Р Е Ш Е Н И Е
№ 311
София, 04 ноември 2015 година
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЛАДА ПАУНОВА
МАЯ ЦОНЕВА
при участието на секретаря Илияна Петкова
и в присъствието на прокурора Мария Михайлова
изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев
н. дело № 969/2015 година.
Производството е образувано по касационна жалба от подсъдимия Р. А. Х. подадена чрез защитника му-адв. Е. Р. против решение № 89 от 18.05.2015год. по внохд № 104/2015год. на Варненския апелативен съд. В нея са релевирани основанията за проверка по чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 от НПК и се иска отмяна на обжалвания съдебен акт с оправдаване на подсъдимия по обвинението, по което е признат за виновен и осъден. Направено е и оплакване за явна несправедливост на наказанието, подкрепено с общия довод, че е завишено и не отговаря на степента на обществена опасност на деянието и на настъпилите общественоопасни последици.
Пред касационната инстанция подсъдимият Р. Х. и защитникът му, редовно призовани, без да сочат уважителни причини, не се явяват. Прокурорът даде заключение, че жалбата на касатора е неоснователна, а решението като правилно и законосъобразно, следва да се остави в сила. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 23 от 25.03.2015год. по нохд № 278/2014год. на Разградския окръжен съд подсъдимият Р. А. Х. е признат за виновен в това, че през периода 01.01.2008г. до 30.04.2013г. в [населено място], в условията на продължавано престъпление, е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери по Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/, като не е подал годишни данъчни декларации, изискуеми по чл.50, ал.1, т.1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/, както следва: за 2008г.- в размер на 6022.77лв., за 2009г.- 2978.74лв., за 2010г.- в размер на 1668,32лв., за 2011г.- в размер на 8368,54лв. и за 2012г.- в размер на 990,92 лв., при общ размер на данъчните задължения 20 029,19лв., поради което и на основание чл.255, ал.1, т.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК и чл.55, ал.1, т.1 от НК го е осъдил на десет месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от три години.
В тежест на подсъдимия са присъдени направените деловодни и съдебни разноски.
С обжалваното решение по внохд № 104/2015год. на Варненския апелативен съд присъдата е потвърдена.
Като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, проверявайки решението в пределите на чл. 347 от НПК, Върховният касационен съд намира жалбата на касатора за неоснователна.
ВКС не констатира допуснати съществени процесуални нарушения.
Неоснователни са и релевираните доводи за липса на задълбочен и подробен анализ за престъпната съставомерност на деянията и правната им квалификация в атакуваното въззивно решение и за налични сериозни противоречия при излагане на относимите към тях съображения. Правните изводи на решаващия орган за инкриминираната дейност са формирани на базата на категорично доказаните по делото фактически положения.
Доводът на защитата, че получените от подсъдимия парични преводи не представляват придобити доходи, поради което за него не се е породило задължение да ги декларира и съответно да заплаща данъци, е бил предмет на обсъждане от въззивния съд, който не го е възприел, за което изложил съображения.
От фактическа страна двете предишни съдебни инстанции са приели следното:
Подсъдимият Х. от години не работел, нямал доходи от трудови правоотношения, от движимо или недвижимо имущество.
За да си набавя парични средства за издръжка на себе си и съпругата си, Х., започнал да осъществява запознанства с чужди граждани, предимно от Турция чрез социалните мрежи и по телефона, като под различни поводи успявал да ги убеди да му изпращат суми чрез международните системи за бързи разплащания „име” и „име”. Съобщавал личните си данни на изпращача, а последният му съобщавал размера на сумата и 10 цифрения код на превода. Х. посещавал офиси на подагентите на финансова къща „име”, съобщавал уникалния код на превода, размера на сумата и държавата на изпращането. Представял личните си документи и се подписвал като получател.
По този начин през 2008г. усвоил общо 69 превода с левова равностойност 60 227,71лв.; през 2009г.-22 превода с левова равностойност 29 787,39лв.; през 2010г.-10 превода с левова равностойност 16 683,23лв.; 2011г.- 51 превода с левова равностойност 83 685,35лв.; 2012г.-15 превода с левова равностойност 9 908,23лв.
За посочения от обвинението период Х. не е подавал годишни данъчни декларации по чл.50 ЗДДФЛ, което било установено след извършена проверка от НАП, за което на Х. бил съставен РА-№[ЕИК]/04.09.2013год. за установени данъчни задължения на подсъдимия по ЗДДФЛ.
Назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза е депозирала заключение, прието от съда, че данъчните задължения на подсъдимия Х. за периода 01.01.2008г. до 30.04.2013г. са в размер на 20 029,19лв.
От страна на защитата приетата за установена фактическа обстановка не се оспорва. Доводът за незаконосъобразност, поради несъставомерност на деянието по чл. 255, ал. 1, т. 1 от НК е аргументиран с виждането на защитата, че получените от подсъдимия парични суми не подлежат на деклариране и за тях не се дължи данък общ доход.
Този довод е правен и пред въззивния съд, който го е приел за несъстоятелен, за което изложил мотивирани съображения, които изцяло се споделят и от настоящия касационен състав.
Подсъдимият Х. е местно физическо лице и като такова е данъчно задължен по смисъла на чл. 6 ЗДДФЛ за придобити доходи, както в страната, така и в чужбина.
Безспорно е установено, че той лично е получавал изпратените му парични суми чрез пощенски записи. Те представляват доходи от други източници по смисъла на чл. 35, ал. 1, т. 6 от ЗДДФЛ, необложени с окончателни данъци по този закон или с окончателни данъци по реда на ЗКПО, за които е приложима нормата на чл. 50, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ, предписваща на физическото лице, в качеството на самостоятелен данъчен субект, задължително деклариране.
На следващо място, буквалното и логическото тълкуване на чл. 10 от ЗДДФЛ сочи, че в зависимост от източника видовете доходи са от трудови правоотношения; от стопанска дейност като ЕТ или друга стопанска дейност; от наем или друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество; от прехвърляне на права или имущество и от предвидените в чл. 35 от ЗДДФЛ доходи от други източници-обезщетения за пропуснати ползи и неустойки; парични и предметни награди от игри, състезания и конкурси; лихви; производствени дивиденти от кооперации; упражняване на права на интелектуална собственост по наследство, както и от всички други източници, които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по реда на ЗКПО/.
Инкриминираните парични суми получени с пощенски преводи по същество представляват „придобити доходи“ от източници, включени в приложното поле на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ като облагаем доход, който подлежи на деклариране в годишната данъчна декларация, съгласно чл. 50, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ.
От изложеното до тук е видно, че подсъдимият е следвало да подава годишна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ и съответно да заплати полагащия се данък върху придобитите суми. Като не е сторил това е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.255, ал.,1 т.1 НК, тъй като е избегнал установяване на данъчни задължения в особено големи размери за периода 01.01.2008г. до 30.04.2013г. чрез неподаване на изискуемите се по чл. 50, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ годишни данъчни декларации, за което в съответствие със законовите изисквания и спазване критериите за справедливост е ангажирана наказателната му отговорност.
Ето защо, касационната жалба на подсъдимия е неоснователна, а въззивното решение като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила.
По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 89 от 18.05.2015год. по внохд № 104/2015год. на Варненския апелативен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: