Ключови фрази
Иск за признаване уволнението за незаконно * прекратяване на трудовото правоотношение * незаконно уволнение * възстановяване на длъжност * обезщетение за оставане без работа * погасителна давност * преклузивен срок


Решение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.4
722_10_dec_290gpc.doc

Р Е Ш Е Н И Е

№ 22

С., 02.03. 2011 година


В ИМЕТО НА НАРОДА



Върховният касационен съд на Р. Б., четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесети януари две хиляди и единадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

при участието на секретаря Стефка Тодорова,

разгледа докладваното от съдия Й.

гр.дело N 722 /2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. С. П. срещу въззивно решение от 15.02.2010 г. по въззивно гр.д. № 11817 /2009 г. на С. градски съд, г. о., ІV - Д възз. с-в., с което е потвърдено решение от 06.10.2009 г. по гр.д. № 36240 /2008 г. на С. районен съд, 53 с-в., с което са отхвърлени исковете на жалбоподателя срещу Управление на движението на влаковете и гаровата дейност към НК „Ж. инфраструктура”) с правно основание чл.344,ал.1,т.т.1-3 КТ, последният от които с цена 3,216 лева и за посочен период от време.

Решението е допуснато до касационно обжалване с определение от 08.11.2010 г. по процесуално-правния въпрос: дали въззивният съд при приложение на ГПК от 2007 г. (в сила от 2008 г.) има право да разгледа възражение за давност, предявено като защитно средство за пръв път пред него от жалбоподател-ответник, който не твърди, че е налице хипотезата на чл.266,ал.3 ГПК, който е от значение за развитие на правото и това е основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.

Касационните оплаквания са за съществени нарушения на съдопроизводствените правила и за неправилно приложение на материалния закон.

Ответникът (и в това производство) оспорва основателността на жалбата.

По основателността на жалбата и на основание чл.290 и сл. ГПК:

По изведения въпрос настоящият състав намира, че :

Съгласно разпоредбите на чл.131, ал.1 и ал.2,т.5, чл.133 в приложимата му по делото редакция от ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) и чл.146,ал.3 ГПК в първоинстанционното производство всички възможности на ответника за оспорване на предявените срещу него искове и всички възражения срещу исковете са преклудирани с изтичането на срока за отговор на исковата молба и всички възможности да се посочват и представят нови доказателства са окончателно преклудирани с предоставянето на възможност за вземане на становище по доклада и изпълнение на указания на съда.

В случаите (като този), когато не се твърди и не се доказва, че пропускът на ответника да се позове на изтекла в негова полза (преди исковото производство) погасителна давност по чл.358 КТ се дължи на процесуални нарушения на съда или на новооткрито обстоятелство или ново доказателство, или че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които ответникът не е могъл да преодолее, уредени в разпоредбата на чл.266 ГПК, във въззивното производство важи забраната, установена с тази разпоредба (преклузията и последиците от нея), която следва да се разпростре и до възраженията, основани на факти, осъществени и узнати преди завеждането на делото, за които ответникът е разполагал с доказателства още тогава (за датата на която е връчил заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение).

Отпадането във въззивното производство на последиците от преклузията, настъпили в първоинстанционното производство, би обезсмислило приложението и в исковото производство.

Основания за противоположното твърдение не могат да се черпят от това, че позоваването на погасителната давност е защитно средство, доколкото цитираните по-горе правила (на чл.131, ал.1 и ал.2,т.5, чл.133 и чл.146,ал.3 ГПК) се отнасят именно до защитни средства на ответника срещу исковете.

По основателността на наведените основания за неправилност:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е разгледал направеното за пръв път пред него възражение за изтекла погасителна давност, основано на факти, които са се осъществили преди исковото производство - че исковете по чл.344,ал.1,т.1 и т.2 КТ са предявени след изтичане на сроковете по чл.358,ал.2,т.1 и т.2 КТ и го е приел, за основателно – че срокът е започнал да тече на 01.08.2008 г., когато заповедта за уволнение е връчена на ищцата и е изтекъл на 02.10.2008 г., а исковата молба е депозирана в съда на 14.11.2008 г., поради което исковете по чл.344,ал.1,т.1 и т.2 КТ са погасени са по давност и

подлежат на отхвърляне, което обуславя неоснователността на третия иск - по чл.344,ал.1,т.3 КТ.

Съдът е приел също, че проверката за изтекла давност предхожда проверката по същество и затова не дължи произнасяне по въведените основания за неправилност, поради което и не ги е разгледал.

Настоящият състав при отговора на допуснатия въпрос намира, че въззивният съд е разгледал преклудирано възражение за изтекла погасителна давност и е основал решението си на него, поради което и наведените касационни доводи за съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон са основателни.

Това налага отмяна на решението и разглеждането на спора по същество.

Настоящият състав намира за неоснователен довода на ищеца, че е била започнала разрешен отпуск и се е ползвала от закрила по чл.333,ал.1,т.4 КТ, т.к. на 01.08.2008 г. в 15.05 часа – непосредствено преди връчването на заповедта за уволнение при отказ същия ден в 15.10 ч. (л.2) е подписала декларация, че не се ползва със закрила при уволнение вкл. поради това, че не е в законоустановен отпуск или временна нетрудоспособност (л.54). Подписването на декларацията, както и връчването на заповед за уволнение след това и отказа и да я подпише, са неизгодни за нея факти и се установяват освен от отразеното в заповедта и декларацията, включително от свидетелските показания на съпруга и (л.95), които следва да се кредитират в тази част (, т.к. са за неизгодни са ищцата факти). Твърденията на ищцата, че преди да и връчат заповедта е представила болничен лист, който не бил приет не следва да се кредитират, т.к. не са подкрепени от други доказателства освен показанията на съпруга и, които следва да се преценяват по реда на чл.172 ГПК и поради неговата заинтересованост и това, че не се подкрепят, а се опровергават от подписа на ищцата върху декларацията, в тази част не следва да се кредитират.

Изискванията за психологическа годност за заемането на длъжността „ръководител движение в гара …” са установени с чл.2, чл.6, чл.18,ал.1,т.4 - чл.20 от Наредба № 54 /02.06.2003 г. за медицинските и психологическите изисквания към персонала, който осъществява ж.п. превоз на пътници и товари …, издадена на основание чл.39,ал.2 ЗЖТ, като в чл.20,ал.4 е предвидено, че при заключение за психологична (не)годност „не се допуска … длъжност по образец” лицето от персонала не може да изпълнява задълженията си по съответната длъжност.

Ответникът е доказал и основанието за прекратяването н трудовото правоотношение с ищцата – чл.328,ал.1,т.5 КТ вр. чл.20,ал.4 Наредба на М. № 54 /02.06.2003 г. с приетите неоспорени заключения на съдебно-психологически експертизи (л.89 – 92 и л.112 – 117), изготвени въз основа на представената по делото медицинска документация, а второто и след психологично изследване на ищцата – че (според първото) съгласно резултатите на психологическото изследване от 22.07.2008 г. и от 25.07.2008 г. , проведено според изискванията на Наредба № 54 в съответната психологическа лаборатория следва да се приеме, че към 25.07.2008 г. ищцата не е била психологически годна да изпълнява трудовите си функции и (според второто), че по установения ред е установена психическата негодност на ищцата за изпълнение на длъжността „ръководител движение”, която е заемала преди прекратяване на трудовото правоотношение, както и към момента на изготвяне на второто заключение. Заключенията са мотивирани и следва да бъдат кредитирани.

От изложеното следва неоснователността на иска по чл. чл.344,ал.1,т.1 КТ, която обуславя неоснователността и на другите два иска – по чл.344,ал.1,т.2 и т.3 КТ.

Поради крайния изход от спора жалбоподателят няма право на разноски. Ответникът претендира разноски, каквито не е доказал, че е направил, и юрисконсултско възнаграждение, като оспорва основанията за допускане на касационно обжалване и обосновава правилността на въззивното решение, т.к. настоящият състав е намерил доводите му за неоснователни и е отхвърлил исковете поради тяхната неоснователност, то и на ответника не следва да се присъждат разноски.

Воден от изложеното и на основание чл.293 ГПК съдът


Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение от 15.02.2010 г. по въззивно гр.д. № 11817 /2009 г. на С. градски съд, г. о., ІV - Д възз. с-в., с което исковете на И. С. П. срещу Управление на движението на влаковете и гаровата дейност към НК „Ж. инфраструктура” с правно основание чл.344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 КТ са отхвърлени като погасени по давност. Вместо това постановява:

Отхвърля исковете на И. С. П. срещу Управление на движението на влаковете и гаровата дейност към НК „Ж. инфраструктура” с правно основание чл.344,ал.1, т.1,т.2 и т.3 вр. чл.225,ал.1 КТ поради тяхната неоснователност.

Решението е окончателно, не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2


.