2 Върховен касационен съд на Република България НК, І н.о. дело № 1458/2014 год. Р Е Ш Е Н И Е № 145 гр.София, 04 ноември 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в закрито заседание на трети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ РУМЕН ПЕТРОВ със секретар при участието на прокурора ПЕТЯ МАРИНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело под № 1458/2014 година Подсъдимият Г. А. К. е обжалвал пред ВКС по реда на чл.351, ал.5 НПК връщането на касационната му жалба, което на основание ал.4, т.1 разпоредил съдията-докладчик по неговото дело във Великотърновския апелативен съд. Връщането на касационната жалба е мотивирано с това, че „жалбоподателят не е посочил касационните основания – нарушение на закона, допуснато съществено нарушение на процесуалните правила или наложеното наказание е явно несправедливо” (разпореждането на ВтАС от 11.VІІІ.2014 год.). В жалбата си срещу връщането на другата му жалба подсъдимият е повторил в общи линии съдържанието на последната, но е изразил и несъгласието си със самото връщане, за което „не виждал причина”. Според прокурора пред ВКС връщането на касационната жалба трябва да бъде оставено в сила. ВКС намери връщането за неправилно. От цитираните по-горе мотиви към обжалваното разпореждане от 11.VІІІ.2014 год. ясно се вижда, че съдът е приложил към касационния жалбоподател твърде буквално изискването по чл.351, ал.1 НПК (във връченото на 23.VІІ.2014 год. съобщение до подсъдимия същото като цитираното е казано още по-кратко: касационната жалба „е оставена без движение, тъй като не са посочени касационни основания”). Разбирането, че да бъдат „посочени” касационните основания, означава и те да бъдат правно квалифицирани по чл.348, ал.1 НПК се разминава и с текста на разпоредбата, който изисква да се посочи само „в к а к в о с е с ъ с т о и” съответното основание. Последният цитат, впрочем, може да се приеме и като потвърждение на древното римско, но прието и сега правило в смисъл, че на съда се дължат фактите, а той дължи правото (da mihi factum, dabo tibi jus). Ако беше съобразил истинския смисъл на приложената от него разпоредба, ВтАС не би пропуснал да констатира, че върнатата касационна жалба съдържа всъщност достатъчно, за да се каже „в какво се състои” недоволството на подателя ѝ: например, че е бил осъден за изнасилване при положение, че „няма проникване” в пострадалата, каквото законът изисквал за това престъпление, т.е. че „е нарушен законът” (чл.348, ал.1, т.1 НПК), и че като резултат не е получил „съответната по тежест присъда”, т.е. че наказанието му е явно несправедливо (чл.348, ал.1, т.3 НПК). ВтАС е трябвало, с други думи, не да оставя касационната жалба на подсъдимия „без движение” на обсъденото основание, а да продължи действията си по нейното администриране. Ето защо ВКС – І наказателно отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ разпореждането от 11 август 2014 год. по внохд № 86/2014 год. на Великотърновския апелативен съд. ВРЪЩА делото в този съд за по-нататъшни действия по него. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: /СЛ