Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 59   София 29.04.2010 г.   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А               ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди и десета година в състав:                           ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛЮБКА ИЛИЕВА                                    ЧЛЕНОВЕ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА                                                               МАРИАНА КОСТОВА при участието на секретаря Сийка Тодорова, като изслуша докладваното от съдията КОСТОВА т.д. №687 по описа за 2009  г. и за да се произнесе, взе предвид следното :            Производството е по чл.290 ГПК и е образувано по касационна жалба на АСПК, сега АПСПК /А. за приватизация и след приватизационен контрол/ срещу решение №58/23.03.2009г., постановено по в.т.д. №38/2009г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение №25/17.07.2008г. по т.дело №64/2007г. на Т. окръжен съд, с което е отхвърлен искът за неустойка за първа, втора, четвърта и шеста вноски по приватизационен договор №РД - 594/12.10.2000г. за периода 15.12.2007г. /датата на исковата молба/ до окончателното заплащане на главницата. Касаторът излага оплаквания за неправилност на решението, като се поддържа, че размерът на претендираната неустойка е договорен в чл.10.2 от приватизационния договор и е определяема по размер. Изложени са доводи за правния режим на неустойката за забава като средство за обезщетяване на вредите на изправния кредитор, без да е необходимо да се доказва техния размер и че тя е уговорена докато трае забавата. Направен е паралел с обезщетението за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД от където е изведен извод за възможността неустойката да бъде присъждана до окончателното заплащане на главницата. Ответникът “М” А. , гр. П. не взема становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК. С определение № 715 от 8.12.2009г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част по процесуалния въпрос за правото на иск на изправния кредитор за присъждане на неустойка за забава, която се изчислява в размер на законната лихва за всеки просрочен ден за периода от датата на исковата молба до окончателното заплащане на главницата. Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК – въпросът за допустимостта на иска за бъдеща неустойка е решаван противоречиво от съдилищата. За да отхвърли искането за вреди от датата на предявяване на исковата молба до датата на заплащане на главницата, въззивният съд е приел, че тъй като по своя характер неустойката представлява обезщетение за вреди, настъпили в резултат на неизпълнение на договорно задължение, те макар и да не е необходимо да се доказват по размер, трябва да съществуват към датата на предявяване на иска, и като втори аргумент - при хипотезата на чл.97, ал.2 ГПК отм. бъдещи вземания могат да се присъждат за повтарящи се задължения, чиято изискуемост настъпва след постановяване на решението. Счетено е, че в тази хипотеза не попада вземането за неустойка, тъй като няма характеристиката на периодично вземане. Спорното право се индивидуализира по основание и петитум с исковата молба, а преценката за неговото съществуване се прави към датата на приключване на устните състезания, като се вземат предвид и настъпилите след предявяване на иска факти, щом като са от значение за спорното право/ чл.188, ал.3 ГПК отм/. Имат се предвид такива юридически факти, които са от значение за заявеното с исковата молба право, но не за новонастъпили юридически факти, които са основание за предявяване на нов иск, каквито са вредите настъпили за период след подаване на исковата молба. Макар и да има известно сходство в съдържанието на претенциите по чл.86, ал.1 ЗЗД и по чл.92 ЗЗД, те не са идентични. Обезщетението по чл.86, ал.1 ЗЗД се дължи по силата на закона и без да е уговорено от страните. При настъпване на юридическия факт – забава на парично задължение, целта е да бъде обезщетена изправната страна за причинените й от забавата вреди. Неустойката освен обезщетителна функция има и функцията да стимулира длъжника към изпълнение / гаранционно – обезпечителна функция/ под страх, че ще търпи санкция за неизпълнението, било по силата на постигната в договора уговорка или по силата на закона. Следователно, неустойката се дължи само когато са налице елементите на фактическия състав, който я поражда, т.е. за онова неизпълнение, за което е уговорена. От тук се извежда и задължението за ищеца да посочи не само юридическия факт, който поражда неустойката, но и нейния размер и периода, ограничен от реално настъпилите вреди от неизпълнението на главното задължение. Неустойка за забава на парично задължение, когато размерът й е определен като лихвен процент, не се превръща в лихва, а запазва същността си на обезщетение за вреди от неизпълнението. Или ищецът не може по реда на чл.92, ал.1 ЗЗД да претендира вреди за бъдеще време, след като тяхното осъществяване не е настъпило. По изложените съображения настоящият състав на ВКС, ТК, първо отделение приема за неправилна практиката на съдилищата в решение № 1* от 1.11.2005г., постановено по гр.дело №849/2004г. на ОС В. / влязло в сила/, решение от 10.02.2009г. постановено по гр.дело № 177/2008г. на ОС В. / влязло в сила/ и решението от 30.03.2009г. по гр.дело № 26/2008г. на РС гр. Б. няма данни да е влязло в сила/, с които се приема, че е допустимо предявяване на иск за заплащане на неустойка без определен срок. Неправилно обаче съдът, както въззивния, така и първоинстанционния, като са приели, че е недопустимо предявяване на иск за неустойка за обезщетяване на вреди за периода след предявяване на исковата молба, са отхвърлили иска като неоснователен, вместо да прекратят производството по делото като недопустимо. За допустимостта на въззивното решение ВКС следи служебно, в какъвто смисъл е даденото разрешение в т.1 на ТР №1/2009г. по т. дело №1/2009г. на ОСГТК на ВКС. В този смисъл решението в обжалваната част ще следва да бъде обезсилено и прекратено производството по делото. С оглед на изложеното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първи отделение   Р Е Ш И :   ОБЕЗСИЛВА решение №58/23.03.2009г., постановено по в.т.дело №38/2009г. на Варненския апелативен съд, търговско отделение и потвърденото с него решение № 25/17.07.2008г. по т.дело №64/2007г. на Окръжен съд гр. Т., в частта, с която е отхвърлен искът на А. за с. к. за присъждане на неустойка за първа, втора, четвърта и шеста вноски по приватизационен договор №РД -594/12.10.2000г. за периода от 15.12.2007г. до окончателното заплащане на главницата, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ПРЕКРАТЯВА производството по делото по предявения иск на А. за с. к. , гр. С. срещу “М” А. , гр. П. за присъждане на неустойка за първа, втора, четвърта и шеста вноски по приватизационен договор №РД -594/12.10.2000г. за периода от 15.12.2007г. до окончателното заплащане на главницата като недопустимо. Решението е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: