДЮСП. При този изход на делото и съобразно разпоредбата на чл. 78 ал.1 от ГПК, на ищеца се дължат разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 1034 лева. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение Р Е Ш И: ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО арбитражно решение от 08.06.2016г. по арб. дело №58/2016г. на Арбитражен съд – [населено място], при СДЮСП. ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], ж. к. Л. 9, [жилищен адрес] да заплати на И. С. И., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.1, адвокат Н. Й., сумата 1034 лева /хиляда тридесет и четири лева/ - разноски за настоящото производство. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.