Р Е Ш Е Н И Е № 116 С о ф и я, 12 м а р т 2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 12 ф е в р у а р и 2014 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ КАПКА КОСТОВА при секретар Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Кирил Иванов изслуша докладваното от съдията Н. Дърмонски наказателно дело № 145/2014 година. С касационна жалба от защитника на подсъдимия Т. А. Д. от [населено място], област Л. адв.Кр..Н. от АК-Л. се атакува решение № 218 от 28.10.2013 г., постановено по ВНОХД № 183/2013 г. от Великотърновския апелативен съд с доводи за наличие на касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК и искане за изменяването му с намаляване на размера на наложеното на подсъдимия наказание до минимума за този вид наказание. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Подс.Д., чрез защитника си адв.Н. в писмено изложение поддържа жалбата си и направеното в нея искане. Наследниците на починалия в срока за обжалване на въззивното решение Я.М. П. М. и Н. М., редовно уведомени не вземат участие лично или чрез повереник в касационното производство и не са изразили становище по жалбата. Върховният касационен съд провери правилността на решението в пределите на чл.347 от НПК, като съобрази следното : С присъда № 13 от 20.06.2013 г., постановена по НОХД № 140/2013 г. на окръжен съд-Ловеч подсъдимият Т. А. Д. от [населено място], област Л. е признат за виновен в това, че на 07.01.2013 г. в Т. е използвал платежен инструмент – дебитна карта на името на Я. П. М. от същия град, без съгласието на титуляра й, като деянието не съставлява по-тежко престъпление и на основание чл.249, ал.1 от НК при условията на чл.58а, ал.1 вр.чл.54 от НК е осъден на 2 години лишаване от свобода и 500 лева глоба в полза на държавата. На основание чл.61, т.2 вр.чл.60 от ЗИНЗС е постановено наказанието лишаване от свобода да изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл.59, ал.1 от НК от размера на наказанието е приспаднато задържането му за 24 часа по ЗМВР на 29.01.2013 г. С присъдата е уважен предявеният от пострадалия Я. П. М. граждански иск, като подсъдимият е осъден да му заплати сумата от 420 лв, представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.01.2013 г. до окончателното й изплащане, като искът за разликата до 426 лв е отхвърлен като неоснователен. В тежест на подсъдимия е присъдена дължимата се държавна такса върху уважения размер на иска в размер на 50 лв. Присъдата е била обжалвана от защитника на подсъдимия адв.К. Н. с оплакване за явна несправедливост на наложеното му наказание и искане за намаляването му до справедлив размер, съответстващ на извършеното и на личната му обществена опасност, но с решението си Великотърновският апелативен съд я е потвърдил изцяло. Касационната жалба на защитника на подсъдимия наново визира доводи в подкрепа на оплакването за явна несправедливост на наложеното му наказание, касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК и искане за намаляването на размера му до справедлив такъв. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение намира жалбата за подадена в законовия срок, от лице, имащо право на жалба и срещу съдебен акт, подлежащ на касационна проверка съгласно чл.346, т.1 от НПК, поради което е допустима, но разгледана по същество, за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения : Касационната жалба по същество е свидетелстване от защитника за тежката икономическа обстановка в Т. и лична преценка за причините, стоящи в основата на извършеното от подзащитния му, на която база претендира за намаляване на размера на наказанието му под законовия минимум, но без да се навеждат конкретни доводи за наличие на основанията по чл.55 от НК, свързано и с приложението на разпоредбата на чл.58а, ал.4 от НК. За разлика от доводите пред първите две инстанции, вече са изоставени оплакванията за характера на предмета на престъплението и „не голямата стойност на причинените вреди”, обществената опасност на деянието и дееца, последното с оглед „младежката му възраст” и тежкото му „семейно и материално положение”. ВКС намира, че не е налице касираното основание по чл.348, ал.5, т.1 вр.ал.1, т.3 от НПК. Въззивният съд се е отнесъл с особено внимание към наведените от защитата доводи за намаляване на размера на наложеното на жалбоподателя наказание и убедително ги е отхвърлил като неоснователни. Той не е нито в младежка възраст (вече мъж на 35 години), нито се грижи за децата си, които са при майка им, като в периода от 2001 г. до 2010 г. е бил осъждан 7 пъти (първите две в група), от които 4 пъти за кражби и 2 пъти за управляване на МПС след употреба на алкохол с висока концентрация в кръвта му, за което на 3 пъти е изтърпявал наказания в затвора. Оправдано емоционално въззивният съд е коментирал инкриминираното му деяние, с което е посегнал на пенсията на приелия го в дома си пострадал Я.М., който е бил инвалид и за когото се е грижила св.Д.К.. И за благодарност, подс.Д. е изтеглил почти изцяло преведената му по дебитната карта пенсия, които похарчил за „лични нужди” – да си купи маратонки и храна, но оставяйки без средства възрастния човек, който не е успял да доживее справедливото му осъждане, тъй като вече е починал. На човещината му касаторът е отвърнал с тежко престъпление, а данните по делото съвсем не сочат той да търси законен начин да преживява и се грижи за семейството си. Това обяснява и позицията на защитника му в първата инстанция, където е настоявал за определяне на наказанието му при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства, но каквото апелативният съд е съзрял само в признанието на фактите при проведената процедура на съкратено съдебно следствие. Въпреки декларацията му, той не е възстановил нито лев от отнетите от пострадалия, не го е и посетил да изкаже съжалението си за стореното. Правилно е преценено, че не са налице условията за приложението на чл.55 от НК и че няма каквото и да е основание за по-голямо смекчаване на дължимата му се кумулативна санкция, определена на законовия минимум. ВКС също не намира основание да стори това и жалбата на защитника на подсъдимия следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното решение следва да остане в сила. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 218 от 28.10.2013 г., постановено по ВНОХД № 183/2013 г. от Великотърновския апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :